Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
375 677 резултата
Водù ме пак на смехопада!
И пак да седнем на крило
от водно конче, в тюркоаза
на изгревното зарево.
Там гледките са тъй магични! ...
И пак да седнем на крило
от водно конче, в тюркоаза
на изгревното зарево.
Там гледките са тъй магични! ...
1307
5
11
Имаме ближен, който стене,
но вместо да мислим за него,
вместо отговорност да поемем -
център на всичко е нашето его!
Към него си чергата дърпа всеки, ...
но вместо да мислим за него,
вместо отговорност да поемем -
център на всичко е нашето его!
Към него си чергата дърпа всеки, ...
338
1
1
Прошка да поискам - не посмях.
Нагоре - даже не поглеждам.
Живея - с мъж - във грях.
Рожбата ми - грешница отглеждам.
Да те моля - не можах. ...
Нагоре - даже не поглеждам.
Живея - с мъж - във грях.
Рожбата ми - грешница отглеждам.
Да те моля - не можах. ...
318
4
18
Срещу мен вървеше двойка роми.
Тя го държеше под ръка.
Говореха на български.
Тя беше с черна чуплива коса, черни очи, тъмно червено червило, бяла като сняг риза, черен панталон с изгладени остри ръбове и черни лъскави обувки.
Той - с възчерна коса на къдрици, черни като антрацит очи, високо подстри ...
Тя го държеше под ръка.
Говореха на български.
Тя беше с черна чуплива коса, черни очи, тъмно червено червило, бяла като сняг риза, черен панталон с изгладени остри ръбове и черни лъскави обувки.
Той - с възчерна коса на къдрици, черни като антрацит очи, високо подстри ...
255
3
747
2
4
554
Очите ти - портал към Рая.
В сърцето ми - усещам с теб безкрая.
Усмивката ти - слънчеви лъчи.
В душата ми - ярко щастие блести.
Прегръдката ти - дом цял. ...
В сърцето ми - усещам с теб безкрая.
Усмивката ти - слънчеви лъчи.
В душата ми - ярко щастие блести.
Прегръдката ти - дом цял. ...
687
7
Само аз ли съм толкоз свободен?
Вий къде сте? Във клетки с мечти?
През прозорец навън, ококорени,
с непроглеждащи в мрака, очи...
И защо не крещите широко ...
Вий къде сте? Във клетки с мечти?
През прозорец навън, ококорени,
с непроглеждащи в мрака, очи...
И защо не крещите широко ...
359
1
1
Смъртта ми-
тиха и безбрежна:
до главата ми приседна...
Защо си мислех,
че е стара,грозновата? ...
тиха и безбрежна:
до главата ми приседна...
Защо си мислех,
че е стара,грозновата? ...
452
2
12
Жадувам за пръстите
на нежната ти ръка.
Натежали от доверие,
отпуснати в дланта на моята ръка.
Жадувам за словата озвучени от вяра. ...
на нежната ти ръка.
Натежали от доверие,
отпуснати в дланта на моята ръка.
Жадувам за словата озвучени от вяра. ...
1062
1
Харесах те веднага, щом те зърнах,
а ти с ръка погали ми косите,
усмихна се и после ме прегърна,
прочела моя смут в очите…
Не зная от къде намираш сили ...
а ти с ръка погали ми косите,
усмихна се и после ме прегърна,
прочела моя смут в очите…
Не зная от къде намираш сили ...
465
7
14
Красотата в тайна една
е да не разказваш за любовта,
която ти е скъпа на сърцето.
Публичността убива поезията
Открита в особена страст. ...
е да не разказваш за любовта,
която ти е скъпа на сърцето.
Публичността убива поезията
Открита в особена страст. ...
585
1
5
Виновен съм, тотално пред жената:
Пред моята навъсена жена.
Че щом я пожелая - във кревата,
то нея вечно мъчи я глава.
Че как се върна вкъщи със заплата, ...
Пред моята навъсена жена.
Че щом я пожелая - във кревата,
то нея вечно мъчи я глава.
Че как се върна вкъщи със заплата, ...
1271
7
25
668
2
2
Отде се взе стихия гороломна? Дърветата тя до̀земи преви,
лозите стари дълго ще я помнят. Утъпка хризантеми и треви.
