Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 237 резултата
Едно дете, жена,
неземна красота!
Две очи - цветя,
аромат на истинска душа!
Две ръце - ...
  192 
С гьон-сурат,
екстремно,
си почна мандата
кметът Ме-х-лемов.
Вдигна глас като меч ...
  244 
Бездарното е популярно,
а гениалното мълчи
и славата е тъй невярна
с лъжливи лъскави очи.
Върти очите и ги суче, ...
  221 
Мислите ми, пусната вода в тоалетна чиния,
отнасят ме към канализацията на подсъзнанието,
в което плуват кафявите екстременти
на останките от онова Аз,
за което се твърди ...
  180 
С облака съвсем случайно аз се срещнах,
бях тръгнала към селища наречени с имена,
но тъй се случи , че при мене слезна ,
прихвана ме с нежни пръсти и взе ме в шепа,
с топлата си длан нагоре към небето ...
  324 
Позвъни се на пътната врата. Станах да я посрещна. Бях отчупил три клонки от маслиновото дърво, завързани с червена панделка. Кирия Пелагия, стройна, изпъната жена, с малко меланхоличен поглед в големите си тъмни очи. За мен си, я бях определил като Мелина Меркури от филма ''Зорбас'', по -точно от к ...
  357 
Завладяната държава
във безсилие се дави.
В нея всичко е възможно,
там законите са плява.
Там престъпникът е царя, ...
  314 
Потънала съм цялата в нега.
Със заключен профил съм във фейса.
Отидоха си стихове, слова
с димът от ауспуха на рейса.
А може виртуалният апаш ...
  262 
В невидимо зелено начертание
умът е с търсещ всеобхватен взор.
Очи проглеждащи сред див простор
очакват изгреви за изпитание.
Чрез тайнството на светло упование ...
  214 
Събудих се обзет от самота,
Отровен от настъпващото утро.
А утрото е по мъдро от нощта,
В която сенките на мъртвите потъват.
Оплитат се във мрачната снага, ...
  240 
Припкам надолу по стълбището, ех няколко дни празници, плюс събота и неделя, голямо бачкане ще падне и няма да мога да си преброя парите.
На паркинга съм, тъкмо ще слагам каската на главата . По тротоара госпожица Артемис, красивата аптекарка, полюшва се на дългите си крака, оглежда се неадекватно, ...
  466 
Ж И В О Т Н А З А Е М - 2
Нижат си се годините,
а ние от цялата ни компания
все така се още събираме
и бавно,но сигурно остаряваме. ...
  159 
  701 
  361 
Не знам дори и колко време мина.
Една такава мъничка, но вечност.
Небето бе студено и далечно,
Луната – пълна с кратери пустиня.
Ветрищата през скъсаното вяха, ...
  285 
Следобеда не ми отнемай-
внезапно ще изстина,
като изключена машина.
От тока ми не вземай.
не ми звъни по телефона- ...
  319 
Със медни клюнове на светли щъркели
послания предава пролетта.
Строят гнездата птиците до мръкнало
и сякаш с чук потропват „трака-трак“.
Над цъфналите дюли зрее слънцето ...
  330 
Така или иначе
Ще преживея, приятелю и без тебе,
без престорените усмивки,
без утешението лукаво,
защото не съм го искала. ...
  563 
Ти идваш, пролет, толкова прекрасна,
изпълнена със топлина и чар.
Усмивката ти ласкава и страстна
е истински жадуван земен дар.
Сега си дръзка, млада и красива, ...
  563 
Художник рисува
с метла по праха̀
на Земята...
Зачѝсти я, ала -
все к`ърви по нея - ...
  389 
Аз найдох те - тъй дивна, многодъждна.
Сърце лъчисто подарих ти смело.
Дочу Христос молитвата ми тъжна
в порухата на родното ни село.
Без всичката остала тежкотѝя ...
  538 
СЯНКА В МОКРОТО УТРО
Почуках на вратата ти случайно.
Измокрена до кости от дъжда.
Пухтеше на кюмбето весел чайник.
Катанецът заяде от ръжда. ...
  257 
Скитникът арменец 51
След няколко месеца ще навърша 87 години. Сериозна възраст! На тази възраст човек трябва да спре за малко, да погледне назад и да направи анализ и равносметка за изминалия отчетен период.
