Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
374 711 резултата
Време е за размяна.
Без излишен шум,
под облачна ципа
парещите дихания утихват.
Застиват стърнища ...
  517 
Опѝти са поетите от рѝми,
поклащат се на ямба в стъпка.
Душите им, докрай раними,
изпили са метафорната тръпка.
Поседнали за малко, с " Хайку", ...
  284 
Поредна нощ не спя
обличам страховете си
да стопля влюбената
кожа.
Тялото трепери, не от ...
  412 
В никого не мога да се повторя -
в капката ми тъга диша сама Магдалена
Сърцето ми... даже жертва да сторя,
тя за никого няма да бъде Вселена.
Родена с карма да бъде безгласна. ...
  563 
Да усетиш живота с сърце и душа
трябва да можеш да виждаш
доброто в света...макар и самотен
в тъмната нощ,усмивка да пратиш
на живота суров-а другото, то е ...
  432 
***
Очите ти на граблива птица
Тайно прокрадват се из ъглите,
Там измежду чашите с кафето,
Между очите на всички минувачи-
Заражда се едно любопитство, ...
  355 
Главата ми лежи на силното ти рамо...
Крепиш ме нежно! С върха на пръстите си само?
Пристъпвам ситно напред и назад...
Полъхва вятър, но не усещам хлад.
Затворила очите, аз виждам само теб! ...
  532  10 
Вихрушка завъртя в неистов танц,
кълбо листа, опадали на двора.
Небето, сякаш преживява транс –
не ще покаже силно слънце скоро.
Ще заредят се ветрове и бури, ...
  379 
Най - здравият ми зъб се разболя,
разклати се на няколко посоки.
Полях го бързо с огнена вода,
но болките ми станаха дълбоки!
Замъкнах се при местния дентист, ...
  489  13 
Научих се на постоянството да те отхвърлям
и вярна съм на всяко ново бягство.
Обувката ми остроноса недоимък пърли
и тъпото на чуждото "богатство".
Каквото имах, кладата на завистта отне ми. ...
  255 
Диди беше одремана! Подпряла лице на ръцете си, тя мигаше в унисон с настроението си. Лениво, чат-пат и много тъжно. Не върви работата, ей, не върви! А уж в сферата на услугите! Бръснарница! Плюс кой каквото иска – от подстригване на ревливо дете, до фризури на бабите им. И цените и народни! Обаче н ...
  882 
Кой ли потропва на тихия праг?
Вятър прелиства годината
и по наплетен от паяк мая́к*,
кани октомври в градината.
Мята листата край стария зид. ...
  638  18 
Очите му рисуваш как се смеят,
под шапката целунал светлина,
и гледаш го притихнала до смелост,
с две бръчици край устните тъга.
Там давиш се незнайно колко пъти, ...
  788  13  20 
Една стара мелодия, родила се за нов живот като песен, благодарение на написания за нея текст от поетесата Ина Крейн - Илияна Каракочева (https://otkrovenia.com/bg/profile/inakrein).
  2672 
Unlove me! As my white and pallid skin
is paperback of ugly stories scribbled.
And heavy is the envelope. Within
you get to know the cost and worth of people.
Beneath my lashes, ghosts are digging deeper... ...
  1726 
Със теб сме два далечни свята
(разделя ни цяла любовна наука),
ти си пролет дъждовна и кратка,
аз съм есен, вещаеща буря.
Щом дебрите ти слънцето огрее, ...
  597 
Какъв необикновен миг се случва в момента!
Поглеждам в далечината,
а там отражение на себе си намирам.
Фокусирам...
Поглеждам се.. ...
  460 
В лунния шепотен свод
колко звезди заблестяха...
Думите нямат си брод,
всички надежди умряха...
Идвай тъй чакан, мой дъжд, ...
  566  26 
С песента на петлите започва селският ден.
Слънцето изкачва баира и огрява полята.
Щом станеш се чувстваш някак прероден,
Без да те вълнува час и дата.
Дните минават бавно, но никак лежерно, ...
  489 
„Обичай врага
си!“ — Агнèцов завет и
дано — мироглед!...
