Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 039 резултата
Мисъл кратка,
после...
цветна
фраза.
Един глагол, ...
  710 
Булевардът е пуст и
на небето по сините устни
танцува ягодовата целувка
на залез наскоро пропуснат.
Тишина е пропила спокойствието ...
  585 
Вечност
Любовта ми е силна като бурна река,
покорила недрата на стара скала.
Любовта ми е чиста като детска сълза,
сгряла гръдта на майка в нощта. ...
  894 
ЩАСТИЕ НАМИРАМ
Какво е щастие? - Не ме научи никой.
От книгите прочетени - не разбрах.
До дъното на душата ми прониквай!
Сълза в леда кристален там... аз бях! ...
  353 
Запази ехидното си сърце
в гърдите ти студени.
Изтрий сълзите от желязо.
Със слонова кост в стената,
ако можеш - издълбай моето име, ...
  450 
/за най-старият сорт българско грозде/
Предание старо разказва
за хан Крум, как в стари лета̀
своята воля прега̀зил,
изричайки пра̀ви слова̀. ...
  844 
Лепнаха му прякора веднага след уволнението. Симо си дойде от казармата възмъжал, пуснал мустаци и любител на прословутото българско питие „Облак” – коктейл от мента и мастика. Незнайно как, вместо военните науки, беше изучил до съвършенство консумирането на „облаци” и така се започна. От автобуса а ...
  2382  18  35 
Спешно трябва
ДДД-то да си разшири трасето
и с пръскачки на гърба си,
препарат наред да ръси,
че са плъзнали инсекти, ...
  282 
„И ти ли си от тези, които не вярват?” Тези рухнали мисли постоянно ми нашепваха и припомняха, че аз също съм човек с мнение. Исках да потъна в самотата си днес, утре... за ден, за два. Бях хванал библията в ръка, когато Тя влезе и каза: „Има само едно нещо, с което трябва да внимаваш! Довери се на ...
  517 
Напразно копнея за светлина,
за прегръдките ти мили.
Тлея аз в болка и тъмнина,
далеч си ти, близо - злите сили.
От студ душевен съм проказан, ...
  932 
юлско утро
ято врани закриват
хоризонта
  783 
Пред малкия прозорец
свещта едва мъждука
изрекла скрити тайни
от един живот
пламъче последно ...
  554  28 
Знаеш ли какво е усещането, когато изключиш едно от сетивата си?
Дъхът излиза на пресекулки, кожата настръхва, кръвта се нагорещява, мислите хвърчат бурно.
А дори не искаш да отваряш очите си, за да видиш. Искаш тъмнината, приветстваш я.
Кубче лед.
Капки се стичат по кожата и оставят съвършени прозр ...
  916 
Посвещава се на врачаните, загинали по време на съюзническите бомбардировки на 24 януари 1944 година
Изящна елипса. Съвършенство на формата, облечено в месинг, отразяващ бледите нощни светила на януарското небе се спуска към снега на непозната земя.
Малката стабилизираща перка издава единствения шум ...
  841 
Бедна къщурка. Влага и студ.
Едничко одеало, нагризано от плъх.
Дим от комина в празнични дни.
Бабата спи.
Тенджера празна кънти. ...
  737 
Днес зимата е с вируси опасни,
а Грипът, както винаги е нов -
Събудих се от колики - ужасни,
едва отидох сам във Пирогов.
Там лекарят протегна меки китки, ...
  699  10 
Ще дойде добрият човек.
С бяла брада, но с черно одет.
Като господ –
хрисим, но с твърда ръка,
стожер народен в дни на беда. ...
  717 
В дисплея се взираме за нови оферти.
Търсим. Намираме. Хабим много нерви.
Питаме. Предлагаме. Чакаме момента.
Вярваме. Не вярваме. Живот - кино лента.
Мъж или дама без никаква важност. ...
  474 
от утре ще го опитам
това нещо с обичането
в по-малки количества -
да не ти разказвам деня си,
да не подскачам от радост, ...
  726 
Гледам през дървена рамка
пърхащи сиви криле на врабче.
Студена и тежка дъждовната капка
ми шари прозореца в модно райе.
Вятърът днес - лудетина съща ...
  289 
Когато раздвоените очи
се връщат да си дочетат звездите,
по алфа и омега си личи,
че има постоянства неоткрити.
Което петолиние расте, ...
  531  10  11 
... ако можеш ме спри...
Или: Безкрайното завръщане на бягството...
Ще витая край твойта врата.
Ако ще със триста ключа да я заключиш.
От въздишки път ще си изплета. ...
  772 
А първо тръгна си баща ми.
След него тръгна си и мама.
И както казваше сестра ми,
това е някаква измама.
Те бяха живи пред очите ...
  302 
Още малко остана!
Само да победя гордостта и ината си!
Още малко остана
и ще стигна до Шао Лин в планината!
Още малко! ...
  315 
Унасят
калдъръмени
копита.
  801 
Балалайка бяла
била
блондинката на бала.
  852 
  2164 
  1753  10 
Мето се прибираше от последната си екскурзия в планината в нерадостно разположение на духа. Напоследък хич не му вървеше с обувките. Късаха се пущините, а то взеха и да им се отлепват подметките . Вече хвърли няколко чифта на боклука, ей тъй, за едното нищо. Ех, поне да имаше качествено лепило, друг ...
  770 
...или защо е все по-трудно да бъдем щастливи
Човешкият ум е нещо безусловно доказано. Той е остър до степен на извратеност и това не подлежи на съмнение. Накъдето и да обърнем взор към панорамите на съвременната цивилизация, ние виждаме ясни доказателства за остроумието на ума /да ми бъде простена ...
  1759  10  10 
  725 
  2392 
-Мамо,кога ще порасна,искам като твоя маникюр!-детето сънено разтри очички и втренчено я погледна.
Имаха си всичко,скоро с Петър си бяха купили кола,живееха в просторен апартамент и това съкровище момиченцето ,което им се роди преди три години.
-Хайде заспивай!-прошепна Ива.
Зави мъничето,излезе от ...
  376 
Вятърът погалваше косите му със своя нежен полъх, носейки ухание на морски пáри, лято, и на нея...
Той се взираше - далѝ в някой и друг слънчев проблясък сред хладките вълни, или пък изследваше хвърковатите капчици, пътешестващи със бриза. А съзнанието му бе далеч...
И не тревоги мъчеха ума му, нито ...
  1207 
Беше ден, а сърцето, вечерното,
младостта ми прие за незнание.
Бях дъга. В отенък на черното
и ръждиво добро възпитание.
И измери до грам, неизмерното. ...
  584  13 
Есента е просто сезон,
в който си пълним
мазетата.
В зелено сияят
сърдечните ни ...
  476 
Едва ли някой, ще си спомни,
че някога и аз съм бил.
Сълза едва ли, ще отрóни
поникнал сам над мен бодѝл.
Едва ли вятърът, ще плаче, ...
  389 
Хората са арогантни. За съжаление е така. Може би се питате, как така са арогантни? Отговорът е прекалено лесен. Всеки един от нас си мисли, че е специален. Всеки един от нас иска да е различен от другите. Всеки един от нас изпитва нуждата да е най-добър в определено нещо. Но защо? Защо хората имат ...
  2416 
По бяла постеля,
през бяла постеля
се вижда ефира,
той не изстива,
грее и пее, ...
  493 
Незрим си или недоловим,
като скитник, като дим,
сън или миг непобедим,
нестихващ звън
в разни дни, ...
  643 
Предложения
: ??:??