Подкатегории:
1 420 резултата
Съм и не съм. Поглеждам в огледалото и не разпознавам човека срещу мен. Изглежда ми отнякъде познат ... като странник, когото съм срещал всеки ден на трамвайната спирка, но с когото никога не съм разговарял. Напомня ми за много добър приятел от далечното минало. Или е било от друг живот? Но е някак ...
1698
Ще публикуват мой разказ на хартия. Представете си само. Мой разказ, отпечатан в книжка, на страница седемдесет и трета, с дъх на качествен папир сред други високи произведения. И той си стои там, многозначително и важно. Не е за вярване! Не че не съм отпечатван до сега. Първото ми хайку спечели въз ...
1550
2
9
Когато се опитвам да съм силна, се получава най-добре сутрин, когато ставам от звъна на алармата, правя кафето и сандвич за детето и нахранвам изгладнелите ми котки. Тогава дори се поглеждам и в огледалото, слагам спирала, усмихвам се. Пускам музика на телефона и искам денят ми да е перфектен. После ...
1203
2
7
Вместо да дишат във врата на управляващите и постоянно да им напомнят защо са там, журналистите позволиха властта да им диша във врата и постоянно да им напомня, че, ако много знаят, може и да не са там. Рано или късно, тази копулация ще превърне българите в популация, но ние сме над тези неща, щото ...
961
1
2
Хубавото на паметта е, че забравя. А после услужливо сглобява в съзнанието ти една правдоподобна картина на случилото се.
Хубавото на паметта е, че когато (ако) успее да се освободи от емоциите, хладнокръвно пренаписва миналото.
И хубавото на паметта е, че е точна в подробностите (в някои от тях) и ...
Хубавото на паметта е, че когато (ако) успее да се освободи от емоциите, хладнокръвно пренаписва миналото.
И хубавото на паметта е, че е точна в подробностите (в някои от тях) и ...
2366
1
1
Някога поглеждал ли си в огледалото, след като си плакал? Виждал ли си собствените си сълзи? Собственото си лице, когато е най-ранимо и най-искрено? Осъзнаваш ли колко красиво е това? Тези малки солени капчици са толкова недооценени. Проява на слабост? Как ли пък не. Сълзите са най-прекия път до душ ...
1751
Студена пръст, тежиш ми. Искам да стана, притискаш ме. Не съм добре тук, студено ми е. Защо ме наказваш, Господи? Защо ме завиваш с това студено одеяло? Защо жена ми плаче? Не искам да страда. Пусни ме да избърша сълзите й, закриващи красотата й. Господи, пусни ме. Не ми отнемай плътта, не ми отнема ...
1941
3
2
Разговорът продължаваше с часове. Усещах как времето свършваше все повече и повече. Бяха минали съзнателни години и безкрайни мисли. Не се бяхме виждали от месеци, тя бе все същата- очарователна и тайнствена. Аз? Аз бях променена, леко счупена и безкрайно наранена. Не споделих какво съм преживяла, б ...
2259
2
Силата на чувствата прерязва остъклената душа,
останала да се порадва на огнения танц от мъка.
Задлъжнях към хората, не познаващи скръбта,
а връщам рестото с прощален напев
за миналите времена, по залеза, по лятото красиво. ...
останала да се порадва на огнения танц от мъка.
Задлъжнях към хората, не познаващи скръбта,
а връщам рестото с прощален напев
за миналите времена, по залеза, по лятото красиво. ...
1224
4
Ще бъда кратък като живота и нетъждествен като смъртта, обещавам.
Ето какво се случи.
Ровех в мазето да търся нещо в него. Аз обичам да бъда там. Не е страшно, има лампа. Плъх. И паяжини. За причина не питайте – няма такава. Вероятно.
И ето ти – найлонова торба с прашни книги. Радост!
Повечето от тя ...
Ето какво се случи.
Ровех в мазето да търся нещо в него. Аз обичам да бъда там. Не е страшно, има лампа. Плъх. И паяжини. За причина не питайте – няма такава. Вероятно.
И ето ти – найлонова торба с прашни книги. Радост!
Повечето от тя ...
1686
2
11
… Събирам в шепи от надеждата и с целувка изпращам в пространството цялата ми нежност и топлота.
Безкористно прекрачвам отвъд, там, където мечтите са като пеперуди, рисуват картини от намерената, съхранената любов.
Устните ми докосват рамото ти и усещам радостта от нашата сплотеност, когато поискаме ...
Безкористно прекрачвам отвъд, там, където мечтите са като пеперуди, рисуват картини от намерената, съхранената любов.
Устните ми докосват рамото ти и усещам радостта от нашата сплотеност, когато поискаме ...