  329 
Две пейки самотно стояха
под бора повяхнал и стар.
Една срещу друга мълчаха,
дочакали утро, без своя другар.
Присядаше тук всеки ден любовта. ...
  499 
Някога село Червен брег е било хей на ония баири, около старата черква Свети Спас и на отсрещния – Драгне. От брега, който като крепостна стена пазел от юг, та почти до гората горе. А каква гора е имало! Всичко наоколо е било дъб и бряст. Никой не знаел на колко години са най-старите и дебели дървет ...
  1020 
Изчезва лятната омая.
Сезона вече е към края!
Попивам със сетивата плажа.
Отлита Лятото – залязва!
Вървя по пясъчната алея ...
  785 
Ухае тишината на тъга
преди да се заженят дъждовете.
От избелели вестници чета,
че влизат боси в зимата поетите.
Небето неочаквано реши, ...
  470  10 
Помниш ли, помниш ли Старият фар?...
Ти помниш ли фара,
скалистия нос?...
В сребриста омара
с кръжащ албатрос... ...
  241 
Скалите, там, не са скали... във камък
самият Бог крилете ми превърна
за да потъна в своя грях без пламък
и с полет в рая да не се завърна.
А езерото, тука, ще тежи ...
  892 
  1048 
Аз знам, че някой ден ще ме намериш,
когато точно си притво̀рила очи.
Краката ти, когато потреперват,
и кръста ти, когато не държи.
Тогава от умора, ще поспреш. ...
  468 
Океанът...1
(поема)
Застанал на брега на Океана*
с вълните си говоря като луд
и грабва ме внезапната покана ...
  426 
Пясъчен часовник...
В Пустинята ли сам в нощта замръкнеш
обсебва те внезапно вечерта
и проумяваш някак си че мъкнеш
в Душата си и: Миг от Вечността... ...
  214 
Казват че бил съм вълк единак.
Да вълк съм бил и ще бъда пак.
Като вълк се боря с трудностите сам,
падам, ставам, продължавам, голям!
В живота си на много хора се доверих, ...
  361 
Божествената светлина
От твоите очи
струи
Божествената светлина!
Не мога повече да бъда жив, ...
  380 
Недолюбената жена
е със кофти настроение,
без усмивка на уста
вечно е под напрежение...
Пали за секунда време ...
  632  13 
Той излизаше рядко от дома си – вече пет години, откакто се беше пенсионирал. Отиваше до магазина, вземаше хляб и нещо за ядене и бързаше да се прибере зад стените на малкия си апартамент. В своя среда, в своя живот…
Не беше много странен – не крещеше по улицата, не пееше, не хвърляше боклуци навред ...
  537  19 
Пак е 9 септември. На тази дата те погребахме, тате, преди цели 31 години. И аз пак не мога да дойда на гроба, ти. Пак не мога да запаля свещичка, там в твоя памет. Паля, но не при теб, а в параклиса на хълма до града, в който живея. И ти, говоря, татко, как сестра ти изпратихме. Замина си и тя горк ...
  1839 
( Продължение на "Ще взема да напиша хубав стих")
Та, казвах ви - един мишок
и котката заключих във килера.
От свадата им бях във шок.
Това го помня сякаш беше вчера. ...
  869  14 
Веселбата не престана.
Чу за нея и Лисана
и реши да им покаже,
че от тях, дете, е даже
по-голяма рокаджийка. ...
  616  18 
Той пише,
с никой, очи в очи не споделя,
събира дума по дума, чувство по чувство.
В делник, в събота, даже в неделя,
пише, не счита това за изкуство. ...
  353 
Неумираща любов
Ако си с мен щастлив ще съм и в Ада
сред дяволския огън и жарта!
Ала без теб душата ми ще страда!
От нея ще остане пепелта ...
  316 
Още те виждам на малката гара
как ме изпращаш на влака за София.
Всяка раздяла в очите ни пареше…
И не изстиваше в никакви строфи.
Лошо предчувствие беше навярно. ...
  1622  12  39 
Предложения
: ??:??