Tilenus
228 резултата
Как да отсееш малките неща,
за да не направят голяма разликата?
Как да избистриш водата,
за да не изглежда дълбока?
Как да изхвърлиш страх като баластра ...
  346 
Погледът плах, а ефирна свян
свежда бавно надолу клепачите.
Бузите, леко червени от срам,
а устните- напомнят ми малините.
Чувствата отново са пробудени, ...
  930 
Когато прогизвах под дъжда,
всички имаха чадъри.
Облаци черни, буря се задава,
всички имаха си къщи.
Когато грейнеше слънце, ...
  283 
Оставям приятели,
недоубили ме.
Гърбът си оставям, изкривен,
ръцете си, увиснали.
Наречете ме наивен, но ...
  343 
Пипилота Виктуалия Транспаранта
Ментолка Ефраимова Дългото чорапче.
Всички я обичат, но тя е чудата,
с маймунка в главата и старото конче.
Живее сама във Вила Вилекула, ...
  878 
Обсебена от мощността на колата,
тя натискаше до дупка педала.
Гумите и изхърляха малките камъчета,
а тя... вперила очи в магистралата.
Бе красива, дива и свободна! ...
  339 
Защо...
да те обичам?
Мразя те.
Не мога да те дишам,
повръща ми се. ...
  383 
В сянката зад дувара,
където никне коприва.
Дето пикат всичките кучета,
и слънцето я подминава.
Зад студените камъни, ...
  464 
Помниш ли, Бруте как ръгаше,
а сега ножът ти е у мен?
Устните, с които другите целуваше,
валят, сняг кадифен...
Умирам, ти си убиеца ...
  407 
Не боли.
Лъжа е, че боли предателството.
Боли.
Когато ти отнемат детето.
Не боли, ...
  387 
Еманципацията увеличи разводите,
и намали раждаемостта.
Не знам на кой ще му пука за ноктите,
когато има дванайсет деца.
Матриархатът умножи безчувствените жени ...
  291 
Защо не съм поет,
като бащата Славейков
- родоначалникът
на възрожденското?
Или Димитър Димов, ...
  420 
Нервите пробили дебелата ми кожа,
капка по капка се изцеждат.
Червените ми устни, пресъхнали отдавна
слепи са, искат да целуват.
Разпадът е до молекули. ...
  547 
Искам да се смея.
Да се шегувам.
Тъпи вицове, банални случки.
Да ме замерят
и аз да им отвърна. ...
  367 
Не ме докосвайте,
похотливи къдрички!
Защо шептите,
имам място за всички.
Душата ми е продънена лодка, ...
  413 
Кой те открадна мое, Лято?
Красив ли беше този друг?
Или ти бе, тази която,
се срамуваше от своя съпруг?
Пътеки няма към север. ...
  437 
Една кокошка,
с две пиленца.
Общо пет лева.
В гърлото буца.
Съсипана кариера- ...
  425 
снимка от нета
С филия в ръка,
по средата на хола.
С камиончето от тавана,
се заиграхме на воля. ...
  478 
Сутрин впил очи в календара,
химикалът в джобчето мълчи.
Стрелките на часовника,
в очите ти приличат на стрели.
Не, не седим като статуи! ...
  344 
Случвало ли ти се е,
на тавана да срещнеш,
малко мършаво коте
свито сред гредите?
Душата да те хване за гърлото, ...
  459 
Валеше! Тогава се запознахме.
Горчивите капки дращеха устни.
Ти нямаше чадър, нито пък аз.
Години мизерна бе любовта ни.
Казваха, ако се мъчи ще роди, ...
  819 
Паднах, прощавайте!
Много съм пиян...
Моля Ви, не ме укорявайте,
пия живота си неизживян.
Бързам, гълтам на екс, ...
  477 
Наблюдавам я.
Имам си прозорец.
Всичко опаковала,
търси самец.
Кошута с две сърнета, ...
  538 
И тази вечер ли...
пак ще си говоря с мен?
Ще си рисувам автопортрет
с автор неизвестен?
Луната мълчи, взела пари ...
  377 
„С надежда сетна в поглед сляп
хляб чакаше, ръка протегнал,
а някой камък вместо хляб
оставил бе в дланта му черна.„
Михаил Лермонтов ...
  344 
Тръпката е прелетна птица,
която лети само на юг.
Следвай я, наслади ѝ се.
Тя няма дом нито съпруг.
Тя няма крещящи деца, ...
  548  13 
Защо гледаш през лупа моят живот?
За да видиш два трупа с червеи ли?!
Ти си клоун в черно Смърт,
пред публика уплашена.
Ще я избера пак и напук! Дори това да е краят. ...
  404 
Защо всичко боли,
а нямам рани по тялото?
Сякаш нещо предстои,
така всички ме гледат...
Нещо ще стане с мен? ...
  412 
Храмът пустеещ стана пак свят.
Паяжини, клатейки се, обираше камбаната.
Светците се връщаха от свят по свят,
свещите отдолу нагоре пламваха.
Вятърът обикаляше и ехидно се кискаше ...
  390 
Черна е нощта, сънищата пропукани.
Утрото се ражда в неделя тъмносиво.
Губят очертания лодките на пристана,
за тези, за които животът е безсмислен.
Бурно е морето, пясъците плаващи. ...
  393 
Ти ли си тази, в която се клех?
Защо съм тогва пред теб на колЕне?
Дрипав пияница сложил каскет
на пътя ти, петаче да подхвърлиш.
Аз нямам мечти, имам твоите спомени, ...
  386 
Защо шепнеш? Вземи ме тишина.
Тялото на гаргите оставям.
Мълчиш като другите, но ме обичаш.
Думите ти на червеите завещавам.
Искаш ме, но коя сте, Вие Госпожо? ...
  362 
Те вързваха въжетата със сложни възли.
Псуваха мръсно и се обзалагаха.
Нахъсани като орли без криле. Ръце
забиваха с чукове по нейното тяло.
Тя не потрепваше. Върхът бе тяхната цел. ...
  1306 
Дойде бясна и блъсна на масата сметката:
Затваряме!Плащай или излизай навън!
А навън хората по-безчувствени от роботите,
но нейна бе кръчмата и електрическият стол.
Дойде пак, забърса от масата щурците. ...
  515 
Тиха зима. Не фучи и не вилнее.
Миражите ѝ-истински са случки.
Глупакът, как да знае,
че ледът ѝ реже му вените?
Облечен още в детските си дрешки, ...
  443 
Зад молещите очи на кучето,
бездомникът се прави на заспал.
Слънцето бясно нагряло е кутията.
Монетите след залез ще се разтопят.
Накрая очите се разплакват- ...
  410 
Вречен в теб Любов,
целият потънах.
Кои след твоят зов,
да останат разумни могат?
Не шептях, а виках! ...
  578 
Да те покажа на всички искам.
В онази, червената рокля облечена.
Да изтичат очите на всички,
пред красотата ти естествена.
Да те хвана под ръка, едва дишайки. ...
  637 
Родих се сам, толкова сам...
Търсих те навсякъде.
Пред прага си била.
Защо не влезе?
Защо затръшна вратата? ...
  455 
Щъркелите с клюновете си затракаха,
над оглушалата от тишина камбанария.
Пролетта събуди се и всички се прозяваха,
земята се протегна и разтвори се цяла.
Наизкачаха от нея сънища навсякъде, ...
  423 
Предложения
: ??:??