1485
1
Втурнал се е тоя народ да пише, чак страх де те хване. Още не са научили как са подредени буквите в азбуката, обаче почват стихчета да подреждат. Я, викам, да видим кое стихотворение сте научили и кой му е авторът. Абе то не било задължително да ги знаят наизуст, щото програмата била претоварена, та ...
1123
1
1
Кога вдъхновението се превръща в кражба? Когато не е написано от кое произведение са заети вдъхновяващите стихове, дори и да е толкова оченабождащо от къде са заети, че ако авторът е целял да ги представи за свои, то трябва да е най-глупавият плагиат? Не е ли пределно ясно кога едни стихове са плаги ...
1616
2
51
Аз не искам да пиша правилна поезия. Искам да пиша своята такава! Единствено и само това.
Това есе, или каквото ще да е, е като много други публикувани, в които авторите разкриват своите възгледи за любовта, живота и прочие още теми, свързани с техните разбирания. Аз просто избрах да говоря за поези ...
Това есе, или каквото ще да е, е като много други публикувани, в които авторите разкриват своите възгледи за любовта, живота и прочие още теми, свързани с техните разбирания. Аз просто избрах да говоря за поези ...
1340
6
42
Какво означава да бъдеш мъж? Колко от нас съвсем честно могат да кажат „аз съм мъж“? Не съм възпитаван от баща. Мъжката фигура в живота ми е дядо ми. Възпитаван съм от от него, баба ми и майка ми. Може би са се справили добре, поне така изглежда щом направя съпоставка с други съполовници. Дядо ми ка ...
1494
3
7
Здравейте,
с интерес чета вашите произведения, бих искала да стана част от вас и да споделям мислите си с вас, да се вдъхновяваме едни с други...
И знаете ли... винаги съм искала да мога да разказвам за това, което ми е в душата. И обичам да го правя, да разказвам, да карам хората около мен да се см ...
с интерес чета вашите произведения, бих искала да стана част от вас и да споделям мислите си с вас, да се вдъхновяваме едни с други...
И знаете ли... винаги съм искала да мога да разказвам за това, което ми е в душата. И обичам да го правя, да разказвам, да карам хората около мен да се см ...
828
5
Какво е детето? Едно любопитство към света. То иска да се храни, да се смее и... да го обичат. А какво е науката? Тя в същността си също е дете.
Преди някой да ми се разсърди, че сравнявам детето и науката като две близки неща, нека се позамисли първо - няма ли наистина нещо общо между тях? Не са ли ...
Преди някой да ми се разсърди, че сравнявам детето и науката като две близки неща, нека се позамисли първо - няма ли наистина нещо общо между тях? Не са ли ...
2664
4
8
В една дъждовна вечер преди две седмици пътувах в такси и гледах как капчиците се разливат по стъклото. Стоях и си мислех... че се чувствам празна. И не можех да проумея защо. Та аз имах всичко, което всяко момиче на моята възраст иска- любящо и подкрепящо семейство, грижовен приятел, успехи в униве ...
1159
4
2
Ценностната система е съгласуван набор от етични ценности на дадено лице, организация или общество, които служат като стандарт за насочване на човешкото поведение във всички ситуации. Добре дефинирана ценностна система е моралният кодекс.
Пише го в Уикипедия и всеки може да го прочете, но не в това ...
Пише го в Уикипедия и всеки може да го прочете, но не в това ...
4164
1
Студът затопли нечии чужди сетива.
Зимата обагри неспокойния, но близък кръгозор.
Капчиците лед разтопиха осмисленото разкаяние.
Далечното слънце високо прошепна: „Ела!”
Луната се усмихна и намигна към земята. ...
Зимата обагри неспокойния, но близък кръгозор.
Капчиците лед разтопиха осмисленото разкаяние.
Далечното слънце високо прошепна: „Ела!”
Луната се усмихна и намигна към земята. ...
1359
1
2
І Жива съм! Без надежда не се живее!
ІІ Пребродих всичко Дори излишното.
ІІІ Време е.
И спрях уморена до косите ти. А студено ме гледаха очите... Празни бяха! Няма Любов! Стихия... Как да спра продължаващата агония?! И те попитах за чувствата. Секунда. Две. Минута. А имало друга. Така си и мислех. Н ...
ІІ Пребродих всичко Дори излишното.
ІІІ Време е.
И спрях уморена до косите ти. А студено ме гледаха очите... Празни бяха! Няма Любов! Стихия... Как да спра продължаващата агония?! И те попитах за чувствата. Секунда. Две. Минута. А имало друга. Така си и мислех. Н ...
