Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
375 633 резултата
Не съм вече ,,онази тихата“,
стояща кротко в ъгъла.
Не съм и ,,онази невинната“,
която дълго всичко е разбирала.
Не желая да съм наранявана ...
  315 
В живота има повече нещастие, отколкото щастие. Това, че той не трае вечно е просто милосърдие.
Ерих Мария Ремарк
- Бялото ти отива – засмя се Смърт безрадостно. Той изглеждаше точно както го рисуват: скелет, носещ голяма коса, облечен в черна роба с качулка. Гласът му беше прегракнал и сякаш идваше ...
  938 
Тръгнах си от Вяра, този път, както си мислех - окончателно. Всъщност Разумът ми отдавна бе си тръгнал, но Сърцето отказваше да го последва и все си намираше оправдание да остане още малко. До днес. Какво се случи ли - ами днес Сърцето ми не можа да намери нейното. Като че ли - вече го нямаше... Уж ...
  496 
Навярно някога, след време,
когато ще сме кокали и пръст
с душѝ, нетленни се намерим,
(Надявам се, под общия ни кръст) -
тогава пак ще съм безумно, влюбен, ...
  449 
Малък Сечко си отива,
с него тръгва и студа,
прелестна, нетърпелива
тръпне вече пролетта.
Баба Марта се забърза, ...
  768 
Мъглата – сива, странна, скучна,
косите си развя,
измислям лъч и ще се уча
по него да вървя.
Не ми е лесно, никак даже ...
  306  11 
Вечернонежна е онази нощ, която
във мойта гръд стаява тишина.
А стъпките на отминаващото лято
отекват в мен, подобно на вина.
Аз зная, всичко тук си отминава – ...
  611 
Вместо "Сбогом"
Щеше уж да си ходиш, Любов, а пък още стоиш на вратата.
Все не вярвах, че можеш да бъдеш такава - до болка ината.
Взряна в мен може би ти се ще "Остани!" да ти кажа.
Е, добре, щом е тъй, аз сама ще ти стегна багажа. ...
  620  11 
Поетите… Те нямат цвят.
Не са ни сини, ни червени…
По стръмни склонове вървят...
Навяхват глезени, колене…
Но не умеят да пълзят. ...
  791  19 
ОЩЕ МОГА В ТЕБЕ ДА СЕ ВЛЮБЯ
/Свидна/
Времето препуска безпощадно
и среброто във косите бърза,
спомени неканени се връщат, ...
  1123 
- Господи! Може ли да си поговорим! Ще ми дадеш ли интервю?
- Защо не? Май се налагат доста уточнения. Толкова векове... Правата линия отдавна не е права и даже - не е една.
- Мога ли да съм директна? Ще ме съдиш ли за някои въпроси?
- Защо? Забрави ли, че аз знам мислите ти? Но, хората не ги знаят. ...
  956  54 
Писатели, поети, сценаристи
пишат текстове за любовта
после някой ги чете,
възкликва: "Чудо е това!"
А как изглежда всъщност тя? ...
  1024  14 
Търпиш всички нередности -
дали от интерес, или че си сляп,
имаш ли изобщо ценности,
или вълнува те сал насъщния хляб?
Като добитък те третират, ...
  564 
Метафизично
Spiritus promtus est,
caro autem infirma*
Неразрешим у нас крещи Въпросът:
– Нали материята в този Свят е вечна, ...
  233 
въжделение —
животът да е много
повече от стих
  202 
„И този дъжд! Как само опустяха улиците!
Изгубих дори на мисълта си нишката.
Ако затворя прозореца ще се отърся ли от страха си,
че хукна гола към теб, в това време, подгизналото?!“
( Иринакис) Ирина Колева ...
  571 
  902 
Отдавна сме във този стар театър,
актьори без талант, но упорити.
Макар пиесите ни да са вятър,
в черупката на егото сме впити.
Какво, че в миг таванът ще се срути ...
  797 
По дяволите бурите. И теб.
И всеки път, когато се провалях –
опитвайки да паля огън в лед,
да вярвам, любовта ,че побеждава.
Каква победа? Тя не е една ...
  1690  11  30 
Понеже нескопосано убивате,
гръбнакът ми, до струна се изправи.
И в прав калъп все криво си е кривото,
а думите ми залци са – корави.
Понеже все ви правех път, да минете ...
