Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 384 резултата
Той ме предаде, а ти защо...?
Смяташ ли, че малко ме болеше?
Вярвах ти! Но ти ме нарани.
Аз те чувствах
толкова близко до сърцето си. ...
  513 
Полъхът на вятъра се носи из празните улици, посърнали в невзрачната нощ. Цветовете са избледнели, къщите посивели, останал е единствено сковаващият студ на самотата, обрекла ни на безкрайно лутане по кътчетата на душите ни.
Вдигам печално поглед към небето и пред очите ми заблестяват изстиналите сп ...
  1255 
- Хубав сън, но сън! Всичко се случва тук и сега, а действуващите лица сме ние, а и ти знаеш ли, продължи да говори Миролюб, като внимаваше да не разлее кафето и чинийката със сандвич за Радослав. Наскоро бях в града, в най-големия студ и на ъгъла на улицата, там където ветровете са си обявили среща ...
  671  11 
3:46 а.m.
Исках да се махна от задуха. Нямаше и капка кислород. Въздухът беше отрова. И не, не от цигарения дим, който се беше пропил отдавна в кожата ми… И не, не от ферментиралите изпарения, идващи от устите на алкохолизираните гости. Не можех да дишам, защото нямаше откъде. Нямах нос, нямах дробо ...
  1285 
Посечете ръцете ми с клетви!
Тези мръсни и хищни ръце,
от години орящи из кофите
на доброто ви битие.
Ненавиждам плътта им напукана, ...
  998 
Не съм поет, аз просто пиша кратко
и влагам вътре цялата душа.
Не знам дори, дали съвсем е гладко –
написаното с моите слова.
Но чувствам, нужно ми е да го правя, ...
  361 
Деца на Бога сме,
от обич сме родени.
Кръвта на Бога
тече във наште вени.
На кръста прикован ...
  1019 
Милиони рози няма да цъфтят...
Милиони надежди на дъното
на океана ще потънат.
Милиони искри в сърцето
ще умрат и за милионен път ...
  393 
Векът е... двадесет и трети.
Пътуването - с виртуален ум.
Наоколо - пустиня черна.
Земята - преживява Еко-бум!
Човеците,които оцеляха, ...
  1130 
Здравей, който четеш това,
Иска ми се да напиша писмото на ръка, да го свия на руло в бутилка и да го пусна в буйните води на някоя река, но нямам физическата възможност за това. Нека ти го обрисувам, представяй си, че се случва...
Отбивам се за последно на този бряг. Над мен небето прилича на течен ...
  1144 
Мислех че този ден скоро, няма да дойде.
Деня в който искам всичко да свърши...
Деня в който ми е писнало от всеки и от всичко...
Деня в който ще имам някой и този някой ще е далеч.
Писна ми... и се изгубих... Няма по лошо... така си мислех... но грешах, тук съм. Потънала, без грам да ми пука къде с ...
  698 
Тези дни са отдавна живяни,
тези дни са отдавна били.
Незарастващи кървави рани,
неизплакани мъжки сълзѝ.
Идат там уморени кервани, ...
  613  12 
Living to the fullest expression of Being,
Entwined with Death in meaning,
Glimpsing the phenomena of potential,
Surfing on a spiral inferential
With wings not yet manifest, ...
  1933 
Предчувствам
несломимата екзалтация
на лятото...
Там някъде където
вълните на морето ...
  550  18 
В очите ми вълни се плискат.
Високи, бурни или пък кротки.
Затворник е морето.
И не иска
да срещне бряг. ...
  430 
Денят се влива във нощта
и слънцето потъва в кръв.
Луната пали си свещта
и висва на небесна връв.
И сякаш слънцето гори ...
  397 
Уханно далеч и уханно нагоре.
Възнасяш се там, където няма хора. Където спокойствие чака да те застигне отново. Полети и се остави на свободата да те носи. Тя през път непроходен ще те отнесе. Ще се опиташ да го възкачиш и тъкмо стигнал до върха, той ще те събори и ще виждаш образи като мираж в прах ...
  852 
Стоя и не правя нищо –
няма никой.
Захласната съм от любовни трепети –
няма никой.
