Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 112 резултата
Въглен и диамант. И двата оставят следи. И двата могат да пишат. Диамантът издълбава; отнема от материята, на която пише. Въгленът оставя от себе си. Диамантът е войната. Въгленът е любовта. Диамантът е дете на безброй години действие на природата. Въгленът е дете на дни, часове, или минути пламъци ...
  2120 
Понеделник сутринта - кафе.
На молива с гумичката за мезе.
На обед - сиренце, домат,
с останал от неделята комат.
Ракия може мъничко да пиеш, ...
  487 
Картината, висяща на пропуканата стена, придаваше неописуема, неповторима атмосфера в заведнието. Тя пленяваше със своята злокобност, загадъчност и някак си обединяваше клиентите чрез тъгата, която разпръскваше в сумрачното помещение. Там почти всички се чувстваха като близки и нямаше стени, които д ...
  1419 
Искам да ти бъда утро –
ще те къпя в светлина.
И в душата – там отвътре,
ще изгрее радостта.
Искам да ти бъда утро – ...
  612 
През спуканите вени на сърцето
Кръвта се люшка като люта лава
В зениците виновни на момчето
Се крият само прах и стара слава
На вехтия перон на празна гара ...
  839 
Кроим си картата от гънки,
разлистила се на челóто -
дали са паяжини тънки
или пък пътят към Голгота?
А делникът, в невзрак разпънат ...
  841  12 
Увълчихме се – ялова порода
с наследници, надскочили и нас.
Човешкото ни стадо, по природа,
е хор за едноличностния глас.
Разбудени в безпаметен екстаз ...
  1406  11  14 
Федерика Абате - Противореча си
------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Alessandro Merli (Takagi), Alfredo Rapetti Mogol, Fabio Clemente (Ketra), Federica Abbate & Paolo Catalano
-------------------------------------------------------------------- ...
  1254 
„Колко е хубаво да си говориш с мислите в леглото по пижама? – премина през главата на момичето, след поредния „автоматичен залп” от изнизали се пачки* на мисловни картини и настъпилата временна тишина на бойното умствено поле.
Навън есенният дъжд барабанеше по желязното покритие на навеса, водата с ...
  634  11 
Нека направим едно кратко разяснения относно отношенията в едно семейство или просто между една двойка. Надявам се да стане малко по-ясно на някои мъже, че комфорта на цялото семейство зависи от жената. Умните мъже биха се съгласили с мен!!!! Дори биха потвърдили, че когато тяхната половинка се чувс ...
  1575 
Знаеше дядо Марко, че „орташката работа и кучетата не я ядат“, ама пустото му его, все имаше нужда някой да го възвеличае, да му се порадва, да го погъделичка с онова тъничко пухено перце, с което той навремето беше глезен от баба Попадия, неговата осиновителка. Много го обичаше тя, даваше му най-ху ...
  2534 
В бучка лед аз искам сърцето ми да се превърне-
така ще мога парченцата да събера.
Безчувствена ще съм,
но да имаш чувства в днешно време
ти носи само болка и тъга... ...
  463 
Стоя пред картата на света - форма кълбо,
питам се, защо толкова ме вълнува? Какво искам от нея или може би тя иска нещо от мен - не знам, но факт е, че не спирам да я гледам втренчено сякаш от нея зависи живота ми, а може и да е така.
реших да я държа в ръцете си,сякаш аз съм по-голяма с нещо от не ...
  693 
  494 
Разкъса ме на хиляди парченца
и като пъзел после ме сглоби...
Душата ми се моли за пощада,
но ти не спираш още да рушиш!
Разкъса ме, до Бога ме разкъса, ...
  1177 
Най-силно ме попарва щом лицето –
срещу ми блика с ведрост, доброта.
А вътре друго крие се в сърцето –
кроежи алчни, подлост и злина.
Нима е оправдано само щото, ...
  467 
предателството
в любовта ранява и
опустошава
ск`ърби сътворява и
от Бог отдалечава
  257 
К.Гълъбову
Открытая книга- знак моих дней.
Кроме в книгах нигде не встретил бед...
Все сам, не знаю людей.
Меня не знает свет. ...
