Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
374 699 резултата
трудът — освен че
облагородява — и
людесближава
  172 
Всички ли деца обичат
да се смеят и да тичат?
Отговора вече знам.
Днес започваме оттам,
докъдето спряхме вчера. ...
  1462  10  22 
срещу тъмата
и мрака — на словото
виделината
  172 
Моят дом е в птичите криле
и блясъка на хоризонт далечен.
Ехото на вятър ме зове
и вечно гоня свят по-човечен.
Моите мечти са при звездите ...
  373 
Ако Те нямаше, животът щеше ли да има смисъл?
Да влизаме в света през стонове и писъци на майки?...
Порой от бясна надпревара да ни влачи и замайва…
когато любовта, незабелязана, ще ни отмине?…
Ако Те нямаше, кой би изваждал всеки път стрелата, ...
  1082 
Бил съм
Бил съм като пролет,лято и есен,
бил съм сълза в окото ти,песен,
бил съм утеха в дните ти тежки,
бил съм твой мъж отнасял се човешки, ...
  335 
ШЕПОТ ПРЕЗ ЧЕРКОВНАТА АПСИДА
Какво ли всъщност е добро?
Любов ли е – да я забравя?
Навярно твоето ребро
избрал е Бог – да ме направи. ...
  387 
Стига с тази тъга! Съблечи я от себе си вече.
Виж дърветата вън как поклащат листата си есенни.
Някой своите летни илюзии гони далече.
Друг складира си радост попътьом - усмихнати кестени.
Стига с тази тъга! Виж децата във двора на знанието. ...
  1484 
Зеленият залез...
В моряшките кръчми до днес се разказва
легенда красива за Залез зелен:
веднъж на хиляда години той блясва
подобно на Божият Гняв – мигновен... ...
  317 
Е́сенна импресия... № 9
Хубавото време вече свърши́ –
зад завоя спряла Е́сента
носи от гората клон откършен
с о́ще не опадали листа... ...
  366 
По златния рид на небето
пробягна солена вълнá.
Припламна просторът и ето –
ни вятър, ни лятна луна.
Ни облаци в чепкана прежда, ...
  829  25 
Питаш ме
Питаш ме боли ли ме? Боли!
Питаш трудно ли без теб живея?
Питаш, но сърцето ми мълчи!
Аз след теб забравих да се смея! ...
  837 
“И днес могат да се видят край Ахелой купища от кости на позорно изкланата, бягаща ромейска войска”.
Лъв Дякон
Полето помни още тази бран,
когато край реката Ахелой*,
за кой ли път, ромейски стан ...
  275 
Топките мъжки
подскачат здраво,
потят се кълки -
Браво, браво!
Ох, ах се чува - ...
  774  12 
Когато дойде време да те имам.
И ти да имаш мене, доживотно -
тогава нежността ще ме повика,
за да ми каже, че ужасно съм виновен.
За дето все я гледах замълчано. ...
  386 
Нека състрадание да проявим,
та животът им да е по-поносим.
Майчина ласка те не усещат,
поне нашата топлота да срещат.
Безразличието ни нека да чезне, ...
  429 
Преди много, много лета... в Бѐлоградчик
живял мюсюлманин Хаджи Хюсеин,
що в слава на Бога, на своя Аллах
решил да издигне джамия без страх.
Дѝрил той дълго дюлгерин добър, ...
  591 
Иска ми се вече, да сме тъй далече
от грижи без крайни
и мисли отчайни
Иска ми се вече да сме пак безгрижни
като птички леко ...
  978 
Обичаше да слиза в подземието, за да наблюдава дракона си. Той беше сам и нещастен в мрака. А това я радваше. С удоволствие би му причинила болка, но изпитваше страх. Чувство, което не би признала пред никой. Беше чувала, че другите принцеси обожавали своите дракони. Дори летели на тях. Глупачки! Да ...
  1456  24 
Дърветата отдавна ослепяха.
Разкаяха се всички маргаритки.
Магарето под рехавата стряха
до сламата почива от мухите.
Борбата е за зрънцето последно ...