1622
2
3
Великан
Винаги съм смятал Великаните за добри същества. Създадени с чудовищно тяло като канара, с едничката идея, да има къде да се побере огромното им чисто сърце. Сред нас бродят и друг тип Великани. В обикновени човешки тела, неразпознаваеми за всички. Чак след като ги опознаеш възприемаш какви с ...
Винаги съм смятал Великаните за добри същества. Създадени с чудовищно тяло като канара, с едничката идея, да има къде да се побере огромното им чисто сърце. Сред нас бродят и друг тип Великани. В обикновени човешки тела, неразпознаваеми за всички. Чак след като ги опознаеш възприемаш какви с ...
2457
1
3
...Грешка или прошка.... Ръце или без тях... Име или безименен.... Болка или радост... Падане или ставане... Усмивка или липсваща такава... Приятели или предателства... Любов или разочарование...Ухание на детска коса или падане в калта и усещане за лепкавост и безкрайна мокрота...Зима или пролет... ...
1145
3
2
„Едно, две, три, ...девет,... единайсет....
Готово ли е?
Тръгвам!”
Всяка нощ сънувам тази криеница. Един властолюбив и настойчив мъжки тембър брои до единадесет и тръгва да ме търси. Сърцето ми сякаш трепери или е от ноемврийския студ?
Знам, трябва да заспя. През нощта организмът не бива да будува, ...
Готово ли е?
Тръгвам!”
Всяка нощ сънувам тази криеница. Един властолюбив и настойчив мъжки тембър брои до единадесет и тръгва да ме търси. Сърцето ми сякаш трепери или е от ноемврийския студ?
Знам, трябва да заспя. През нощта организмът не бива да будува, ...
1133
9
Поглежам през прозореца - и ето, планината я има.
Тъмнеещи блокове.
Тук-там усмихнали се прозорци.
Градска романтика...
Поглеждам и виждам зелени склонове, набръчкана кожа и влажни очи. ...
Тъмнеещи блокове.
Тук-там усмихнали се прозорци.
Градска романтика...
Поглеждам и виждам зелени склонове, набръчкана кожа и влажни очи. ...
1418
4
/ Изабел и Ана /
В разнежени пътища пърхат безброй разноцветни пеперуди. Опитвам се да им дам имена, но те спазват дистанция и се сприятеляват с Вятъра бързо, бягайки от мен.
И там, в близката далечина, познах Синята Пеперуда, носителка на Щастието, и усмивката ми погали нейните ефирни криле. Беше м ...
В разнежени пътища пърхат безброй разноцветни пеперуди. Опитвам се да им дам имена, но те спазват дистанция и се сприятеляват с Вятъра бързо, бягайки от мен.
И там, в близката далечина, познах Синята Пеперуда, носителка на Щастието, и усмивката ми погали нейните ефирни криле. Беше м ...
1059
1
1
Боли ме гърлото.
Пролетно...
Разминали сме се.
Някъде далече в настоящето, само проверявам дали не те засичам в огледалото... докато се отдалечавам.
Навик. ...
Пролетно...
Разминали сме се.
Някъде далече в настоящето, само проверявам дали не те засичам в огледалото... докато се отдалечавам.
Навик. ...
1247
Всичко започна в един горещ летен ден преди почти осем години. Аз и братовчедка ми си играехме в двора на къщата, когато баба ми се прибра от работа и каза,че има изненада.
Нетърпеливи да разберем, каква е тази изненада, ние отидохме при нея. Тогава тя подаде на братовчедка ми едно малко, пухкаво, ч ...
Нетърпеливи да разберем, каква е тази изненада, ние отидохме при нея. Тогава тя подаде на братовчедка ми едно малко, пухкаво, ч ...
1920
2
2
Мило мое момиче, още те усещам до мен, мило мое девойче...
Тихият топъл пролетен дъжд донесе обичайното чувство за обич между Мария и Ники.Видяха се там, близо до парка, и страстта на телата се възроди. Той я целуваше пламенно, а капките дъжд отмиваха греха им.
Прегръдките се редуваха с целувките и ...
Тихият топъл пролетен дъжд донесе обичайното чувство за обич между Мария и Ники.Видяха се там, близо до парка, и страстта на телата се възроди. Той я целуваше пламенно, а капките дъжд отмиваха греха им.
Прегръдките се редуваха с целувките и ...
2055
2
6
- А вие знаете ли разликата между това да обичаш и бъдеш обичан? Най-вероятно не, защото сте прекалено малки и нищо не разбирате!
- Защо слагате всички под общ знаменател, госпожо?
- Така е справедливо!
- Но вие бъркате справедливостта с толерантност, а нима тя е по-важна от артистичността? Защото л ...
- Защо слагате всички под общ знаменател, госпожо?
- Така е справедливо!
- Но вие бъркате справедливостта с толерантност, а нима тя е по-важна от артистичността? Защото л ...
