УЗНИК
Сижу за решеткой в темнице сырой.
Вскормленный в неволе орел молодой,
Мой грустный товарищ, махая крылом,
Кровавую пищу клюет под окном,
Клюет, и бросает, и смотрит в окно,
Как будто со мною задумал одно.
Зовет меня взглядом и криком своим
И вымолвить хочет: «Давай улетим!
Мы вольные птицы; пора, брат, пора!
Туда, где за тучей белеет гора,
Туда, где синеют морские края,
Туда, где гуляем лишь ветер... да я!...»
205
извор :
.........................................................................................................................................
Седя зад решетка в тъмница една.
Пленен и отхранван орел - младинà,
под моя прозорец крило е прострял
и кървава дажба кълве, възроптал,
кълве и захвърля, и гледа ме с жал,
и моите мисли почти разгадал,
зове ме той с поглед и сякаш мълвѝ:
„С теб, брате, да литнем! Не се противѝ!
С теб волни сме птици; дойде ни часът!
Там в облаци белва планинската твърд,
там краища морски синеят под нас,
там вятърът само гуляе...и аз!...“
Възблагодаря!
!