40 630 резултата
Беше зима...снежинките нежно докосваха лицето ми.Полъха на вятъра, докосващ закъснелия ми пулс пронизваше пълните с студ и тишина улици.Мъртви души, забравени през времето изплуваха от спомените с грозните си смехове...обгръщаха и пленяваха слабата ми душа.
Сърца...нежни като цветя се молят за вечни ...
Сърца...нежни като цветя се молят за вечни ...
1388
4
´´ ДЖУЛИЯ´´
Тя бе толкова красиво момиче, бе дори моя най- добра приятелка..., а смъртта най безмилостно ми я отне!
В разказа си ще я нарека Джулия...
Джулия беше от село, едно бедно селско момиче, което бе таи красиво, но сърцето му страдаше, нещо го мъчеше, какво бе то? Тя не бе навършила дори сед ...
Тя бе толкова красиво момиче, бе дори моя най- добра приятелка..., а смъртта най безмилостно ми я отне!
В разказа си ще я нарека Джулия...
Джулия беше от село, едно бедно селско момиче, което бе таи красиво, но сърцето му страдаше, нещо го мъчеше, какво бе то? Тя не бе навършила дори сед ...
1370
5
История тип "Трагикомична-гротеска" (какви думички знам само) за един трагикомичен живот...
(Тук е казано истината и само истината... хайде 80% от истината - стари 90 %) Сега много от вас се чудят какво му е толкова важното на този, който е само на 26 години и вече си пише ПълнЪ Афтубиуграфия. Така, ...
(Тук е казано истината и само истината... хайде 80% от истината - стари 90 %) Сега много от вас се чудят какво му е толкова важното на този, който е само на 26 години и вече си пише ПълнЪ Афтубиуграфия. Така, ...
4403
20
Стоеше в най-тъмното крайче на улицата наблюдавайки подминаващите я влюбени двойки...
начина по който те вървяха ръка за ръка...начина по който те се усмихваха...
начина по който те игнорираха целия останал свят.
Всичко това ...
начина по който те вървяха ръка за ръка...начина по който те се усмихваха...
начина по който те игнорираха целия останал свят.
Всичко това ...
1315
Малкият Джо държеше в ръцете си кухненският нож и се подготвяше да намаже филията с мармалад.В този момент вратата се отвори и в стаята влезе неговата баба.Тя почна да му се кара за дето е изял мармалада.Без да мисли малкият Джо захвърли ножа по старата жена.Ооо милата,тя се свлече на земата и беше ...
1012
2
Разгръщам албума от деството ми.Той е бял, с лъскави корици, дебел, от онези старомодни албуми от онова време.Времето на моето дество и на най-сладките ми спомени.Спомням си, че аз сама си го подредих и написах коментарите под всяка снимка.А самият аблум беше подарък от една тогавашна приятелка за 1 ...
3583
1
Случвало ли ти се е да гледаш в нищото и да виждаш себе си??
Да тъгуваш без да разбираш мъката .
да търсиш отговори на въпроси, които никога не са задавани?
Случвало ли ти се е да се сгушиш кротко в болката си и да намериш мир.
да разкъсаш собствената си кожа за да надвиеш егото си .. ...
Да тъгуваш без да разбираш мъката .
да търсиш отговори на въпроси, които никога не са задавани?
Случвало ли ти се е да се сгушиш кротко в болката си и да намериш мир.
да разкъсаш собствената си кожа за да надвиеш егото си .. ...
1431
4
Как още съм жива след като ти си тръгна а с теб и смисъла на живота ми,вече съм една развалина,или може би просто прашна купчина объркани стари спомени.Ще кажеш :МИНАЛО?За какво ти е?Безценни хубави мигове които никога няма да се повторят и само те натъжават.Но какво да искам?БЪДЕЩЕ?Следствия от пре ...
1267
1
4
Вървейки по улицата пуста, погълната от мисли и проблеми чух детски глас да ми говори. Едно дете тичаше след мен и викаше: ´´ Како, чакай! Искам нещо да те питам!´´. Тогава спрях и го изчаках, а докато бягаше към мен виждах едно малко момиченце със дълги руси коси и прекрасни сини очи. Очите му глед ...
1519
1
Мога да започна с това, как се разцепих днес колко ми е замъглено сега,но не няма да започна така...дори няма да го спомена в текста, който ще прочетеш сега...Та днес както обикновенно трябваше да ходя на даскало и да се занимавам с глупостите наречени учители. Реших обаче, че тъй като имам само два ...
1784
3
...и тя ме обгърна в прегръдката си. Чувствах се спокоен, чувствах се истински щастлив. Срещнах очите и - така живи и искрени. Устните ми жадно приближаваха нейните - целувката, чакана толкова дълго, щеше да бъде моя...