2008
9
11
Чета драма - вместо разговор с Бога,
се води разговор Бог знае с кого.
Чета комедия - смехурковци или смехулници?
Било грешно да се чувстваш всезнаещ,
но правилно ли е поетът да престава да се чувства като гуру, който предвожда читателите и да пише воден от читателската маса? ...
се води разговор Бог знае с кого.
Чета комедия - смехурковци или смехулници?
Било грешно да се чувстваш всезнаещ,
но правилно ли е поетът да престава да се чувства като гуру, който предвожда читателите и да пише воден от читателската маса? ...
2155
4
3
Когато ми е тъжно, сякаш вятърът играе в косите ми...
И небето след дъжда напомня ми за обичта.
Когато ми е тъжно, заривам поглед в пръстта и знам колко съм ранима.
Сърцето пее за порива ми към свобода и трепти при всеки телефонен звън.
Когато съм тъжна, душата е нежна песен и носи толкова мечти към ...
И небето след дъжда напомня ми за обичта.
Когато ми е тъжно, заривам поглед в пръстта и знам колко съм ранима.
Сърцето пее за порива ми към свобода и трепти при всеки телефонен звън.
Когато съм тъжна, душата е нежна песен и носи толкова мечти към ...
2620
3
8
Не ме е страх от смъртта!Но когато усещам как диша до мен, обикаляща в очакване на моята слабост, страхът е силен, неистов, дори на моменти първичен...Хоризонтите са обгърнати с мъгла,с пердета от липов цвят.Копнежът е по-голям от вярата,вопълът е раздиращ и късащ душата на малки частици, а тялото м ...
1363
2
2
Надежда се казваше баба. Хубаво име, нали?
Обичах я много. Не говореше излишни думи. Само сгълчаваше дядо от време на време. Но те винаги заспиваха заедно. Един до друг.
Бяха едно. Не бяха "ние". Ние сме сега. Тези без надежда. Без баби. Лишени от общо легло. Спим в общ апартамент, едно семейство см ...
Обичах я много. Не говореше излишни думи. Само сгълчаваше дядо от време на време. Но те винаги заспиваха заедно. Един до друг.
Бяха едно. Не бяха "ние". Ние сме сега. Тези без надежда. Без баби. Лишени от общо легло. Спим в общ апартамент, едно семейство см ...
1750
4
6
Има мигове, в които човек се чувства по-различно. И иска да ги изживее пак. Те му навяват спомени, които никога няма да забрави. В такъв момент всичко губи реалните си очертания. Разбираш, че той е тук, до сърцето.Призрачно послушен. Наблюдава те. Гледа в очите. Нужна, пълноценна връзка-истинска без ...
1508
1
2
... Снежно-бели облаци ме обгръщат и ме топлят в кошмарите... Белотата заслепява сетивата и забравям за нараняването. Сякаш е топло, нежно, меко, красиво... Между долу и горе няма прегради, а мекостта преобръща представите ми за Рая и Ада...
... Цъфтежът на дръвчетата е пълен с нежността на мекотата ...
... Цъфтежът на дръвчетата е пълен с нежността на мекотата ...
2028
1
2
Помни минало си, диша в настоящето и планира бляскаво бъдеще. Преражда се от толкова много години и оцелява.
Не спира да се движи ден и нощ. Няма време за сън. Забързан пулсира. Вените му - малки улички и големи булеварди, до една водят към сърцето, но често състоянието им е прединфарктно.
Той ра ...
Не спира да се движи ден и нощ. Няма време за сън. Забързан пулсира. Вените му - малки улички и големи булеварди, до една водят към сърцето, но често състоянието им е прединфарктно.
Той ра ...
855
Имаме си величаво минало и достойни предци. Имаме си Вяра и Бог. Имаме си Земя. Имаме си празници и делници. Имаме си сърца и ум. Имаме си деца - нашето бъдеще... Нужен ни е нов огън, който да ни припомни, че духът винаги е бил и ще бъде двигателят. Нужно ни е преосмисляне на ценностите и лична рево ...
786
Всеки човек в даден етап от живота си преживява неуспехи. Те могат да бъдат точно тогава, когато всичко е започнало да се подрежда или тогава, когато е свършило едното страдание и ето на се е появило следващото. Нали казват, че колкото повече спънки ни поднася съдбата, толкова повече се научаваме да ...
1164
Прекършени криле.
Неистов зов за споделеност.
Крясък на гарван в нощта.
Събирам падналите ноти в шепи.
Дълбая егото със стон. ...
Неистов зов за споделеност.
Крясък на гарван в нощта.
Събирам падналите ноти в шепи.
Дълбая егото със стон. ...
1879
4
9
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
