Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
377 063 резултата
Благодарност
В житейския си път усмихната вървя,
като дете, жена - във пъстра въртележка.
В света непредсказуем, какво ли не видях,
във ход на устремена, но не и бита пешка? ...
  482 
Сутрин, щом отвореше очички, Катето скачаше от леглото и тичаше на прозореца, отваряше го широко и сядаше на табуретката до него. От паничката, която мама ѝ приготвяше още от вечерта, изсипваше храната отвън на перваза, подпираше брадичка с ръце и се вторачваше в гъстия листак на сливата пред прозор ...
  833  22 
Небесният воал на вечерта,
избродиран е с безброй звезди,
галактики, планети...
И във вълшебно съвършенство,
приютява във себе си толкова ...
  1230  11 
Зад Балкана слънчо падна и елека си свали,
а мелодия естрадна вее слънчеви коси.
Пак пътувам с влак за Варна, който тъжно закъсня,
и душата елитарна се пропука – побесня...
През нощта това се случи, на студа останах сам, ...
  429 
От днес не искам да обичам.
Поне до Коледа. Дано!
Починете си от мен, момичета!
Повярвайте ми - за добро!
Изобщо после, ако може - ...
  742 
Някъде вътре, дълбоко в мен има едно стихотворение. Никога не съм го виждал, не съм го чувал. Невидимо, безмълвно... Но аз зная, че е там! Вътре! В дълбините на непознатата ми същност, във водовъртежа на непознатото ми "Аз". Мъча се, старая се, трудя се, за да го накарам да покаже божественото си ли ...
  539 
Под заснежените връхчета
на елхичките бяха сгушени
къщурките една под друга,
подредени като линии на
кадастрален план. ...
  1132 
Сред закътаните двори,
на градинския уют,
миналото ми говори,
на език отдавна чут.
Сещам топлината родна, ...
  474 
Нямам камуфлаж,
Истинска съм и в дела и в знания!
Говори се:
"Фалшиви" сме били,
и дипломата ни - такава. ...
  749 
Знаете ли какво направих онзи ден,
нали пък все ми е студено на мен,
така се бях ужасно навлякла,
с едно яке и едно палто облякла...
Като под тях с блуза и една жилетка, ...
  748 
Морето самотата е признало,
а кроткият му шепот не престава.
Прелива и се връща отначало,
дълбоката си скръб да обитава.
Солта кипи и дращи на очите ...
  652  11 
Разбира се, нямам предвид географските полюси, между които се люшка земята по пътя си във вселената. Философите биха го нарекли - единство и борба на противоположностите. Нихилистите биха се изсмели, защото, според тях едва ли си заслужава човек да се замисля чак толкова за неща, които са от ясни по ...
  1081 
Нека стъклени нови обувки
днес получи от мен Росилина.
Ще ги връчи джуджето с целувки,
без да чака то Нова година.
На Лианик мъжлето добричко ...
  751  27 
Дванадесет сочат стрелките на часовника,
шумът от града започва да притихва,
не е срамно човек да се усмихва
поради това което предстои...
В този момент тепърва излизам, ...
  1302 
ДЕЛО №......
Аз няма да съм разказвачка,
а следовател по известно дело,
но с неизвестен/и/ извършител/и/.
Менюто на живота му са пачки, ...
  568 
  1668 
  1285 
  1295 
Преглъща ме сънят в неделя,
Луната в понеделник – без постеля –
прошепва, че от вторника личало
дали сърцето в сряда е мълчало?!
Оставям дланите си на четвъртък, ...
  1556 
Веднъж, докато подскачала към лилийката на баба си, Червената Жабчица срещнала един щъркел, който носел в клюна си бял вързоп.
- Здравей, драги щъркелю! Няма ли да ме попиташ накъде съм се запътила? – казала Червената Жабчица, но онзи мълчал като пукал.
- Ако ме беше попитал, щях да ти отговоря, че ...
  1218 
Вече му било скучно в Ада. Познавал всички свои „колеги”, дяволиите им, номерата им, лицемерието и злобата. Нещастниците, които измъчвал също били досадни. Уж молели за прошка, а очите им блестели от омраза. Невероятно, но тази среда го подтискала. Не предлагала никакви изтънчени удоволствия.
И един ...
  871 
Лицето ми
е пергамент на времето.
Всяка бръчка
е мълчалив отпечатък
на истината.
  577 
Мамо, мамо виж какви хубави балони. Вземи един, моля те мамо. Само един.
Малкото момче стоеше пред продавача на лъскавите, красиви балони и очите ми грееха от удивление. Майката, застанала до него мълчеше с очи пълни със сълзи. В портмонето имаше само толкова колкото да посрещнат празника с малък по ...
  1530 
Небесна люлка, Господ спусна,
прегърна наранената душа.
Плач детски във нощта препусна,
донесе музика от вечността!
Роди се, най-очакваното бебе, ...
  925 
ЧАСТ 6
- Това с полемиката е така. Но да си ти кажа честно Гражданино Мислител!
- Кажи си Гражданино Философ!
- Въпреки компромисното ми съгласие към момента да си знаеш, че това твое сравнение по принцип е доста отвлечено като смисъл… Пък и не е много в темата на разговора…
- Е може в него да прози ...
  997 
тази вечер си невероятна
косата ти блести от синева
а тези очи мечтателни
излъчват толкова доброта
танцуваш по уличката малка ...
  556 
Много лоши неща ти стори,
но хората на духа не се предават.
На закрилник на народа се престори,
но чистите съвести не се продават.
Там, където е морала, ...
  616 
Ръцете ти
отлетяха -
прелетни птици
и стана пусто.
В тишината се удавих. ...
  849 
Като цвете чакам Твоя дъжд
Като платноходка – Твоя вятър
Като лятна жега – Твоя дъх
Като нетърпение – зората
Като устни – да целунеш тях ...
  1119 
> Бяха ли днес на нашия бряг,
>
> там… вълноломът, небето?
>
> Знам че е Коледа, глъчка и сняг… ...
  502 
  1669 
Днес е празник. Бог роди се
Бог - смирение. Бог - любов.
Дай ни здраве и смили се
над света ни, тъй суров.
Грешни сме и няма спор... ...
  1287 
Развълнува се времето.
Метна крак връз стремето,
готово на път да поеме.
Обърна се да си види наследството:
успехи, радости, проблеми... ...
  719 
Пешо Хамстера обичаше поезията, или още по-точно казано, тя направо бе смисълът на живота му. Докато един ден не прописа и сам... В началото складираше всичко само в тетрадките, но сърфирайки из поетичните сайтове, не веднъж си мислеше, че може би трябва да пробва и той.
И ето, че един ден наистина ...
  1172  20 
  2008 
Тръгнал дядо за дърва,
стигнал до една река,
над реката нямало мост,
имало сламка,
и приказката е до тамка!
  881  24 
Ти ли слезе тази сутрин
мълчешком от пустошта
и със скъсани обувки
спря пред моята врата?
И почука – някак плахо, ...
  606 
Никой никого не притежава.
Никой нищо няма.
Нищо между стените на стаята.
Нищо между дланите ми-
прилича на топче, ...
  556 
Един голям театър е живота
И десетки роли сменя всеки
Нахлузва сутрин свойта маска
И заблуждава с нея врагове и близки.
И ако си мислил, ...
  1162 
Достатъчно! Не вярвам! Бях дотук!
Момчето си отива. За последно.
От Теб, от Вас. От всеки друг.
Със чувството за обич, непотребна.
Не искам да си спомням този свят. ...
  605 
Предложения
: ??:??