Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
375 377 резултата
Търсиш ново начало
при душа без крила.
Колко много си вярваш,
не изкачвам била,
нито стръмни чукари ...
  608  15 
Когато споменем Алекс Александър Милн неизменно го свързваме с книгите за Мечо Пух. Неговите „Мечо Пух” и „Къщичка в къта на Пух” , заедно с „Шумът на върбите” на неговия предшественик Кенет Греъм са едни от най-добрите детски повести в англоезичната литература. Но А.А.Милн пише и стихове – „Когато ...
  1546 
МЕЧОКЪТ ТЕДИ
(продължение)
9
Един път Теди се натъкна на неголямо овесено поле посока селото, в гората, около стар изоставен път. Той веднага разбра, че тази растителност на полето, не си расте от само себе си, а е свързана с човека.
Теди се поразходи по края на поляната. Овесените метлички го гъдел ...
  1359 
71/И нейните лица и вили,
отворили за власт уста,
доброто още не убили,
пропадаха във Пропаста!
А нейните добри юнаци, ...
  493 
Кратък е животът човешки,
пълен е с болка и проблеми.
И най-мъдрият прави грешки,
затуй от чуждия опит поуките вземи.
Учи се и от провалите свои, ...
  1110 
През стъклото гледам две листа
как свенливо галят се в сумрàка.
По стъклото с нокти криви трака
пак любовницата Самота.
Нейде вън дочувам бодър шум ...
  695 
Усещам се някак непълна,
преплитат се хаос и ред
и троскот и пирей покълна,
а слънце посях - в слънчоглед.
Еднакво е черното семе ...
  484 
По друмите на търсеното благо,
вървях сама в пустиня от мечти.
”Човешкото” със острите си шпаги
порязваше копнежите. А ти
отнемаше последната любов и ...
  686  13 
Между покоя и хаоса...
е амплитудата на моето трептене...
Между покоя и хаоса...
е траекторията на моя път...
Между покоя и хаоса... ...
  1503 
Не ме мисли, не ме търси -
ти, дето всичко ми окраде,
бързо изминават пролетните дни,
щом живея единствено през спомен прашен.
Улиците пусти влачат старите слова. ...
  1062 
Обичам да гледам сутрин как се суетиш,
как жонглираш между оправяне и усмивки.
Обичам да те усещам наоколо,
да гледам и приемам присъствието ти.
Обичам да мисля докато те наблюдавам ...
  392 
Вероятно всеки от нас е преминавал през тежки емоционални състояния. Моменти, в които чувството на безнадеждност и безпомощност помрачава мислите и сърцето, и ти се струва, че нищо в жалкия ти живот няма смисъл. Може би ти също някога си изпитвал това странно чувство, от което и аз бях завладяна в е ...
  843 
Не зная как да я започна… Песента…
Онази тъжната, която слуша се през сълзи…
Трепери в ръцете ми цигулката в нощта…
Със струните си… В тишина озъбени…
Ех… Да… Онази малка тъжна песен, ...
  1696 
Една голяма болка ме гнети Загнездена в гърдите ми дълбоко Тежи ми, Боже, толкоз ми тежи Дъха ми спира, няма прошка Зениците ми галят малка карта Родина я наричах, после - не. Изтръгнах корена. Така си мислех. Избягах със одрани колене Той, коренът, дори да го изтръгнеш Не може лесно да го изсушиш Щ ...
  1041 
Когато някой те сънува
звездите тайно шептят,
че едно сърце нейде пътува,
а очите отказват да спят.
Когато някой те среща в съня, ...
  737 
От момента, в който те видях,
разбрах, че си моето сърце.
Че дори и само за един миг,
дори само за един миг да е…
В този миг ние сме щастливи, ...
  669 
" Ако спра да работя, ще умра!" - това са думи на баба Мария. Тя е на 86 години и още работи. " От 18 годишна работя. Най-лудата бях в шивашката кооперация!" - прави решителен жест с ръка. - "Вече почти 70 години съм в професията. Пенсионирах се на 56 и от тогава вече 30 години продължавам да работя ...
  531 
Не се стряскай, не подскачай – аз съм… Какво? Да, разбира се – заповядай!... Значи до нашия квартал отиваш... Е, и аз там живея. Иначе цял ден съм в града. Ако наричаш така седенето зад волана, паркирането и пускането на една вода… Обаче, е интересно. Ами разни хора пътуват, пък най-малко всеки втор ...