Разкъсвам се от болка – ...
  536 
По този път мирише на тъга
и стъпките се чуват като ехо
от нещо несъзнато досега,
но винаги отекващо в сърцето.
По този път се ходи в самота. ...
  833 
***
Какви времена дойдоха – да ревнеш, че да не спреш. Да, но ако някой те попита що ревеш, да не знаеш какво да му отговориш. Ако пък му отговориш, има опасност и той да ревне и то по-силно от теб, че да съжалиш, че си му казал. Времена, объркани или сбъркани, не знам.Но където и когото и да срещне ...
  753 
Какво човек е без душата,
какво е раждането без плача?
Какво е мъка без сълзата,
какво смъртта е без тъга?
Какво е пролет без цветята. ...
  599 
  7501  13  14 
Преди душата да приключи
със пътя си на този свят,
дано намери бистър ручей
от най-лъчиста Благодат.
И в него тя да излекува ...
  2046 
Още капчица вяра ми дай,
Боже Свят от високите сфери!
Всеки път е с начало и край,
а пък моят – от немощ трепери.
Още ден в Твоя Дух да съм жив, ...
  983  11 
Малчуган пита баща си: Тате, възможно ли е без войни населението на Земята да намалее бързо наполовина?
Бащата: Да, достатъчно е да се разреши убийството между съпрузи и само за една нощ всичко това ще се случи!
  599 
  1343 
Защо плачеш когато си върху мен,
нима победата е тъжна!?
Нали от сока ти не съм наранен,
а оргазмът е нежно оръжие?
  1008 
да намериш себе си във самотата,
съкровище или проклятие е това?
олово в злато да превърнеш,
сам да изковеш своята съдба.
драконът е страшен и озъбен, ...
  849 
Пищят оголените жици
и ронят стон и зъзнещ звук,
и сякаш глътна всички птици
далечният и алчен юг.
С канап небето ли ще вържеш ...
  691 
Кой те прегръща не ща да знам
Кой те целува не ща да знам
Искам само да знам дали си добре
Дали се усмихваш дали си щастлива
Дали се чувстваш обичана дали обичаш ...
  934 
Да се събудим и да благодарим, че ни се дава още един ден пътешествие. Пътешествие, което за някои вече е минало, за други ще приключи днес, а трети има още на какво да се научат.
Утрото е притихнало и едва протяга розови ръце в далечината. Мутиралите мравки наречени хора, все още спят и от тях зави ...
  1024 
По „В кръчмата на нашето време“
от Андромаха (Белла)
Омръзна ми от идиоти,
които затварят компоти.
На дребно печелят, ...
  435 
Накъде отиваш отиваш, Свят? Накъде си тръгнал? Яхнали белите коне, подвластни на Северняка, забравени в утехата на утрешния ден, вървим устремени към миналото, погубвайки настоящето. И тия хиляди съдби се свират по безветрените улички на живота, търсейки спасение от самите себе си. На пръв поглед съ ...
  1543 
Нарисувах си
въпросителни вежди,
а заваля нежност
от очевидното
и сме точно толкова ...
  1821  10 
Очите твои не мога да забравя,
Бързо не мога аз да те оставя,
Изпитвах силни
Чувства,които оставям настрана,
А сърцето ще го залепя, ...
  682 
Букет си ми набрала, мамо,
от твойте дъхави цветя,
да знаеш как се радвам само,
че в ръцете си твоята любов държа.
С ухание на пролет и кокиче, ...
  668 
Гледам танц на дожд и сонце
во мене се реинкарнира една тажна бајка
од минатото
за која другите не слушнале
еден ден ...
  430 
Надживях любовта. И удавих се в спомен за въглени,
догорели през някой измислен арктически мраз.
Онемяла от мъка, съдбата си тръгна по съмнало
и остави ме с моето дребно, неслучено Аз.
Вече няма пожар, нито дъжд, ни безплодно очакване, ...
  933  12  11 
Есента...
Врата недооткрехната
към други, по-красиви светове!
През нея вижда се водата на потока
и в неговата чистота и свежест ...
  561 
  1873 
Предложения
: ??:??