- Отвори вратата! -странен глас се вмъкна в главата ми и ме откъсна от реалностт ...
- Отвори вратата! -странен глас се вмъкна в главата ми и ме откъсна от реалностт ...
1455
3
Там времето сякаш беше спряло за своите обитатели,стените бяха сиви и безлични когато погледът ти се спреше на тях сякаш притискаха душата ти,интересното е че обитателите намираха красивото и в тях по олюпения таван виждаха сини облаци и слънце,по мрачните стени виждаха отражението на слънцето и слъ ...
926
1
Мили Дядо Коледа,
през миналата година не бях много добро дете, признавам! Дори дете не бях, въобразих си, че съм голяма вече, но ето, че пак ти пиша. Детето в мене е живо, макар и скрито зад безброй врати. Не, не! Почакай! Не искам кукла Барби. И Кен не искам, нито пък кола с дистанционно управлени ...
през миналата година не бях много добро дете, признавам! Дори дете не бях, въобразих си, че съм голяма вече, но ето, че пак ти пиша. Детето в мене е живо, макар и скрито зад безброй врати. Не, не! Почакай! Не искам кукла Барби. И Кен не искам, нито пък кола с дистанционно управлени ...
2264
3
- Обещай ми вече, че няма да ме молиш повече, моля те!!!Моля те, поне ти ме остави да изживея живота си така като искам, по моите правила, моля те!!! - сълзи напираха в очите й и тя беше непосилна да ги спре, колкото и да искаше! - Моля!!!
Той я погледна, и в този поглед беше притаена цялата любов н ...
Той я погледна, и в този поглед беше притаена цялата любов н ...
1556
4
Отново съм буден. За трети път днес и скоро пак ще заспя. Ще ме унесе; дори няма да имам време да мигна с очи. Вече пети ден ме тъпчат с упойващи вещества. Не ми казват кога ще ги спрат. Всъщност, никой не е влизал при мен от известно време. Не и в кратките моменти, когато излизам от наркозата. Ще ч ...
1930
1
Отдавна мечтаеше да избяга някъде,да се скрие от обичайните дни,месеци,седмици.Усещаше монотонност околу себе си .Искаше новости ,запознанства,нещо напълно ново.
Дим от цигара образува пръстени във въздуха и замъгли звездите на който беше дала имена.Леко се стресна ,после чу глас:
-Тръгваме ли?-попи ...
Дим от цигара образува пръстени във въздуха и замъгли звездите на който беше дала имена.Леко се стресна ,после чу глас:
-Тръгваме ли?-попи ...
1504
ОТМЪСТИТЕЛЯТ
Йордан Матеев
Дякона стисна ножа и се надвеси над жената. Беше изключително красива: като манекенка от модно списание. Ако не беше архангелът, който му нареждаше какво да прави, ако срещата им беше при други обстоятелства, сигурно щеше да се влюби в нея и да й изпраща всеки ден цветя с ...
Йордан Матеев
Дякона стисна ножа и се надвеси над жената. Беше изключително красива: като манекенка от модно списание. Ако не беше архангелът, който му нареждаше какво да прави, ако срещата им беше при други обстоятелства, сигурно щеше да се влюби в нея и да й изпраща всеки ден цветя с ...
1539
4
Сега е зима,а аз чакам лятото...Сега ми е студено, а искам топлина..Искам да усетя как кръвта ми ври под натиска на летните страсти..Искам да кажа на слънцето "здравей", да се кача горе при него и да те гледам оттам... Да гледам красотата ти. Лятото дойде, всичко стана така, както исках -аз се качих ...
918
1
МОЯТ ЕДИН
Телефонът звънеше непрекъснато. Виждайки името, изписано на екрана и съмнявайки се, че това едва ли ще се случи отново, аз не устоях. Мислех, че греша, но не... Вдигнах. Знаех, че не трябва, но какво можех да направя? Беше по-силно от мен. Чух нежният му глас. Чух така желаната покана за с ...
Телефонът звънеше непрекъснато. Виждайки името, изписано на екрана и съмнявайки се, че това едва ли ще се случи отново, аз не устоях. Мислех, че греша, но не... Вдигнах. Знаех, че не трябва, но какво можех да направя? Беше по-силно от мен. Чух нежният му глас. Чух така желаната покана за с ...
886
2
ВЕЧЕН СЪН
автор: Йордан МАТЕЕВ
Известно време наблюдава с равнодушен поглед трупа на жена си.Беше се проснала на персийския килим с нелепо подвити крака и глава цялата обляна в кръв от дълбоката рана над лявото й око.След т ...