Присвиха се небесните простори, градът, като след чума опустя,
щом стихна, дъжд припряно забърбори, заупокой над мъртвите листа.
Довчера бяха весели и пъстри, и есента – художник самоук, ...
лозите стари дълго ще я помнят. Утъпка хризантеми и треви.
Присвиха се небесните простори, градът, като след чума опустя,
щом стихна, дъжд припряно забърбори, заупокой над мъртвите листа.
Довчера бяха весели и пъстри, и есента – художник самоук, ...
421
10
13
727
1
1
433
1
472
1
1
635
1
2
КОГАТО ТЕБ ТЕ НЯМАШЕ ДО МЕН...
Умората е тъмното начало
и краят на сърдечните илюзии.
Не знам кога навън е наваляло
и кой хомот от тръни ми нахлузи. ...
Умората е тъмното начало
и краят на сърдечните илюзии.
Не знам кога навън е наваляло
и кой хомот от тръни ми нахлузи. ...
289
3
9
Седя кротко на кушетката и гледам с едно око как сестрата подготвя някаква спринцовка. За мен.
А с едно око, защото другото е затворено. Сутринта, тъкмо излязох от входа да пална колата, и ме набараха едни. „Де ти е колата?“ – викат.
То и аз това се питах, като видях празната площадка пред гаража. З ...
А с едно око, защото другото е затворено. Сутринта, тъкмо излязох от входа да пална колата, и ме набараха едни. „Де ти е колата?“ – викат.
То и аз това се питах, като видях празната площадка пред гаража. З ...
1089
5
14
Една пчеличка ранобудна
хареса си прекрасен цвят -
такъв е женският й свят.
Бе гладна и със сръчност чудна
поли запретна и със жар, ...
хареса си прекрасен цвят -
такъв е женският й свят.
Бе гладна и със сръчност чудна
поли запретна и със жар, ...
236
4
8
На пътя стоя сама
в главата ми мисли летят,
въртят се, преплитат се,
безизходни пътища правят.
Наивно спокойствие държи ме, ...
в главата ми мисли летят,
въртят се, преплитат се,
безизходни пътища правят.
Наивно спокойствие държи ме, ...
431
Видяха се светулка и молец
и тя му каза: „Ти не си светец,
защото правиш дрехите на дрипи,
а книжният молец пък дупчи книги,
роден си само за беля. ...
и тя му каза: „Ти не си светец,
защото правиш дрехите на дрипи,
а книжният молец пък дупчи книги,
роден си само за беля. ...
400
... торбето с хляб провесил на тояга, надянал си последното сетре,
преди да тръгна, милнах те на прага, Жена с прекрасна блузка на каре,
в полите ти – изящни кринолини! – се вихрех сякаш в утринна роса,
и – тръгнал вдън зениците ти сини, потъвах вдън бездънни небеса,
дали във Варна, в Рим, или във В ...
преди да тръгна, милнах те на прага, Жена с прекрасна блузка на каре,
в полите ти – изящни кринолини! – се вихрех сякаш в утринна роса,
и – тръгнал вдън зениците ти сини, потъвах вдън бездънни небеса,
дали във Варна, в Рим, или във В ...
377
7
8
Добро е да съграждаш,
добро е да твориш.
Добро е да помагаш,
добро - да утешиш.
Доброто е на блудник ...
добро е да твориш.
Добро е да помагаш,
добро - да утешиш.
Доброто е на блудник ...
385
4
6
Прастара светеше луната,
прастара беше любовта –
загадъчна и непозната,
докосна моята душа.
И две очи последвах само, ...
прастара беше любовта –
загадъчна и непозната,
докосна моята душа.
И две очи последвах само, ...
375
4
Черният човек
Приятелю, приятелю,
аз съм много, много болен,
сам не зная откъде тази болка се взима.
То ли вятър свисти ...
Приятелю, приятелю,
аз съм много, много болен,
сам не зная откъде тази болка се взима.
То ли вятър свисти ...
1038
1
3
От запасите за Влади
майка му шише извади,
че обича за закуска
по две патрончета да люска.
Брей, каква голяма сила ...
майка му шише извади,
че обича за закуска
по две патрончета да люска.
Брей, каква голяма сила ...
