Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 069 резултата
Всеки ден е нов, различен,
щом щастие в него намираш ти.
Щом в очите блестят ти искри,
то знай, че от Бог си обичан.
щом щастие в него намираш ти.
Щом в очите блестят ти искри,
то знай, че от Бог си обичан.
276
502
3
9
Малка надежда крепи днес мужика:
Че Путин ще стъпи завинаги тук!
Как ще му пляска: “Победа” - ще вика
със вдигнат нагоре - гладен юмрук!
Отдавна си мисли, как го възпява! ...
Че Путин ще стъпи завинаги тук!
Как ще му пляска: “Победа” - ще вика
със вдигнат нагоре - гладен юмрук!
Отдавна си мисли, как го възпява! ...
541
2
10
Жена съм. Не защото нося грим.
И не заради роклята лилава.
Аз просто не познавам друг режим –
живея да се грижа и прощавам.
Жена съм. Дъщеря, любима... Враг – ...
И не заради роклята лилава.
Аз просто не познавам друг режим –
живея да се грижа и прощавам.
Жена съм. Дъщеря, любима... Враг – ...
611
11
10
Ако очите ти бяха затвори,
щях да живея във тях без присъда.
Дори и ръцете ти да са окови,
пак се предавам, когато прегръщаш.
Дори и тялото да се бунтува, ...
щях да живея във тях без присъда.
Дори и ръцете ти да са окови,
пак се предавам, когато прегръщаш.
Дори и тялото да се бунтува, ...
361
3
3
Дъждовната поезия не спира
талазите си леко да реди.
Най-пролетния стих си го избирам
в сърцето триумфално да седи.
В деня се разполага интересна, ...
талазите си леко да реди.
Най-пролетния стих си го избирам
в сърцето триумфално да седи.
В деня се разполага интересна, ...
291
1
4
Крада ти щипките по заран
Да ги търгувам с караконджули
За малко плът и кръв, белязан
Да се явя пред теб, макар и без очи
Не ща да тропам вечер в керемидите ...
Да ги търгувам с караконджули
За малко плът и кръв, белязан
Да се явя пред теб, макар и без очи
Не ща да тропам вечер в керемидите ...
829
Душата ми, без тебе, е китара
забравена в килер със стари вещи.
Разстроена... и в прахоляк догаря
мечтата й за новите надежди.
Не я оставяй в ъгъла на мрака, ...
забравена в килер със стари вещи.
Разстроена... и в прахоляк догаря
мечтата й за новите надежди.
Не я оставяй в ъгъла на мрака, ...
1042
4
8
Обаждам се на баба днес.
Уж да я чуя, пък почти не обелвам и дума по телефона..
(Макар че да чуеш някой и да говориш с някого са две различни неща)
Баба ме чува, обаче. Чува ме в мълчанието ми..
- Цветето е умряло, нали? - пита най - накрая. ...
Уж да я чуя, пък почти не обелвам и дума по телефона..
(Макар че да чуеш някой и да говориш с някого са две различни неща)
Баба ме чува, обаче. Чува ме в мълчанието ми..
- Цветето е умряло, нали? - пита най - накрая. ...
449
4
Фонтане жив на любовта!
Две рози нося ти. Обичам
нестихващата красота,
сълзите твои поетични.
Сребристият ти воден прах ...
Две рози нося ти. Обичам
нестихващата красота,
сълзите твои поетични.
Сребристият ти воден прах ...
1277
4
10
Че като смръзна и проплака камък
и младенц̀ите. Ироди вилняха.
Пандемия, война, надежда няма,
небето не е светлата ни стряха.
А Ти дали поглеждаш мимоходом? ...
и младенц̀ите. Ироди вилняха.
Пандемия, война, надежда няма,
небето не е светлата ни стряха.
А Ти дали поглеждаш мимоходом? ...
349
3
4
Понеже ти не искаш да остана
и тръгвам. Непознат съм си. Безличен.
Не искам пак по грешен път да хвана,
но, колкото да искам, все съм ничий.
Аз всъщност някак си ѝ свиквам вече ...
и тръгвам. Непознат съм си. Безличен.
Не искам пак по грешен път да хвана,
но, колкото да искам, все съм ничий.
Аз всъщност някак си ѝ свиквам вече ...
