Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 400 резултата
  2171 
  1341 
  3663  15 
Зимата
подарява на пролетта
цъфнал скреж
по прозорците.
А тя ревнува ...
  488 
Любовта за някои е чудо,
за други пък е дълго чакан гост,
но всички знаят, че е лудост
и щом посрещат я – ѝ вдигат тост.
И канят я, отворили сърцата си, ...
  812 
Ги праќаш змиите да ме изедат
додека се вртам по едно неродно дрво.
Ги тераш ветрот и дождот
заедно да ми го превртат чадорот
и животот наопаку. ...
  1277 
Тази есен пристъпи едва-едва, като закъснял студент за лекция. Тук-там от тополите край пътя, който разсичаше Караново от край до край, се отронваше по някой жълт листец. Природата на желаеше да се раздели с красотите на лятото. Подухна лек ветрец, сякаш и той не бързаше за никъде. Пойните птички ве ...
  441 
Любовта ни взе на мушка
и опушка ни до шушка.
Аз съм струг, а ти си стружка;
пън съм аз, а ти – пънчушка.
Тя пристигна, без да пита – ...
  2192  12  17 
За всичко, мисля, е виновно времето.
Разпалват дните поривния глад
и как поглъщат, дявол да го вземе,
и смилат миговете с механичен хлад,
а всеки миг ми е така потребен! ...
  998 
Разхождах се по улиците на града.
Учителката първа аз видях.
С прошарена коса. С поглед мил.
Това бе тя! Моята учителка добра!
Споменът от детството ми се завърна. ...
  2044 
настъпи последния час от моя живот сега сякаш времето е спряло за мен завинаги
моят дом е вече гробът а моето легло е вече ковчегът но душата ми ще живее няма да е мъртва като тялото ми вечно
под пръстта съм вече заровен а тук е тъмно и студено без светлина и топлина сам вовеки веков
душата която но ...
  425 
  676 
В държавата имаше криза. Заводите съкращаваха своите работници. Бавеха се заплатите. Хората живееха трудно и едва свързваха двата края. Павел работеше във фабрика за тухли. От пет месеца преживяваше с парите, които всеки месец получаваше като аванс. Живееше с десетгодишната си дъщеря Таня. Съпругата ...
  638 
Забравям, няма да те лъжа,
какво е да горя във любовта.
Навярно се изгубвам под дъжда,
на делниците в сивата мъгла.
Забравям накъде съм тръгнал, ...
  519 
***
На сутринта се събуди с главоболието, с което се събуди и предишната сутрин. Вчера бе дълъг и изпълнен с емоции ден - той имаше чувството, че оттогава са минали няколко седмици. Стана и отиде до другата стая, където Карла му бе приготвила кейк и кафе за закуска и му бе оставила бележка:
"Разпола ...
  1430 
ЕЗИКОВИ НЕВОЛИ
Р. Чакърова
"Език свещен на моите деди",
в ума ми като музика се лееш!
И чудно как след толкова беди, ...
  1957 
Любима моя скитнице Луна!
За да те видя как със Слънце се целуваш
за очила прежалих цели десет хляба!
Очите ми са скрити с тях сега...
и уж предпазих се ...
  588 
Почакайте ме, вий сте мои братя,
жадувам волната ви свобода.
Ще тръгна и без жалост ще изпратя,
и болка, и тревога, и лъжа.
За да препускам с кичестата грива, ...
  429 
Христо Ботев, сине, е български поет.
Имал кръв на птица. Ходил е навред.
Засукал в Калофер. Видял и Одеса.
От цялата мъка светът бил потресен.
Над родната стряха виреел спахия. ...
  620 
Доброта
Вкарва в живота пъстрота
Дума свята и чиста
Тя е солото на барабаниста
Поантата на журналиста ...
  1278 
За виното сега ми се говори –
кръв Божия – свидетел на погроми,
причина за победи свръхчовешки,
но също и за непростими грешки.
За виното сега ми се говори – ...
