Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
375 660 резултата
Случайност или съдба!? Или случайността е един от многото инструменти на съдбата? Който вярва в съществуването на една висша инстанция, полага живота си в нейни ръце. Вярва, че някой се грижи за него. В крайна сметка важно е не кой или какво стои зад тези трудно обясними случайности, а как и дали из ...
  442  13 
Чаша горещо кафе сутрешно пареше пред мене въздуха. Горчивината от него се все още спотайваше, докато разглеждах с интерес старото списание Хиперион и блъсках зениците си в Ъ-то на края на почти всяка дума и стария символ за Я/Е. Аман от граматики, напрегнато мислех си, труден да правят живота на др ...
  643  26 
Барът „Черната Дупка“ беше именно това – пълна дупка. Мрачно, задимено и опушено. Очукани бар столове до плота – решени в яркочервено и черно. Мрачни сепарета с тапицерия от изкуствена кожа. Евтин под от балатум, който лепнеше незнайно от какво. Май не исках да знам. Черни стени, слабо осветление. О ...
  660 
Все нови и нови Вирус - пандемии
из Планетата шетат.
И от тях вече писна ни кански.
То Британска ли не бе, Бразилска ли,
Южно-Африканска? ...
  729 
КОПРИНЕНИТЕ НИШКИ НА ТЪГАТА
Не зная в колко тишини
ще побера последната си буря.
Подир вменените вини
душата ми е преорана угар. ...
  465  18 
Не/изра/зримо с очи.
Не/из/казано с думи.
Неусетно почти,
стана част от Света ми!
И абсурдно звучи, ...
  711 
Знам, че ще дойдеш пак някой ден
и аз ще отворя вратата.
Ще се усмихнеш някак смутен,
че идваш за миг и нечакан.
Ще посегнеш към мойта ръка, ...
  269 
Пия живота на мънички глътки,
за да усетя - всичките му тръпки.
Уж сладък пелин е, а в устата горчи!
По лицето оставя дълбоки бразди.
Душата ми - побеляла и тъжна старица, ...
  393  12 
Сама
Отиде си любими, вече те няма,
с надежда гледам пътната врата.
Остана само в мен една тъга голяма,
сълза гореща изгаря моята страна. ...
  363 
Пролетта се завърна.
Пристъпва на пръсти,
еньовче в косите си свила.
Всяка долчѝнка,
хълм и кория ...
  349 
За какво прощавам...
За птиците е прошката ми днес,
за техните крила така огромни,
в които се заглеждам и тъжа
с очите си зелено – животворни. ...
  462 
Сменят се денят с нощта,
след тях - годишните сезони!
В младостта и в старостта -
човекът щастието гони!
Пийне... песен запее! ...
  603 
Копие с отровен връх
прониза моя дух коварно
и паднах сам, почти без дъх,
лежа сред времето кошмарно.
Около мене руинù ...
  792  15 
Дланта на Бога ще ми е паничката,
все в нея и за мен ще има нещо.
Вземете си ги – многото и всичкото
и чувствата – употребени вещи.
Не ви ги искам, рая и градините – ...
  478  11 
  1406 
Отново в скромната вечеря има камъни,
да беше тайна тя, но май не е, отдавна.
Дали от стиснатост, от алчност, или нямане –
горчив пелин е май предястието главно.
Раздаваха ги уж по мръкнало, поканите, ...
  397 
И пламък съм, и леден къс
Дочувам пак от флейта звън...
Миг сладък, с лавър увенчан!
Но ти ли си или е сън?
Бълбука дворният фонтан... ...
  602 
Измълчах непотребните думи.
Неразкритите мисли зазидах
зад стени, неподвластни на време.
Неизмолила милост, в безумен
опит сетен, до края отидох– ...
  389  13 
Не се вини, че наследих
цялата твоя ранима душа.
Не се вини, аз вече ти простих.
Във вода не ще превърне се кръвта.
Не се вини, че като тебе ...
  233 
Вериги стягат тишината. Без милост!
Пропуснати мигове вият нахалост.