  1703 
Мързелът и Работата били
на едни родители деца.
Те в едно корито са се мили,
но веднъж се случило това:
Трябвало водата да излеят, ...
  281 
Пътят винаги е тунел от дървета с причудливи светлинни отрязъци. Понякога корените им висят от скалите, друг път короните им се подават малко над мантинелата. Колко различна беше подредбата им...Винаги се чудеше защо не може да я запомни или да я сбърка с друг път, с друга страна. Понякога в спомени ...
  619 
Наспъпи септември,
прошари се гората,
птичките не пеят,
заминаха ятата.
Само вятъра остана, ...
  458 
Сънувах прекрасно.
Сънувах. А чувството -
красиво и ясно...
Да си щастлив е изкуство!
Да виждаш навсякъде ...
  404 
По „Да разбираш, значи не просто да прощаваш, но в крайна сметка - да обичаш“ - Уолтър Липман
да разбираш - е
не просто да прощаваш -
но да обичаш
  1130 
Текстът по-долу е продължение на есето: https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-2 ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-3 ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-4 ; https://otkrovenia.com/bg/ ...
  1570 
Залей ме с огън, защото душата си тръгна.
Отнеси тишината ми високо над позлатените кръстове и малки човечета.
Падам - грациозно, с парабола. Изключително красиво приземявам лице върху асфалта.
Метално едно такова.
Кръстовитще - гробница... ...
  1283 
Помня теб - роза в пролетното утро -
спомен чуден за нежна красота.
О, мила, тревожа се що ме чака утре,
о, моя приказна мечта.
Нощните сенки навяват ми печал, ...
  498 
  775 
  690 
  1408 
  2702 
Мончо отвори очи. И веднага грабна сценария, който вакуумната поща беше изсипала точно пред главата му. Отвори и зачете финала…
Уфффффф…
Мощната сутрешна въздишка. Черно на бяло там пишеше: „Мончо маха радостно за довиждане, сяда в луксозната лимузина и заминава за летището. Където го чака частният ...
  674 
Стоя сама в безмълвната гора,
но тишината я пронизват мойте мисли.
Препускат бясно и не мога да ги спра..
те търсят пак вселенски смисъл..
А смисълът не е ли точно във това? ...
  633 
През откритите рани на залеза
Мойта мъка блести във червено
И се крия в на болката подлеза
За да гушкам любов насълзена
Планините си имат дърветата ...
  710 
Прегърнати се взираме сега
подир отлитащото нежно лято,
а аз завивам голите ти рамена
с любимия ти шал - от септемврийско злато.
И гълъбите, сгушени отсреща, ...
  1804  12 
Често си задаваме безброй въпроси, плуващи постоянно в мислите ни. Жалко, но без отговори. Всеки ден доброволно се тормозим от незнанието. Незнанието дали сме обичани или дали изобщо сме достойни за любов. Обрисуваме съзнанието си с неприятни сцени, защото е по-лесно от това да бъдем изпълнени с над ...
  2029 
Есента е вдовица и печално пристъпва.
Хоризонтът пред нея смутено се дръпва.
Безутешна изглежда, но не е в черни дрехи.
Примирена е сякаш и не търси утеха.
В колесница от вятър влачи шлейф от мъгли. ...
  401 
Градът остана зад гърба й. Валеше дребен сняг, но времето беше спокойно – нямаше вятър. Караше бавно и внимателно, макар че нямаше движение по пътя. Не мислеше за нищо. Чувстваше се разбита на късове... празна... безнадежна. Бягаше от него. Знаеше, че от себе си не може да избяга, но в душата й блес ...
  1106 
Зелен дъждобран.
Бърза прегръдка...И дъжд.
Спомен за двама.
  622 
Ех, къс от теб дали поне остана
след толкоз нескопосани кроежи!
До всяка рана зее друга рана
и белези от скъсани копнежи.
Научих се самичка да те кърпя ...
  1055 
…навярно ослепяла съм съвсем
от светлината в моя бял прозорец –
не знае що е вечер, що е ден,
рисува в него майстор – чудотворец.
Той просто си играе често с мен, ...
  895 
Предложения
: ??:??