Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
375 677 резултата
Не кацат пеперуди вече
на нарисувани цветя -
лъжа цветята разсъблече
и истината връхлетя.
Дали тъгуват пеперудите, ...
  452  10 
НОЕМВРИЙСКА ТИШИНА
Мръсни облаци побиха флаг връз сивото небе.
Хората се изпокриха – спят край топлото кюмбе.
Утрините тъмнооки лутат се сред шал мъглив.
Самотата има нокти, листопадът къта взрив. ...
  257  11 
  821 
Млади, студенти. Огито разказва: спял си спокойно край младата жена в общежитието, бебето също уж спяло… Но заревало. Оги се стреснал и изръмжал: „Тихо, бе, че ще ти… мамата…“
До него Анелия се обадила: „Реви си, маминото, знаеш баща си. Само обещава…“
хххх
- Ееех, лошо време настава, лошо…
- Добро ...
  1085  12 
Всяка вечер Виржиния правеше едно и също нещо, толкова неприятно и страшно, заради което цял ден ѝ горчеше в устата! Слизаше в мазето да налее нафта за печката, с която се
отопляваше!
Когато стана студентка и дойде в София, не предпочете да живее в общежитие, а при роднини, които искаха да помогнат ...
  1337  22 
Вървя по тротоарите безмълвен,
без цел и без посока, и без смисъл.
Дали октомври тайно ме ориса,
да бъда туй в което се превърнах?
Да искам ветровете да ме брулят, ...
  420 
Умората неканена пристига
Нахално влиза, сякаш си е вкъщи
Изцежда здраво и окото и не мига
Държи те с кокалестите си пръсти
Опитваш се да я убиеш ...
  340 
***
всяка прегръдка
към обич и щастие
кътка ли - кътка
  195 
Срещам Жоро, плочкаджията. Жоро е дребен, заоблен, добре оформен за възрастта си биологичен камък. Но удариш ли го приятелски по рамото, бие на кухо. Удариш ли го на друго място – пак така. Винаги съм искал да го млатна по главата, за да сравня звука.
– Как е брато? – пита. – Угрижен ми се чиниш. Що ...
  450  11 
ОТСЕЧЕНИТЕ ЛИПИ
В отминалия женски май
се влюбих в храсти и дървета,
които дават дъхав чай –
за болчиците в коленете. ...
  1008 
Изгубила в ръката ти опора
душата ми се лута и скърби.
Пренесе се в тишината спора
за минала вина, сръдни, борби.
Не бях ли с теб! На всичко бях готова. ...
  843 
Аз толкова съм благодарен на обидата,
че мога да те изболея отведнъж.
Внезапно, като най-любовния ми прилив,
на тъй неско̀посен поет, но влюбен мъж.
Ще свършат безполезните ми думи ...
  310 
и
срещу
ръжѐн се рита
в
случай ...
  313 
Градът на липите ухае на мрак,
луната е зрънце къпина.
Там спънах се, ходейки, с десния крак,
изпсувах наум, и отминах.
В града на липите забравяш, че сам ...
  1173 
Пустееха нивите, пустееха къщите, дворовете, градините, пустееха гробищата, но най-важното – пустееха душите хората. Една пустош, една развала, една тегоба и една голяма самота. Дори и вятърът беше вече уморен да блъска по зейналите врати, разтворени като жадни уста в зноен, летен ден, след тежка къ ...
  734 
Красиви, непопарени са още,
от сребърните, есенни слани,
но дойде ли ноември късно нощем
и циганското лято измени,
на своя нрав и вдигне си катуна, ...
  614  10 
За теб жадувам, за жената,
за ангела на чистите мечти,
за доброто, за светлината,
що желая в живота да блести!
Дете, духа ми извиси ти, ...