  554  10 
След кривият измамен кръстопът,
горчивото пиянство на компаса -
и пътищата вени са - туптят
и хуква лудост - с песенна нагласа.
Какво ще стане с моят собствен свят? ...
  502  15 
Те идваха да молят за живот,
сълзите им попиваха в земята.
Човек от зрънце тръгва, ражда плод,
но следва ли на Бога правилата?
Един параклис, а безброй души, ...
  643  11 
От горската школа се песен извива,
гласчета долитат подобно на звън.
Как славей и сойка припяват свенливо
притихнали слушат животните вън.
Припев: ...
  1116 
  1252 
  1256 
  1106 
  1194 
Аз стъпвам по земята, ти витаеш в облаците.
Мислите ми не мечтаят за твоята премяна,
мислите ми не играят вече на твоята поляна.
Tвоите слънчеви лъчи не искат на моите очи да се усмихнат,
моите очи не желаят с твоя поглед в топла прегръдка да се преплитат. ...
  567 
Там наблизо край реката –
малка къща. Двор с лозница.
Свети призрачно луната!...
Шета дивна хубавица!...
Имаш радост споделена, ...
  1073  11  14 
  1191 
Лавина от терзания изригва...
И тихо е, и пусто е, и мрачно е.
Вулкан, откъснат от света, но жив,
изплаква тъмните си очертания.
Дали ще се намери длан, която ...
  579 
… Празни коридори, зазидани стени, тела без лица…Попадам в нищото, лутам се надолу, късам дрехи, не говоря, а викам, отеква гласът ми там, в лудостта на самозабравата…
…Някой вдига чаша за наздравица, а вихърът удря прозореца с плам…
Ръка, подавам ти, а ти насмешливо поглеждаш и усмивката се стича п ...
  1126 
Расистка съм към тези,
бутащи се в социалните опашки,
нахалници без право,
преритващи за делничните дажби...
Расистка съм, заради даденият им обяд, ...
  564 
Неясни и объркани мисли,
тежест голяма, даже товар.
Гребеш срещу течението силно,
но нещата са пак на кантар.
Със сетни сили греблата, ...
  1251 
Бе впита в ходила снага,
превръщаща се в прах.
Живял бе милиард лета
сред смелост и сред страх,
че някой ден ще полети ...
  1322  12 
Вечно разделят ни някакви пътища,
тласка животът ни в различни страни.
Вървиме по изгорелите въглища,
без да усещаме, че ще.... ни боли.
И все се лутаме без цел и посока ...
  706 
Кръчмата на Сирака се намираше близо до мегдана. Покрай нея бълбукаше зиме и лете малката селска рекичка. Тя разделяше селото на две половини, които се свързваха помежду си с няколко дървени паянтови моста. Когато прииждаше през лятото от пороищата, реката често ги завличаше и се налагаше да ги възс ...
  900 
Докато мъжът отваряше чадъра над главата ѝ, тя не знаеше, дали думите му закапаха като целувки по миглите ѝ, или капките дъжд паднаха по тях, за да се пързулнат в извивките им като немирни лепрeкони. Не беше сигурна и коя част на деня е, понеже небето приличаше на сърдито море, а вятърът го люлееше ...
  681  13  21 
В плен очите ми ликуват
и чувствам се изгубена в зелено.
Треви краката ми целуват,
избуяват в нежно кадифено.
Във зелено и ръцете ми се мият, ...
  672 
"Ще помисля" - каза тя,
докато се отдалечаваме
„Опитвам се да не те загубя“
Две живи сърца биха могли да се променят
Нищо не разкъсва съществото повече от любовта ...
  456 
Мушица
И как да спя? И как ръце такива да забравя?
Спи разумът, а лудост като вихър в мен се ражда -
така съм малка - в капчица роса ще се удавя,
а пие ме на огъня изгарящата жажда. ...
  987  21 
Слаб ангел ми пърха в гърдите!
Но имам студено челó!
С червено перде пред очите
си сипвам във чашата - сто!
Но нещо - ужасно ми липсва - ...
  697  25 
Предложения
: ??:??