Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
375 512 резултата
Защо целуваш толкова горещо
през май, когато розите цъфтят?
Да обичаш силно е чудесно,
а чувствата растат, кълнят.
Защо целуваш толкова горещо, ...
  785 
Засадиш ли в сърцето дърво,
а в душата допуснеш ли пролет -
чакай птици да свият гнездо
и да пеят в зелените клони.
Чакай сянка, спокойствие, цвят, ...
  920  12 
/Либрето/
Отначало... създаден... свят... добро,
Адам.. Ева... Рай... живели... добре.. ,
Страсти... изкушения... изниква... зло,
войни... битки... жертви... сега какво? ...
  837 
Здравей, мое утро!
Родено
на безкрайния свят в кръговрата,
от черната паст на нощта
и пурпурния плам на зората. ...
  714 
Когато тихо пак надзърнеш
в прозореца ми рано сутрин
и слънчево ми се усмихнеш -
оставяш ме съвсем без думи...
В леглото ми лъчи полягват ...
  594 
Когато проблем има - не унивай,
за доброто бори се всеки ден,
насред мечтите не заспивай
и духът ти ще е възроден.
Много болка има на таз земя, ...
  553 
Хайде стига, сменям очилата,
вземам други, с розови стъкла.
Оу! Добре! Шик са тъй нещата.
Розов облак, розови цветя.
Леля Роза вече се усмихва, ...
  1170 
Нощта бе изпила топлината на летен следобед,
а ти бе събрал в очите си цялото слънце.
На Изток валяха звезди, а Запада с поглед
събличаше целия свят в прозрачно небе,
където с криле от мечти полетя любовта ни ...
  662  19 
  1574 
Ако ме намериш и неочаквано се изгубиш в нюансите ми, преливащи се в цвят екрю, крайно и драматично, до степен така, че да отхвърлиш своя цвят, а и пиесите, в които си играл Ромео някъде, без мен.
Магнетично увлечен, ако тръгнеш след оставащия в стъпките ми аромат на непорочно неустоима и омайващо т ...
  666  10 
И станало е тихо, като в храм,
неверни Тома първи си отиде.
По пътя, към неверието, сам,
нарамил злоба, присмех и обида.
Небето заздравяло - не кърви, ...
  468  12 
  749 
  1532 
И ето ти пораженията от вируса, веднъж влязъл в душата на нормален човек и опоетичил го…
„И дядо Йоцо стана свободен - казаха му това.“ /Иван Вазов/
„Приемете свободата!“ –
поднесе сервитьорът.
„Гарнитура е. ...
  550  10 
Това е ситуацията…
Зараза, криза, блокади, ограничения, карантина, карантина, карантина…
Хората – по домовете. Където са двама пенсионери в три стаи, добре – има и за кучето. Ами тричленно семейство в гарсониера? Макар и там да има шанс за оцеляване поединично – един в спалнята, друга в кухнята, дет ...
  428 
Последният етаж.
Оттук се вижда "Александър Невски".
А два гигантски кестена,
като пердета, са обрамчили прозореца.
Блестящи куполи ...
  507 
Рисувам най-последната сълза със радост.
Очите ми са сетен вик към нечие небе.
Кръвта във вените ми сигурно е млада,
но вече не достигат разум, кръст и колене.
В галоп, подгонени от детски глъч, ...
  827 
Как искам да повърна,
да изповръщам душата си.
Изтласквайки отровата
да върна боята си.
Горчилка зелена и бозава слуз ...
  554 
Пиша ви от пансиона. Здравейте!
Аз съм един от вас. Огледайте се в огледалото и ще ме видите.
Осъзнавате ли колко сме уникални? Ние сме милиони надарени деца, побрани в изправителен дом. Приют, в който се преправяме. С чужда помощ и взаимно.
Сградата, в която живеем и се уеднаквяваме е обградена с в ...
  983 
Погледът му я милваше нежно и сладострастно.Тя беше на мястото си, където винаги е била и щеше да бъде... Гледката го върна далеч, далеч в спомените.
Откакто имаше такива, тя винаги стоеше в своя ъгъл някак си кротка и тайнствена. Беше там и това му стигаше.
Майка си не помнеше, защото още при негов ...
