Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 039 резултата
Ти тръгваш си, но твоите ръце,
са още в моите до болка впити
и тънки струни моето сърце,
на твоето улавя, в стон обвито.
Ти тръгваш си, но твоя поглед скрит ...
  882 
Горят над залеза лъчи
и дълги сенки очертават.
А в мойте пламнали очи
любими спомени остават.
И дневната сега съдба ...
  307 
  2349  18 
С моята съученичка Мария не се бяхме виждали от училище. Завърших преди девет години и от тогава сме приятелки във фейсбук. Гледам тя се омъжила.Две деца има вече,но много се променила, едва я познах.
Естествено през годините и харесвах тук-там някоя снимка, както се казва от учтивост или да се сети ...
  1858  24 
Не ме спасявай повече - не бива!
Аз пътник съм към странната страна.
Ти беше "сляпа". Беше милостива.
Приех те като бъдеща жена.
Пиян от щастие забравих, че съм земен, ...
  1706  28  19 
Мома Златина край река пенлива,
златни си сълзи пролива
и на реката думаше:
Реко льо, реко пенлива
дали си, реко щастлива? ...
  549 
"Пенсионерът истински мъж ли е?
Няма за него, за да има за оръжие!
Да си ограничи малко провизиите,
за да има за дивизиите!"
https://pan.bg/view_article-49-384897-BOJKO-NAMERI-VINOVNIK-ZA-NISKITE-PENSII-PARITE-NE-DOSTIGAT-ZAShtOTO-SE-DAVA.html?fbclid=IwAR2RifQF-J616syjnTw1gieujfhe8t2X4E58yM1WIjzLH-Z ...
  812 
Част 3 Двете страни на монетата
„Това лапе още виси тук“ – мислеше си Доротея докато се прибираше с дремещия Боян на задната седалка. Те често ходеха до града, защото момчето си искаше детска компания и на моменти подлудяваше целия параклис. Имаше си и приятели, с които се събираха редовно и играеха ...
  1353 
Слънцето пробуждаше земята.
Беше топла вечер, беше май.
Седна тя, намеси се съдбата,
на дивана на единият му край.
Естествено развиха се нещата. ...
  1067 
Здравейте всички, които правите това страхотно списание! Аз съм една обикновена жена от провинциален град, не съм като вас, живеещи в столицата. Купувам си редовно вашето списание и имам цялата колекция от броеве, от както сте започнали да го издавате. Снимате страхотни жени, които носят красиви дре ...
  918 
  2589  10  15 
- Хей! Искате ли кексчета? – Ели се опита да настигне човека с кучето, без да разсипе подноса си.
- Не, благодаря – изпъхтя той, вадейки слушалките от ушите си и подръпвайки каишката на кучето, за да го накара да побърза.
- А бисквитки? С шоколадови парченца!
- Разкарай се, момиче– мъжът очевидно бъ ...
  945 
В дланите ми даряващи
е благословията свише.
Деца, синове скъпи мои,
във тях ви аз посрещнах,
а преди това с пълни шепи ...
  565 
5.
Беше десет и половина вечерта, когато той най-сетне се разплака.
Беше напълно сам и не се притесняваше, че някой може да дойде, защото беше зима и дяволски студ. Седеше на пейката в най-затънтеното място в Южния парк; на мястото, което си беше разчистил от снега и постлал с вчерашния брой на „24 ...
  1241 
Срещате ли често хора с душа, които "отключват" светлината в ежедневието ни?
Лято е. Днес е просто един от многото делници... Подраних за среща с приятелка. Седнах на сянка. Чакам...
Деца играят на площадката. Потропва бастунката на възрастна жена, ходила на пазар. Всяка крачка за нея е явно усилие, ...
  491 
В друг живот
звучи шаблонно
в Райските градини
почти до Бог
е някак ...
  732  18 
Скри мисълта си за нея
в кибритена кутия
и се опита
да я забрави.
Тя живя там ...
  476 
Cover my body with a sheets made of silk
Imagine me walking amongst the daffodils
Under a silver moon light
Lie there and watch
Hear the wolf's howling ...
