Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
375 693 резултата
Тук морето до нас
е топло, гальовно, красиво.
Там навярно ще бъде
студено и сиво,
тягостна тъжна картина... ...
  632 
Къде се крие слънцето?
В онези големи, кафяви очи,
със дълги, извити детски ресни!
Ту тъжни, ту весели
пълни с мечти! ...
  658 
Сгрешил си пътя, затова
сега ще трябва да си идеш.
Затъвам в съскаща трева
и прегоряла паламида,
нагазвам в есенна печал – ...
  301 
Наистина няма причина
да бъдеш до мен в този миг.
Ясно е, че ще си замина
и в тебе единствено стих
Като следа ще остане, ...
  1228 
***
„Мамо, ѝма ли
цвете - спрѝхавниче?“ - „Да,
чеде! - Ученѝче!...“
  232 
БлагоДаря на слънцето, че с майчинска обич отглежда житата!
БлагоДаря на дъждеца, задето напоява земята!
БлагоДаря на пчелите, цветята, на щурците... за красотата!
БлагоДаря на твореца, който пробужда сетивата!
БлагоДаря за уроците, с които съдбата ме среща! ...
  1241 
децата
най-доброто
заслужават
и
е ...
  265 
Калчо тъкмо дорязваше опорния кол на комшийската ограда, когато жена му се развика откъм сайванта. За какво й е баш сега, когато почти беше привършил с отмъщението към онова говедо Митьо, дето миналата седмица взе, че пресече вадата към двора му…
Ама нали е жена – не знаеш ни какво иска, ни какво мо ...
  1232  20 
  840 
Изсвири, цигуларю, две кристални сълзи,
два акорда, две капчици бистри.
Вълнуващо основният тон да звучи,
а минорът – пеещи ромони чисти.
От водопада божествен дисонанс добави - ...
  531  10 
На пълнолуние сънят ме напуска,
витае наоколо, наблизо кръжи.
Сякаш отбягва ме, насаме да остана,
сама със себе си, сам-сама в самотата.
На пълнолуние, вглъбена там някъде, ...
  479 
До Харков, и назад.
Безвъзвратно.
Съветската войска,
в бяг обратно.
Без танкове и строй, ...
  982  16 
И защото понечих да допея летата,
замрази ме в смеха си кралица от лед.
Вкаменено, сърцето без огън зората
преоткрива бездомно, приспано наглед.
Преобърна на времето впряга лудешки ...
  620  19 
И когато трудно е то най си струва,
трудното в ръце да задържиш,
защото то за теб жадува,
дошло, целящо да те промени.
И не е лесно, зная, да се бориш, ...
  335 
Не съм вълшебник... Нямам този дар
на приказния чародей - герой.
Но мога да опитам с нежна жар,
на словото, да съм приятел твой.
Тъга и самота не са покой, ...
  1206  18 
  2125  10  25 
  903 
  868 
С последни дни на лятото в Несебър,
очакваш октомврийски мъж...
Дъждът върху скалите е приседнал,
от времето се скрил - един и същ.
И заедно поглеждат към вълните ...
  421 
Денят прекрасен, а градът голям,
цветя, небе и ведро настроение
и аз вървя, уверена жена,
към своето незнайно приключение.
  530 
ЗАЩО ПИША СТИХОВЕ
Автор: Миряна Томович, Босна и Херцеговина
В стихове
думите сами се съгласуват;
докато мисълта прелита и отлита, ...
  667 
Целия свят на гърба си го носеше, мамо.
Мъчен товар, но не смя твоя път да огъне.
Грижи, тревоги и вяра невръстна на рамо...
Никоя болка не смогна духа ти да спъне.
Колко ли пъти в надбягване с лудото време ...
  590 
Много болка и тъга.
Няма път назад в мъглата.
В свят, лишен от светлина,
губим себе си във мрака.
Небесата, напоени сякаш ...
  599 
Дори когато яростно вали
и облаците черни ме затискат,
в очите им намръщени и зли
опитвам да намеря светла мисъл.
Дори когато подлият живот ...
  944  20 
Нощта меко обгърна
фалоса
на твоето състрадание.
Удоволствието бликна –
лъскава бяла струя ...
  393 
Куплет:
Тази вечер някакъв Герой
ми чупи стойки бил ми батко
героите се помнят дълго
но пък живеят твърде кратко. ...
  346 
Гасне тихо денят мой,
нощ скоро ще настъпи,
нощ със звезди безброй,
но далеч от близки скъпи.
Мъдростта на вековете ми казва: ...
  473 
Не упреквай Живота,
в пътя всичко се случва,
а и щом го разпитват, той е сфинкс мълчалив.
Нестабилната кота
на промени те учи – ...
  1478  47 
Нагоре вече няма път...
Водата ледена тече ли?
Днес следваме погрешни цели,
уж движим се, ала сме спрели...
О, ще ли се повториш, кът? ...
  380 
ЕДНА ПРАШИНКА НАДЕЖДА
Златна плесен покрива града,
зазорява и още е тихо.
Тъмни облаци слънцето скриха
и издишаха кръпки ръжда. ...
  555 
Танцуват нестинарки по жарта
от любовта към тебе, от душата.
И гайди сто звучат сега в нощта,
и трепка в транс гората с планината.
С иконите на вярата в ръце ...
  1104 
Очи – дълбоки езера в недрата на човешка плът.
Очи – две изгарящи звезди, душевен непринуден път.
Очи – кафяви, сини, пъстри, очи със цвят различен.
Очи – безсмъртни и всевечни рушат света себичен.
В очите раждат се реки, морета, океани. ...
  277 
Никога не съм имал отношение към нежните същества. Моята загрубяла мъжка същност отричаше подобна проява на слабост. Най-важното за мен беше разумно да се анализира суровата реалност и да се предприемат дълбоко осъзнати действия за разрешаване на проблемите. Дори в личния ми живот всичко беше точно ...
  881 
Мария Мустакерска и Димитър Мустакерски
/ Авторите сме сестра и брат /
Експериментът
/ Роман /
Нов откъс, продължение на вчерашния ...
  1153 
На скарата цвърчи пържола ..
Аванс изхарчил си до лев,
изпънал си краката в хола ,
винцето пийвам си със кеф.
Пържолата е много сочна, ...
  365 
Розо, Рая в цвете олицетворяваш!
О̀бично-обѝчна! Любвесъкровена!
Зарева множиш и вредом озаряваш!
Ангелосветлейша и чрез Бог — вселенна!
  375 
... и се наплисках отново обилно с вода, явно още не съм се събудил. От огледалото ме гледаше някакъв грозник. Лицето му съсухрено, очите му уж моите, но го няма този непукизъм и хъс, веждите му като две бели къдели, а носът му - една педя. Сигурно много е лъгал. Е, то и на мен ми е спорт, но моят н ...
  411 
Гръм от копита.
Дим, два рога блестящи.
Плащ стъпкан – залез.
Влакът бик пори нощта.
Спи градът – тореадор. ...
  389 
В нощта, в която вият ветровете,
а облаците урагани раждат,
когато всички песни са изпети,
пресъхват даже устните от жажда.
Когато и страхът, обзел сърцето ...
  2117  18  76 
  808 
Предложения
: ??:??