  1058  29 
Сълзите ми? Не плача вече.
До мене не заспива тази мъка.
Преди поне болезнено ми пречеше.
Сега съм просто самота във плът.
Не зная колко утрини ще имам. ...
  485 
За тебе приятелю, тъжен и беден,
в житейската стълба ти днес си последен...
е тази поема от мен сътворена,
на твоята личност – с любов посветена.
Застанал на старт си към преходно време, ...
  1228  11 
Ще тръгнем двама по снега
следите ни по нас ще тръгнат,
но слънцето ще ни огрей
следите ще изчезнат
водица сал ще потече ...
  643 
"Не се привързвай.
Каквото и да правиш, той ще избяга." - обади ми се съвестта,
каква ужасна душевна микрофония сега настана...
"Така се и не научи,
от какво си ти глупаче: ...
  719 
  962 
РУДОЗЕМ
Градът има богата история и е скътан в дълбоките и дъхтящи на смола и бор пазви на Родопа планина, а самата планина е изтъкана от тайнственост и загадъчност, поради което удивлява и вдъхновява хиляди поети. Иван Вазов някога писа: „Родопа е една Шекспирова драма, оживена с трепети и постоянн ...
  2057 
Не ми се иска ... да си го призная...
но на Света наш му идва края.
И не защото на хората обикновенни
им се иска а защото ,алчноста сиромасите
претиска., Алчноста тоз демон ,гаден ...
  548 
С целувката си будиш пустата земя.
Докосваш с длан гальовно всяко малко цвете.
Под пръстите ти цъфват първите цветя,
събудени от сън под снеговете.
Април от цветен дъжд, ...
  703 
Днес е Първи април. Каролина, малката ми внучка, има Рожден ден. Навършва четири години.
Как лети времето! Сякаш беше вчера. Каролина още не беше се родила. Мисля, че беше през февруари. Водех Милена, сестра ѝ, по същия тротоар, по една такава отъпкана снежна пътека към детската градина и ѝ разказва ...
  1047  10 
Казват, че това, което ни спохожда всекидневно - радостта и скръбта, любовта и раздялата, неуспехите и успехите, разболяването и оздравяването - е точно толкова, колкото можем да понесем - нито повече , нито по-малко.И изобщо замисляме ли се някога, че фантазиите са по-истински от самата реалност? Н ...
  1002 
Пролет дъхава дойде,
нов живот навън напира,
нищо няма да го спре,
път нагоре да намира.
Порят птиците простора, ...
  437 
Бавно, мъчително бавно за младата жена, най- после съмна. Слънчевите лъчи осветиха заспалите ъгли в стаичката ѝ.
Свидна стана от леглото си бързо. Не задълго време се задържа в банята и пред огледалото. Облече същата рокля с червените макове ( беше ѝ любима, а и без това нямаше кой знае какъв голям ...
  749 
Моите рокли за Никога
Прилежно прибрани
са в гардероба
моите рокли за Никога.
Тази червената е за срещи, ...
  2425  10  13 
Затворени сме, но си представете,
че ей сега ни спрат и интернета!!!
🥶
  872 
Sanremo 1981
-------------------------------------------------------
Лорета Годжи - Пролет проклета
Санремо 1981
------------------------------------------------------------- ...
  1959 
Белият шум е упойка, която приспива.
Сипва я в чаша денят ни, от сажди по-чер.
Пием, разбрали до днес че сме били щастливи.
Споменът плаче след този жесток мародер.
Който заспал е, не знае смъртта че е близко. ...
  827  10  24 
Високосна моя, в календара ти,
някой е зачеркнал пролетта.
Искат да се върне някак старата,
им година. С жарките лета.
Този ден, дарен от летобройците, ...
  393 
Погледнах високо
в очите на Слънцето!
Видях бледосиня сълза.
Заплакало то...
За децата си съмнало. ...
  788  16 
Днес приказките са различни -
принцесите не са щастливи,
а принцовете не препускат
по някакви любови диви.
Снежанка срещна се със принца ...
  1357  12 
Погледни ме, защото си тръгвам.
Уморих се да бъда излишна.
Щом издраскам сърцето си с въглен,
после може да спра и да дишам.
За какво и напразно да чакам, ...
  3530 
Предложения
: ??:??