Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 384 резултата
Един ден тя ще знае.
Ще знае рождената ти дата, бащиното ти име, къде си роден, зодиакалния ти знак, името на родителите ти. Ще знае на колко години си се научил да караш колело, кои от роднините ти са починали, колко домашни любимци си имал, колко си мразил да ходиш на училище.
Ще знае цвета на ири ...
  1166 
***
Казват че под края на небето живеят незабравени души,
Те просто слизат за последно всеки път,
А там под края на небето, една жена полупозната,
Чака нечия душа да слезе за последно,
Една неутешима болка, ...
  333 
Събуди се в отвратително настроение. Беше три след полунощ. Стана, вдигна щората в кухнята и се загледа в лампите на улицата. Гледаше, мислеше и дремеше прав. Какви бяха тези кошмари? Откъде се появяват? Като демони от миналото, които искат да превземат бъдещето. Да ти покажат, че всеки следващ ден ...
  656 
Отпих от пълната чаша,
отпих си глътка една
и в сивите сенки на здрача,
съзрях самота, самота....
И спускат се облаци сиви, ...
  777 
Като в приказките дом.
Покривът блести след дъжд.
Две деца играят вън.
Чакам с гозба своя мъж.
Като във кошмар тъма. ...
  294 
6
Когато спряха пред портала, къщата на Ротингер не се виждаше заради гъстата мъгла. Хари отключи и тримата тръгнаха по студената алея. След малко силуетът на сградата се очерта, а щом наближиха шадравана, цялата й гротескна външност се разтла пред очите им.
- Усещам го с всяка фибра на тялото си - ...
  1507  11 
Ухае на малинови устни, когато затворя очи.
И в тези следобеди вкусни
заравям се в твойте коси.
Отново е лято и лягам
в тревата, където си ти. ...
  802 
И с цигулка в ръка,
луната свири своята балада.
В тази блага тишина,
над морето замечтана,
спря за миг дори нощта. ...
  965 
Катерина беше много малка, когато разбра, че е “селянка”. Родителите й се преселили от село в столицата, когато тя била едва осеммесечно бебе и оттогава неизменно живеели в големия град, но въпреки това, съвсем несправедливо децата от квартала често й се присмиваха, че е “селянче“.
Един ден Кристина ...
  2545  11 
Напред, устремени към победа
О, народе, който тези редове прочиташ,
искам да ти питам нещо, не разбирам,
как боклука още не измиташ,
в мен ли е проблемът та отговори не намирам. ...
  716 
Низ солзи и смеа ветувам,
ќе ја извадам зората
од кората на јаболкото
што го гризам,
ќе те вратам назад ...
  326 
/На старите ми врагове/
От вашите заплахи не се сепвам.
И от сплитните ви не ме е страх.
В борба със вас живея и укрепвам,
като приятели сте ми, разбрах! ...
  295 
Помня ги гарите. Пъстрите пътници
стискат в ръцете билети за някъде.
Имам си спомени. Някои смътни са –
все по-далече отиващи влакове.
Хладни траверсите светят с безвремие. ...
  520 
Къде си, къде си бунтовен народ?
Посягат на твойте светини!
Зачеркват спокойно и вяра, и род,
затриват човек и Родина.
Как гледаш замаян и сякаш че в транс... ...
  595 
По „Даром“
от Андромаха (Белла)
Животът ми е даром даден
и следователно не ми принадлежи.
Живея, за да го раздавам ...
  317 
В дните ни,
предначертани
теореми,
битието
брои ...
  639 
Една Жена – стои на малка гара,
нарамила живота си на гръб.
Просветва във ръцете ѝ цигара...
Красив сюжет – Сама Жена, на път!
Навярно тя не знае, че ме чака – ...
  622 
От мен до теб е само стъпка - една рисунка с пролетен мотив.
От мен до теб е само тръпка - един копнеж с лято украсен.
От мен до теб е само дума - със заряд по - силен и от взрив.
От мен до теб е само рима - дъхът между припев и куплет.
От мен до теб е само време - събрано в книга, есенни листа. ...
  333 
С най-нежните снежинки във очите,
с коси от вятър, в рокля от мъгли,
тя бавно се сбогуваше с горите
и за последно всичко вледени.
