40 683 резултата
Отворих очите си бавно и с усмивха, сякаш до този момент тръпнех в очакване на
някаква изненада, която се намираше пред мен. Можех да я почувствам. Обхвана ме
отново онова чувство, което изпитах при първата ни среща в този свят.
Тя беше легнала до мен на тревата. Изглеждаше, че беше заспала дълбок с ...
  871 
Нямам име, нямам душа, но мога да почувствам безмилостното угризение вътре в
мен, което не ми дава покой, когато си затворя изморените очи, през които
виждам и презирам целия този свят около мен. Чувството е като изсъхнал трън,
който играе по повърхността на невинно око. Никой не ми е дал име, никой ...
  795 
Million Minds 0225 Hours, Ion Cruiser "Trillion Zulu" , Neutral Planet "Infinitum Prime" Low Orbit, Solar System "Demia 33", Highly Classified Operation "Empty Eyes"... ...Ареа 64В-Sector3 освободена и функционираща. Моля, въведете потвърждаваща команда за изпълнение на заповед "Празни Очи". - Сигур ...
  790 
Дали това което изпитвам е истинско или
отново съм се подвела и просто си въобразявам?Дали това е любов или само
илюзия?...Най-лошото е че не знам.Постоянно си в главата ми и нищо не
може да те изкара от там.Когато съм с приятели не мога да се оттърва от спомена
за теб и за това,което сме правили за ...
  2507 
Tears Of The Fallen
"Живей, за да летиш. Лети, за да живееш."
Посветено на загиналите пилоти в небесата през Втората Световна.
Аз падам. Започвам да губя височина и да изпитвам пронизваща болка, която се
плъзва по целия ми гръбначен стълб и превръща мозъка ми в източник на ...
  1067 
Рошави Мисли
разказ
Упътване: Подобно на истински мисли, не очаквайте тук да откриете някаква последователност. Човек не може да организира за какво трябва да мисли – той просто го прави. В главата му изскачат всякакви мисли ...
  2366 
Тази сутрин се събудих и усетих, че съм се променила, а заедно с мен се е променил и светът. През прозорците падаха потоци блестящо жълта и яркорозовееща светлина, стаите бяха сякаш преизпълнени с въздух, а музиката от старото радио звучеше по-ясно от всякога – и едно пращене или припукване не можеш ...
  1120 
  1276 
... Мари стоеше притихнала до прозореца и гледаше в нищото. Навън бе прекрасен слънчев ден и сякаш подигравателно контрастираше на тревогата, която я бе обзела от една седмица. Мислите препускаха като луди в детската й главичка и се блъскаха една една в друга, което пък караше невинното й сърчице да ...
  1163 
Криста седеше приведена над огнището, навиваше дългата си сива коса на масурчета и се взираше в котлето. Бе изпълнила рецептата съвсем точно – петнадесет упойни билки, нокът от хлебарка, крило от сврака, змийски зъб, перка от зла риба, сол, люта чушка и мравешки яйца. В парченцето пожълтял и оръфан ...
  1365 
  1158 
Мъжът седеше на една пейка в парка и гледаше малките деца, които тичаха с радостни викове по тревата. Тази гледка го отвличаше до някъде от мрачните мисли в главата му, но не беше в състояние да заличи напълно спомените.
Спо ...
  1622  12 
Когато изчезна, забелязаха, че я е имало.
Мобилизираха всички спасители, крайбрежната охрана, полиция и пожарна, включи се и голяма част от цивилното население.
Откриха й остатък на скелет, но после се установи, че става въпрос за нещастие от преди години, за което никой не е подозирал, ни чул нещо. ...
  1266 
Малките нежни лестенца, едва-що укрепнали, любопитно се протегнаха нагоре.
Цветето беше щастливо, защото е живо и съществува. Отне му известно време да
стигне до заключението, че действително Е, но пък и разполагаше с толкова много
време.
