Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 384 резултата
Обвързан
доживотно, с най-щастливия си страх,
препуска пулсът в дербито си с битието.
Да разбера, напълно, някак не успях,
кое го кара да пришпорва с хъс сърцето. ...
  467 
  1159 
  993 
  1755 
  1292 
  1221 
  961 
  1226 
  1355 
  2315 
Притурила се Земята.
В мъки и болки се мята...
Оле, Боже! Горката!
Забременил я Сатана
със рожба страшна една ...
  690 
Любопитство
Все чакам нещо да се случи.
Живота да се промени.
Нечаканото да науча,
макар и да ме нарани. ...
  296 
Аз не искам измислени облаци.
В море от илюзии не искам да се
уча да плувам.
Всичко е пито, платено! А обядът -
най-скъп е за крадеца. ...
  493 
Август.
Слънчевите лъчи погалиха лицето на спящия мъж.
Той присви очите си, отвори ги и погледна часовника.
Беше рано.
Не му се лежеше.Имаше много енергия в младото му тяло. ...
  631 
IV. - Средна възраст
1.
Почвам с два портрета. Интересни. И съществени в живота ми.
В шести клас станах приятел с Пламен.
Баща му беше художник. Майстор на портрета. Но не беше партийно активен, някак си се дърпаше от обществения живот. С изключение на изкуството. И бохемството, разбира се. Не беше ...
  740 
Елизабет стоеше в кръг от светлина, обграден от стена от мастилен мрак. Сух вятър развяваше косата й. Бялата рокля, в която бе облечена, плющеше около босите ѝ крака. Устните ѝ бяха изпръхнали до кръв и усещаше миризмата на боклук – по-остро, отколкото би трябвало, заради сухия си нос. Фин прах поле ...
  1197 
Незнайно как, кога, защо,
Но нещо в мене си е отишло.
Бях винаги с очи блестящи,
От топлина и обич искрящи.
Обичах и се радвах на света, ...
  676 
Душащата мъгла
на дните безметежни,
душата ми застла,
обви я в ласки нежни.
Душащата мъгла ...
  430 
О, народе, който тези редове прочиташ,
искам да ти питам нещо, не разбирам,
как боклука още не измиташ,
в мен ли е проблемът та отговори не намирам.
Как търпиш, партийните "хора", ...
  580 
Грижливо притискам материята на извехтялото палто към гърдите си така сякаш бивам привлечена от магнит. Впивам ноздри в плата и горчива, опушена металическа миризма завзема обонянието ми. Попилите капки кръв от жестоките битки пропълзяват през сетивата ми, наподобявайки уханието на нажежено желязо, ...
  952 
Докоснах се до този свят.
Родена със любов.
Родена да обичам.
Тя е всичко моята Вселена.
Детство, радост, мъка, драма ...
  410 
Напук на всичко и всеки
Устремен съм да мина през най-дългите пътеки
Жажда за любов и топлина
Навярно води ме през гъстата гора
Ако знаеш само колко те желая ...
  688 
Тишината в мен тихо се разпада,
щом ръката ти към моята посяга.
И взираш се в очите ми крещящи,
в миг поникват чувствата растящи.
Обичам да те гледам и познай, ...
  2318  14  11 
Не ме съди! Така умея да обичам –
разтърсващо, копнежно, до полуда.
Не съм от тихите жени,
когато любовта в сърцето ми бушува.
Когато цялото море пригалва ме без свян ...
  557  10  15 
Аз трябва да вървя сама по пътя.
За триста да съм силна трябва значи.
На непорочните водите да не мътя.
Да се засмея след като заплача.
Душата между зъбите да стисна. ...
  548 
Сладка обич, сладка мъка, сладка радост от сполука.
Сладост ли бе нашата съдба
или предначертана вече беше тя?
От гнезденцата на нашите сърца
то политна и опозна света. ...
  1144 
Как го каза? Мен обичаш?
Да, бе, т'ва и друг път съм го чувал!
Сладки думи, с вкус на вятър,
с много точки... ред безумен.
Как го каза? Обич? Верно? ...
  1108 
Превръщам се в падаща звезда, в случаен пътник.
Превръщам се в сутрешна роса и твой отдушник.
Превръщам се в ранните минути на нощта и твоите неизразени думи.
Превръщам се в нечия мечта, а ти ме губиш.
Аз ставам и копнеж, и мрак, и сън, и пуст бездомник. ...
  625 
Тиха музика ме пренася
в тишината и сърцето ти,
цветята нашепват за тихата любов,
за твоята смълчаност в дните,
за самотата пленила нашите сърца... ...
  269 
Ле​сно се
влЮбваме
в Болките,
нОсещи
сВобода
  700 
Битката за род
Навъди се в обора гмеж,
смърдяща и непоносима,
в поза на „демократичен” таралеж
със словоблудствата за майска зима! ...
  388 
На Александър
Знам ти Пътя, Любов... Изначално студен.
Дните бедни... Сиротните нощи.
Как, преди да ме знаеш – си питал за мен
светофари... И улици нощни. ...
  1885 
Свята мисъл като недокоснат цвят
през фемтосекунда от началото на времето.
Във първи стъпки Азът бе отлят,
докато Бог и Луцифер потънали в полемика
бедра люлееха върху ръба на Битието. ...
  430 
Когато разпиляваш вятъра,
го събери във шепа
Вятърът е театър,
не се превръща в пепел.
После го раздухай ...
  311 
Момиче мило, жива красота,
с усмивка прекрасна и мила.
Истинско момиче като от някога,
когато жената бе истинска жена.
Облечена в красива народна носия! ...
  946 
Обади се.
Неспокойствието ми не може да отстъпи пред смирението. Крачи в тъмното по крайморските алеи, избягвайки светлия сноп на уличните лампи. Свеж въздух и дим от цигара на минувач. За миг притихва, забавя крачка и разширява ноздри. Не разпознава твоя аромат и продължава. Вятърът подритва стари ...
  562 
Сприхав и кашлящ пролетен ден
сее зараза вглъбен.
Белите облаци със сини очи
в небето за миг нареди
и слънцето забули с мъгли. ...
  337 
Берта - седемгодишната немска овчарка на Боян Тотев беше превъзходно животно. Имаше издължено тяло със здрава мускулатура, среднодълга ръждивокафява козина, като само главата и гърба се отличаваха с черния си цвят. Придвижваше се почти винаги в тръс, с леко наведена към земята глава, съсредоточена, ...
  638 
И ето запалих първата цигара,
с дим обвих си чувствата –
попи в дивана.
В дясната ръка държах коняка,
в лявата безлика бе жената. ...
  411 
Много съм малък. Нямам думата. Дали пък не трябва да се страхувам, че надигам глас? Вероятно някой ветеран веднага ще смаже наивния порив на онова, което от сърцето извира и което не търпи отлагане.
Предполагам, че не трябва да мърдам от периферната зона. „Да не си посмял да направиш и крачка!“, къс ...
  454 
Предложения
: ??:??