Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
374 677 резултата
Мама Меца пак не спеше.
От леглото и се щеше
още призори да стане,
някаква шетня да хване.
Времето да се затича, ...
  704 
Добро утро, любов! Ти си тук!
И нощта беше толкова истинска.
И видях те, докоснах и чух,
оживелите звуци на приказка...
Вече зная, любов - Аз не мога! ...
  793 
  2385  10  16 
Ще те чакам, любими на нашата гара,
под фанфара на светлините от улични лампи.
И краката ми подгизнали в мократа шума
ще усетят онова трептене – тихото докосване
на земята, която ти завъртя я за мене още, ...
  854 
не се ли мечта
подклажда — от нея не
се чудо ражда
(и за любовта важи —
чудеса, за да множи)
  461 
Пътуваме… Не помня от кога. Не помня и отде. Не Ме интересува и къде отиваме, защо отиваме, каква е нашата евентуална цел… Както е казал някой някога – целта е нищо, движението е всичко…
Аз съм капитанът. Което е най-важното. Командвам със замах. Никаква демокрация няма и не може да има. Корабът изи ...
  594  13 
  949 
  1333  10 
Разбира се, не зная как сте вие -
споделяте ли болките си с други?
Но аз проблемите си вече крия,
защото станаха душите груби!...
В живота често виждаш се натясно - ...
  1541  14 
В Дулово са притеснени
днес, за срещата със мене.
Търсят зала по-голяма,
да не стане местна драма.
Аз ги зная, че са пичове, ...
  722 
Привикнаха очите ми със тъмнината,
Дори не паля и свещта си във ръката
Привикнаха ушите ми със тишината,
Не чувам вече даже и тъгата
Привикнах и към сълзите солени, ...
  888 
Не мина много време, ала ето,
отново ще ни сполети съдбата.
Говоря всъщност за това, което,
горчиво ни предлага тя, горката.
Надлъгването почна с пълна сила, ...
  546 
Политиците "ни" са некадърни,
затуй в полупустиня се превърна
този рай, тази прекрасна страна,
нека не се превърне в развалина!
Кога сила в нас ще се появи, ...
  578 
Не съм аз реално никакъв поет
Че мозъкът ми с проза е зает.
Обаче пипето ми нещо се прецака
и ръцете взеха стихове да тракат...
Като поет съм гола вода ...
  568 
С тебе бях безумно много нощи,
бях в тях аз безумно щастлив,
исках магиите още и още,
небосклонът беше звезден и красив.
Тези нощи бяха тъй красиви, ...
  747 
I'm tracing back my mind and following the sound
through ritmic colapses, tritones and vocal chords.
I'm floating in the vacuum and long to hit the ground
like meteor explosion, my strings awaits the mute abort.
The tremols screaming, the amplitude is burning high, ...
  1760 
Дали е сляпа " сляпата неделя"
или очи тя жъне с лунен сърп.
Краде сърца от майчина постеля
и води ги на звезден кръстопът.
Дали е сляпа само във неделя ...
  317 
Хладно е - нормално, Есен е.
Но е вечер, когато ме обгръщат ръцете ти.
И ме гледат очите ти - изпепеляващи...
Разтрепервам се от тази наша цялост.
Отпивам от любовта ти глътка по глътка. ...
  636 
Красиво-нежен залезът червен
В очите ти бадемово сияйни
се отразява бавно, в тишината!
Защо си тъжна, мъничка Асол?
Заглъхва бавно пристана студен ...
  870 
Есен е... Небето плаче? Защо ли?
Аз си знам... не задавам никакви въпроси
защото отговора е болезнено голям.
Не стиска ми да си призная!
Че потънал съм във самота... ...
  378 
Голямата съдебна зала беше тъмна и строга - стените, покрити с дървена ламперия, тежък полилей висеше от тавана, подът - с полирана до блясък мозайка. Залата беше полупразна - това беше последното дело за деня. Дванадесетгодишният Чарли бе изправен пред съдията, като престъпник, чиято присъда току-щ ...
  1081 
Седя си в стаята, която от доста време не е проветрявана и пуша цигара, мислите ми плуват. Дали да не се огледам в огледалото, отдавна не съм го правила. Взимам огледалото и се поглеждам, това май съм аз, тъмни кръгове под очите, разрошена коса, сини очи, май само очите ми са останали от предишната ...
  696 
Понякога ще идвам да те виждам
и ще присядам
мълчешком...
от тъмното на своята съдба
ще пратя ...
  919 
/спасителката на Горна Оряховица/
Живяла през турско сме́ла жена,
Елена я казвали всички,
от Горна Оряховица родом била̀,
израснала в край ге́роичен. ...
  1271 
"Онова нещо" -
извор на тъмни страсти
и безконечни проблеми.
Нещото, което ни кара
да загубим разсъдъка си. ...
  568 
Купи ми още малко време.
Плюс две минути - стигат.
Видях стрелките да премигат,
през три интервала - спират.
Видях по лицата им - очакване. ...
  677 
Докосвам те и галят се душите.
Омайва ме енергията, чиста.
Наблюдавам те и ме изпълваш,
лицето и очите...
Жестовете също - ...
  715 
Над улѝчки и ливади
иде дядо белобради.
Него зима го наричат
и децата го обичат.
Той терлѝчки ще раздава, ...
  589 
Затворени в кутийките на дните,
броим минутите като зрънца.
Часовете - сребърна мъниста.
Години - златна огърлица за света.
Минава време и накичени със нея, ...
  502 
Това, което не ме убива,
ме прави по-силен.
Фридрих Ницше
Стоиш на прага на сезоните, септември.
О, моля те, не бързай толкова да влизаш! ...
  1001  14 
И ето, поредният конкурс! Поредният избор, който другите трябваше да направят. Уж всичко беше точно. Нови произведения, които не са публикувани до сега. Така ли беше или някой се възползваше от сентенцията, че нищо ново няма под слънцето и всичко ново е добре забравено старо? Някой се възползваше от ...
  1036 
Томас, двадесет и пет годишен младеж работещ в магазин за алкохол и цигари. Напоследък поема нощната смяна и спи сутринта. Режимът му е объркващ и понякога се преуморява прекалено много. Както казва той:
- Нощта е за спане, не за работа.
Но уви парите никога не стигат. Предстои му сватба след три ме ...
  1050 
  1105 
Томазо Парадизо - Не се бой
----------------------------------------------------
Autori: Tommaso Paradiso
---------------------------------------------------------
Автори: Томазо Парадизо ...
  1830 
  1915  15 
Посветих ти куплет
и стих ти посветих.
Оцветих те обстойно
от просто блед щрих!
Пропих се във теб ...
  766 
Учител – това не е престиж, това е тежък Христов кръст. Цената на жертвата да бъдеш учител е несъизмерима с нищо известно нам. Цената на труда и усилията остава незаплатена. Болката в учителското сърце отдавна не е просто стаена, тя е вик и стон, но без отговор. Една професия, в която въпросът „Стру ...
  2699 
Стара жена седи на тротоара сама,
бедна и с тъжна усмивка на уста.
Не, не е сама има си гълъби с ята,
те са до нея, птиците усещат обичта.
Накацали около нея и на нейните ръце, ...
  1121 
Аз съм морският шепот в небето,
Аз съм самотният плач във полето,
Аз съм студеното време, в което,
Рисува с пръст по прозорец момчето.
Аз съм вятъра, който брули горите, ...
  790 
Пада огнена жарава
по душевния заслон,
а реки от тежка лава
раснат мълчешком.
Мисълта от нас се лее, ...
  709 
Предложения
: ??:??