Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
375 658 резултата
  553 
  784 
И ето пак е вечер. Навън вали, вали...
До мене аз те чувствам. До мене остани.
Една прекрасна песен в душата ми звучи.
Със тебе ще дочакам и утринни лъчи.
Да блеснат, да ни сгреят. Светът да се стопи! ...
  1523 
Как искам... Ето пак, натрапчивото Его,
а как дойде? Ни дрипа, залък, ни постеля.
Каквото беше ти отсъденото, взе го,
раздаденото – нека Бог да определя.
Остават само бледи спомени, сиротни, ...
  858 
роза — още я
уж догонват всякаква
други прелести
  580 
Вълшебни железни дървета
край пътя смълчани стоят.
На есенни дюли приличат,
с плод жълтоструен блестят.
Узрели са дюлите златни, ...
  332 
‘И един пич се мерна, ама се позакри зад едно дърво – той охраната им бил’ … да бе да, ква охрана съм аз? Вретеновидният над мене ми турна заповед да наглеждам тези тричките, защото както ми докладваха отгоре, имали психични увреждания. Били на всичко отгоре със широките любими дрехи на младежта - ф ...
  566  10 
  1157 
  1169 
Направих си от сняг, малко човече,
и му дадох име, Скрежко се зове.
Във къщи не обича, хич да си стои,
започва да слабее и да се топи.
На двора си живее, наистина добре, ...
  461 
Притихналият вятър в косите
вещаеше предчувствие за грях.
И казваше – Ако заспите,
напразно аз за вас крадях.
Пречупени, под нас тревите ...
  500 
Не задраскват усмивката
на финала щрихите,
с червило насищам
бледо розовите извивки,
с които ще те достигнат ...
  348 
Целувам те и си отивам,
не ме прогонвай без пощада...
Последният си куфар взимам,
ала сърцето, дето страда,
при тебе нощем ще лежи. ...
  823 
Омръзна ми, Господи,
все по стрелките да тичам,
да събарям и вдигам мостове,
в химери и блянове да се вричам,
да се изгарям на чужди огньове! ...
  406 
Той беше откровен човек, привидно отворен към всеки. Но нещо в него беше тъмно, много тъмно. За сега добре го контролираше и криеше спотаено в дебрите на ума си. Но въпреки самоконтрола, понякога не удържаше всичко така спотаено. Лесно палеше, импулсът и бързите действия... му навличаха проблеми. А ...
  735 
Едно глухарче, слънчево и жълто,
усмихна се на цялата Вселена.
Във ранно, свежо майско утро,
ръце протегнах, да го взема.
То тъжно ме погледна и помръкна. ...
  959  27 
Онзи влак за Бургас е все още тъй бавен...
Кой сънува сега плажа дъждовен?
Летен замък от миди спи отдавна забравен
при скалите, затрупан за спомен.
Всеки изгрев кърви по морето от обич, ...
  467  12  16 
Нилара
– Имението е П-образно. Във всяка от трите му части има по един омега. Останалите тридесет души са обикновени хора.- започна разясненията Ирник.
– Все още не разбирам защо трябва да сме тук, а не на север или на юг, където се водят сериозни сражения. -прекъснах го аз.
– Нилара, ако не вярваш ...
  576 
ГЛАВА ПЕТДЕСЕТ И ДЕВЕТА: ГРАДЪТ НА СВЕТЛИНАТА
Малцина бяха чували за подобно място, а там не беше ходил почти никой. Там всеки болен, недъгав, нещастен и уморен ветеран или дори най-обикновен просяк можеше да намери парченце хляб и сигурен подслон. В този град нямаше място за политика, за генни експ ...
  364 
На българска земя съм аз родена -
тя родина моя е и дом чудесен.
С песента на славеите съм окрилена
прелитам като орлица Пирин вечен
и в Дунав нозе потапям аз засмяна, ...
  577 
Животът някак си е празен и самотен
Ако в него нямаш свой любим човек
С който всеки миг на радост да споделяш
А също тези, пълни с болка, трепет и копнеж
Веднъж поел по пътя на живота ...
  616 
Всяка нощ очакваш подаръци
за тебе - най-милата, най-красивата.
И какви още да правя дарове
когато онемял пред тебе застивам?
Всяка нощ пред мен разкриваш ...