  912 
Аз съм барабан! Даже, дали не съм и тъпан?! Много вибриращ, ритмичен инструмент. Всеки си мисли, че е много лесно да се свири на него. В политически план, кой ли не би в свой си ритъм. Поне така си мислеха. А, аз си вибрирам. По моему. Трептенията се разливат около мен и се усещат от околните. И ням ...
  1201 
ПРИВИДНА НЕМОЩ
Автор: Миряна Томович, Босна и Херцеговина
Може би ще го направиш,
но си напълно безсилен
да променяш нещо, за което те е грижа. ...
  686 
  1540 
  734 
  501 
  800 
  711 
  1563 
Ражда се, расте, живее,
създава, плаче и се смее.
Работи, влюбва се, обича,
твори, раздава се и тича.
Бърза, лута се, препуска, ...
  279 
Ще ми трябва отново сърце
от желязо и огън излято.
Не усетих, че може би е
най-последно последното лято.
Ако знаех, че ти ще си друг ...
  1224  13  18 
Като прочетена, ненужна книга
сега се чувства моята душа.
Докато я четяха, имаше интрига.
Сега заглавието е "Самота".
Във страниците, толкова различни, ...
  589 
Не е ясно къде, защото е някъде, освен това било и много някога. В една гора живеела много стара магьосница. Тя можела да прави всякакви магии, но не можела да направи само една. Не можела да направи така, че самотата й да изчезне. Защото когато сърцето ти е празно, стъпките ти тежат и не виждат път ...
  739 
Сърцето ми е с редки пръсти
и нито миг не си спестява.
Изтичат мигове чевръсти,
а миналото ги пресява
и то расте, и разцъфтява ... ...
  276 
Магдалина беше очарователна жена – нежна, мила и красива. Преди да се омъжи за Минко, ѝ викаха момичето на главния готвач. Мъжът ѝ, както разбирате, е известен готвач в ресторант в нашия неголям провинциален град.
Всички я познаваха. Тя беше млада и очарователна. Не се ожени за Минко по любов. Той б ...
  456 
Земята пак покрита с листа,
а слънцето унило се разхожда
небето е окъпано в облаци сега
и вятър духа, и косатата ти разрошва.
На твоето лице отново слънце грее ...
  859 
... есента се шмугна през боаза,
лятото избяга през глава,
и съседът цял ден вчера ряза
два кубика свлечени дърва,
тук-таме коминче взе да пафка, ...
  385 
Есента ни разпиля,
почти картинно –
по била и по поля...
Ей така, невинно.
Есента ни разпиля ...
  590  10 
Какво да ти кажа... успех, че съм жива.
Защо да те лъжа, от корен съм жилав.
Не се впечатлявай, безмълвно изслушай
финала на моя нерадостен случай.
Предадох се, виждаш, в ръката най-веща, ...
  431  20 
Не се става жена, раждаш се жена. И не, нямам предвид съвременния стереотип за "напомпаната" мацка, която се показва във всяка реклама. Имам предвид онези жени, които ходят с увиснато коремче и стрии след малките си деца, тези, които готвят с едната ръка, а с другата държат детето си. Тези жени имам ...
  772 
Намери си причина, да не казваш на зимата,
че обичаш морския бриз.
Когато димят от проблеми комините,
твоето ще е каприз.
Разговаряй със нея, като с дама изискана, ...
  318 
на чичо
Едно Перно неизпито
и хиляди, хиляди спомени...
Понякога просто се питам,
дали пък не те разочаровах. ...
  287 
Там където между думите плача сама
И в тишината на дланите стихва мълва
А ти в тази пътека забързан
Поемаш със радостен усет обвързан.
Премълчаната обич се лута ...
  600 
Помръкна небето дъждовно и гóрко заплака.
Луната окръглена боязливо зад облак се скри.
Жълто-синя звезда откъсна се с вопъл от мрака,
полетя към простора, за да сбъдва човешки мечти.
А там, зад стъкла замъглени, до черно опушени ...
  282 
Предложения
: ??:??