Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 083 резултата
Когато от упор съдбата
в теб стреля и много боли,
и плаче ли, плаче душата,
а прясната рана сълзи,
когато дори тишината ...
  690  11  16 
Спряла се, в петък те гледах отвън,
с чужди очи, на сърцето с прерязани жици.
В петък разбрах - ти не си в моя сън,
твърде си земен, различен от моите скици.
Само мираж бил неземно красив ...
  594  15 
По-добре е да ги няма
политическите мърши,
превърнали света във драма,
която зле ще свърши!
Видиш ли ги ти, че драпат, ...
  793 
***
Езикът е най-чувствителният стоматологичен инструмент. Става въпрос за собственият ви език, разбира се!
  414 
В ума си дефинираме Твореца,
като огледално отражение
на самите нас.
Пробужда се тихото присъствие
Разбираме милост... ...
  706 
Самотна птица
потъна в мъглата...
Ноември... Есен.
  890 
Тя е мила,
като древна
персийска принцеса -
с удивително прави вежди,
със кафяви очи, ...
  476 
Нямаме време. Знаеш ли...
Цъфнало цвете си в мойте ръце.
В този дъжд са мечтите ни.
Ще те целувам докато спре.
Нямаме време. Жадни сме! ...
  880 
Сега е ред на птиците да си похапнат
орехови ядки.
Листата по земята са ги скрили
с жалостив покров.
До вчера са били високо ...
  441 
Вратата на душата ми простена
докосната от ледените пръсти
на вятъра, дошъл да ме потърси.
Живота ми е ненаписани поема
и облаците толкова са гъсти... ...
  791 
Когато се изтегна като котка,
нощта със изкривения гръбнак
и локвите по спуканите плочки
побраха всички паднали листа,
минаваше надеждата ми чужда ...
  739  15  21 
Дали съм извор бистър
или нежна утринна роса?
Дали съм дърво без листи,
или непрогледна есенна мъгла?
Дали съм лятна буря с порои ...
  430 
***
От моят прозорец наблюдавам заспалия град
Там някъде си ти
Сигурно спиш
Дели ни едно стъкло и един свят
  716 
Без теб затвор са нощите за мен!
Душата ми, в окови окована
с надежда чака всеки следващ ден!
Любовта без теб далеч остана!
Сърцето ми безжалостно разби! ...
  605 
Любовта не се ражда в палата,
нито в нищетата на имането.
Тя блещука - като искрата от
печката на дърва.
Няколко деца, ...
  872 
Sanremo 2005
------------------------------------------------------------------------------
Алексия - Като голям
Санремо 2005
--------------------------------------------------------------------------------------- ...
  1153 
Сред есенните стъпки на ноември,
присвирва неприветливият студ.
И в краските му – от златни до черни,
понякога се чувствам като луд.
Но тая лудост май е оправдана, ...
  582 
Синьо е небето,
синьо е морето.
Сини са планините,
сини са и реките.
Синя е тъгата. ...
  1705 
Апартаментът е моят затвор.
Прозорците са решетките,
през които мога да гледам свободата,
но не и да и се радвам.
Обикалям стаите и се лутам, ...
  504 
О, не разумний наши юроде!
Защо от всичко наше те е срам?!
Защо пред нашите дела не спирате.
Защо нарочно се заяждате,не знам!?
Нима за вас е Истина Лъжата ви! ...
  927 
Накрая времето ще се строши на късове
парчетата ще се стопяват пред очите ми
останките от миналото ще проблясват
с рубинения цвят на вечността
и аз ще тръгна да вървя през руините му ...
  1320 
Днес реших и казвам го на глас!?
Друг ще ставам аз!
Не този който спомени събира ,
а този който ще ви ги сервира...
Нахакан ,непознат,изчанчен... ...
  558  10 
Разкажи на децата за достоен живот,
за история славна на измъчен народ,
за постигнати цели, успехи и вяра,
как сполуката само с любов се разгаря.
Разкажи им за Левски, за Ботев, Паисий, ...
  597 
Забравила съм нощите си вкъщи,
във грешната посока на деня,
тъгата и мечтите ми са също
в прегръдките на утрешна следа.
Научих се на обич... И на начин, ...
  945 
Забранявам ти да ме обичаш!
Да ме караш едновременно,
да летя, и да пълзя…
Да се вкарвам в златна клетка,
без да мисля, дали ще се ...
  1311  10 
Ако сме прозрели
защо Луната е ту резен диня,
ту сърп, ту разполовена пита,
или нащърбена, незнайно
от кого отхапана погача, ...
  620 
РазкрАчи се, Българийо,във времето
и спря да крачиш твърдо ти напред.
Че ти запазваш още древно името,
не дава повод за добър куплет.
Защото нямаш вяра ти във бъдеще ...
  560 
Във тъмното мълчание на мислите
оплели стон във мрежеста тъга,
безсилни и безгласни думите,
пропадат в бездънната мъгла.
Приседнали във гърлото на самота, ...
  644 
Понечих да отворя външната врата.Една котка измяука продължително и побягна. От кого? Дълго търсех ключа.Къде се е скрил?Въздъхнах облекчено, виждайки го и треснах вратата след себе си.Вятърът разрошваше непокорната ми коса и упорито шепнеше в ушите, зачервени от студа.
Целият свят беше виновен за б ...
  553 
мак се показва
от пукнатия асфалт
пролетни краски
  582 
Мракът пада изведнъж, като клепачи на очи. Той не иска да спи, нито да вдига клепачите. Страхува се от нещо. Но не може да се бори със страха. Няма сили. Сънят е по-силен от него. Обещава си, че няма да сънува вече. Уморен е. Трябва просто да оздравее. Нищо повече. Наблюдава се отстрани и се възмуща ...
  566 
чрез
любовта
открит
е
пътят ...
  530 
Лекувам се със думите, а те
отнели болката ми в светлосиньо светят.
Посаждам ги в очите на дете
и се разлистват нежните куплети.
Прогонват страх, страдание,тъга, ...
  434 
Есента дойде с обичайната си прелест и спокойствие. Кестените се обагриха и листата започнаха да покриват земята с килим от очарование и топлота. Комините пушеха и хладният въздух бе наситен с аромата на току- що изгорели дърва. Паркът бе потънал в тишина, осезаемо контрастираща на доскорошната шумо ...
  1756 
Есента гали
с листа пустото блато.
Тук съм и чакам.
  593 
Вървяло някога едно момиче,
по пътищата скитала сама-
търсила си някой да обича,
но все не срещала следа!
Веднъж край пътя ,за почивка- ...
  1601 
Машинка
Виталик Бибиков рос средним в многодетной семье.
А когда людская семья не подвержена искажению природного порождения, характеры родившихся детей утверждаются по племенной красоте и общественной надобности, появляются: работник непременных устоев, широкий гуляка, продолжатель сложившегося обы ...
  1249 
Ще ти разкажа за едно различно време!
Наричахме го ''Детство''! И, така!
Не бързахме да ставаме големи,
съвсем по детски виждахме света!
Нахлузвахме си прашните обувки ...
  713  13  14 
О, можех да те чакам цели нощи,
в прозореца ти сянката да зърна!
Да зная, че не си заспала още,
да си представям как ще те прегърна
във утрото – със чантата през рамо, ...
  785  12  13 
Видях на изгрева лъча,
две влюбени, летящи птици
и капки върху роза от роса,
събудени от топлите искрици.
Повика ме при себе си перо, ...
  904 
Предложения
: ??:??