Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
375 693 резултата
"Нотр Дам" гори в сърцето
на притихналия Свят!
Кулата - известна със стрелата,
като свещ в небето изсветля...
Как от Вярата ранена ...
  564 
Търся в живота
малко уют.
Топлина, слънце
и много звезди.
Тихо утро, ...
  474 
Тихо стеле се нощна мъгла,
като одеяло покрива земята,
вплита нишки във нея страстта,
и усмихва се мъдро луната.
Влюбени двойки звездите привличат, ...
  683 
ГАДАТЕЛКАТА
Мари влезе в спалнята, но не включи осветлението.Приближи се до прозореца и се вгледа в пространството. Светеше само уличното осветление. Дърветата ограничаваха светлината му и сградата огсреща тъмнееше, оградена също от дървета. Всичко и беше познато. Със затворени очи можеше да стигне ...
  325 
Шуми поточето и падат,
пъстри, есенни листа.
Тревата бавно пожълтява,
идва есента!
Далече отлетяха прелетните птици, ...
  721 
Сребърни слънца, част от друго време,
свят различен знам, паралел неземен.
Сребърни слънца, изгреви чудати,
свят без грехове, чувства непознати.
Сребърни слънца греят в златна зала, ...
  405 
сàмо семейство
Доброс`ърцеви знаят
какво е обич
  454 
Полицаят придърпа един пластмасов стол и седна. Извади малък бележник и химикалка, канеше се да си води записки. Случаят изглеждаше доста странен. Интуицията му, която рядко го бе подвеждала, подсказваше, че в цялата работа има нещо гнило.
– Значи не си спомняте как се казвате? – обърна се той към м ...
  765 
Кавалерът, който с мен вървя,
беше вятърът. И вън остана.
Мария Панайотова
Край мене прелетя внезапен мъж.
Остави светофар и топъл вятър. ...
  516  14 
Отново сърди ми се тя.
Погледнах нейната онлайн стена.
Сърцето ми съкруши.
Видях я да броди из цветна леха.
Видях да подхвърля куп набрани цветя. ...
  189 
Със думи едносрични, прочетени в обратен ред,
ще се помъча да скалъпя моя стихоплет!
Кап, кап, кап- дъждовни малки капки.
Пак, пак, пак- политическите схватки.
Сол, сол, сол - раната изгаря. ...
  775  10 
Младата върба косите си бледозелени разпусна
и във водата крадешком се огледа.
Вятърът към нея препусна,
залудува и нежно я зацелува.
Заговори той с красивата дама, ...
  647 
  2093 
  1604 
Тупти ли пак силно сърцето,
както когато бяхме двама?
Капят ли горчиви сълзи,
щом усетиш, че ме няма.
Слънцето пак ли изгрява ...
  447 
Не се облягай
на моята врата,
паянтова е, стара,
няма дори брава,
при мен влиза се ...
  432 
Жълта кошница;
необуздани сакъсчета,
погалени с роса.
хайку, 15.04.2019 г.
  557 
Ремиксът в Youtube: https://youtu.be/5iGIvuiagTI
Оригинал: https://www.youtube.com/watch?v=sv1SwCQTpPc&list=PLv42gh_FO6X-KccMijvhu4G9JcMZMPkOS&index=3
Песента е част от албума на Жлъч/Григовор/Гена - Прилив (2018)
  2475 
Музика - Георги Германов
Текст и пеене: Надя Уорендър
Това е демо запис на една от репетициите ми по фолклорно пеене с моят учител - музикантът и певец Георги Германов.
  2558 
Музика - Георги Германов
Текст и пеене: Надя Уорендър
Това е демо запис на една от репетициите ми по фолклорно пеене с моят учител - музикантът и певец Георги Германов.
  2692 
  1774 
  875 
Жената в мен остана мъничко момиче,
запази всеки трепет, всеки светъл спомен
не изостави мъничкото златно птиче
на вярата в доброто из света огромен.
