Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 046 резултата
Във едва поникнала тревата
цъфнала иглика розовей
и намига – пролетта с цветята,
пъстра рокля скоро ще развей.
С птици кацнали на раменете ...
  405 
С гърди – бяла урда* –
обвити в литак,
тъкан от левурда**
и цъфнал клонак,
планината ме вика ...
  483 
Ти си мойта вакуумна бомба.
Заливаш ме със топлина
и после ми изсмукваш кислорода.
Sweet vacuum bomb of mine -
you fill me up with water ...
  624  12 
Усмихната, добра, чудесна -
ти пречисти моята душа,
моята стая за мен е тясна -
ела при мен да се утеша.
Живея в моя приказен свят, ...
  383 
  966 
Беше ранна пролет, слънцето весело прокрадваше топлите си лъчи през малкото прозорче на тъмната и студена стая, в която живеехме. Не бях сама, с мен имаше доста бебета, майки, татковци и по-големи батковци и каки. Сукалчетата като мен не знаехме какво е да си навън. Само ни разказваха, че там било п ...
  396 
Какво ми даде щедрата ти длан?
Доколко взех, успях ли да прогледна!
От утрото до залез, разпилян
животът напечата своята лента.
В рехавата възраст не прозрях, ...
  270 
Времето дойде за пролетта
да пристъпи тук тя бавно.
Да напича пъпки и цветя,
за любов да е зелено, равно.
Но не чувствам топлина, ...
  438 
Няма я. Ти счупи онези прегради,
които тя в миналото построи
и затвори бъдните дни горящи,
зад завеси от разплискани бои.
На сълзи изплакани, тъй напразно ...
  392 
Докато чакаше другите момичета да излязат, Ясмина разглеждаше любимата си книжка. Още не можеше да чете (тази есен щеше да е в първи клас), но от картинките всичко разбираше.
Хайде навън, малката – подкани я Мая, най-голямото момиче от стаята.
Ей сега, како, само да...
До пет минути да си долу.
Добр ...
  1459 
Хората не обичат,
не обичат различни като мен,
не харесват зимата тежка,
не преживят своя ден.
Хората не обичат, ...
  619 
Тихо отлитат словата сега,
пролет, а в мен есенеят
нишки разбридана стара тъга,
носи по път суховеят.
Време не му е, проклет суховей, ...
  481  11 
Не вярвах, че сама ще трябва, сине,
на рожбата си гроба да копая.
Над мен небето чаках да се срине,
защо смъртта повика теб - не зная...
И татко ти, и брат ти с дни се бият, ...
  547  21 
Не те обичам
Никак даже
Не те обичам.
И не ми липсва смеха ти.
Никак. ...
  290 
Оцеляваме трудно в тежки дни,
остаряваме бавно с побелели коси.
В един живот изпълнен с борба,
с малко радост и повече тъга!
Оцеляваме трудно с наведена глава, ...
  341 
Безшепотни свещени дни.
Молитви – стълб от светлини.
Към Бог отправили са своите молби…
Като последен пристан в мрак и светлина,
Надежда ражда обич в наранената душа. ...
  417 
Бъди искра, която над нощта ми да огрее.
Светкавица бъди — до дъно мрака да разцепи.
И огън, дето пали дух и плът, за да ги сгрее.
Дори да се превърнеш в клада. И да стана пепел...
Бъди компас, че цял живот се лутам без посока. ...
  309 
Спете спокойно другари:
Кацат и днес самолети.
Няма над нас Байрактари,
и не избухват ракети.
Спете спокойно другари: ...
  567  30 
Подари ми гора,
или клонче от нея.
От копито следа,
песента на славея...
Или пръска вода - ...
  459 
Неравна борба, предварително изгубена от мен – моят разум срещу нейния каприз…
хххх
Модерна комуникация: „Там ли си?“ – „Не, тук съм…“
хххх
Тя чакаше прекрасния принц – идеален, че и малко отгоре… ...
