Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
375 521 резултата
Срив. Целият праволинеен, ежедневен, подреден и уреден цивилизационен модел се сри. Гроескно се закриви, урудливо и унило завлачи карантина...
Делникът – работа, разходка, консумация, комуникация промени насилствено егото и множеството. Стрес. Зараза. Пандемия...
Човечествоо във всичките му социални ...
  702 
Нов вид телефонна измама
облъчва ни днес от екрана.
За трупове, смърт и проказа.
Страхът е най-страшна зараза.
Народът при паника вярва. ...
  783 
Сричам по мъртвите сърца на мечтите си
и се давя във фината прежда
на неотминалите безпътици,
но не изневерявам на лабиринта си
изпълнен с тежки наноси от страх ...
  599 
Научих се кога да замълча,
кога да я обичам и целувам.
Ще мога ли сега да съживя
частица от съня недосънуван?
Остави ме накрая на света – ...
  472 
Всички сме равни! Поне така казва библията, конституцията и нашият вътрешен глас. Ама, не! Равни сме пред смъртта. Не пред закона! Не пред църквата! Не пред власт прилагащите! Има територии. На бедните и богатите, на законоспазващите и неспазващи, на вярващи и атеисти... Вярващите, пък си имат куп т ...
  2461  32 
Да бъдеш във нечии стихове,
казват, било е вълшебство.
Да те пишат на белите листи
за мнозина би звучало чудесно.
Като възпяване в песен било е, ...
  787 
Зрее денят ни – прочетена книга
в шкафа на стар антиквар.
Вчера през идните дни ни настига,
утрето спи в живороден нектар.
Времето – бременно с пъстра надежда. ...
  1075 
  815 
  759 
  2207 
  2437 
  1160 
Коронтина
Ден 4-ти от II-ри сезон
Събуждам се и нещо ме пребоцка в гърдите. Олеле, сърцето! Погледът ми отново се приковава в прозореца. Всичко е бяло. Като оня ден. С едната ръка се хващам за гърдите, с другата опипвам да намеря телефона. Да звъня на 112? Но щом ме боли. значи съм жива! Мисля... да ...
  839  14 
Уморих се...
Уморих все да крача...
една напред и две назад.
До кога ще продължава
и от нещо да е мрак. ...
  585 
Знам, че рано си тръгнах и много остана неказано,
но понякога просто пътеките свършват внезапно.
И когато погледнеш в следобеда късен към залеза,
виждам тази сълза, дето скришом от мене изплака.
Не призна и пред себе си колко сломен бе когато, ...
  1557 
Една брюнетка сладка и ефирна
омая ме с магията на фея.
Заставам мирно само щом ми свирне
и влюбен съм в това, да я разсмея!
Ма много слушкам - щом с крачето тропне ...
  1297  18 
Защото те обичам. Без да искам.
Вероятно първото ужасно ми личи.
Не мога да го скрия с листите.
Смълчано и написано... боли.
А аз не искам, както вече казах. ...
  510 
Последно
Не искам поп на гроба ми да пее!
Приятели не искам да тъжат.
Нека всеки просто се засмее!
Смъртта е неизбежен кръговрат! ...
  660 
Не искам да си мисля, че заблуда
е твоето вълшебно обаяние.
Съмненията заличи с почуда,
с най- творческото ангелско сияние.
Погледни ме, не от разстояние, ...
  1226 
Излязох от банята поохладен. Часовникът в хола показваше петнайсет минути след полунощ. Поредният делничен ден. Не си засичам колко време стоя под душа, просто видях червените цифри срещу мен, когато влязох. Трябваше леко да укротя пулса преди да си легна да спя. Открехнах леко вратата на терасата и ...
  676 
Не те боли.
Нали?
И тази нощ е толкова красива!
Луната сваля нежния воал
Приласкаваща ...
  683 
  635 
Всяка мисъл започва със ЩЕ...
Този свят се е спрял неподвижен -
не се плиска немирно море,
няма изгрев дори и за вишните.
Няма птичка или вятър поне, ...
  758 
Отлита ми се някъде ,високо
например на Луната, ако може,
но пак избирам грешната посока -
от днешната, та в утрешната кожа.
Да взема само книга, нож и цвете, ...
  424  11 
  1173 
  1332 
  970 
  1063 
  2190  29 
Виктория Георгиева - Искам да зная
-------------------------------------------------------------------------------------------
Authors: Iliana Nedialkova, Alexandre Bursztyn & Victoria Georgieva
Arranged by: Alexandre Bursztyn & Iliana Nedialkova
----------------------------------------------------- ...
  2825 
Луната е тъничка, сребърна люлка -
сънят се закача със нея.
Пързалят се облаци вън, по улука
и в до-минор вятърът пее.
Притичва една самота под балкона, ...
  882  17 
Добре приет и нежелан съм аз.
Франсоа Вийон
Не съм готова да те пропилея –
от изток ще изплувам като остров.
Когато пак заспиш без памет – с нея, ...
  439  10 
Усещаше се
лека нотка
на съблазън
в ангелския и глас.
И как танцуваше по сетивата ми ...
  464 
„Не се сещам за друг признак на превъзходство, освен за добротата.“
Бетховен
Повечето хора вярват само в това, което виждат. Невидимото или е нещо трудно за
схващане и обяснение, или не си заслужава вниманието и вярата. По същия начин е и с
доброто. Ако сме преки свидетели на добри действия и прояви ...
  2090 
Хищни драконови нокти
са се вкопчили в света...
а небето натежа над нас
сиво и негостоприемно.
Мъгла се спуска... ...
  759 
  949 
-Само хората, които обичат истински ще ме разберат-прошепна възрастният човек.
Момчето погледна към дядото учудено и отново сведе глава пред него.
-Виж ей там горе в небесата онази птица!Птица живяла векове наред!-посочи старецът най-красивата птица летяла някога край острова.
От къде я познаваш?- п ...
  641 
Беше свалил наметалото, за да не бие на очи по пътя, и гледаше да не бърза много, но постоянно седеше нащрек. Вечер си устройваше лагер по-дълбоко в гората и събуждаше пет-шест скелета да го пазят. Беше гладен, без пари и уплашен. Уроците на Лукан му помогнаха да оцелява, но така и не се пробва да у ...
  1079 
ТИ
(превод от хърватски)
Автор: Сърджан Духович, Р. Хърватия
Чаках те, мечтана Любов,
нито съм те чул, ...
  889 
  1134 
Предложения
: ??:??