6 638 резултата
Детството...
Когато през зимата станеш от сън, улицата, на която живееш, е различна. Няма тротоари - всичко е бяло. Изпод тежките си бели шапки къщите надничат с дяволити очи - прозорци иззад оградите. А зад дантелените перденца някое дете, също като теб, рисува фигурки по стъклото.
В стаята свети е ...
Когато през зимата станеш от сън, улицата, на която живееш, е различна. Няма тротоари - всичко е бяло. Изпод тежките си бели шапки къщите надничат с дяволити очи - прозорци иззад оградите. А зад дантелените перденца някое дете, също като теб, рисува фигурки по стъклото.
В стаята свети е ...
993
10
Тежестта беше просто непосилна. „С какъв акъл ги поръчват тези неща?!“, запита се той гневно, докато крепеше товара между краката си, спускайки се в тесния мръсен тунел. Напредваше полека-лека, не виждаше почти нищо, освен луната над главата си, която сякаш се присмиваше оттам, откъдето бе дошъл, на ...
782
2
Безброй роли – типажи, на които ставаме роби всеки ден. Крием се, бягаме и търсим всевъзможни начини да не се срещнем с реалността. Един вечен бал с маски, в който всеки иска да скрие лицето си! И непрестанно ровене. Непрестанно търсене. И жажда за одобрение.
Животът е изкривена картина на реалностт ...
Животът е изкривена картина на реалностт ...
569
2
ДЕЦАТА НА ФЕЯТА
Свободей Огражденец
ЕКСТ. РЕСТОРАНТ ФЕЯТА ДЕН
Туристът с цифрова камера снима любителски филм за посткомунистическа България. Забелязва развалините на кафе-сладкарницата «Феята». Той открива фонтана пред кафе-сладкарницата и бавно се придвижва из дърветата и храстите с камера в ръка. ...
Свободей Огражденец
ЕКСТ. РЕСТОРАНТ ФЕЯТА ДЕН
Туристът с цифрова камера снима любителски филм за посткомунистическа България. Забелязва развалините на кафе-сладкарницата «Феята». Той открива фонтана пред кафе-сладкарницата и бавно се придвижва из дърветата и храстите с камера в ръка. ...
862
3
Красотата на тъгата
Леденостудени сълзи се стичат по лицето ми. Не мога повече, не издържам повече. От какво са породени всички тези съмнения. Защо, защо толкова се измъчвам? Искам да умра и всичко да приключи. Искам да съм щастлив поне тогава. Всичко е толкова сложно. Ако само не изпитвах чувства.. ...
Леденостудени сълзи се стичат по лицето ми. Не мога повече, не издържам повече. От какво са породени всички тези съмнения. Защо, защо толкова се измъчвам? Искам да умра и всичко да приключи. Искам да съм щастлив поне тогава. Всичко е толкова сложно. Ако само не изпитвах чувства.. ...
1203
7
Монолози на една много интелигентна котка
Да, мисля, че съм изключителна. Не е случаен фактът, че дойдох да живея във вашия объркан свят в деня, в който чествате будителите. Разчетох този съдбовен код като предопределеност. Възхитих се на възможностите, които получих свише. Да наблюдавам живота ви. ...
Да, мисля, че съм изключителна. Не е случаен фактът, че дойдох да живея във вашия объркан свят в деня, в който чествате будителите. Разчетох този съдбовен код като предопределеност. Възхитих се на възможностите, които получих свише. Да наблюдавам живота ви. ...
581
7
Прекарах дълго време, обичайки те. Дадох всичко от себе си за теб. Посветих ти цялата си душа, всяка мисъл, всяка мечта. Посветих ти себе си и сърцето си. Стоях до теб във всеки момент, готова да хвана ръката ти, ако се подхлъзнеш. Готова да падна със теб, ако паднеш. Готова да дам живота си за твоя ...
946
3
Отдавна не се бях чувствала така. Толкова щастлива. Толкова лека в мечтите си. Толкова свободна в сърцето си. И това е заради теб. Всяка моя усмивка е твоя. Всичко в мен ти принадлежи. Мислиш ли, че някой, някога ще успее да те замени ?
Откакто влезна в живота ми, разбрах какво е борба. Вече имаше з ...
Откакто влезна в живота ми, разбрах какво е борба. Вече имаше з ...
1258
1
11 септември - крахът на нормалния свят или надежда за по-добър?
Преди два дена се отбелязаха десет години от атентатите в САЩ. Те завинаги промениха устоите на света. Защо човешката природа стигна до терора? - Тя изначално е добра. Омразата завладя като ураган душата ни... и постепенно губим човешк ...