381
2
4
Когато някой друг черпи, дори диабетикът хапва торта…
хххх
Свободата на словото е много ценно право. Затова е само в Конституцията, добре охранявано, за да не може някой случайно да го открие и похаби от много ползване.
хххх
Удобното оправдание – „Аз не съм такъв, животът е такъв!“… ...
хххх
Свободата на словото е много ценно право. Затова е само в Конституцията, добре охранявано, за да не може някой случайно да го открие и похаби от много ползване.
хххх
Удобното оправдание – „Аз не съм такъв, животът е такъв!“… ...
343
3
8
/Други неправилни мисли, отново не по вятъра/
Има си хора за всичко. Например, патриотарчета, опитващи се винаги да са по вятъра – особено, когато пикаят, и ходещи винаги самоподмокрени.
Подобни ни вкараха в три войни – все като победени, подобни са готови да викат „Тато!“ на всеки, даващ папо, подо ...
Има си хора за всичко. Например, патриотарчета, опитващи се винаги да са по вятъра – особено, когато пикаят, и ходещи винаги самоподмокрени.
Подобни ни вкараха в три войни – все като победени, подобни са готови да викат „Тато!“ на всеки, даващ папо, подо ...
323
5
9
Тя бе леко вятърничево момиче
Така изглеждаше си от далече
Няма зима, няма лете
Все усмихната вървеше.
Още в облаците бели ...
Така изглеждаше си от далече
Няма зима, няма лете
Все усмихната вървеше.
Още в облаците бели ...
379
1269
4
2
832
Любов необичайна
Дори сърцето ми да се стопи,
кристалче малко ще остане.
Във всички дълги сиви дни
да свети няма да престане, ...
Дори сърцето ми да се стопи,
кристалче малко ще остане.
Във всички дълги сиви дни
да свети няма да престане, ...
913
1
1
Изникна ми отнякъде една сентенция
Да си сам е свобода.
Стоя на бара като в черно-бяла снимка, в безметежна самота.
Съвети от пияници не търси никой
А мъдростите свършиха у мен- не ми е ден. ...
Да си сам е свобода.
Стоя на бара като в черно-бяла снимка, в безметежна самота.
Съвети от пияници не търси никой
А мъдростите свършиха у мен- не ми е ден. ...
255
Животът разтваря вратата си пред всеки. Едни минават през нея с мисълта, че тръгват на разходка, а други поемат нарамили надежди и отговорности. Всеки има път, който да измине и ако този път иде от душата, всичко което правим ще е добро. Душата е нашият компас. Човек колкото и да бяга от болката, от ...
1440
9
24
Шест часа сутринта.
Ранно лято.
Срамежливо слънце гони нощта.
Лек дъждец и аромат на мокър камък.
Жадната земя пие вода. ...
Ранно лято.
Срамежливо слънце гони нощта.
Лек дъждец и аромат на мокър камък.
Жадната земя пие вода. ...
439
Дали този свят осъзнава,
безшумния тътен на лудост,
безплодния добив на плява
и грешките в свойта безумност?
Дали този свят е обичал ...
безшумния тътен на лудост,
безплодния добив на плява
и грешките в свойта безумност?
Дали този свят е обичал ...
295
1
6
Искам да пиша за любов,
не за властолюбиви
и алчни изчадия,
не за ножове в гърба
на ангели, ...
не за властолюбиви
и алчни изчадия,
не за ножове в гърба
на ангели, ...
372
Не знам дали наопаки се родих
или просто така заживях,
но от еднаквото бързо се уморих
и да бъда черна овца си избрах.
Не знам единак ли е душата ми ...
или просто така заживях,
но от еднаквото бързо се уморих
и да бъда черна овца си избрах.
Не знам единак ли е душата ми ...
295
3
Стихчетата зная ги добре,
ще изрецитирам едно-две.
Песни пея си навред,
имам аз гласче, като медено звънче.
Всички букви вече зная, ...
ще изрецитирам едно-две.
Песни пея си навред,
имам аз гласче, като медено звънче.
Всички букви вече зная, ...
616
3
Сякаш става нещо с мене
не съм пила, а се чувствам пияна,
в жилите ми лудо вино тече,
в спомените пак съм се свряла.
Вървим притиснати един до друг, ...