автор: Йордан МАТЕЕВ
Известно време наблюдава с равнодушен поглед трупа на жена си.Беше се проснала на персийския килим с нелепо подвити крака и глава цялата обляна в кръв от дълбоката рана над лявото й око.След т ...
2246
2
Мила разтърка сънливо очи.Прозя се шрико и на лицето и грейна щаслива усмивка.Протегна се в леглото, завъртя се на другата страна.Нямаше намерение да става още.Искаше да се излежава, да се гуши сънливо в топлите завивки и да се наслаждава на онова прелестно чувство, с което винаги се будеше след пре ...
1786
2
1211
6
Когато бях малка с брат ми много често си играехме на кукли и вълчари. С куклите бях аз, а с вълчарите-той. Той беше взел името “вълчари” от една стара гумена играчка-вълче и още като бяхме съвсем малки, той беше заявил:
- Е ...
- Е ...
2035
4
Крачех бавно по пътя. Почти колебливо. Сякаш очаквах някой да ме спре. Вървях с отпуснати рамене и сведена надолу глава. Погледът ми сякаш иследваше пътя. Отново. За Кой ли път. Познавах вече всяка неравност по него, всеки стръг трева, всяко дърво. Разпознавах и всеки шум наоколо. След като ти си за ...
1503
4
ЗА ЕДИН ПОГЛЕД
Усещам присъствие,хладен дъх и се обръщам.Оглеждам се,търся те с очите си.Жадувам те!Но когато те погледна,аз виждам само една сянка и погледът ми минава през теб.Губи се.Претопява се в болката.
Бледият силует сега ми навява само горчиви спомени и аз бързам да отместя очи,преди техния ...
Усещам присъствие,хладен дъх и се обръщам.Оглеждам се,търся те с очите си.Жадувам те!Но когато те погледна,аз виждам само една сянка и погледът ми минава през теб.Губи се.Претопява се в болката.
Бледият силует сега ми навява само горчиви спомени и аз бързам да отместя очи,преди техния ...
2349
10
Една малка Кралица на Драмата
"Голяма работа !"-обърна се и каза Валентина.
Но всъщност работата си беше доста голяма.Но понеже тя не беше свикнала да губи,предпочете факта,че не е изчакала края на събитията,от колкото раздвоя на нещата,които определено не бяха такива,каквито си ги представяше тя.Ва ...
"Голяма работа !"-обърна се и каза Валентина.
Но всъщност работата си беше доста голяма.Но понеже тя не беше свикнала да губи,предпочете факта,че не е изчакала края на събитията,от колкото раздвоя на нещата,които определено не бяха такива,каквито си ги представяше тя.Ва ...
1955
5
Кенефа е в ремонт
Мънках си нещо под носа. Пара излизаше от устата ми и
контрастираше с мрака пред мен. Бях по любимите си чорапи – любими вече от две
седмици, по най-умопомрачителния анцуг, от модна гледна точка разбира се, беше
възможно най-удобния който имах, абе страшно си бях привързан към него ...
Мънках си нещо под носа. Пара излизаше от устата ми и
контрастираше с мрака пред мен. Бях по любимите си чорапи – любими вече от две
седмици, по най-умопомрачителния анцуг, от модна гледна точка разбира се, беше
възможно най-удобния който имах, абе страшно си бях привързан към него ...
1230
1
Ръцете й бяха толкова студени,но тя не искаше да се прибере.
Цялото и тяло трепереше от студ,но сърцето и все още тлееше.
Изгаряше го една неизживяна,несподелена и невъзможна любов.
Там някъде навън в мрака и студенината се беше потопила
в спомени. ...
Цялото и тяло трепереше от студ,но сърцето и все още тлееше.
Изгаряше го една неизживяна,несподелена и невъзможна любов.
Там някъде навън в мрака и студенината се беше потопила
в спомени. ...
4351
9
Навън валеше силно,сякаш дъждът щеше да отнесе блоковите.
Всичко хора се бяха прибрали в топлите си домове.
Само едно момиче не си беше в къщи.
Дъждът я беше заварил на една пейка,посредата на центъра на Горна Оряховица.
Тя не искаше да се скрие под някой навес. ...
Всичко хора се бяха прибрали в топлите си домове.
Само едно момиче не си беше в къщи.
Дъждът я беше заварил на една пейка,посредата на центъра на Горна Оряховица.
Тя не искаше да се скрие под някой навес. ...
1522
5
Малки и лепкави се спускат от небето кристалчетата. Ту подредени в плавният си летеж, ту хаотично танцуващи в ритъма на вятъра. Но всички устремени надолу. Към края на кратичкият си живот. Толкова кратък и толкова красив. Сякаш изписват букви и думи във въздуха за да предадът посланието си. И го пра ...