328
2
Настигна ме във тъмното
По жицата,сякаш протегна ръка...
Много не те разбрах...
Пошепна слова,
сякаш... нещо искаше да ми кажеш ...
По жицата,сякаш протегна ръка...
Много не те разбрах...
Пошепна слова,
сякаш... нещо искаше да ми кажеш ...
286
-Ето го! Там, до оградата!
-Изглежда ми спокоен.
Познах го. Да, това беше той. Деляха ни само няколко крачки, но не спрях. Подминах го, а той сякаш не забеляза. И как би могъл?! Имаше една моя снимка от едно светско събитие, но там гримът и прическата си казваха думата. Сега съм друга. Не, сега съм ...
-Изглежда ми спокоен.
Познах го. Да, това беше той. Деляха ни само няколко крачки, но не спрях. Подминах го, а той сякаш не забеляза. И как би могъл?! Имаше една моя снимка от едно светско събитие, но там гримът и прическата си казваха думата. Сега съм друга. Не, сега съм ...
421
1
3
/ по " Тя си беше виновна" от Миглена Миткова /
Жената е виновна по начало -
измамила е бедния Адам
да си откъсне ябълка узряла
от райското дърво, без капка срам. ...
Жената е виновна по начало -
измамила е бедния Адам
да си откъсне ябълка узряла
от райското дърво, без капка срам. ...
639
4
7
Събрах звуци рой
в лятна нотна тетрадка.
Лист след лист шумоли –
пианисимо, кратко.
Лист като дъжд в мен вали... ...
в лятна нотна тетрадка.
Лист след лист шумоли –
пианисимо, кратко.
Лист като дъжд в мен вали... ...
290
Може ли мъжът да бие жената, когато тя е негов сексуален партньор?
Въпросът сякаш звучи абсурдно в съвременните цивилизовани общества.
Но нещата далеч не са така прости, както изглеждат на пръв поглед.
Защото жените съумяха да постигнат еманципация и надигнаха глава,
грубо нарушавайки казаното от св ...
Въпросът сякаш звучи абсурдно в съвременните цивилизовани общества.
Но нещата далеч не са така прости, както изглеждат на пръв поглед.
Защото жените съумяха да постигнат еманципация и надигнаха глава,
грубо нарушавайки казаното от св ...
1050
4
8
Ние чакахме дълго щастливото бъдеще,
със красиви надежди живяхме,
ала бяхме изтеглили картите губещи
и във посока погрешна вървяхме.
И пътеките свои със възторг си избирахме ...
със красиви надежди живяхме,
ала бяхме изтеглили картите губещи
и във посока погрешна вървяхме.
И пътеките свои със възторг си избирахме ...
348
Октомври е облещен като тиква,
в която не гори фенер, а есен.
В клепачите му чакан дъжд изниква,
полял прощална лястовича песен.
Листата падат в шарени воали, ...
в която не гори фенер, а есен.
В клепачите му чакан дъжд изниква,
полял прощална лястовича песен.
Листата падат в шарени воали, ...
538
2
5
Седнало на кръстопът,
Времето
на чашка ме покани –
да поспориме за същността
на греха, ...
Времето
на чашка ме покани –
да поспориме за същността
на греха, ...
315
1
4
Затова ли искаше сърцето ми?
За да го разбиеш на парчета...
Ще ти кажа нещо и го запомни:
Цял живот бъди проклета!
Затова ли искаше душата ми? ...
За да го разбиеш на парчета...
Ще ти кажа нещо и го запомни:
Цял живот бъди проклета!
Затова ли искаше душата ми? ...
299
1
Моля те, не ме оставяй
никога сама и не тъжи
когато те отричам, не забравяй,
сърцето има нужда от лъжи.
Ако всичко беше истинско и чисто ...
никога сама и не тъжи
когато те отричам, не забравяй,
сърцето има нужда от лъжи.
Ако всичко беше истинско и чисто ...
442
И ние, като всички тук подвластни сме,
на този гнил, материален свят,
но вплитаме в словата нишки щастие
и плачем, щом в душите ни горят,
свещиците в олтарите порутени ...
на този гнил, материален свят,
но вплитаме в словата нишки щастие
и плачем, щом в душите ни горят,
свещиците в олтарите порутени ...
313
1
3
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