Преди два дена се отбелязаха десет години от атентатите в САЩ. Те завинаги промениха устоите на света. Защо човешката природа стигна до терора? - Тя изначално е добра. Омразата завладя като ураган душата ни... и постепенно губим човешк ...
688
Не мога да намеря онова толкова дълбоко чувство, което ме кара да вярвам в себе си. Силна съм само на думи и това прекършва в мен всяка надежда. Тръшнах вратата на теб и всичко наше, оставих един живот, в който обичах само теб и за теб живеех. Продължих сама напред вярвайки, че съм силна и мога да с ...
1242
1
3
Любов голяма, колкото вселената обичахме се ала щастливи не бяхме
бях готова за нея да се боря с всичко изпречило се на пътя ми,
но ти не пожела...толкова ли трудно бе да повярваш в нас?
Добре, тръгвай тогава! Недей ме съжалява! Не ме мисли!
Всичко хубаво, бъди щастлив! ...
бях готова за нея да се боря с всичко изпречило се на пътя ми,
но ти не пожела...толкова ли трудно бе да повярваш в нас?
Добре, тръгвай тогава! Недей ме съжалява! Не ме мисли!
Всичко хубаво, бъди щастлив! ...
1154
1
2
Някъде по пътя изгубих себе си. По онези стръмни пътеки. По онези тъмни улички. По онези прашни и страшни места. Сред сивите тълпи от хора. Сред ужасната реалност. Сред мечтите, които се разбиха, както вълните се разбиват в брега. Някъде по пътя душата си разтворих, както двете си ръце, когато го пр ...
773
3
Топчето
Аз съм топчето. Дървено. От огърлица. Не съм най-голямото, но мога да чувам сърцето ù. Сега сме върху бездушен манекен.
Той влиза в ателието. Забелязва ни. Опипва ни. Помирисва ни. Казва, че търси подарък за Нея. Художничката отговаря, че е изработвано за красива и умна жена. Той се усмихва ...
Аз съм топчето. Дървено. От огърлица. Не съм най-голямото, но мога да чувам сърцето ù. Сега сме върху бездушен манекен.
Той влиза в ателието. Забелязва ни. Опипва ни. Помирисва ни. Казва, че търси подарък за Нея. Художничката отговаря, че е изработвано за красива и умна жена. Той се усмихва ...
862
1
Трудно ми е да започна. Бих искала да ти кажа много неща, да направя много за теб. Само че единственото, което искам да сторя днес, е да избягам далеч. Искам да се махна от тук. Искам в сърцето си да имам машина, която да изключвам, когато ми дотежи. Аз, мили мой, стоя пред теб и се усмихвам, а зад ...
1217
2
Откакто се озова в далечната страна - сякаш на края на света, не смееше да остане свободен и за минута. Усетеше ли се самотен, носталгията веднага го връхлиташе със страшна сила – тя беше повече от горест, повече от мъка след несподелена обич. Болезнено разнищваше пластовете на душата му, стигаше до ...
1791
1
13
Той дъвчеше бавно, за да може да се наслади на вкуса напълно. Тази прекрасна смеска от черен, бял шоколад и лешник бе направо опияняваща. Толкова сладко, колкото и горчиво, колкото хрупкаво... блаженство. Взе хартийката и започна бавно да я прегъва. Квадратната фигура сви през средата, от нея се пол ...
1252
1
Ако можеше да видиш в душата ми каква война се води и как всеки удар, който ми се нанася, ме скършва на две. Ако можеше да видиш в сърцето ми колко болка се е побрала заради теб, щеше да се чувстваш виновен цял живот. Ако можеше да видиш как убивам всяка частичка от мен в името на теб, щеше да плаче ...
808
2
Когато денят се слее със слънцето, се случват странни неща.
Замислените хора се откъсват от кабела, свързващ ги със сивото ежедневие и се впускат в безжична и безгрижна безтегловност. Сякаш търсят края на нещо, което отдавна са забравили да започнат. Сякаш мислите им, късчета от медни проводници, из ...
Замислените хора се откъсват от кабела, свързващ ги със сивото ежедневие и се впускат в безжична и безгрижна безтегловност. Сякаш търсят края на нещо, което отдавна са забравили да започнат. Сякаш мислите им, късчета от медни проводници, из ...
783
Нека винаги има моменти в живота ни, за да правим добро и си благодарим взаимно.
Да простим на близките си, на приятелите си и най-вече на себе си и да поискаме прошка от другите.
Да сложим настрана всичките си оплаквания, да затворим очи и да мислим за всички прекрасни начини, по които смe били бла ...
Да простим на близките си, на приятелите си и най-вече на себе си и да поискаме прошка от другите.
