Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 310 резултата
Коя у теб е тайната стихия?
Недей ме принуждавай да я търся!
По нещо всеки в себе си ще скрие,
опитвайки се все да се отърси!
Кажи какво душата ти раздира, ...
  398 
Оглушавам в тази тишина.
Питам се, аз още ли живея?
Жива смърт е мойта самота.
Сякаш, че насън едва се смея.
Сякаш, че насън пристъпвам пак ...
  482 
– Няма кой да ти помогне…– дебел, плътен глас, шептеше в ухото ѝ, а дъхът му караше всяка една клетка на тялото ѝ да настръхне. Студенина се разнесе из ставите ѝ, сковавайки ги. Ема искаше да вика, но гласът ѝ бе избягал някъде далеч. Непознатият разкъса дрехите ѝ, започвайки да белязва тялото ѝ мал ...
  1137 
Опит за фантастичен разказ
Индокитаецът отвори прозореца и се загледа в оранжево-зеленото небе. Долавяше тихия звън на розово-лилавите звезди и усещаше сладко-киселият вкус на наближаващото утро. Той въздъхна дълбоко с желание да се освободи от мислите, които напоследък прогонваха съня му. Лии Кен б ...
  1361 
Винаги
само ти,
а сърцето ми кърви.
Винаги
леден ти, ...
  1021 
Но кой си всъщност ти,
че имаш май повече лица.
Обичах те, надявах се – и ти.
Но оказа се, че ти си с две лица.
А казваше, че ме обичаш. ...
  471 
Уморих се с поглед да блуждая,
вперен там високо в небесата,
да те проектирам, да мечтая,
но да си оставам на земята.
Уморих се да решавам тези ...
  694 
Черно було, нощ, тъмница...
Няма никакви звезди!
Вечерта, тих потайник е...
на раздяла и тъга.
Няма ги... звездите и луната? ...
  368 
Преди за ласка да ме избереш
и в сутрешен въпрос да ме превърнеш,
преди в сърцето да закапе скреж
и зимата към моя праг да свърне,
преди да падна в оня нежен плен ...
  1037 
Сотни телег: запряженных волами, парой и тройками лошадей свозят из ближних карьеров: камень, песок, гальку, жарству – отсыпают полотно новой шоссейной дороги.
Где то далеко грохочут орудия, оккупационная власть торопится обустраивать завоёванную территорию, что бы наяву убить распутицу войны.
От гл ...
  1367 
Докато миеше парцала, санитарят се чудеше защо го е жал толкова за тази жена. В болницата имаше много други хора, чието състояние бе по-тежко от нейното, но го бе жал точно за нея, и то до степен, че да му е трудно да се концентрира в ежедневните си задължения. На всичкото отгоре тя не му бе никаква ...
  1401 
Да живей, живей труда,
ако може в чуждата страна.
Там в бодър марш, туптят крака,
на гурбетчиите накрай света.
Че трябват си парици за храна – ...
  738 
Такъв ли съм, какъвто се съзирам
в пречупеното зеркало отсреща?
И като гледам – Кой Кого презира –
дали Аз Него, Той ли Мене с погледа горещи?
А като се замисля – Що се случи? ...
  1312 
Времето е топло, лятото отдавна е затегнало коланите и е потеглило към нас, но още пътува, така че все още се диша...
Аз признавам, че си падам по най-големите жеги, когато всичко, що мърда, има повече вода по тялото, отколкото вътре в него, когато една мента със спрайт значи всичко, когато пясъчнит ...
  837 
Тя се появи в едно кокетно, българско селце, разположено в покрайнините на Стара планина, близо до столицата. Бяхме тръгнали няколко приятели, да погледаме места сред природата, красиви къщи и да се поразсеем, след тежката работна седмица. Жълтите ѝ, любящи очи ме погледнаха така, че между нас прехв ...
  716 
Със теб приличаме си много,
дошли на този свят незнайно откъде,
обичани, захвърляни от бога,
щастливци и несретници от векове.
Родителите ми те бяха ерудити ...
  680 
Денят си ляга
и нощта
отново бърза да настъпи.
Студена влага
за беда ...
