Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
377 431 резултата
  1045 
  787 
  1014 
Тя, Дъгата,
свързва небето
и земята.
Тя, Дъгата,
свързва реалностите ...
  802 
Предколедно е и се сещаме за тях,
онези - неуспелите и неудачниците.
Добре е май да почистим някой грях
с благотворителност... пред празниците...
Въздъхваме и ровим сред парцалите. ...
  553  15 
Павлин се събуди рано. Погледна часовника на стената и се усмихна. Първият ден от отпуската бе започнал с прегръдката на слънчевите лъчи, които минаваха през прозореца и стигаха до тялото на младия мъж. Той стана от леглото и влезе в банята. Изми лицето си. Погледна в огледалото. От там го гледаше и ...
  488 
Не искам повече да те измислям.
Отдавна знам за теб, че съществуваш.
Най-много ги желая тези истини,
в които раждаш се от блян, сънуван...
Тогава те разлиствам много бавно. ...
  584 
Нарисувай ми, художнико, любов.
Да е в тюркоазенозелено.
После , въздишка по него.
Нарисувай я в огненочервено.
След това в оранжево Надежда. ...
  711 
Обичам те, море! И ми прощавай,
че даже в ден като сега нелетен
така любовно ти се обяснявам,
че все едно ти посвещавам песни.
Вълните ти вълнуват ме и топлят ...
  883 
Сърповидната луна
погледа ми прикова,
здрач се спусна над града
и прихлупи го нощта.
Високосна самота ...
  639  10 
Единствената капка дъжд в Пустинята
на Марина
... Не бе валяло цели шест години,
децата не познаваха дъжда
и разжарена бе Великата пустиня ...
  454 
Хладна вечер, лек сумрáк,
Габрово притихва пак.
Вървиш си ти, другар те спира
да хапнете по бургер с бира.
Нима ще го оставиш сам ...
  810 
Запой по време на буря в Бермудския триъгълник...
(късни мемоари)
...петнайсет души във ковчега на мъртвеца.
Йо – хо – хо... И бутилка ром...
Макар налудно да се пада, ...
  401 
Прекарвах нощите с жени безброй,
ала усещах в тишината
в главата си безгласния ми вой
и той ме тласкаше към самотата.
И тихо другите като заспят ...
  652 
Приказна си мислех че си ти
Чиста, непорочна, непокварна
А чистота своя ти изми
Заради една парцалка
Своята непорочност оскверни ...
  628 
Най-накрая намери сили да прочете писмото. Стоеше на дъното в нощното ѝ шкафче почти година. Днес сънува баща си за пореден път и реши, че е настъпил момента, в който трябва да събере сили и да се изправи срещу страха си от неочакваното. Да прочете думите, които биха внесли у душата ѝ вихрушка от ем ...
  2618  18 
Защо ли ти пиша? - ще питаш.
Защото не можех да кажа каквото си мислех.
По-скоро изгубвах проклетите думи,
заседнали нейде из мойта уста!
Не знам и сега дали ще успея ...
  1032 
Листа мой отново взех -
болката дано приспя.
Болката, коя от всички,
родена пак от старостта.
Без път, без устрем, ...
  674 
Въпроси в Новият век...
Можеш ли да бъдеш све́стен
в Новият („объркан“!) век:
хем да си богат, и честен,
а – останеш и Човек!... ...
  430 
Агоп Навасатардян беше часовникар. Неговата работилничка беше точно на ъгъла, срещу малкото калдъръмено площадче в Старият Град на Пловдив. Той работеше упорито и само,за да опровергае битуващото обществено мнение, че арменец не работи. Агоп беше минал вече възрастта на влюбванията. Така и не намери ...
  1156 
Ноември се изкачва по улука.
Разпръсква куп опадали листа.
Във мислите ни настойчѝво чука.
Показва ни най-тайнствени места,
където нощем ходим все на пръсти, ...
  590 
Небето приведе предсъннно зеници.
Мъглата се спусна с гарванов взор.
То впери във нея наивни зеници.
Към светлината търсеше коридор.
Ледени капчици се забиваха злобно. ...
  414 
Не бих посмяла
да напиша нищо за теб,
защото думите
ще бъдат неприемливи,
за да опиша скритото вътре! ...
  488 
Миг, откраднат в есента.
Спомен за усмивка.
Дъб с окапали листа.
Котаракът сивкав.
Двор, потънал в самота. ...
  750 
Усещам сянката на топлата Ти длан,
как мрачините в мен невидимо стопява
и виждам всеки идващ ураган
към Тебе, повече и повече ме приближава.
.... ...
  770 
Вярата е в твърдо състояние.
Тя е неподвижната увереност
за неща, не станали и станали.
Родственица близка на надеждата.
За нещата минали ни тя реди ...
  896 
На празник светъл долетя
разпери белите крила
и оттогава всеки ден
долита гълъбът при мен.
На прозореца стои сега ...
  462 
В разплакани очи, сега сълза съм –
съдбата се изля на малки пръски.
И слънцето дарява ме със блясък –
покривам за секунди нечии пръсти.
И ставам част от тялото на всеки, ...
  453 
Завидяха ми черните облаци,
че съм бял, че съм много добър!
И изпратиха тъмни светкавици,
да ме вземат, да ме махнат оттук.
Завидя ми и бурята прашна, ...
  351 
  1614 
  2750  13 
  1610 
  1512 
Обича нощта,
обича тъмата.
Дявол не е
и Ангел не е!
В печки се ражда, ...
  513 
  2523 
  2379 
КИРДЖАЛИ
В степях зеленых Буджака,
Где Прут, заветная река,
Обходит русские владенья,
При бедном устье ручейка ...
  2357 
Душата ми е изоставен храм.
Не влизат никакви енориаши.
Но някога внезапно "Дан!... Дан!... Дан!"
под купола заспали птици плаши.
Клисарят нявга виното изпи. ...
  1311  10 
Бърза вятърът, къса букети,
да дари сетен път есента.
Леден дъжд по косите ѝ свети,
ситни бисери. Плач в песента.
Хризантемите бели – от восък, ...
  1241  10 
Обяснение.
Един случаен познат по шега на природата - братовчед, ме помоли да пусна разказа му, тъй като не може да си оправи регистрацията в сайта. А аз разказа го харесах, че и други го харесали - премиран е наскоро. Предлрагам ви удоволствието и на вас.
----
Пенчо Бординяшки - Борей
Сградата е ни ...
  1257  15 
Предложения
: ??:??