Слънцето плисваше рано сутрин и го гъделичкаше с безбройните ...
  1204 
3:32 АМ
Една нощ седейки пред компютъра телефона му извъня разцепвайки мрака и тишината които бяха обгърнали стаята, ТОЙ се позачуди
дали да вдигне, но тъй като беше настоятелно вдигна леко изнервен.
- Ало... кой се обажда?
- Помощ! - каза потаен и мистериозен глас - Помогни ми! ...
  1501 
  1258 
Миналата година, в началото на лятната ваканция, цялото ни семейство
отиде за няколко дни на почивка на село. То е едно прелестно селце, сгушено в
полите на планината, цялото потънало в зеленина. На времето е било голямо село,
с над хиляда и двеста жители, но сега са останали около десетина старци, ...
  1276 
В началото и харесваше. После й омръзна. После й се гадеше. После престана да го слуша, но го чуваше. Не желаеше, но го чуваше. Блудкаво чувство плъзваше от гърдите й надолу.
Искаше й се да го убие.
Да го хвърли на лъвовете или да обърне тигана с нагорещеното олио отгоре му.
Минаваше й.
Кряскаше му. ...
  1289 
Когато ме погледнеш се разтапям, защото не си мой. Когато те погледна започвам да плача, защото не мога да те имам. Ще дойде време, когато ти ще се чувстваш тека, защото ще съм с човек, който ме обича.
Ето видя ли, че стана ...
  1851 
За написването на този разказ идеята ми дойде от една компютърна игра и реших да пресъздам някои от героите по свой начин. Другият ми замисъл е да напомня на хората за последната световна война и това как ние не трябва да допускаме това отново да се случва. Приятно четене!
  1087  10 
„...дъждът в очите ми блести... не си признавам - не, не са сълзи....” По
принцип съм грациозно същество или поне така би трябвало да бъде. Но ако трябва
да съм честна и откровена, както пред вас така и пред себе си, в мен не е
останала нито капчица грация и изтънченост. Когато видя отражението си в ...
  1154 
Вашето последно желание Много е трудно човек да направи самооценка на живота
си.малко хора имат смелостта да признаят грешките си,да ги анализират и
осмислят.Всъщност не толкова смелост е нужна,а време,време в което да останеш
сам със себе си,защото много от нас нямат такова дори да бъдат истински с ...
  1568 
- ...и на мен също ми е приятно - усмихвам се аз, без дори да се замисля после как ще трябва да изкупвам тази усмивка.
Ти си прекрасен, по-прекрасен от всеки друг, който познавам. Ускоряваш дишането ми и някак си губя равновесие. И тръгвам... към теб. Това беше любов от пръв поглед...
Преодоляваш ме ...
  1268 
Само си мисля, че мисля
(вдъхновено от 20-тото ни място по интелект в Европа)
-Ооо, ти мииисъл, на злааатни крилее летиииш! – щастливо си тананикам, а в душата ми – лято! Защо ли? Ми, тъкмо изкарах страхотни резултати на теста за интелигентност! Оказа се, че влизам в онези 0.99% от световното населе ...
  1178 
Много просто, гледате някой тотален карък, и правите точно обратното на него.
Освен ако сами не сте каръци. Като мен.
Първата си голяма валутна сделка направих преди 15-тина години. Имах едни с пот спечелени 700 долара. Много пари си бяха в онези години. И си ги кътках съвестно за черни дни. Добре, ...
  3030 
-1-
Събуждам се от тибетско ръмжене на три гласа. Опитвам се да пригласям, но като че ли само на сън...
Усещам прилив на бодрост. Поглеждам часовникът на телефона си. С почуда установявам, че е 4:53 часа. Протягам се и едва не падам от кревата. Толкова рано май не съм се будил от предното ми идване ...