Жената в мен е като просякиня, ...
  571  17 
Тя не носи черни дрехи,
Косите не са й вързани на кок.
Пред очите няма тъмна мрежа
Не отправя погледа към Бог.
Душата й облечена е в черно, ...
  578 
Днес е време, когато се свършва земята.
Падат куполи, кули, звезди, Нотр Дам.
Овъгленият ден ветровете намята
и напред продължава, останал без храм.
Може би са въстанали малките ъгли, ...
  991  16 
Застрахователната кантора беше затворена. Неделният ден уморено протягаше първите си лъчи. Заблуден клиент се запъти към вратата, посегна към металната дръжка, после се сепна внезапно, сякаш някой му нашепна, че е почивен ден и се обърна, продължавайки пътя си. Калдъръмената уличка беше спретната, с ...
  388 
  1178 
Дали съм още хубаво момиче,
очите ти ще кажат, знам,
но вярвай ми, безкрайно те обичам
във този тъй объркан труден свят.
Ръката ти държа сред звездни бури, ...
  757 
А!
Когато вече няма да ме има,
денят ще влезе в стаята и – а!
Останало боклуче на килима,
по книгите останал звезден прах.
Картинката като сега я виждам, ...
  956 
От струнен блясък,
като вопъл скрит,
довява попътен вятър
от моя песенен вик.
И всеки ден повтарям, ...
  802 
Със Светлана се запознахме на тенискорта в Лимасол. Рускиня, наближаваща 60-те със завидна осанка и лице, сякаш не познало ни грижи, ни сълзи. Не споделяше много. То и не искаше питане – в марковите си екипировки грееше всеки път като пристигне с джипа си Порше кайен. Показа ми веднъж снимка на крас ...
  1928 
Творение на Бог ли е човекът –
не му е време днес да спорим.
Приемам, че е тъй... Тогава нека
за стария Адам да поговорим.
От кал бил праотецът ни изваян ...
  796  14 
Ти може и да ме възненавидиш
за болката, която в теб посях,
а може да простиш, че толкоз свиден
си ми, а все ще плащаш моя грях.
Ще ми простиш навярно, че си мъдър ...
  731  10 
Не те познавам, облако разрошен.
Изваял те е вятърът до рядкост.
Като дъжда си плътен и възможен,
и хвърляш сянка, там където трябва.
Таиш ли тъжни, неразбрани мисли? ...
  691  20 
Душата, вещ усукана,
в мечтите ни изсмукана,
изпрана, изцедена
на ъгъла в живота подредена,
стаена там опитва, ...
  875 
Едно време хората са се събирали, за да споделят живота си, сега се разделят, за да живеят живота си!
За да виждаш красотата не е важно къде гледаш, а как гледаш!
Животът е картина, по която един рисува, друг маже, а трети рисува с мазало!
  582 
Студена, зимна нощ. Морският бриз гали лицето му и го моли да му отвърне със същото. Поредна молба. Невинен поглед и ето, че се съгласява. Отвръща му със същата страст, с която го чувстваше и преди. Морето... Нищо не се бе променило. Морската вълна се отронва и пада безмълвно в краката му. Моли го. ...
  1033 
Благодаря на Бог за Пролетта,
за свежестта на Младостта!
Една отронена сълза
цветята с Обич напои!
Благодаря на Бог за Лятото горещо, ...
  511 
...
Буренясва градината. Няма я мама
да се кланя на новото стебълце.
Да почиства излишното, да преценява
кое е наред да даде плодове.
Да се радва като за пръв път ...
  329 
Онзи лунен пастир – кочияшът на времето,
си запали цигара от нашият миг в утринта.
Бог си хвърляше зара със калъч във дилемите.
Птици виеха вятъра в пресни от обич гнезда.
Ти накъса цветя от душата ми - спомен за утре. ...
  767 
Предложения
: ??:??