1410
1
Навън вали пролетен дъжд, духа свенлив вятър, а тополите се люлеят хаотично. В града цари пълна пустота, чува се само камбаненият звън на близката църква на всеки кръгъл час. Сивота е превзела и небето и земята. Единственото, което запълва тази картина е едно обикновено найлоново пликче, което подхв ...
1220
1
Полет на душата
Един пролетен ден, слънцето нагрява земята и пречиства хората от зимните деяния. Облаците играят на гоненица, вятърът тихо наблюдава забързания живот. Птичките изпълват с живот атмосферата на града, а природ ...
Един пролетен ден, слънцето нагрява земята и пречиства хората от зимните деяния. Облаците играят на гоненица, вятърът тихо наблюдава забързания живот. Птичките изпълват с живот атмосферата на града, а природ ...
1484
3
Тъмно червени стени, червени крушки, картини в червено-кафявата гама. Маси от тъмна дървесина. В дъното – меко канапе с възглавници, до него лавица с пожълтели книжки, предимно родна поезия отпреди 20 години и никога непрочетени томчета на руски език. На по-долния рафт нахвърляни небрежно стари, зап ...
1372
7
Тя вървеше бавно по пясъка...замислила се за преди...
***
Те вървяха по улицата...Хванати за ръце,те говореха.По-точно той говореше...Тя само го слушаше...или по-точно...правеше се,че го слуша.Въобще не мислеше за това,което й говореше.А за нещо съвсем различно.Мислеше за изследванията,които беше по ...
***
Те вървяха по улицата...Хванати за ръце,те говореха.По-точно той говореше...Тя само го слушаше...или по-точно...правеше се,че го слуша.Въобще не мислеше за това,което й говореше.А за нещо съвсем различно.Мислеше за изследванията,които беше по ...
1588
2
Д Ъ Р В Е Т А Т А С А И С К Р Е Н Н И
(разказ)
- Какво ти е?
- Не, не, нищо ми няма....
(из случайно подслушан разговор в трамвая между едно момиче и едно момче, които си държаха ръцете цели 20 минути) ...
(разказ)
- Какво ти е?
- Не, не, нищо ми няма....
(из случайно подслушан разговор в трамвая между едно момиче и едно момче, които си държаха ръцете цели 20 минути) ...
1303
2
Той седна на камъка и се зачуди:
"Защо всичко трябваше да стане по този начин?"
...
Докато гледаше грозната кървава картина пред него си припомни как беше започнало всичко...
Името му бе Рандолф. Той не произлизаше от богато семейство , но бе възпитан като благородник. Да защитава правдата. ...
"Защо всичко трябваше да стане по този начин?"
...
Докато гледаше грозната кървава картина пред него си припомни как беше започнало всичко...
Името му бе Рандолф. Той не произлизаше от богато семейство , но бе възпитан като благородник. Да защитава правдата. ...
1233
2
Беше топла есенна вечер.Всичко беше спокойно...Даниела стоеше сама на автобусната спирка.Беше се замислила.За предишния си приятел.Докато стоеше така 2 момчета минаха покрай нея и й подсвирнаха.Тя се стресна.Защо и подсвиркват!Тя не се смяташе за хубава.Не беше много висока.Имаше дълга руса коса и д ...
1656
2
2524
3
Малкото цветенце
Веднъж, докато си вървях из гората си мислех. За какво ли живея..За себе си...за другите..за младостта за удоволствията....за любовта??? Вървях и си мислех защо и защо? Защо не взема ножа защо да не си прережа вените или сънната артерия...Ще тъжат ден, ще тъжат два пък ще им мине... ...
Веднъж, докато си вървях из гората си мислех. За какво ли живея..За себе си...за другите..за младостта за удоволствията....за любовта??? Вървях и си мислех защо и защо? Защо не взема ножа защо да не си прережа вените или сънната артерия...Ще тъжат ден, ще тъжат два пък ще им мине... ...
1625
6
Уж лято....А вали ли вали,няма спиране...
Чудно е това време,в този период на годината.Хората искат да се попекат,да се насладят на топлите и меки лъчи на слънцето-а вместо това са принудени да си седят вкъщи по цял ден и да четат вестници.Странно.
В такива мисли изпадаше Лили,докато четеше една ску ...
Чудно е това време,в този период на годината.Хората искат да се попекат,да се насладят на топлите и меки лъчи на слънцето-а вместо това са принудени да си седят вкъщи по цял ден и да четат вестници.Странно.
В такива мисли изпадаше Лили,докато четеше една ску ...
2111
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
