Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 395 резултата
Сè ќе помине
и популарноста на книгата
што ја читаш
и тајните ќе бидат отворени
кога ќе им помине рокот на употреба ...
  380 
Почти в оксиморон
Тъй както розовият храст
зад стария геран наднича
и с нежен цвят, и с мека страст
пчели и хорски взор привлича, ...
  885 
Внезапно пролетта подава своя зов
напомнящ ни на женската копнежност,
на обич, на усмивка и… любов,
на песен и на цвете,
и на ...
  819 
Животът е жесток понякога!
Наказва те да даваш, без да получаваш.
Студено е, а той е някъде в пространство-времето забравен.
Любовта не е на хоризонта,
Зазидана е в някой тъмен ъгъл на сърцето ти. ...
  520 
Чувствам се малка и слаба,
пясъчна и натрошена.
Горда си беше баба,
с друга не бе подменена.
Сякаш, настъпил фустана, ...
  781  14 
Преди да се родя
навярно бил съм птица
приютила изгрева
А след смъртта
ще бъда аромат на вишна ...
  330 
Коловозът е глух. На перона,
между плочките – никне трева...
Тук еднакви са всички сезони –
плаче вятър – звъни тишина...
Не пътувам за никъде. Зная ...
  1146 
Вятърът във тебе вее
и жадува твойта душа,
в небето облаци рее
и владее всяка суша.
Вятърът със тебе пее, ...
  648 
В нощта е тихо... и сънувам вятър!
Дъждът се сипе в пролетния лед!
Сънувам, че съм в истински театър,
и в залата зает е всеки ред!
На сцената съм, и едва пристъпвам! ...
  704  15 
Бездънните ями на горест горчива
поглъщат искрата на звездна любов.
Но аз съм голяма и чувствам те жива
написах те, Обич, в ред – Благослов...
Разбивам клишета, мечтая красиво, ...
  646 
Понякога проклинам лекотата,
с която ходя боса по света.
Дори и не докосвам непознатото.
И как тогава да те разбера?...
Понякога така се натъжавам, ...
  504 
Буря връхлетя нощта.
Буря порази и мен.
Бурята бушува в сърцето.
Гнева събуди тя в мен.
Нима е лесно да заспиш. ...
  414 
Замислих се за тоз народ...
За хубавата ни земя...
Защо му надянаха хомот?
Защо острият език занемя?
Заболя ме много за него! ...
  654  13 
ЗНАЕТЕ ЛИ?
Знаете ли как се люби на раздяла? –
Безмълвно, жадно, огнено, страстно.
Огъня на миналото е събрала.
Огъня на рая и ада подвластен. ...
  400 
Аз тръгвам! Сама си го реших.
Познаваш ме. Тръгвам изведнъж.
Така. Сама избрах момента.
Да се скрия и от тоя мъж.
Твърде много казах. Не разбра. ...
  459 
Аз седнах да напиша за доброто,
такава тема бяхте ми задали.
Помислих си за антипод на злото,
и на какво душите сме отдали?
Добро е да изслушаш, да помогнеш, ...
  1189 
Лицата тук са ви, ала душите?
Отвън сте будни, а отвътре спите.
Зарадвахте ли някой с топлината,
тъй както слънце гали планината?
Телата тук са, тук ли са сърцата? ...
  372 
На света, който крачи забързан към нищото,
подарявам две плахи криле.
Старомодно икаровски, малко са теснички
за широките му рамене.
Скрий усмивката, друже и погледа ясен ми, ...
  698 
КРАЙ БРЕГА НА ТИХА ТЕМЗА
( по П.П.Славейков)
Р. Чакърова
Край брега на Темза тиха
спря се закъснял куплет... ...
  873 
Аз не вярвам в онази тъга,
на надеждата толкова чужда.
Аз вярвам в онази дъга,
дето бурята само пробужда.
Аз не вярвам във вечното черно. ...
  1002 
След година време ме заряза мене...
Мислеше, че ще ми е зле,
но не, не е ...
Вече с друг излизам,
за спомените стари сълзи не проливам. ...
  438 
Пролетта прелитна като птичка над българския небосклон,
но студ завари, та чак смрази я. Надеждата ѝ, крепи се върху тънък клон.