  520  10 
Сряда 9 ч. 30 мин.
Слънцето срамежливо си пробиваше път между високите дървета, чиито клони се преплитаха и образуваха арки над добре поддържаните алеи в парка.
Чисто е! Зелено и красиво! Като добре гледано дете!
На паркинга имаше много коли, но правеше най- много впечатление табелата, поставена на ...
  642 
Променихме се , някак неусетно,
забравихме старите дни,
порастнахме тъй неизбежно,
оставихме детските игри.
Как толкова бързо минаха ...
  460 
Затвори очи и послушай тишината,
не ги отваряй ,искам да те разведа
из моите мечти ,не се бой от тъмнината
не е страшна тя, докато сърцата ни туптят.
Затвори очи и послушай тишината , ...
  510 
Бях тук...живота вкусих...
любов дарих,потъвах в грях!
Сълзите ,бърсах,наивен бях...
до днес незнайно как, но оцелях.
Впусках се в мечти горещи! ...
  367 
Шарената черга грее
с цветовете на Дъгата.
Колко нишки на Живота
Слънцето е там втъкало!
Стан от свидна,родна къща, ...
  871 
Море от Стихове
Поетът влюбил се в красива жена,
красива ,умна,нежна актриса една.
Посветил и много свои стихове от сърце,
всеки ден и изпращал по едно,,като дете! ...
  1076 
Нека !
/ споделям и вярвам в тези няколко реда - най-важното в живота/
Нека почитаме и опазваме природата,
да търсим самото доброто у нас и около нас.
Да се радваме на създаденото от човешката ръка ...
  617 
Есента ще премине през теб като нежно докосване.
Като тих листопад, с прошарени в охра целувки.
Като звездна мечта, с пулсиращи шепотни нотки.
По-красива от всякога, с присъда - безкрайно да топли.
Есента - все така непозната, с нестихващи влюбени стъпки, ...
  1117  20 
В ЕДИН ЮМРУК
/по идея провокирана от филмите „Откраднат живот“ и „Пътят на честта“/
За живота тайни няма.
Всичко е закодирано точно.
Погребваш нещо в най-дълбоката яма. ...
  189 
Десет дългички ушички,
пет опашки пухкавели,
пет нослета, душат всички,
морков търсят да намерят.
Няма вдясно, няма вляво, ...
  710 
В днешни дни сякаш намаляват фактите от миналото ни, които се считат за безспорни. Все повече събития се изопачават, подлагат на преоценка или на грозна политическа окраска – обикновено от лица, нямащи нищо с историческата наука, ала обладаващи безмерни обществени амбиции. Но ако говорим за българск ...
  4918 
I rested down my head on you.
The soaking grass beneath us grew.
The leaves were quivering in tremor
as they caressed the hunchbacked oak.
A windy breath passed by and spoke ...
  1465 
  1444 
  1631 
Направих си наметало от окапали листа,
вяло погледнах назад,
издигнах се над ниски сиви небеса.
Изчистих шкафа от скелети прашни,
запарих си чай от билки омайни, ...
  580  11 
Усещала съм много болка
Но няма по - голяма от тази
Да знам, че си наблизо
А да не мога да те видя.
Да знам, че си наблизо ...
  392 
Живота си износвам подобно стара дреха,
потропвайки с тояжката по пътя на успеха.
Като слепец опипвам, опитвам - то се знае
това, което преходното отделя от безкрая.
Гърми денят, а вятърът на ушните ми миди ...
  645 
Светкавицата дрънна в земята напреде. Точно между краката му. Малко по-високо и трябваше да разказвам с „й“. Но и този път му се размина. Което нито го успокои, нито разтревожи. Отдалеч се виждаше, че му е все тая…
Жената в черно вдигна отново ръка.
- Спри! Или следващата ще е в главата ти…
Онзи при ...
  642  20 
( вицове в мерена реч)
Наш дядо със японец разговаря
и старецът е много любопитен:
„Ще ти разкажа как е във България,
но нека първо аз да те попитам: ...
  1090  21 
  1214 
Предложения
: ??:??