  339  10 
Откакто починаха родителите ми, рядко се връщам в Угърчин - при моя голям брат, който отглежда там животни след пенсиониране като военен... В един горещ летен следобед, открих батко с кравите на доста стръмна местност, по пътя за река Лепетура ... От дете не бях минавала към това слънчево и сухо мяс ...
  464 
Помня красиви очи,
помня усмивка една,
дълги замислени дни,
слънце във твойта коса.
Помня безкрайно небе ...
  307 
Аз ли ги напусках-те ли мен,
бях им всичко, бях им светлината,
бях жена, понякога дете, бях сестра,
бях другата, добрата.
Дадохме си всичко в този свят, ...
  338 
Този глас на щурци, откъде ли се взе посред зима
и защо ли поникна на камъка див минзухар?!
От далечна земя ветровете ме викат по име
и изпраща ми слънчев жених, по лъчите си, дар.
Този звън на капчук, подранил да събуди небето ми, ...
  1774 
Той винаги идва в съня ми
и ме гледа с нажалени очи,
посочва ми място, да седна,
сяда до мен и мълчи.
Когато се наситя да ме гледа, ...
  726  13 
Стой далече,
стой си там.
Искам вече
да съм сам.
Няма нужда ...
  370 
Разпукаха напъпилите праскови
на пук на мартенския сняг.
Напука се тъгата ми по зимата
и пукна бодро пролетна зора.
Изтля ми болката в камината, ...
  540 
Как Мичка Космополитичка измисли начин за спиране на войната в Украйна
Беше солидна руска ринда*, около 18 сантиметра в диаметър, бронзова, покрита с патина и надпис на кирилица. Мичка я изрови от пясъка и я почисти от водораслите.
Беше рано сутринта и на плажа още ги нямаше обичайните любители на й ...
  1070 
Чу се леко пръщене по високоговорителите, след което гласът на диспечерката бодро съобщи, че "бързият влак за София ще замине от първи челен коловоз, западна част на гарата".
Бездомникът, който се беше сгушил в далечния край на празната студена чакалня, точно до кафемашината, се размърда. Отвори очи ...
  352 
Тъмен облак виси над Земята
и на Слънцето скрива лъчите
Стопи се някъде и дъгата...
И започнах да се взирам дълбоко
и да търся цветовете във мрака ...
  272 
  1077 
Сео Юн беше измъчван от собствените си демони, но някой беше тръгнал по петите на самия Со Сунг. Со Сунг беше садистичен убиец, но никога не беше изпращал в отвъдното някой, който не заслужаваше. И никога не беше нарушавал този свой принцип. Сео Юн беше един от най-умелите гангстери - толкова добре ...
  472 
Дъхът ми да спира
от любов отново искам...
Искам за любовта да живея!
Искам нови песни да пея!
За любов да копнея! ...
  618 
Защото нощта е време за любов. Докосваш с думи най-нежните ми струни и китарата в мен засвирва онзи прастар рефрен за любовта, познат от сътворението на света. Защото страстна и нежна е нощта.
Очите ти…Ах, очите ти, живи въглени, блестят в сумрака. Потъвам в тях и изгарят сърцето ми.
Шампанското иск ...
  1323 
Какво ли е искал да каже поетът? –
безспирно ме мъчи, таз мисъл проклета.
И даже главата ми дава заето,
бушува душата, прескача сърцето.
Защото това е въпрос за милиони, ...
  402 
  835 
  580 
  690 
Сряда сутрин, стреснат скок.
Синьото серкме сребрее.
Стрес, събуждане стоок,
сред сирени страх се смее.
Сънен съсел, стар съсед ...
  332 
Съмна ли вече? Не знаех.
Дълго зима сънувах -
белия път към рая
с безконечно пътуване.
Вън напъпила пролет ...
  349 
Предложения
: ??:??