Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
374 636 резултата
За да вдига все по-високо
на работата си тонуса,
допинг дози си взема от все по-големички
бонуси.
  118 
Липсваш ми
Във тази есенна картина
ми липсват твоите очи,
като мечта вълшебна, мила
привличат твоите черти. ...
  131 
Р А З М И Н А В А Н Е
Всеки живее толкова дълго,
колкото сам може да понесе
в лабиринта на житейските пъзели,
където Съдбата интензивно тече. ...
  90 
Дъжд.
Цяло ято от капки
ромолят... ромолят...
Уморен от слушане джаз,
съдира паяжините ...
  228 
Мързелът е най-странното явление в съвременния свят. И съвсем не говоря за дните, в които просто нямаш енергия, не се чувстваш на себе си, не ти е съвсем добре или преминаваш през труден период емоционално, и просто искаш да си лежиш, докато стане по-добре.
Имам предвид нищо-правенето, като начин на ...
  258 
А между тях какво е
Черна дупка
Бяла планина
Падение или вълна
Кислород без вятър ...
  167 
Все още някак през нощта
се вслушвам в стоновете на тъгата,
и чувам кашлицата на баща ми -
как буди сутрин тишината...
И как по детски, помня - си измислях, ...
  270  19 
Заради теб с усмивка се будя.
И толкова много обич изпитвам към теб.
За нищо не бих могла да те принудя.
Само очаквам да си до мен занапред.
Ако можех времето щях да върна, ...
  112 
  145 
  242 
Сбрало длани небето крепѝ
на ятата последната песен,
на листенце засвири унесен
тъжен вятър сред златни липи.
Август впряга среднощни коне ...
  127 
АСАНСЬОР ЗА МРАВКИ
Къде съм тръгнал, никога не зная.
Дали ще стигна – и това не знам.
Не питайте, на мен ми е все тая! –
добро ли, зло ли ме очаква там. ...
  209 
Бялата смърт
Здравей, как си приятелю мой ти сега?
Не съм добре, разпространява се отровата.
Исках да успокоя себе си и моята душа,
но отговора друг е, съвсем не е това! ...
  107 
Скилидка чесън,
зъб на мъдрец,
цигулка на щурец
и изваден въгарец.
Смеси във чаша за кафе ...
  173 
Говориш ми думи нежни,
явно с цел да те забележа.
Искаш постоянно да ти пиша,
а аз от теб не мога да си поема въздух да дишам.
Търсиш начини да се рекламираш, ...
  189 
Две очи и топли устни,
две ръце и две звезди,
мога ли във мрака да ги пусна,
щом душата ми така гори?!
Думи споделени, ...
  118 
Има жени, които изгарят на собствената си клада. Жени, които не се свенят да се раздадат до краен предел, ако изобщо има предел на себераздаването и себеотричането. Жени - вещици, жени - магьосници, но в същото време жени - ангели.
Когато обикнат, обичат до лудост. Когато обикнат, отварят широко, съ ...
  191 
Грен извади светкавично меча си от ножницата и се огледа за Лиза. Любимата му беше в близост до каляската с ранените, а Калийн се намираше на няколко метра от нея, също яхнала своя кон. Няколко фенга се бяха засилили към магьосницата и нейната приятелка и мъжът й извика веднага:
-Лизааа! В твое дясн ...
  182 
Взривих се от баналното пространство
на хорица нищожни и себични.
От курвите напридошли от странство
с логаритмични стихове, е(пични).
Поетките наддали в килограми, ...
  296 
****
В този ден спокоен, така подреден,
толкова детайлно разкроен,
миг след миг, минута, после час-
всичко е стъкмено и в профил и в анфас. ...
  166 
Събужда се деня като спектакъл
за ново и различно приключение,
а погледът ти е щастлив и вакъл
и любовта е в лятно измерение.
И морска се разлива чак до плажа, ...
  190 
Пътници сме ний към вечността,
няма смисъл да се противим.