Остатъци страст и щастливи усмивки
свити в ъгъла все по-тъжно ридаят.
Но ме докосват най-свидните осезания ...
  951 
Иван Мойсеев (1952 – 1972 г.)
На 17 юли 1972 г. Йоана Константинова и Василий Трофимович, майка и баща на войника Иван Мойсеев, получават телеграма със следното съдържание: „Вашият син почина по трагичен начин. Моля, уведомете ни кога ще пристигнете, за да вземете тялото.“ Думите от това кратко и бе ...
  758 
Надничай във мен, със обич надничай...
започни от очите ми... пъстри вселени.
От дните ми грижите нежно събличай,
за мен ги превръщай... в детелини зелени.
Надничай във мен, във мислите влизай... ...
  348 
Изби ми пъпка и я стиснах.
Оттам изтече много гной.
Аз пак я стиснах, но ми писна –
рецидивистка бе от сой!
С лимонче мъничко я мацнах, ...
  495  13 
Всичко може да се случи:
да се объркат хора и сезони,
може Бог дори. Може
да не дойде лятото.
В август сняг да завали. ...
  439 
Потапял ли си се в магията на Бургас,
придърпвал ли те е примамващ глас-
на вълни бурни с шепот за живот,
на улици спокойни, чакащи своя гост.
Потопи се и отпусни се, забрави своя ум, ...
  569 
О, родино, твоята неволя ме терзае -
участта на хората страдални, бедни,
но "елитът" само едно си знае -
да върши дела лоши, нередни.
Хората слепи не виждат злото - ...
  355 
Първите крачки са лесни. Пътеката
като змийче пропълзяло провира се.
Дядо отвреме навреме поспира се,
че отговорен за нас е водачът.
Вятърът ту се засмее, ту плаче ...
  589  11 
Звездна вечер в Южните ширини́
Духнал толкова отдавна
трябва вятърът да спре –
с дъх солен преминал бавно
над вечерното море... ...
  199 
Дразнещо беше навремето да губиш всеки петък, защото е ден на съветската телевизия…
А сега как ли приемат хората всеки ден да е на американската демократична телевизия, гарнирана със западноевропейска салата?
Гадна карантина – седиш си в къщи, миеш си ръцете, не можеш да клюкариш в кръчмата, с женат ...
  317  10 
Място хлъзгаво е туй, опасно,
щракат тук капани разни,
но за охлювите, много ясно,
Рай е за душите мазни.
Тук са силни, сякаш у дома, ...
  282 
Провирам се... Врабец между сезоните.
От шепата на Бог кълва трохички.
Не вярвам на случайните, отронени
зрънца, които в клетка ме привличат.
Небето и дървото са приятели, ...
  681  11  23 
Да викам не е престъпление,
когато времето гори
и вместо изцеление
ме чака заколение.
Плачът ми не е слабост, ...
  280 
Казваш ми нещо за себе си,
нещо много лично, невъобразимо,
което другите не знаят.
Фактите са всеизвестни, да,
но нюансите ти... ...
  660 
Тъжни улици, пуст тротоар,
безработен заспива асфалта.
Пак спечели луната на зар
и загуби звездите на карти.
Блесна мисъл в бездънния мрак, ...
  686 
В две празни чаши от уиски
изветряват капките от дъното.
Вкусът на устните ти липсва ми,
макар че дишам с твоя дъх...
Едно голямо още си наливам. ...
  582 
(авторски текст: Източни форми, Друга)
-------------------------------------------------------------------------------------------------
いたずらな犬
しかし血を運ぶ武士.
墓に忠実. ...
  1068  12 
Опитомявам страхове
и зад гърба си ги складирам.
От тъжните си часове
любов на капки дестилирам.
Кроя си радост от парче, ...
  620 
Носещ на гърба си света,
брилянтен като безброй слънца,
неспирен в своята мечта,
закрилник на милото и дома,
безстрашен в лицето на смърт - ...
  720 
  580 
  2359  13  11 
Предложения
: ??:??