ZAPP
140 резултата
Когато любовта си отива
Оловото на облаците стана
хладен майски дъжд,
слънцето не искаше подкана,
разсипа лъчите си надлъж. ...
  675  11 
Трябваше да е...
Трябваше да е пролет,
а мрачно... и само вали,
прииждат в облак отгоре
стихийни студени води. ...
  708  17 
Заблуди
Знам, ще се завърнат
старите заблуди
с нощта и
покоряващото тайнство... ...
  538 
Молба
Как след толкова раздели
под натежалото
от скръб небе
сърцето не стихва помъдряло, ...
  611  10 
ДЕТСКИ ОЧИ
на Зара
Ако в зениците гнезди коварен мрак
и буря вещае враждебно небе,
от Фортуна не чакай щастливия знак, ...
  780  17 
Един прозорец
Прозорецът ти сляп мълчи...
в очите ми една сълза
се смеси със сребристи лъчи
от безмълвна и плаха луна. ...
  706  10 
Люляков залез
Бакърените облаци суетно
изпратиха слънцето
до хоризонта, в злато очертан,
сбогуваха се безответно... ...
  632  11 
Изповедно
Историята, навярно ви звучи познато...
имали сте работа, животът роля ви е дал,
но за жалост, в нашето кипящо блато,
никой, нищичко, за ,,вечно,, не ви е обещал. ...
  630 
Жега
Залезът изтля.
Нощта не плисна хлад
над този побелял
от жега град. ...
  1147  22 
Декември
Неонов, непознат и далечен,
градът припламва в нощта,
подранила, зимната вечер
флиртува под воал от лека мъгла. ...
  550  11 
Самоизмама
Замених широтата на безкрайно поле,
за безпътица на улици прашни и глухи,
преследвах неясни надежди в чуждо небе,
а оставих на тревата словата нечути. ...
  690  21 
Предпролетно
С улицата за пролетта си говорим...
всеки очаква различни неща,
кое е по-важно не мога да споря,
аз съм само човек... а пък улица тя. ...
  667  19 
Зимни мисли
Гледам през прозореца
как дъждът неспирно вали...
под мен e погрознялата улица
с хаотично спрени коли. ...
  1046  25 
Стара снимка
От снимката стара, покрита със прах,
ме гледат две топли, скъпи очи...
ставам отново малък и плах,
чувствам времето как ми горчи. ...
  729  13 
Бих искал...
Бих искал да съм различен...
от изгрев по младежки припрян,
да ме радва, от поглед огрян,
денят ми несресан и прозаичен. ...
  920  21 
Тези са българи
Към тази история ме върна една малка пластмасова карта за отстъпка във верига от травъл хотели, свряна най-долу в жабката на колата. Почиствах и изхвърлях разни непотребни касови бележки и стари квитанции. Поколебах се дали да я изхвърля, или да я запазя. Все пак я изхвърлих. За мен ...
  686  16 
Кино-филм
Следвам на филма сюжета
в зала забулена с мрак,
без надежда - последна отнета -
героят е вече отчаян глупак. ...
  708  26 
Човешка душа
Изкачвам стъпалата на дните,
множат се годишни спирали,
сребреят неусетно косите...
По-мъдър ли съм?... Едва ли! ...
  853  37 
Поет
Вечерта рано дръпна завесата и над притихналото село изгряха, далечни и студени, малкото звезди, не скрити от облаци. Комините на селските къщи весело къдреха дим право нагоре. Студът беше истински. От седмица всички локви и вади стояха замръзнали, замръзна и вечната кал.
В края на селото, пред ...
  952  15 
В плен на нежността
Навярно твърде дълго вятър ме брули...
Беше ми трудно. С две уморени ръце,
скришом триех по премръзнали скули
сълзите, браздили моето мрачно лице. ...
  1116  19 
Безпътица
Попътни ветрове си пожелаваме...
но, верни на хазартния си нрав,
в обратната посока се отправяме
без цел... изпълнени със гняв. ...
  1346  23 
Есен
Към намръщено ниско небе
дим от комини се стели,
отлетяха от нас, незнайно къде,
родени в късното лято химери. ...
  1756  29 
Да срещнеш приятел
Бездомник смълчан на пейка седи,
пес уличен във него се взрял,
клекнал, за миг не отделя очи,
другар по съдба в човека познал. ...
  810  21 
Присъда
Понякога е тъй непоносимо,
а път отправен не остана,
мълчанието, знам, е непростимо,
но думите... са очаквана измама. ...
  602  18 
Щрихи от Живота
1.
На просякиня дадох пари...
обясни ми с маниер на чиновник,
по-малко от петарка не взема дори, ...
  722  28 
Ноември
Утрото нежно погали
небето над малкия град,
кестени, от есен преляли,
рисуват с ръждивия цвят, ...
  955  20 
Поет и Муза
Киро, кварталният поет, самотно
смучеше коктейл с коняк,
а в главата му тъжно-неохотно
потракваха две рими в такт. ...
  915  20 
Жарава
Докрай ли съм разбран -
желания в очите ми напират?
Сърцето ти за мен е пристан...
укротени бурите замират. ...
  800  25 
Нашето време
Не е роден човек за топла стая,
за дълъг и предвидим живот,
залинява от безветрието най-накрая
и залюбва жалкия, презрян хомот, ...
  619  14 
Малко вероятна история
Февруарското утро сърдито надничаше зад короните на все още събраните в един силует тополи. Беше на границата на светлината и мрака. Градът бавно се събуждаше за неотменните човешки дейности. Прозорците на жилищните блокове се палеха и гаснеха в някакъв свой порядък.Те, като о ...
  826  16 
Риторично
От толкова скръб... преболях,
изгубих измамно-скъпи неща,
от лаври умирах... с рани живях,
сега с други очи гледам света. ...
  657  26 
Стихия
Понякога... само понякога
в час късен на топлата нощ
вечно будни съмнения стават
стихия с разрушителна мощ. ...
  826  23 
Октомври
Изгнаник, от Рая прокуден,
се скитам по есенни улици,
като птиците аз съм принуден
да следвам сезонни приумици... ...
  896  37 
Сърце
Сърцето си да спра не мога,
то ударите отредени отброява,
в радост и нечакана тревога
изгаря бавно в чувствена жарава. ...
  1058  22 
Европейци
Беше златна, пълна с благодат есен. Вятърът донасяше миризми на треви и препечени стърнища. Някога миризмите бяха много по-благоуханни и разнообразни, но с годините и те като хората се топяха и изчезваха.
Кръчмата беше единственото работещо по това време заведение. То, не че имаше други в ...
  952  34 
  816  22 
Септември
Слънцето поляга уморено,
приглушени сенките се удължават,
едно предчувствие стаено
подканя листи в жълто да изтляват. ...
  2137  39 
Диалектика
Бавно стихват чувства,
нажежени нявга до червено...
неусетно овладяваме изкуство
да преминем през деня смирено. ...
  795  35 
  1865  32 
Август
Под ризата на пламналите
небеса
замиращите стъпки на деня
аз чувам, ...
  870  35 
Предложения
: ??:??