Да сложим настрана всичките си оплаквания, да затворим очи и да мислим за всички прекрасни начини, по които смe били бла ...
2810
2
Вчера дъщеря ми каза:
- Аз мога да поправя целия свят.
- Е, как така? - питам.
- Виж сега, мамо. Всичко се намира в мен, ама всичко – хората и животните, и растенията, и цялата вселена. Виждам ги с моите очи, докосвам ги с моите ръце, чувам с моите уши, вкусвам с устата си, усещам със сърцето си – з ...
- Аз мога да поправя целия свят.
- Е, как така? - питам.
- Виж сега, мамо. Всичко се намира в мен, ама всичко – хората и животните, и растенията, и цялата вселена. Виждам ги с моите очи, докосвам ги с моите ръце, чувам с моите уши, вкусвам с устата си, усещам със сърцето си – з ...
581
5
Една миниатюра, която бих прикрепил с удоволствие към "Тиквичките"... Просто е част от този разказ.
Така го чувствам.
Ще се радвам , ако усетите това, което искам да кажа...
Б.
Усещането ù се появява някак без да искаш. ...
Така го чувствам.
Ще се радвам , ако усетите това, което искам да кажа...
Б.
Усещането ù се появява някак без да искаш. ...
544
5
Сега в пустинята бушува дъжд.
Сред облака, върху земята,
в дъжда, с пчелите -
Ето моето любимо място.
Бе зимата красива и голяма. ...
Сред облака, върху земята,
в дъжда, с пчелите -
Ето моето любимо място.
Бе зимата красива и голяма. ...
1399
4
Чухте, нали? Толкова много се изписа и изприказва за това явление – бунт в Английските предградия.
Но как? Защо? Какво искат? Казаха, че ще им спрат помощите.
До преди 1-2 века властващите манипулираха простолюдието с религията.
Днес новата религия – парите!
А кога в религия ще се превърне любовта м ...
Но как? Защо? Какво искат? Казаха, че ще им спрат помощите.
До преди 1-2 века властващите манипулираха простолюдието с религията.
Днес новата религия – парите!
А кога в религия ще се превърне любовта м ...
510
П Е С Е Н Т А Н А Щ У Р Ц И Т Е
Благодаря ти, Боже, и за тази нощ, че ме остави буден. Само с теб, с морето и със спомените. Е, и с щурците. Тези ужасни провинциални трубадури, които не спират безкрайните си любовни серенади на разстроените си китари и фалшивите си баритони. И всяка нощ едни и същи ...
Благодаря ти, Боже, и за тази нощ, че ме остави буден. Само с теб, с морето и със спомените. Е, и с щурците. Тези ужасни провинциални трубадури, които не спират безкрайните си любовни серенади на разстроените си китари и фалшивите си баритони. И всяка нощ едни и същи ...
933
12
Пътувахме към Балчик, към «Тихото гнездо» - двореца на една от най-успешните и красиви владетелки в Европа през миналия век - румънската кралица Мария Александрина Виктория де Единбург.
Бях чела много за това място, но никога не бях го посещавала. Сега нямах търпение да видя всичко онова, за което с ...
Бях чела много за това място, но никога не бях го посещавала. Сега нямах търпение да видя всичко онова, за което с ...
963
2
Живеех нормален живот, преди да го срещна, спокоен, кротък, без особени бури и вълнения, които да объркват душата ми. Но един ден „съвсем случайно” съдбата ме сблъска с този мъж, който промени всичко. Наистина ли беше случайно? Вероятно. А може би е било предопределено, трябвало е да се случи и дори ...
769
2
Вчера, в 9 часа сутринта,
снаха ми Ани ме дари с внук:
Виктор
3 кг. 950 г.
52 см. ...
снаха ми Ани ме дари с внук:
Виктор
3 кг. 950 г.
52 см. ...
1159
17
Рана
Вечерта беше толкова прекрасна. Всъщност, всяка вечер беше прекрасна, след като той знаеше, че е намерил момичето на мечтите си. Преди не беше така. Той беше заблуден и използван от други жени. Тогава той се чувстваше объркан, заблуден, чувстваше се ужасно, но сега не беше така. Всеки ден, прек ...
Вечерта беше толкова прекрасна. Всъщност, всяка вечер беше прекрасна, след като той знаеше, че е намерил момичето на мечтите си. Преди не беше така. Той беше заблуден и използван от други жени. Тогава той се чувстваше объркан, заблуден, чувстваше се ужасно, но сега не беше така. Всеки ден, прек ...
921
5
Пътеката се вие нагоре. Мурите поклащат върховете си.
Само птиците се обаждат. Носи се аромат на смола.
Дишам с пълни гърди. Раницата натежава.
