Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
377 440 резултата
  1485 
Седя на любимата пейка във парка,
спрял съм за миг да отпусна крака.
Вдишвам дълбоко, оглеждам се жадно
да видя, да схвана как действа света.
Насреща си гледам - жена със момченце, ...
  652 
Композитор и соло китара : Иван Дракалиев (Англия)
Бас китара: Даниел Харлен (Австралия)
Издадено и регистрирано на 06/11/2019г.
  2029 
Пясък пее под бели обувки –
морски плясък раздира брега.
Без душа, упоена в преструвки,
смело крача по тази земя...
На вълните очите са сини. ...
  520 
Всички любови премазват мойта душа
с пълна лъжица от лъскави думи назаем.
Нося си кръста в проклетата моя съдба,
май ние жените, за някого вечно дерзаем.
Няма истински в мъжкия евтин боклук ...
  543 
Космически са моите мечти,
космически безспир ще ги преследвам,
звездите ме примамват с блясък тих
където и да тръгна, тях поглеждам.
Светлеят примамливо за едни, ...
  1242  27 
Черен петък, казаха че днес е,
черен, явно доста му приляга.
Не че ще повярвам, ама нейсе,
тръгнах да проуча тая врява.
Някакви проценти, на листче́та, ...
  468 
Усещам те, толкова близо,
а всъщност далече си ти.
Часовникът сънено времето влачи-
безсъница палава бори се с мен.
И нелогични игриви илюзии, ...
  847 
Надникнеш ли ведъж в заровените отдавна, почти забравени отломки на нищожното, страхливо взрян в небитието на възможното. Разровиш ли огнището със стара пепел разпиляна от забрава. Въглените ако съживиш, загаснали от преди сто години, едва съхранили спомена за топлината. Яркото е посивяло, изтерзано ...
  796 
По-силен е този който е в мен,
от онзи, който е в света,
за това сега, в този ден,
разрушавам плановете на сатана.
Защото Бог не ми е дал дух на страх, ...
  453 
Как исках да ме помниш като стих,
но не от тези, дето натъжават!...
Стотици думички за теб редих
с надежда те да те развеселяват...
За твоята усмивка как копнях!... ...
  1480  15 
Аз съм мъничък принц, от планета добра,
или пък - принцеса, на грахово зрънце,
сред хора милиарди душата избра,
за майка -Луна, а баща ми е Слънце.
С Голямата мечка на жмичка играя, ...
  427 
Такава съм, взломявам Тишината,
минавам през заключени врати,
в очите ти събличам си душата
и от копнежи въздуха трепти.
Оставям ти една целувка страстна ...
  640 
Изгрев нов се ражда,
сбъдване звъни,
в мед пелин преражда,
под камък сълза спи,
стъпвам по небето, ...
  416 
Ще отида на Луната,
тя е голяма и светла
и сякаш ме вика при нея.
Казах на мама, казах на тати,
а те ми се смеят, клатят глави. ...
  1316 
Второто по сила чувство е любовта. И при нея е силно изразено въздействието на външното поле и неговите тежнения върху вътрешното – телесното и обратно. То е съотношението между платоническата и плътската любов, от едната до другата крайност.
Любовта не идва и не си отива с човека от другия пол. Тя ...
  995 
Всяка дреха по теб е излишна
щом си тук и дъхът ни се слива.
Глътка лудост си, нежност обичана,
голотата... така ти отива...
Всяка дреха по теб е преграда - ...
  2917  12  18 
Лилаво и сребърно, роза и кръст. Един рицар в блестящи доспехи тръгва на път.
Александър Блок ме гледа от корицата. Зад гърба му – снежно море. Над него се е развихрила буря и се сипят снежинки – искрящи и звездни като хиляди остри сълзички. Те потъват в синята чаша ледено вино, отразяващо очите на ...
  604 
на бате Серги
светлината уповава
и спасява
на бате Ламбо
светлината вдъхновява ...
  440 
На сестра ми и нейния съпруг
Потракват монотонно колелата.
От моя град отнасят ме далече…
От къщата на втората пресечка,
с лозници и смокини ароматни. ...
  764  15 
Х
Сетих
стих
тих
за теб.
Когато бях ...
  862 
Назад не зная как да се обръщам.
Препукват кости. Белези болят.
Заслужих вечно лошо да ми връщат.
А аз добро не зная в този свят.
И Видовден все още е далече. ...
  568 
ххх
На Стефан Данаилов, с поклон и с любов!
Порой усмивки. Влюбени моменти.
Ти- млад - във сънищата на жените.
Звезда и блян от черно-бели ленти. ...
  585 
Може ли, устни с мирис на кафе ?
Коса, разхвърляна, като пламък да пречи небрежно на съня ми?
А като се събудя нежни бедра да топлят дланите ми.
Очи, искрящи като звезди, от сутрешни сълзи.
И малки искрици, прехвърчащи от допира на голотата ни. ...
  888 
Заглеждаш се в лъчите на луната,
играят те във твоите очи.
Опиянен ме милваш по косата
и сърцето ми започва да кърви.
Дали ще видя аз отново ...
  555 
Тя беше никоя. Една случайна жена, дрещната случайно край брега на морето, или в парка. И ти ще я срещнеш. Може би в някой дъждовен ден ще я видиш как се разхожда сама както винаги. Или как стои на балкона, гледа минувачите замислено. "Какво ли си мисли?" - ще си кажеш ти. Какво ли наистина си мисли ...
  825 
В годината се срещаме веднъж-дваж...
Стоиш
затворен и покрит
в празното пространство
Като нетипичен паж. ...
  391 
Животът е прекрасен,
искам да е вечно лято!
Да виждам птиците в небето,
летящи във въздуха на ято.
Да галя морските вълни, ...
  661 
Жена му замина да работи в чужбина. Това беше официалната версия за пред хората. Истината бе, че избяга от него. Не издържаше на побоищата, които с годините все повече зачестяваха. Как набра смелост да го напусне и тя не разбра. Просто си тръгна с един стар сак пълен с дрехи. Сестра й щяла да я поср ...
  1903  32 
На връх в планината малка къщурка,
кацнала сякаш на хълма от сняг.
Дървета столетни с клони от преспи
ревниво я пазят от външния свят.
В стая уютна камина горяща. ...
  486 
Когато рухнат и последните стени
и вятърът в душата влезе,
прогонва всички добрини
и в мрак умъа погребва.
Когато рухнат твоите мечти ...
  508 
Дъжд от звезди
Дъжд от звезди, сама си край морето,
усмихва ти се и самотната луна.
Ти самотна си, така решѝ, избра сама,
няма го вече любимият, неговата усмивка. ...
  572 
През девет планини в десета
имало Царство едно.
Там щастливо живяли
цар Мраз и Снежната царица
със свойте любими деца. ...
  709 
Накъде ще поема
Не е важно сега
Нямам вече дилема
Нов път чертае мойта съдба.
Просто е - верният път е напред. ...
  746 
Номер три е трамвая –
дрънка днес без билет,
тръгва в седем към рая
и пристига към пет!
Двете релси си счупи ...
  478 
  895 
Ден съвсем обикновен -
озарен от усмивката любима...
Дъждовен, мрачен...зимен ден...
ала очите ти слънцето надминаха.
Срещнах те... не помня даже как- ...
  841 
Когато всичко замълчи, а споменът говори,
животът в моите очи наподобява спомен.
Зениците изпълва той и ми краде окото.
В различни елементи напомня на живота.
Едно дърво, градина, хълм и нещичко край мене ...
  540 
  944 
  675 
Предложения
: ??:??