  474 
Чук, чук, чук за него никакъв сън,
котарака мой чука яко навън.
Днес я мерна само бялата писана,
нежно мяу и каза и за гадже си я хвана.
Заведе я на излет из моята градина, ...
  250 
защото Бог е
най-последна сътворил
жената — сиреч —
целия Си Божи опит
в нея въплътил — ...
  190 
Светлината… Светлината! Не угасвай светлината!
Търпеливо изчаквах резултатите от последните изследвания. Камен нервно крачеше напред-назад по коридора, но това не ме притесняваше… Бях свикнала.
Лекарят се зададе. Влезе в кабинета и остави вратата отворена. Камен припряно ме хвана под ръка и двамата ...
  1030 
Не е вярно това,
че в хората няма доброта.
Не е вярно дори,
че пламък в нас вече не гори.
Бях се усъмнила почти. ...
  657 
В един тих, приветлив, февруарски ден,
когато навсякъде сняг е валяло,
извикала мама високо и ето ме мен,
мъничко слънчице с пухкаво тяло.
Щом съм пристигнала на белия свят, ...
  1002 
Не искам да чувствам изгаряща болка
на толкова мисли прокудени,
когато открехвам врата след врата
и поглеждам в очите учудени.
Не искам да мисля за хиляди спомени, ...
  498 
Марта пак е пощуряла.
Малък Сечко я ядоса.
Смръщи веждите сърдита
и по женски се развика:
„Май скандала си заслужи! ...
  399 
Аз помня всяка своя стъпка,
най-вече грешните встрани!
В душата - кръпка подир кръпка
от понатрупани вини.
Не съм предавала приятел, ...
  878  16 
И аз вървя по този свят,
препъвам се, залитам, падам,
до мене Ти си бил
и на ръце си ме носил,
след време съм разбирала ...
  518 
Крадци на време дните ни съсипват,
тонове с мъгла в очите ни изсипват.
И заслепени за ръка ни водят,
крайна цел е да ни живота отровят.
Техни съюзници са нашите его и суета. ...
  1022 
Ти знаеш ли колко съм сама,
опустошена и предадена от теб.
Върху ми срина, цялата земя,
а нямам здравината да я нося.
Ти знаеш ли страдание какво е ...
  631 
Тресеше ме истеричен смях. Смеех са, та кънтеше цялата сграда. Ще попитате: „Защо?” Не помня, но смехът остана. Толкова беше зареждащо и аз се смеех, та чак въздуха ми на моменти секваше. По пътя към офиса срещах познати, срещах и непознати. Тези с по-слабите нерви прихваха с мен да се смеят. Смеехм ...
  873 
А ти имал/а ли си такъв период в живота си, в който да искаш да обичаш и да ти отвръщат със същото, а в същият момент да искаш да се покриеш вдън земя, поради действията и чувствата си към някого? Искал/а ли си да изкрещиш в лицето и на всички колко много означава за теб и как искаш просто да си отк ...
  993 
Необятна водна синева, която е дар от Бога. Несравнима с никоя друга природна стихия. Обгръщаща и силна. Дълбока и потапяща. Сила, завличаща те в други светове. Красота, смайваща с непокорното си величие. Мислим, че познаваме морето, а то е много повече от това, което виждаме. Богатство, дарено ни о ...
  1789 
Отново сме заедно пред моята врата.
Готови сме за нови грехове.
Ръцете ти изгарят ми плътта.
И преплитаме тела и светове.
Впити устни, усещам, че горя. ...
  696 
Да се обърна назад, не желая,
всичко в мене отдавна гори,
просълзеното утро, до края
огънят в мен ще гаси.
Вечер след бита упойка ...
  362 
Случайност или съдба!? Или случайността е един от многото инструменти на съдбата? Който вярва в съществуването на една висша инстанция, полага живота си в нейни ръце. Вярва, че някой се грижи за него. В крайна сметка важно е не кой или какво стои зад тези трудно обясними случайности, а как и дали из ...
  442  13 
Чаша горещо кафе сутрешно пареше пред мене въздуха. Горчивината от него се все още спотайваше, докато разглеждах с интерес старото списание Хиперион и блъсках зениците си в Ъ-то на края на почти всяка дума и стария символ за Я/Е. Аман от граматики, напрегнато мислех си, труден да правят живота на др ...
  643  26 
Предложения
: ??:??