Още час и съм на езерата. Трябва да побързам.
Очакват ме. ...
Само птиците се обаждат. Носи се аромат на смола.
Дишам с пълни гърди. Раницата натежава.
Още час и съм на езерата. Трябва да побързам.
Очакват ме. ...
1336
27
Капсулата на замиращата в мен искра се пропука и се излюпиха мисли отдавна немислени!
Възкръснаха чувства, отдавна не искани.
Ти ме прегърна и нашта истина, поведохме я в приключения неписани.
Спрях на пътя ти, когато ме хвана за ръка, пристъпих напред през ума ти до твойта мечта и чак до днес, кога ...
Възкръснаха чувства, отдавна не искани.
Ти ме прегърна и нашта истина, поведохме я в приключения неписани.
Спрях на пътя ти, когато ме хвана за ръка, пристъпих напред през ума ти до твойта мечта и чак до днес, кога ...
949
2
Ако аз бях спомен бих, тe задържал там завинаги.
За да ти напомня за любовта, която бяхме споделили заедно...
Ако аз бях усмивката на лицето ти. Aз щях да остана!
За да не тъгуваш по мен...
Ако аз бях сянка, щях да тe следвам винаги! ...
За да ти напомня за любовта, която бяхме споделили заедно...
Ако аз бях усмивката на лицето ти. Aз щях да остана!
За да не тъгуваш по мен...
Ако аз бях сянка, щях да тe следвам винаги! ...
859
1
Пак ще бъда хулена и обсъждана, но има един въпрос, който не ми дава покой и, по-лошо, не ми позволява да спя спокойно. За второто неразположение мога да виня и перманенното неудовлетворение, обзело тялото ми, но за това с ръка на сърце мога да кажа: и аз имам вина.
Любовни игри... Защо ги играем, д ...
Любовни игри... Защо ги играем, д ...
1155
1
Избистряше думите, за да извае красотата на чувството за свобода, за летеж над дребното. Но дали той – обикновеният човек, би могъл да направи това? Дали би съумял да проникне в същността на малките неща, за да има правото да ги погледне и от високо? След дълго мислене, най-важно му се струваше вним ...
948
16
Очаквах лятото да настъпи. Беше краят на юли, а аз още го очаквах, защото за мен лятото не беше нищо друго освен непоносима жега, но не и на брега на морето. Бях израснала там, на синия праг на възможностите ми, защото никога нямаше да мога да се откъсна от него. От морето. Моето море. Жадувах да вд ...
1317
4
Погълват ме спомени. Спомени, приличащи на същински ад. Погълват ме вътре в себе си и ме прегръщат с грубите си ръце. Стискат здраво, притискат ме силно и не успявам да се отдръпна. Боли, но съм претръпнала към тази болка. Тъгата ме гали и ми шепне думи, които вече знам. Решения, които вече съм взел ...
723
1
... Идваш... отнякъде...
Връхлиташ като ураган
в живота ми отново и отново.
А после, също тъй внезапно,
си отиваш, ...
Връхлиташ като ураган
в живота ми отново и отново.
А после, също тъй внезапно,
си отиваш, ...
889
Щом ти си единствена в сърцето му, защо е с мен, не за веднъж, а две години наред?
Какво правя в дома му? Какво правя в леглото му? Защо заспивам до него, сгушена в прегръдките му? Щом ти си жената, защо ме кара да се чувствам специална? Защо ме изслушва? Защо твърди, че преди това не е бил щастлив? ...
Какво правя в дома му? Какво правя в леглото му? Защо заспивам до него, сгушена в прегръдките му? Щом ти си жената, защо ме кара да се чувствам специална? Защо ме изслушва? Защо твърди, че преди това не е бил щастлив? ...
1065
2
Приготвяйки се за трансплантацията, професор Йотов усети странно чувство на завист към пациентката си. Страстната жажда за живот, готовността да се бори, усетът за осмисляне на съществуването, които заразително бликаха от цялата същност на жената, просто го възхитиха. Ех, ако притежаваше и той този ...
848
19
„Гра!“, каза главната гарга и рипна от клона. Всичките други гарги я последваха – защото нямаха представа какво да правят, ако трябва да решават сами. А главната, най-голяма и най-стара гарга, махаше с крила неуморно, сякаш преди две години се е научила да лети, а преди година е овладяла напълно тов ...
884
1
Там, където няма смях. Кое е това място?!... Гробищният парк. Там има само тягостна тишина, или ридания. Но смях... Никога не можеш да чуеш смях. Смехът е част от живота, но не и от смъртта. Затова той остава зад вратата на гробищния парк. А влезеш ли в него - или си вече мъртъв, или отиваш при няко ...
874
7
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
