Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
375 633 резултата
ДУМИ БЕЗ ДЕЛА
Дела трябват, а не думи.
Васил Левски
На мнението на масите
не се придава никакво значение. ...
  424 
Ти знаеш, че често говорех без смисъл,
познаваш и думите празни и болка кървяща,
вакуум, безизходица, разбити съдби,
това ли остана от онази любов нашта?
Когато вечер да ме пуснеш не искаше, ...
  335 
С такваз Демокрация
под гордия Хемус,
ще пребъдем като нация
без български демос.
  241 
Какво е всъщност красотата
и купува ли се тя с пари?
Как точно се измерва?
Най-важна е външността... Дали?
Когато свалим всички дрехи ...
  317 
Любовта внезапно пристигна,
изпитателно взря си в лицето,
закачливо дори ми намигна,
сякаш с ласо придърпа сърцето...
Този ден създал го художник, ...
  520 
И вървеше, и зяпаше, с празни очища,
той – душица нехайна – свирука дори.
Бързат, трупат гиздила, незначещи нищо,
а в душата му, глад незаситен гори.
Ден, след ден на пазара е там, до чешмата, ...
  310  15 
Дидо вървеше по улицата и мислеше - кои да бъдат тези седем души? Всъщност списъкът беше дълъг, бяха повече от седем, но колкото-толкова. Кои заслужаваха най-много подобна съдба?
Разбира се, първа беше бившата му приятелка. Тя така и не намери смелост да застане пред него и да му каже защо го напусн ...
  647 
Пренеси ме над бездната в силни ръце
като Господ, без нищо да искаш -
на гърдите, в покоя на свойто сърце.
Пренеси ме, когато заспивам.
Подари ми надеждата, дето сви колене ...
  337  13 
  1064 
  845 
Кори тен Бум (1892 - 1983 г.)
Драматичните времена не само разкриват колко уязвим всъщност може да бъде човек, но и изкарват наяве истинската същност на хората. Страхливците, злодеите, предателите, конформистите, непримиримите, борците, героите изведнъж напускат тривиалните си ежедневни занимания и ...
  985 
Добре дошли, момичета! Започваме нашия курс по мъжка психиатрия, ще го водя аз. Да се представя – Ирина. Понякога ми викат Иринакис, нещо като титла.
С тази специалност се заех в началото на следването. Моя братовчедка завърши микробиология и направо се вживя в съществуванет на вредните организми. О ...
  614  23 
Колко стихове ти подарих,
но така малеят ми на брой...
Затова отново пиша стих
да ти кажа само, че съм твой!
Мисля си, че този факт те радва, ...
  1050  18 
ТЕМЕНУГИ
Оставих битките на другите.
Дали сгреших не зная,
но вечер в пролетна омая
радвам се на ароматни теменуги. ...
  694 
Сълзите на изгрева капят по белия сняг
и някак пречистен денят се облича в мълчание.
На изток отваря порталите новият свят
очаквайки пълните шепи на хора с крилати мечтания.
Рисува си зимата ледено нежни цвета ...
  370  10  19 
  524 
  603 
С предел е зимата, макар метежно
да ни връхлита с вятър лют и сняг,
че идва пролетта пред твоя праг
със първото кокиче, гледай, нежно.
Едно мъниче чудодейно може ...
  976 
Срещаха се от време на време от 3-4 месеца при него. Живееше сам в просторен апартамент, необвързан, а и удобно, от квартала.
Че то в тая пандемия къде другаде. Само първата им среща уцели времето малко преди да затворят заведенията, та беше на обяд в пицарията.
- Как не съм те познавал преди години ...
  582  24 
Защо си тъжна днес? Кажи ми!
От суета ли е? Недей!
Така са звънки твойте рими -
от тях запял би и Орфей!
Напразно чувства не пилей, ...
  977 
Отдавна минах петдесет, изтече младостта
хей така между другото
с усмивки песни и любов
надвила хребета на времето.
И ето ме сега и тук ...
  329 
Ще бъда винаги до теб,
спокойна, тиха, невидима!