Колко тежко стана, колко от мъката събрана ще пропука този лед,
в който птичката скована, се моли да я подслони… съсед.
Клонът тънък е, пропукан е отвътре, но пък заледен. ...
  590 
Колко е блудкаво и колко студено –
в теб да се взирам усмихната бледо,
когато стоиш незапомнен пред мен –
такъв те обичах – необикновен.
А после ще те мразя – както мразя врага си – ...
  791 
Стръмни стълби в хотел. Осветлението е оскъдно, но ни позволява да видим сцена с два персонажа. Първия персонаж е блестяща блондинка в къса пола, тип минижуп на високи токчета, която се опитва да запази своето достойнство, качвайки се по стълбите.
Вторият персонаж е добре облечен джентълмен, попреми ...
  810 
Усетих прилив на енергия. Няма да лъжа, не знаех как да продължа, или знаех, но го използвах като оправдание. Когато нещата са в застой, не обичам да говоря за тях, какво мога и да кажа. Времето не е в застой, ние сме. Отидох в градската библиотека. Жените там винаги са били мили, особено когато вид ...
  1131 
Дъждът валеше на посоки. Хаотично, мощно, без причина, без цел. Дъждът бе сив и хипнотизиращ и по прозорците сякаш се стичаха сълзи.
Тя събра багажа в малката раница. Вече нищо не я задържаше тук. Дори дъждът. Входната врата изхриптя шумно зад гърба й. Чадър! Забрави си чадъра. И се върна. Огледа с ...
  2004 
По „В Теб“
от Андромаха (Белла)
В Теб
изгубих се, когато те намерих.
Душата ми не смее да повярва, ...
  422 
Наметна си шала, прескочи луната,
стопира бял облак, лети над земята.
Изплашен, снегът в дерето се сгуши,
ветрец благ целуна и старата круша.
Подскачат на ластик врабчета кресливи, ...
  1066  13 
Ова е живот без клучеви
нема да влезеш во ничија порта.
Ќе повикам воини и богови
едните да ме бранат
пред другите ќе кажам молитва. ...
  448 
Открай време харесваше Марчето, още от детската градина, а тя все му се подиграваше. Но в училище беше друго. И въпреки, че подигравките продължаваха, все се увърташе около него преди тестовете защото, както казваше баща му, докато беше бременна с него, майка му все държеше лаптопа на корема си. И к ...
  1340 
Ах любов, така неосъзната,
така препускаща, обляна в лунен прах!
Нима душата ни е слята,
потънала в смразяващ мрак...
Тъй нежна си любов неутeшима, ...
  949 
Вятър влезе в градината,
разроши цветята, тревите,
свирна нехайно в комина
и по вратата зарита.
Бързо в прозореца скочи, ...
  2100 
Стоя над белите листи
и думите бавно редя,
обладана от моите мисли
не разбрах, че настъпи нощта.
И редят се стихове нежни ...
  583 
Глава 9
Беше ми горещо, толкова горещо в грамадното легло. Гневът вреше в мен, докато държах в ръцете си тъмносиния тефтер. Прелиствах го и не спирах да го прелиствам, но не можех да повярвам на написаното там. В един прилив на гняв го хвърлих през стаята и той се блъсна във вратата пред мен.
-Слуга ...
  947 
Кръвта отровата пое
на глътки със
сърцето да тлее.
Виновен ли е че живее?
Виновен ли ще е ако умре? ...
  1009 
сняг вали
навсякъде е бяло
и коминочистача
  427 
***
тя седна пред огледалото
сложи червило
напудри страните
си
намести с ръка белите ...
  756 
Н Ж и ж
И Е н ъ
Е Л и н
Б А к д
Я Е е о ...
  534 
- Пускожо, пък Габела въже!
- Какво, какво?... – вдигам очи от връзката на Петьовия анцуг, която пръстчетата му са успели да вържат на неизвестен брой гордиеви възли.
- Габела въже, че Стоянчо няма ме покани на дения ден!
Взирам се във възмутените очички на Мони, който буквално кипи от гневно презре ...
  1071 
Къде се криеше до днеска,
Надеждо моя – не разбрах?
И мъката си аз – човешка,
в една торбичка си събрах.
Сега, когато те намерих, ...
  307 
Предложения
: ??:??