  1303 
Голям майтап! Така не съм се смял отдавна! И сега, като се сетя… Ей, хора, казвам ви, не минава ден без екшън в немечко!
До скоро бях в Хановер, сега съм в Берлин.
Случи ми се днес, на връщане от турския магазин. Бях с колелото, раницата на гърба – пълна с кисело зеле, картофи, пилешки фенери и т.н. ...
  813 
***
Само една врата отделя духовното от материалното. Тази на хладилника. Стремете се да я отваряте по - рядко.
  484 
Знаеш ли какво нещо е любовта!?
Изглежда сладка, но на вкус е горчива.
Не, не..! Тя не се яде, нито се пие.
Как тогава знам каква е на вкус ли? - сърцето ми каза.
Ех, любов! Ти наистина си чудо. ...
  858 
  815 
  793 
  2140  11 
  1505  14 
18.
Платформата се носеше напред леко, почти неусетно върху меките си гуми.
Седяхме отгоре й – нащрек, с ясно показано оръжие, насочено във всички посоки. Аз управлявах коня, Димчо и Росен гледаха назад и встрани, Мелиса и Анка стискаха по един пистолет и оглеждаха горните етажи.
Край нас полуподтич ...
  718 
Колко много променят ни датите...
Разпиляват ни като срички.
Вече можем да бъдем всякакви –
и човечни и безразлични.
Или може би е от тъгата? ...
  1062 
Оскубани кокошки са ни дните,
прогонили съня и радостта.
С разбираща усмивка във очите
по-топла ни посреща вечерта.
Пианото е в ритъма на джаза, ...
  950  10 
Очите ти жадуват
да стигнат светлината.
Загуби ли си нощите
от взиране в Луната?
Сърцето ти жадува ...
  423 
Освен, че бяха от един град и имаха всеки с всеки общо помежду си, например Цвета и Светла бяха приятелки от деца, Наско и Иван бяха в едно училище с влюбените и т.н.,тези хора имаха едно общо свързващо звено.Това звено, всъщност беше човек, мъж на средна възраст, немного богат, голям добряк и симпа ...
  620 
Очите ми – замръзнали кристали,
не се изпълват с твойта светлина.
Отворени – тъй дълго са стояли,
че станали са ледени зърна.
И сякаш нямат цвят, и в тях е пусто, ...
  541 
Очите на Жоро проблясваха като остриета на ножове. Ядосан бе. Напоследък дори съвсем дребни неща успяваха да го изкарат от равновесие. Имаше проблеми в работата, може би това бе основната причина настроението му често да е лошо.
Той хвана жена си Десислава за ръката и я помъкна след себе си.
– Ела, ...
  1208 
В очите ми се отразява
цялата вселена...
Непокорна вървя
срещу времето
за да запиша ...
  695 
Чуваш ли ме? Шепна, защото вече всички в къщи спят. Страх ме е да не ги събудя. Как си? Но защо ли те питам. Стоиш си там Горе и си ти е добре. Облачета, слънчице... Луничка,звездички... Не се сещаш за мен. Забравил си какво говорихме преди два дни. Да дадеш едно рамо,да ми оправят заплатата. С поне ...
  1208 
  1432 
  1445 
Изхвърлих завинаги от себе си събраната тъга,
болката и нея също, няма ги сега.
Злобата изтръгна, той отне ми я от мен.
Промених се, станах човек по-почтен.
Проплъзва се все още във мен чувство на страх ...
  747 
Гнети ме, когато светът свойте звуци отприщва,
кална, премятаща каменни думи, бучаща река,
завряла от черни - изтръгната злост - коренища;
а го няма спокойният, плътен, пречистващ твой глас.
Гнети ме, отвсякъде чифти очи в мен се впиват, ...
  777 
Насочихме оръжия нагоре
към плачещото облачно небе –
чадърите един след друг отворихме,
снегът дано в отбрана да се спре.
Главите си наведохме защитно. ...
  652 
Снежинките наоколо прехвърчат,
свободни, леки, нежни и красиви.
По вятъра се носят, безтегловни...
а аз се чудя накъде отиват.
Дали преследват някаква мечта? ...
  1275 
Предложения
: ??:??