  375 
6.
Сещам се как една година другарят бай Тошо идва в Бяла Слатина.
Той не обичаше нашия край. Не само заради хората от отряда „Гаврил Генов” и Горуня.
Легендата казваше, че веднъж – когато идвал с кола, нейде между Баница и Борован по него стреляли. Кой, защо, дали…Просто дочувахме…
Но тогава дойде. ...
  759 
Една невзрачна уличница ме намрази,
понеже бях към нея прям и справедлив.
Пред фустата й никога /и в сън/ не лазих.
Бездарните й стихчета шкартирах в миг ленив.
И като въшката на своя тънък лед надута, ...
  875  10 
Брей, че птиче гласовито!
Буди ме в зори по тъмно.
Тъничко гласче преплита:
" Чирилик!... Виж! Вече съмна.
Ставай, че навън е чудо! ...
  1007 
Tи си различна от другите,
моя красива любов.
Имаш сърце на бунтовник
и носиш съкровище в себе си.
Знам, ще те удрят без милост ...
  825 
Понякога в обикновенните неща
на битието се е скрила красотата.
Великото се крие в думи две
достатъчни за щастие в сърцето.
Нуждае се от ободрителни слова ...
  1370 
Внезапно! И една красива обич
се вплита в мен със сила земетръсна.
Прегръщам я във себе си сега.
Защото
в сряда ...
  1052 
Ах, този век и тези нововъведения,
а къде отидоха човешките взаимоотношения...
  1152 
Спомням си едно лято, бях малък, почти до колене.
Баба ми ме прати с дядо Петър да пасем воловете, а те не бяха като кравите, такива малки.
Ами бяха едни такива, големи, като цели планини.
Големи и сиви с широките си гърбове.
А рогата им, още по-широки. И като че ли подпираха небето с тях. ...
  1188 
Любов моя, пиша ти без да знам коя си.
Не знам срещали ли сме се или не.
Знам, че ще ти оголя душата си,
дори да разкъсаш сърцето ми на две.
Усещам урагана от искри тъй близо, ...
  1209 
“....защото можеш да стъпиш върху Евангелието,
за да стигнеш Хляба, но не можеш да
стъпиш върху Хляба, за да стигнеш
Евангелието.“
Николай Христов (Баткото) ...
  2090  16  39 
Погледни
в очите
на врабче.
Оттам сякаш,
Бог те гледа ...
  697 
Муж на место
Седим и мислим. Мислим и седим.
За кво ли требе све да си търчим?
Мойта дом да седнем ми не дава!
Само гюрунтие ми създава! ...
  478 
По „Последната секунда“
от Андромаха (Белла)
Тихо е. Много е тихо.
Даже вятърът се е смълчал.
Няма вече какво да се пита, ...
  318 
М Е Р А Ц И, П У С Т И М Е Р А Ц И…
Делничен ден е. Улиците са пусти и празни, жива душа не се мярка по тях. И местният парламент е оредял, само Тоню и Доню са поседнали на пейката в центъра на селцето и подлагат старческите си кости на припека.
- Наборе?Да вземем да се преместим някъде на сянка , ч ...
  815 
Човек от двадесет и първи век,
със своята мисия стигнал далек.
От изчезване да спаси спасителки,
на златото на природата – носителки.
Родът му се прославил с пчеларство: ...
  1048 
  1148 
Дъхът ми е скрежасал
А толкова горещо е сега
Не мога да си обясня
Това явление,
Докато вървях сама през тишината ...
  535 
В безимения полюс на сърцето
отдавна няма място за въпроси.
А въздухът насилствено отнет е,
издъхва на проплакващи откоси.
Излюпена, невинността е пате ...
  718  16 
България, страна на любов и доброта,
тя никога в сърцата ни не би причинила самота.
Ние горди по пътя ще вървим
и на трети март героите ще обичаме и ценим.
Ще си спомним за делото им върховно ...
  448 
Предложения
: ??:??