  285  13 
Разкриваш се, а дебне воайор,
и точи лиги той по твоите чувства,
промъква се, като крадец във двор -
Невидимо и дяволско присъствие.
Докосва се със слузести ръце ...
  387  10 
По миглите ми пари тишина.
Всяка потребност, грижа и страх
се пресичат в оцеляла искра...
Цялата ставам пепел и прах.
Но очите остават без име. ...
  428 
Не е вече Кърмилница на Науките
Alma Mater.
Посегнаха ѝ Неуките,
та ѝ секна Кърмата.
  360 
Човек понякога е сам…
Като изпращач след нощен трен,
останал да прегръща спомени.
Като лъч последен на униващ ден,
завил вълните с пръски огнени. ...
  493 
Дано да има в чашата с вода
една сълза, която да изпия
през лятото на моята съдба –
целуната от слънцето магия.
Не крия, че живея за копнеж – ...
  259 
На Емо
На пръсти ходете, на пръсти, на пръсти...
Недейте смущава покоя
на тая любов. Нека днес се прекръстим.
Да тръгнем след сянката твоя. ...
  550 
"Проклятието на отмъщението “,” Децата с яйцата”, взех първото заглавие. Бях невъзможен рокаджия и това ми пасваше. Обичах музиката да гърми, така да е всичко около мен. Без ред, съобразяване,точно хулиган,бе за мен признание. Харесваше ми да събирам хлапетата около мен и без повод да наритаме няког ...
  733 
Нараняваше без да иска,
Правеше го и нарочно,
С хора,
С думи,
А аз го оправдавах, ...
  270 
Небето – разтопено олово,
със тежки капки дъжд заваля
и стъклата отсреща отново
потънаха във гъста мъгла.
Тя пълзи и със влага покрива ...
  276 
Здравей, мое птиче-момиче!
Здравей, моя златна звездице!
Бъди ми бляскава! Щастлива!
Бъди ми много здрава! Жива!
Лети, прекрасна Деса- стюардеса! ...
  461 
- Влез! -
Някой каза
и силно затръшна вратата.
Не успях...
Тъкмо тръгнах - ...
  272 
Понякога обичам тъмнината –
във нея да остана сам.
В пътека нова, непозната
да тръгна някъде – натам,
където никой не е ходил, ...
  339 
Вдъхвам живот.
Виждам отвъд.
Внедрявам в текст.
Иначе казано, синтезирам объркания си ум.
  339 
1
Приветствам ви, скъпи мои хора и нечовеци!.. И всички вас, които не желаете да се причислите нито към първата, нито към втората категория… Всички, които имат уши и очи, за да слушате и виждате… мозък, за да преварите цялата получена информация… и сърце, за да отидете зад нейните предели… Там, къде ...
  769 
***
Говориш в съня си... И чувам аз думи,
които на мен не си изричала ти...
Уж само секунди... Отприщи се бентът... -
този, гдето задържаше моята ревност...
А мислех си аз, че с тебе ще бъда до Края, ...
  506 
Събудих се като прегряла. Три пъти изключвах алармата на телефона и накрая естествено се оказа, че съм прекалила със сладките сънища. А пък те много странно, но онази сутрин дойдоха изневиделица и се чувствах като целувана мечка, затрупана в бърлогата си от юргани и одеяла. Тежаха, колкото жив мечок ...
  745  20 
Дете на любовта съм аз,
а ти си, да - на красотата.
Привличаме се до екстаз
като лъчите и цветята.
Душите ни са две деца ...
  622 
Понякога бащите си отиват,
тъй както ти си тръгна от света.
Не казват нищо, просто мълчаливо
поемат своя път към вечността.
Все още не разбирам как се случи, ...
  796  22 
Петък бе. Пазарен ден. В гората кипеше трескаво оживление. Много от търговците, вече бяха разпънали своите сергии и пред тях се тълпяха всякакви животни.
Мидата, която се придвижваше бавно и трудно, и идваше чак от морето, дойде последна и се захвана да реди стоката си.
- Много късно идваш! - каза Х ...
  577  20 
Скиташ се по улиците. Срещу теб върви случаен минувач. В очите му намираш онази изгубена частица от себе си, която винаги ти е липсвала. В ръцете му откриваш пристана, за който душата ти винаги е копняла. От побелелите му коси изскача онази прогаряща искра, която винаги се е лутала някъде из теб. От ...
  847 
Предложения
: ??:??