Какво забелязах при тази ретроспекция?
Родителите ми са “изгнаници клети”. Те са арменци из ...
  341 
Болка
Ех, защо ли болката не спира,
защо ли все във нищо не върви?
Животът толкова ме депресира
и толкова жестоко ме боли. ...
  265 
ЛУДИЯТ ПРЕД ХРАМА
... а пролетта се случи зла –
натресе се със гръм и мълнии,
след тях и жълтата мъгла
бинтова долове и хълми, ...
  188 
С бързи крачки вървят годините.
Сякаш невидима мелница,
смила ги между камъни бели.
Неусетно, със котешка стъпка,
влиза в сърцето тиха тъга ...
  675  13 
Заваля пролетен дъжд...
сребрист с надежда упойващ,
в коренищата приплъзна се пръв
и изпълни ги с тонус затрогващ.
Потоци душевни, небесни... ...
  197 
Вървим след моркова, зад гърба ни – тоягата.
Тази метафора така ни отива!
Като принцесата сме, сто години проспала,
обградена от тръни и коприва парлива!
Принца все чакаме на бял кон да дойде. ...
  310  12 
Бяло е. Светло е.
И не боли.
Сянката следва ме.
Както преди.
Срещам се с хора ...
  329 
Принцесите не плачат, това е защото кралиците взимат тяхната болка. Колкото и да се опитват дъщерите болката си в очите си да скрият, майките виждат я в сърцето им и само с една прегръдка успяват да я прехвърля и вместо тях да я изплачат.
Принцесите не плачат, но за сметка на това кралиците се затва ...
  274 
Спомени като сенки по стените стелят се,
ударите на сърцето ми ги разлюляват.
Чувства забравени, в лед ме сковават,
но жарта в гърдите ми всичко разтапя.
Шепотът на миналото отеква в нощта, ...
  338 
&
Медицинската сестра Мехрибан Каракушева се прибра в дома си от нощна смяна, взе си душ, хапна една ябълка, както си беше по халат, и се насочи към спалнята. Време беше за жадувания отдих след напрегнатото нощно дежурство. Неделя беше – с мрачно, дъждовито, хладно априлско утро. Закучи се нещо пак ...
  443 
  472 
- Бай Иване, бъди човек пак, направи още един жест, дай малко пари на заем, и тях ще ти върна един ден..
- Пешо, пари вече не ти давам. А жест ще направя – ако щеш, и с двете ръце…
хххх
Роден кашканал е признат за най-добро производство…
На състезанията по кърлинг… ...
  274 
По онзи керемиден ръб,
където хоризонта дреме
се взирам дълго всеки път,
когато ще ми се да спирам времето.
Наум катеря се по облаци ...
  199 
Властта като огнище
за кървави мечти,
в душата духа нищо,
суетно как блести
и как доокрилява, ...
  240 
От години
Ти живееш в тишината,
ти живееш в моя ден.
Всяка дума те открива,
от години аз съм в плен. ...
  238 
ЖЕНАТА ОТ ВЕЧЕРНАТА МИ ПАМЕТ
... понякога се случва и това – забравям те за няколко минути,
зениците ти – лятна синева, косите ти – връз топлите ми скути,
мелтемът чорли моята брада – тъй чепка водораслите на кея,
въртя се ни жив, ни умрял в града и чудя се? – без тебе как живея, ...
  193 
Още не свършил раздора
с Янкова Дора
и възседнал кметския стол,
като престол,
след победното „Ура-а!“– ...
  207 
Невеселост отвсякъде се смее,
студ странен пред очите ми надвисва.
А светът очаква да запролетее,
не отговорени въпроси се разлистват.
Защо неразпозната красотата, ...
  490 
Предложения
  • Не вярвай, че от теб съм си отишъл, когато вече няма да ме има. И прогони далече тази мисъл, не я до...
  • Железен!!! “това, което не ни убива, ни прави по-силни” Ницше Железен бях!... Във кървави дуели ......
  • Наследих този поглед от баба. В него много мъже са се давили. Като буре с барут ми е нрава. Да не ме...

Още произведения »