  384 
  1009 
  1343 
  1028 
  1755 
  1082 
Тясната уличка вечер
Се смалява от мрака почти,
Приближава от мисли отвлечен
Самотният пътник встрани.
Той си знае, че свърши ли мрака, ...
  1648 
Пълна с цветя е градинката в двора -
вечен предвестник са на любовта;
те с аромата изпълват простора,
щом ги докосне с дъха пролетта!
* * * ...
  651 
Отколе химерна - до болка позната.
Раздирана вътре - отвън осъзната.
Пристъпва на пръсти - понякога бяга.
В душата ликува - в сърцето ни стяга.
Вода ни докарва от девет дерета ...
  547 
9.
А следващите дни минаха бързо и напрегнато. Пак разговори, пак изследвания, пак някакви консулти... Чувствах се като парче месо в голяма кухня – някой го мие, някой го шпигова, някой го маринова...
И никой не му казва какво го чака. Макар че няма нужда – пътят е един. Към красиво подредената трап ...
  906 
3. Омайно вино
Ех, колко е лудо и прекрасно по кожата ти да играят свободно слънчевите лъчи! Ей така, човек, да притвори клепачи с удоволствие и нежно да усети топлината на припкащите слънчеви пръсти по нея. Вдигайки ръка, засланяш чело и погледът ти се ширва в далечината – дълги редове с набити кол ...
  1152  14 
Животът е прост! Като длан!
Стисни я и всичко изчезва!
Човек е за Бог разгадан...
Но човек за човека е бездна!
Денят ни е зрънце в прахта! ...
  958 
Не искам да ме търсиш.
Не искам да ме обичаш.
Не искам да ме искаш.
Не искам сърцето ти.
Не искам душата ти. ...
  806 
Детството се пъхна под кревата
с трепета на палаво момче
и извади то оттам дъската,
гъбата и тебешира и звънче.
И удари детството звънчето, ...
  1073 
Тук Слънцето не просто ме целува,
а гали с устни кожата ми суха!
Прегръща пътят моите крака...
Вятърът с косите ми лудува
и вóди облаците за разтуха ...
  465 
Тази сутрин доктор Асланов се събуди с някакво смутно чувство. Един сън сънува, ум да ти зайде! Чувстваше се като урочасан от циганска вещерица! Плисна надве натри лицето си с вода, колкото да прогледне, и веднага зарови нос в съновниците. От съображения за сигурност няма да раздиплим този сън, за д ...
  740 
Следите на човека
Какво остава след човека:
доброто име и честта
и криволичеща пътека
в която си вървял в света. ...
  633 
Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в тоз ден. Ама беше време за жътва и всичките селяни прекарваха дните, че и нощите на къра. Улиците бяха тихи и морна жега върлуваше наоколо. Само някое куче се чуваше да лае от време на време зад оград ...
  3702  14  13 
Прибирам се отново у дома.
Крилете ми
са вече уморени.
Загубих няколко пера,
но жадните мечти ...
  959 
Виж, нямам скелети във гардероба,
чеиз от нафталинови вини
и вятър свири в дупката във джоба,
сонатата на бъдещите дни.
На прима виста стиховете пиша ...
  743  21 
Преди дъжд ме обичай!
Не затваряй прозореца!
Виж как слиза небето
натежало, оловно и бременно.
И току ще стовари ...
  452 
Без теб е трудно, непоносимо,
сърцето ми с твоето е неделимо.
Не под кожата, в душата си ми влязъл,
да бъда само твоя си ме белязал.
Без теб е пусто, студено и сиво, ...
  675 
Скоро ще ми поникнат крилете отново, нищо, че сега са оголени рани. Сама ги отрязах, редом до тебе да крача, и от тогава, като от вино пияна, все търся ръката ти в здрача. А нея вечно я няма. И безразсъдно посоките бъркам, поела отново по пътя сама. Но скоро ще ми поникнат крилете..
Дано само си спо ...
  765 
Любовта не стои като камък, на едно място, а, също като хляба, трябва да се прави; да се прави непрекъснато, да се прави наново.
Урсула ле Гуин "Грънчарското колело на рая"
I.Напред
Покрита с пласт от черен лак,
нощта поиска за трофей луната. ...
  480 
Предложения
: ??:??