А ти ще страдаш от копнеж за мен
и за усещането несравнимо!
Животът ти ще бъде низ ...
  336 
В кабинета на Хесер беше претъпкано. Там винаги е малко тясно – няма как с всичките тия вехтории вътре. Шкафове с документи, шкафове с вехтории, шкафове и чекмеджета с амулети и други магически предмети, огромното бюро на шефа, диванчето от едната му страна, меката мебел от другата и масата по среда ...
  644 
Аброком и Антия: Аброком е горд и надменен, божествено красив младеж. Син на Ликомед и Темисто, 16 годишен. Твърди, че е над всички и никога няма да се влюби. Бог Ерос се гневи от това поведение и на шествието в града хвърля стрелите си – Аброком и Антия се срещат и влюбват. И двамата са най-красиви ...
  978 
Аз те чакам сам във нощта,
тук- под стария явор.
На Бог въплатил съм мощта
и стихията на дявол!
Ела при мен в мрака и ти - ...
  431 
Не бягай
От дупката в гърдите си
Не се крий
Зад дим и алкохолни пари
Не се преселвай ...
  486 
Уви, изтичат ми дните, мила,
но и в мъка осветяваш моя път,
затуй душа се е успокоила,
ела при мене в тоя кът.
Нощта е мрачна и студена, ...
  359 
Сега не зная как да ти говоря...
Дори на хората. (Не ме интересуват).
Безумно искам те. За вечност да си моя!
От себе си изтрих това сбогуване...
Разбира се, че още ми е тъжно ...
  384 
Не ме подминавай!
Нека ти кажа нещо, за други– може би нищо.
Усещам, има едни хорица, затворени вътре в черупките си. Техен щит, защита от онзи черния, безскрупулния свят, издигащ на пиедестал злокобната агония.
А знаеш ли има и едни мекотели – опетнени, голи. Толкова нежни, толкова невинни, раздава ...
  329 
Огледален образ;
глава на кокиче
поглежда.
***
В планината ...
  449 
Беше ранна пролет. Полъхваше лек ветрец, но галеше лицата със студени пръсти. Те обаче не го забелязваха. Двете жени седяха на терасата на любимото си кафене. Спокойствие и чист въздух. Приказваха си както едно време. Времето преди гадния вирус, маските и локдауна. Малките радости на живота: чаша ар ...
  525 
Очите - морска синева,
усмивката - грейнала звезда,
гласът - топъл като пролетта,
сън на несбъдната мечта!
Времето не спира да върви, ...
  1005 
Животът просто е прекрасен
и шарен, като плажна чанта,
но се обърква изведнъж,
когато се намеси интриганта.
Влиза във живота ти полека ...
  631 
Повика ме в света си, Февруари!
С десницата си снежно-мека
даде тон
и сред космически аплаузи
и фанфари ...
  559 
Ядосана на лятото, че спи
в черупката на празна мида скрито,
зората просветлява и сребри
чудатите релефи на вълните.
Зората е палитра от бои. ...
  513  13 
Много сълзи изплаках,
много радост събрах,
със мечтите си лягах
и се будех със страх.
Много пътища минах, ...
  413 
Иде ми да викам шумно!
Щастие безумно!
Скоро край на карантина!
Вече съм с ваксина!
Няма Covid, няма вирус! ...
  294 
Пееше пясъкът. Ти ли догони ме?
Нашият дъх нарисува кубе.
Пак прожектира в душата ми споменът
снимки от цъфнало лятно небе.
Как омагьосваха с тайна внушителност ...
  1313  17 
Животът е като книга, никога не знаеш какво ще прочетеш в следващата глава! Може да предполагаш и гадаеш, но само авторът знае какво следва.Чертаем планове, правим стъпки към посоката - която сме приели за правилна, но в един момент.... , Съдбата ни завърта и ни връща в изходна позиция! Мечтаем за у ...
  378  12 
Не искам
нищо да знам за поезията -
блудница,
скитаща между сърцата.
  305 
Предложения
: ??:??