Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
375 677 резултата
  480 
Вървели си Мъжът и Неволята, броели
точките по плочките и срещнали Работата.
- Добре, че ви срещнах - казала Работата -
откога чакам да ме свършите.
- Леле - казала Неволята - като те видях се сетих, ...
  667 
Гого Папийонката, леке на всички управляващи: „ Журналистите са тези, които са упълномощени да говорят от името на народа…“
Аз мисирки не съм упълномощавал да говорят вместо мен.
А и си спомням думите на известен чорбаджия на медия: „Моите журналисти изразяват моето мнение. За което им плащам. Който ...
  322  10 
Вън е есенно красиво,
хризантемите цъфтят!
Някак странно, мълчаливо
жълтите листа летят.
Във душата ми е мрачно, ...
  1178 
  1311  16  20 
Гиздава есен, мъркащо слънце
дреме, провисна просторът.
Двата скореца отвънка не млъкват,
може би се обичат и спорят.
Помнят листата звън на авлига, ...
  504  12 
До 60 изкарах,
инфаркта два прекарах.
Сърцето се разхлопа,
бъбрекът притропа.
Простотата ме блъсна, ...
  452 
... с какво ще ме запомни този свят, ако случайно утре си отида? –
не станах ни известен, ни богат, сях жито, жънах щир и паламида,
от съмнало до тъмнало ви пях – и сричах невъзможните си рими,
и при това с volume-то на max, солист в капела Фейсбук-херувими,
презрял навеки фалша да съм пръв, осъмвах ...
  1034  11 
***
колчем
обич хубавее -
и сърце благоговее
  159 
Уилямс се събудиха. Беше точно шест и половина часа. Време за ставане. Питър и Линдзи нахлузиха пеньоарите си и се протегнаха. После се прозяха, почесаха се, сложиха пухкавите си пантофки, и като измиха лицето и зъбите си, се затътриха надолу към кухнята в двуетажната си къща с басейн и огромен трам ...
  691 
Не ме търси, сега си чужда!
Не ме заливай с ледена вода.
Болеше! Вече няма нужда...
Но може ли да се прости това?
  468 
Знаеш ли, сега се сетих, че мога да ти разкажа още няколко истории за мои познати и близки. Да речем, за Мия, тя ми е племенница, дъщеря е на братовчедка ми Нора. Един ден тя си позволи нещо нечувано, просто прочете...няколко съобщения за шефа!
Днес шефът й имаше рожден ден. Май ставаше на петдесет. ...
  503 
Вълча отплата
/Свидна/
Промъкна се до малката врата,
подуши я и тихо я отвори,
на пода спеше той, ...
  423 
И слънцето ме дразни вече.
Не мога вечер да заспя.
А времето така ме сèче,
но да ме сгъне не успя.
Вървя по пътя си с тревога ...
  282 
Обичам те, мой роден край, безбрежност
в душата ми се ражда щом те вдишам.
Полята ти покрити с пръски нежност
са сцена от романс – и в пек, и в киша.
По хълмовете твои каменисти, ...
  297 
Слънчогледите отпиват жадно
последните лъчи на лятото.
Сега са в разцвета на живота си
и дружно греят като за последно.
Защото знаят, че животът кратък е - ...
  245 
Обичам те със водопадите на слънцето
Със пръстите на пролетна трева.
Обичам те със нежността проблясваща
По устните на карамелена луна.
Обичам те като дихание на славеи, ...
  1389 
  1369 
Възпявам електрическото тяло...
Уолт Уитман
Нещо ме запали днес да се замисля:защо човечеството използва откритията си толкова ирационално, за да не кажа разпиляно...
Вече разбрахте, че иде реч за електрическата енергия, която ни дарява сила и мощ, дори да злоупотребяваме с нейните неограничени възм ...
  1489  13 
  605 
За кой ли път прекрачвам прага
на родния ми дом, едничък.
Тежка болка гърлото ми стяга,
живее в миналото си самичък.
Ябълката в двора - вече стара, ...
  565  18 
Нямам претенции за престижна награда.
Сама избирам по какъв начин да пиша.
Животът поддържа духа ми в отрада.
Да осъществявам, да любя, обичам...
Не ще угодя на всезнайни особи ...
  380 
Историята не ни учи на нищо,
щом ние я забравяме, когато
хората предпочитат войните -
богатствата от опустошаване.
Не ни интересува в днешно време ...
  343 
Потраквам с токчетата по паважа.
Обгръщам с поглед тук и там.
И сякаш съм в Ермитажа
поглъщам с поглед замечтан.
Магията на градските кафета, ...
  1052 
  787 
Този Великден съвсем не прилича на другите.
Гневен и страшен е, с бронежилетка и каска.
В храма почернени майки, дечица, съпруги…
тихо преглъщат най-тъжното свое причастие.
Този Великден сърцата от злост не пречисти. ...
  701 
...и на мрежата ѝ писна –
все война, терор, убийства,
и разстроена се вкисна –
злото вече изобилства.
В този миг сърцето милна, ...
  305 
... не знам какво ще стори сиромаха,
замръкне ли върху парчето хляб? –
дали ще се прекръсти с радост плаха,
че Бог го е споходил – сам и слаб,
дали ще натроши на някой гълъб ...
  1853  21  19 
Когато ветровете бурни
погубят чувствата във мен…
Когато образи красиви
изчезнат с идващия ден…
Сърцето ми вземи със обич, ...
  306 
Сочете с пръст,
наричайте ме луда,
съдете строго
колко съм скандална,
тънете в злост... ...
  277 
Денят окъпан в слънчеви лъчи
роди се днес...
и роклята ми се стопи!
Превърна се във захарна дантела
На пеперуда танца проследих ...
  314 
В тишината на есенния ден
режат с машина дърва.
Мирише на печени чушки.
***
Бидони със кисело зеле, връзки праз и тикви ...
  391 
Борисовата градина е магнит за майки с деца. Всяка сутрин пред 'Градинката със слона' се разхождат майки с бащи и дечурлига, майки с приятелки и дечурлига, майки с кучета и дечурлига, и майки с колички и дечурлига .
Площадката е винаги весело място. Звънлив детски смях и тичане до безкрай. Има ли по ...
  744 
Направо изтрещяване. Но не от облаците, а от главното управление. Винаги, ама винаги са пращали нареждания да се увеличи щата, че даже за улеснение често нареждаха кого именно да назначат в дирекцията, а сега…
Искане за съкращаване!!!
На цяла бройка…
Събраха се директорът и заместниците му в обширни ...
  487 
Поглеждам облаците - бели великани,
затулващи безмълвна синева.
В такива мигове зарастват всички рани
и в безнадеждното открехва се врата.
На люлката на минало приседнал, ...
  1254  16  16 
Чудо
Вече свикнах на неволи
и ще живея, ако ще и трудно,
защото моята душа се бори
да имам нещо чудно! ...
  443 
Колко просто може всичко,
да се каже днес.
Няма нужда от кавички
или интерес.
Няма нужда и от маски, ...
  327 
Отдавна няма никакви пътеки.
Изгубих и последния завой.
А беше остър. Даже беше зверски.
И водещ към последния покой.
А стъпките ми водят наобратно. ...
  527  12  20 
В началото сме…
И пред нас се е разстлала
като на длан голямата земя.
В началото сме…
И морето е разляло ...
  488  10 
Открито му завиждаме, че той
в девета синя вис е на квартира.
Че знатен е родът му и от сой,
че път в калта не трябва да намира.
Че не познава слабост и сълзи ...
  405  23 
Предложения
: ??:??