Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 069 резултата
Слънцето по конец слиза и хваща душата ни за ръце.
Ние всички плахо се учим да вървим по таз земя, без да
подозираме даже, че в джоба ни живеят безброй хвърчила.
Все ги гоним с поглед , а те летят ли, летят в необятната синева.
Ситен сняг от небето се чупи и навява в коси. ...
  426 
Вървиш по своята пътека бавно сега,
по житейският си път крачиш с вярата.
Назад не поглеждай но миналото запомни,
върви и гледай напред, за бъдещето мисли.
Когато в трудности ти си навел глава, ...
  386 
Не ме е страх! Каква не бях?
Животът ми край мен не мина.
И смърт, и глад, подлец за брат,
поне да не умра мърцина.
Овца и лъв, на порив пръв, ...
  1036  14 
Абе, убеждаваха ме десетки години разни гласове – при демокрацията частната собственост е неприкосновена…
Тогава, като кипящ от хормони и емоции пубер, вярвах, че ще дойде ден, когато демокрацията ще победи по цял свят, а аз ще стана минимум милионер…
Не ми се правеха сметки как, просто бях убеден…
...
  326 
  803 
  533 
  1085 
  825 
  734 
  1616 
Не търся път към Теб!
Небето ми - не бе способно
да притисне твоя гръб,
с водата на житейското море.
И без значение къде, с кого и как ...
  388  13 
Обичам те, когато
навън вали дъждът
и капчици вълшебно
танцуват и блестят.
Обичам те, когато ...
  393 
Со Сунг винаги вършеше всичко напълно сам. И не случайно Дак Хо му възлагаше всичко, което никой друг не беше в състояние да изпълни - да, Алиф беше унищожил Дак Хо физически, беше се подиграл с духа му, беше му устроил подъл и безмилостен капан, но отплатата от гроба на Дак Хо можеше да бъде страшн ...
  540 
Сам-сама попаднах в една гора
В непрогледна тъмнина
никъде не виждам зеленина
Греят звезди и луна
на големия небосклон ...
  267 
Желая те, желая те, желая те,
мисля за теб всеки ден,
копнея за теб и не знам как да ти го кажа,
изгаряща нежност и страст ме мъчат,
не знам как да постъпя, ...
  426 
Не сте ми орали на нивата,
и не съм сядал с вас на маса.
От менюто ми, днес си отивате.
Аз презирам вашата класа.
Не обичам червените линии, ...
  1169  10 
Запетайката, толкова дълго търси своето място в изречението, че накрая се превърна в точка.
_______________
Няколко точки се събраха и стана изречение...
----------------------
Две точки се качиха една върху друга и някой каза нещо: ...
  427  17 
И те няма.Загърлям стиха ти.
И те губя.Топиш се напролет.
Побелявам.Довършвам реда ти.
Заземявам конвулса неволен.
И те чакам.Да рукнеш в сълзата. ...
  974  14 
Имало едно време две велики царства – Източно и Западно...
В Западното царство на власт бил цар Десен. Там се почитало всичко дясно, а лявото бивало потискано. Десните пътища се смятали за най-прави и всички поданици следвало да вървят само надясно. Учените вярвали, че дясното мозъчно полукълбо е съ ...
  350 
Глава 6
Терънс Гуниърд Уилшър Втори. Дядо ми беше Първи. Математик, всепризнат физик, любител астроном и горд притежател на една от най-големите колекции от комикси на Земята. На Глиез определено нямам конкуренция, защото колегите са толкова скучни, че някои дори не бяха чували кой е капитан Америка ...
  555 
О, този свят не ни принадлежи –
обречени сме в него да сме тленни!
И който днес живота не цени,
как в бъдещето утре ще прогледне?!
Животът ни така се изкриви, ...
  396 
VII
Срещу Лора и Емил вървеше момче немного по-голямо от тях, на което започващата буря не направи никакво впечатление, не го притесни ни най-малко. Без чадър или качулка, то крачеше под дъжда със слушалките си и със зловещ поглед на хипнотизиран човек, в зелените му очи се беше удавило странно упор ...
  663 
  945 
Като стадо развързани сиви коне
те преследват в безсъница мислите.