Всички молим се на съвестта
и с билета в джоба си вървим.
В кой вагон животът ще ни сложи ...
  162 
Яничари ходят, майко,
от село на село.
Те не са яничари, майко,
а цигански шайки.
(Всичко е пропищело) ...
  86 
ОДА ЗА МЪЖЕНСТВЕНИ ДУШИ
О, времена! О, неравни
Живеем време славно!
На промени големи,
на чипове подменени! ...
  291  15 
_ Добър вечер! Старшина Петров. Господине добре ли сте?
_ От спомен от любов съм наранен и вехне моята душа...
_ Къде живеете?
_ Бездомен скитам цяла вечност, загубил близки и покой!
_ Къде отивате знаете ли? ...
  284  10 
СТРАНИЦА ОТ ДНЕВНИК
Като топло какао сред зимата
тишината ухае на мляко.
И ненужно се сърдя на климата –
нямам поводи да се оплаквам. ...
  180 
Преродени
Изграждах пясъчни дворци,
а думите си в кулите затворих.
Обичах приказни мечти,
за любовта душата си отворих. ...
  113 
Кой ще чука
на вратата
тази вечер, в полунощ?
Кой е тука
и те чака ...
  159 
З Н А Ц И О Т К О С М О С А
Имам тънки,фини блокажи
на доста места по цялото тяло,
с желание всеки да ми покаже
актуални грешки от минало отшумяло. ...
  72 
На брега на морето,
неукротеното,
гледам как вълните
се борят със сушата.
Тая битка е вечна ...
  179 
От делата живея
Времето е ценен капитал, когато
Разбере човекът, че то е съд и "кофа"
За дела, които пък са - "дърво", което
Дава плодове. ...
  231 
Сърцето ми-
то къса се на две.
Че не мога да повярвам,
че си ми изневерил.
,,Дали тя знае? ...
  109 
Как да вдишвам този тежък въздух,
черен катран, раздиращ дробовете ми?
Имам ли място в себе си да вдишам?
Не трябва ли първо да издишам
насъбралата се пепел от изгорени спомени? ...
  177 
Вързах ги всичките. В тъмното ъгълче.
Триста са. Трудно е, но ги побрах.
Стига животе, безсрамно си лъгал, че
някой разбира ни. Мен или тях.
Изпотроших всички стомни от бързане ...
  365 
Надеждата се ражда,
проплаква, без да знае,
че нещо ще пирува с душата ѝ невръстна.
Замахва острие
и кръв по пода пари, ...
  150 
Хвърлиш се в една посока!Тихо кимнеш надясно...
И вече си пропуснал срока!Жената в бранша бясно
запристъпва като пантера.Да устоиш:невъзможно
е!Нали от сънната Химера* иде дихание безбожно?
Озверял от безперспективност,хващаш някоя посока! ...
  234  10 
ПИЦИКАТО ЗА УМИРАЩОТО ЛЯТО
Водно конче над морето литва в утринна езда.
Спи вълната там, където пият мравките вода.
Изгревът пристига морав, жълт, зелен и син от студ.
Малкият ми книжен кораб търси в залива приют. ...
  175 
Обичам те, когато пада
безкрайна нощна тишина,
чертаят сенки светлините,
луната се усмихва над града.
Обичам те, когато идва ...
  161 
Дълго гледам как Емилия се отдалечава, но не тръгвам след нея. Когато идвахме тук преди, винаги си помагахме с катеренето по камъните, които разделяха малкия и усамотен плаж от външния свят. Сега обаче знам, че тя няма да поеме ръката ми и нито една от нас няма да дойде тук отново. На мен ще ми липс ...
  366 
Синът на Немезида из тревата тича бос,
а в родопската гора там нейде сладко пее кос.
Той облякъл тънка бяла роба, днес е хубав, пременен.
С отворена душа го чакам да пристигне тук при мен.
Но няма златен лавър той в косите гъсти и черни, ...
  132 
Предложения
: ??:??