Не и се тръгваше, но вече беше късно, ...
  1514  18 
Късно е... Отново.
Нищо ново!
Последен вятър ще притвори,
клепачите, които все се борят.
Звездите ще посипят лунната пътека. ...
  758 
Брезата е потънала в сълзѝ
и, цялата в искри, сияе.
Тъгата я преобрази,
а слънцето за скръб нехае.
То свети ярко, с пълна мощ, ...
  404 
Стояха много дълго безмълвни. Гледаха Северното сияние. Палитрата на цветовете му изяждаше зениците им. Лицата им бяха платна. Ръцете им, пъхнати в джобовете, стискаха изтъкани пъстроцветни спомени в юмруци.
-Знаеш ли, Свен, какво си мисля- първа наруши безкрайността на тишината Мия. Като че ли има ...
  875 
Нещастието бременно със радост,
все някога ще я роди,
горчилката ми е стаена сладост,
светулков мрак... Сега... Преди...
Омразата ще върне свободата, ...
  476  12 
В студената зимна вечер, Стефан чакаше седемгодишния му син Николай, да свърши часовете в училище. Беше вече тъмно, когато първокласникът излезе от голямата сграда. Баща му го прегърна, взе раницата от ръцете на детето си и попита:
- Как мина днес?
- Добре, тате! Писахме буквички, после госпожата ми ...
  1727 
Мъжете, които обичах
Мъжете, които обичах
ме научиха как да обичам -
сладък вкус на нощи будувани
и фея към пристан, как тича. ...
  317 
Писна ми от този свят жесток.
Писна ми да гледам мъката в очите.
Отчаяна майка търси помощ,
чрез писма. Публикува ги в нета.
За да спаси своето дете, ...
  822 
Ще висне някога на ешафода
този тъмен и злощастен век,
век един, осъден на разруха,
век на безпросветния човек.
Забъркан в казана от поквара, ...
  681 
Човешката душа е цигулка на която свири Провидението!
  568 
Днес Мелпомена
си тачи слугите и
празник честит е!
Лирика, епос
и драма където са, ...
  278 
  4236 
Лицата отшумяват в тълпата и остава само снегът изгризан от стъпките й.
  620 
Това стана в пети клас, но ще го разкажа сега.
Имах късмета, че литература ми преподаваха двама мъже. Истински. Свестни, умни, разбиращи учениците, със самочувствие и професионализъм.
Васил Станчев в прогимназията и Игнат Николов в гимназията. Станчев през 2015 – почина. Лека му пръст! Николов почин ...
  862 
Когато пак южнякът тук задуха,
и портите на топлото отвори,
то значи – пролетта е вече тука
и сякаш във ухото ми говори.
Тя цветове красиви ще разлее, ...
  599 
Изминат път, трънлив, нарочен,
на кръст препасал е живота.
Изплакан, неизплакан, вкопчен
в лъча откраднат от Голгота.
И път напред. Такъв, какъвто ...
  839  12 
Раздирателните писъци и викове все още прогаряха и пулсираха като отворени рани върху гърлото на Аманда Форбс.
Можеше да е навсякъде. Зад вратата, на горния етаж, в мазето, та дори и зад самата нея.
Не можеше да си обясни кой би нахлул в къщата ѝ и по-точно поради каква причина. Нито семейство ѝ бе ...
  1315 
Утринта е приказка бяла,
после в цветове се променя.
Не бързам, не съм закъсняла.
И тревожна съм, и копнея.
Улицата е малка река, ...
  705 
Малчуган пита баща си: Тате, защото мъжете са по-окосмени от жените?
Бащата: Защото не се епилират.
  662 
Красивото, напуснало душата ми,
отново някой ден ще се завърне,
щом чуя тихи стъпки пред вратата,
когато в самота съм се загърнала.
Ще съблече то ризата ми черна, ...
  1695  10  26 
В очакване на дъжд!
------------------------
Там някъде, в пустинята на Самотата,
изпила жадно и последните сълзи,
очаква ме да се завърна Мама! ...
  321 
Хам-хум, хам-хум
гладен съм насън!
Хам-хум, хам-хум
ставам таласъм!
Хам-хум, хам-хум ...
  739 
Предложения
: ??:??