  801 
Отстъпвам от дежурство. Прибирам се и се приготвяме се за село. Слизаме с бебо до колата. После сядаме на пейките и му давам му да хапне орехчета и ябълка. Подавам му бурканче от детска храна пълно с белени слънчогледови семчици. Започвам да пренасям багажи. Малкия ме следва на всяка крачка. Качвам ...
  1072 
„....той може пепел да яде, но няма да се моли.....” - Здравей. - Пак ли ти? -
попита изтощен женски глас. - Очакваш ли някой друг? Тя мълчеше. - Защо не ми
отговаряш? Не бива да се отнасяш така с добър приятел като мен... Може би
най-добрият, който някога си имала. - Ти не си истински! Ти си само п ...
  1196 
Тя чу болезнено познатото чуруликане на звънеца на входната врата,но реши да се престори,че не си е в къщи.Беше седнала точно до прозореца в хола на добреобзаведения си мезонет и гледаше спокойно падащите бели снежинки.Само те я успокояваха и я караха да харесва света,който я заобикаляше...поне даня ...
  1251 
На перона
Не обичам гарите, спящи в забрава по отминалите пътници, ръждиво скърцащите коловози и сдъвканите облекла на блуждаещите мисли .
Думи, думи… изплюх моите и реших и аз да попътувам .
Пред очите ми се стрелкат тъжни , самотни стълбове с прашни спомени от мимолетните допири до нечии мигове, и ...
  1245 
Вратата на старият гардероб изскърца както обикновено.Но днес не беше обикновен
ден, днес беше Коледа.Дори улиците на малкото градче бяха по-оживени от
обикновено.От всякъде лъхаше онова приятно усещане, което все по-рядко
забелязваме в днешно време-щастие.Момчето избра от горният рафт най-новите си ...
  1475 
Петър Моканина си лежеше под сянката на стария орех и се чудеше откъде ще намери сили да прекопае лозето. Беше мнооого горещо, а той беше прехвърлил 50-те – достатъчни нему причини, за да не рискува живота и здравето си в работа.
В този момент той видя селянина – беше едър и одърпан мъж, който едва ...
  1963  11 
Не, няма да ти кажа да спираш
и няма да те съветвам стила да сменяш!
Щом ще говорим за истината, нека ти кажа тогава,
как никои не ме разбира и така време си минава...
знам, че вие ще усетите смисъла, ...
  1390 
Когато излязох от входа на сградата, навън ръмеше леко дъжд. Загърнах се по-плътно в палтото си и закрачих бързо. Не обичам да се мокря. Беше ранна пролет, онова време, когато дните ставаха все по-топли и по-топли, но дърветата още не бяха зелени. Не мислех за нищо, около мен се мяркаха безличните с ...
  1250 
  1157 
Тази история от времето на моята младост понякога изплува в съзнанието ми и кара моето сърце да се свива от мъка и тъга. Нищо, че от тогава са минали повече от 30 години...
Той дойде в нашия хубав китен град в командировка. ...
  2671 
В памет на майка ми
Студен есенен вятър гонеше по небето вълма от сиви дъждовни облаци над полуразрушеното руско градче. Беше следвоенна есен. Трагична, унила и гладна...
Катя плахо излезе от болницата на улицата, притискайки към гърдите си малко вързопче – новородената си дъщеричка. Огледа се в две ...
  4381 
Един ден се прибираш - весел, щастлив от живота и съвсем не предполагаш каква сянка е паднала над дома ти. Отваряш тихо вратата и с весели стъпки се прибираш, а там те очаква новината, която отново те кара да страдаш. Изпаднал си в странно настроение и чувстваш как сякаш нещо пада върху твоето сърце ...
  4765 
Ира
Залеза облегна уморено глава на високата планинска гръд. Сякаш всичко се готвеше за сън. Денят се превърна в малки светулки, които потеглиха към пещерата в подножието на хълма.
Мъглите започнаха да се надигат от гробовете си и напуснаха земята. Като змии запъплиха по нощния свод.
Звездите разкъс ...
  1130 
  1313 
Предложения
: ??:??