Де да бях те обичала, можех поне
да повярвам, че тъй ми е писано.
Колко минаха - тихи и призрачни дни - ...
  335  14 
ЧУВАМ ТЕ: ДЕН ПЪРВИ: Кратка незначителна приказка
Убиха шофьора на камиона със зърно и струйки жито потекоха по асфалта, а убийците избягаха с машината и остатъка от товара. Към мястото на събитието се сливаше струйка кръв, преди да се съсири. Двете струи станаха една пред погледа на едно умиращо, п ...
  498 
През много планини и земи имало едно малко, бедно село. В него живеела самотна жена със своето дете. Изминали години и тя заболяла. Преди да умре завещала на порасналата си дъщеря следното:
- Искам да бъдеш щастлива. Обещай ми да се омъжиш за богат мъж, за да не живееш цял живот в мизерия като мен.
...
  1394  20 
Смъртта на Дак Хо не беше приета еднозначно от клана - сега на преден план излизаше Сео Юн. Гангстерите отправиха своето последно сбогом към Дак Хо - но животът продължаваше, а те трябваше да мислят как щяха да преразпределят новите територии. Ситуацията беше дори по-сложна от преди - имаше много ма ...
  518 
Аз съм сам, за теб мечтая много,
сърцето ми е твое, ти си жената,
да дойдеш пак моля се на Бога,
че си красива, че си светлината.
Ела сред пролетното утро, ...
  1268 
Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото...
Иван Вазов
Ний не искаме във НАТО,
ний сме кротък, горд народ. ...
  904  21 
Акация се разлисти,
лястовичка прелетя
Кокиче цъфна,
дойде пролетта
Жарко слънце грее ...
  445 
Извадих въглените – спомени мили,
от огнището студено на живота,
а те внезапно са се подредили,
като голи снимки от цветен филм.
Виждам главната героиня зад завесата, ...
  545 
Не ме рисувай, аз съм тази, грешната,
прозира дяволът в ресници гъсти.
Нечакана и в миг потаен срещата,
с любов и смърт не ще да ме покръсти.
Не ме рисувай, че са пред разпадане ...
  373 
Не свършва моят път под този камък,
в земята само костите лежат.
Душата ми, далеч оттук, е пламък,
където в полет феникси кръжат.
И пеят песни ангели небесни - ...
  2153 
В темелите на храм не ме зазиждай,
защото камъкът ще плаче с мен.
По-истинска от вярата съм. Свиквай.
Болезнена съм. Като вик рожден,
ехтящ под купола на тази черква ...
  1037  13 
„Аз нямам всичко – сапуненият мехур на гордостта не ми принадлежи!“, казала скромно горделивката.
Из мъдростите и сентенциите на Мичка Скромнùчка
/продължение на „Законът на Мичка Оптимистичка“/
После ясното и чисто февруарско небе слезе по-ниско над развалините на магазина и внезапно избълва струя ...
  830 
Със риза бодлива и криви крачета
таралежът затропа, в дома ми зашета.
Във ъглите, в дупките все той се вре,
тъй всичко обходи, набоде добре.
Аз взех да го търся,да хвана тоз еж. ...
  324 
Отдавна замлъкна старата китара
последен вопъл скрила в кухата си гръд,
последно ехо пазеща от песен стара,
за времена на щастие и светъл път.
Но мрачни дни снишиха хоризонта, ...
  548 
Пак мислите са повесма – висящи,
разнищени до вътъка вини.
Бездомна съвест по душата дращи,
какво ли би могла да промени?
Издигат тънка стълба – до небето, ...
  424  10 
Разпознах се в дъжда,
разменихме места,
свободата му волна жадувах.
По комини с ръжда,
керемиди, плющя ...
  287 
Извинете, извинете… Може ли баджа да видя?... Миме, Миме, добре, че носим тия баджове… Нямаше как да те позная, разбира се… Ти и преди беше една такава… А сега – с тия крака, с тая коса…
Сядай! Кафенце? Как си, какво правиш? Да, виждам по теб какво правят… И по мен…
Благодаря, благодаря… Дупето е ху ...
  739  11 
Предложения
: ??:??