не съм пила, а се чувствам пияна,
в жилите ми лудо вино тече,
в спомените пак съм се свряла.
Вървим притиснати един до друг, ...
743
3
12
814
6
10
Ех, пролет моя тихата печал,
на светлата ти същност не отива,
разтваряш цвят, невинна и красива,
в косите кичур – рано побелял.
Светът ще те замери с топка кал, ...
на светлата ти същност не отива,
разтваряш цвят, невинна и красива,
в косите кичур – рано побелял.
Светът ще те замери с топка кал, ...
576
6
7
По пътищата, мокри от дъжда,
заметнати с небесно одеяло,
на пръсти, тихо спусна се нощта,
букет звезди в ръката си събрала.
Разпръсна ги над спящата земя ...
заметнати с небесно одеяло,
на пръсти, тихо спусна се нощта,
букет звезди в ръката си събрала.
Разпръсна ги над спящата земя ...
1062
3
4
Розите на Крим
тъгуват за пчелите.
Бяха златни дни!
Отлитат…
https://www.youtube.com/watch?v=83MubW20GHY ...
тъгуват за пчелите.
Бяха златни дни!
Отлитат…
https://www.youtube.com/watch?v=83MubW20GHY ...
359
4
5
Срещу мене – снимка овехтяла,
а на нея – аз като дете.
Малка снимка черно-бяла -
„Да се гледа като порасте!“.
И сега седя аз срещу нея, ...
а на нея – аз като дете.
Малка снимка черно-бяла -
„Да се гледа като порасте!“.
И сега седя аз срещу нея, ...
303
1
1
Ковачке на съдбата, удряй здраво!
Хвани чука със двете си ръце.
Не ме жали... и блъскай тука, вляво -
да се калява моето сърце.
Потапяйки го в огнената пещ ...
Хвани чука със двете си ръце.
Не ме жали... и блъскай тука, вляво -
да се калява моето сърце.
Потапяйки го в огнената пещ ...
741
1
3
Денят се събужда с песен на птиче.
Усмихва се, гали с топли лъчи.
Поемат двама - момче и момиче,
по пътя на свойте мечти.
Връхлитат ги бури, но те продължават, ...
Усмихва се, гали с топли лъчи.
Поемат двама - момче и момиче,
по пътя на свойте мечти.
Връхлитат ги бури, но те продължават, ...
954
2
7
- Не можеш да ме караш да избирам между теб и детето! Нямаш право! Не е честно! - казва по телефона младата жена, която чака на спирката заедно с мен и сивото мартенско утро. От другата страна мъжки глас започва да крещи някакви обидни неща в слушалката и после затваря. В следващите няколко секунди ...
397
1
Йоана винаги имаше от всичко по много и все хубави или вкусни неща. Родителите ѝ бяха заможни и тя получаваше каквото пожелае.
Всеки ден пристигаше в детската градина, с нова кукла или играчка. Така им се искаше на децата, поне за малко да ги подържат, но Йоана не позволяваше. Винаги беше облечена с ...
Всеки ден пристигаше в детската градина, с нова кукла или играчка. Така им се искаше на децата, поне за малко да ги подържат, но Йоана не позволяваше. Винаги беше облечена с ...
857
1
3
819
2
10
Елате хора, от близо и далече
Да ви разкажа история една.
Изкарал съм аз моята китара
Защото друго нямам на света.
Ще ви раздам от мойте думи прости ...
Да ви разкажа история една.
Изкарал съм аз моята китара
Защото друго нямам на света.
Ще ви раздам от мойте думи прости ...
418
3
2
И сега чувам думите ти, татко. Представям си как седиш срещу мен и с непресъхващата четка на вълнението рисуваш картините на преживяната от теб като фронтовак война. До преди месец я усещах така отдалечена от нашето поколение, но сега всички сме изумени от грозното ѝ лице, нахълтало безцеремонно в ж ...
1849
10
39
586
1
2
– Хей, Господ е зарязал този свят.
Не искаш ли да си го вземем вкъщи? –
попита онзи белият, крилат.
А другият, с рогата, се намръщи:
– Защо са ми притрябвали съдби ...
Не искаш ли да си го вземем вкъщи? –
попита онзи белият, крилат.
А другият, с рогата, се намръщи:
– Защо са ми притрябвали съдби ...
588
10
14
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
