40 823 резултата
Мълчешком избягах от къщи, така да се каже, вървях бавничко побутвайки велосипеда
разглеждах къщите из квартала ,...Като, че ли нищо не се е променило,...или така си мисля, защото все не намирах време да пообиколя из уличките....
Ето я къщата на кирия Соня,... все така подреден двор, сякаш току що с ...
  998  10 
Този мъж вървеше вече от час по булеварда и нищо не чувстваше. Колко странно би било това усещане за него вчера – да не чувства нищо. Дори сега през май, когато вечерните разходки на влюбените изпълваха въздуха с някаква ароматна недоизказаност, неговата статичност изглеждаше откровено неестествена. ...
  753  20 
– Ако стана, ще е хубаво. – Нямаше вид на човек, който желае да става. Беше се отпуснал върху стола по такъв начин, че беше изключено да проявява искрено желание да се мръдне от там. Но продължи да настоява, сякаш имаше особено значение за него да му вярват: – Ще е много хубаво, дявол да го вземе.
Н ...
  330 
Имаше нещо от дзен в черния велосипед, опрян на дървото с некролога. Дърветата притежават невероятната способност да поемат страданието на живите същества и при това да остават незасегнати. Някои от тях живеят дълго, много дълго и успяват да запазят достойнството си, дори и ако бъдат отсечени прежде ...
  550 
- Ще срещаш много и различни хора в живота си. Някои ще те очароват с остроумието си, други ще те отвращават с лекомислието си. Ще има такива, към които ще бъдеш безразлична, без значение от усилията, които полагат, за да те впечатлят. Но ще се сблъскаш и с едни такива хора, които ще те изкачат на 3 ...
  409 
/по "Да срещна себе си в мъглата" на vega666/
- Добротата е основата на света…
- Да, така е. И Господ е добър…
- Че ако беше добър – нямаше да се родя…
- Защо мислиш така? ...
  306 
В началото реших, че е клошар, но беше добре облечен и твърде съсредоточен в това, което върши. Ходеше с наведена глава, взирайки се по земята. После клякаше, вземаше нещо и го слагане в торбичката си. Изгарях от любопитство да разбера, какво събира. Доближих и видях, че... Взема нищо, абсолютно нищ ...
  1717  10  29 
Протоколчикът се чувстваше като в небрано лозе. От една страна трябваше да виси тука докато последният се измете от клуба, от друга би дал мило и драго да не чуе нито дума от това, което си говореха четиримата седнали около маса в ъгъла.
– Точно сега трябва да издадем нещо ново! – продължаваше да се ...
  858 
Тишината се стичаше по стените, лепкаво натежала и безцветна. Прииждаше еднообразно и разтегливо плъзгаше сгъстената си пяна в ръждивия следобед. После глухо потъваше в гънките на мозъка му и нахъсано задълбаваше в тях. Идеше му да изкрещи. Да я срути в краката си и да натисне досадната ѝ физиономия ...
  1523  15  60 
…Дали е цяла
Една бабичка
удари колата му.
Слезе да я види…
Източник: МъЖъ Хайку Прес* ...
  1289  18 
/по "Защо си сляп, човеко?" на мадмоазел Патриция/
Там е тя –дълбока долина под висок връх.
Долината на виждащите слепци. Не зная – от въздуха ли, от водата ли, от плодовете в тази закътана долина, но хората там се раждат слепи. Нищо не виждат! От рождението до смъртта. Не, че тогава проглеждат…
Зат ...
  360 
Нежен и игрив, весел сноп слънчева светлина се разшава из разхвърляното бюро на прокурор Стоянов. Той присви очи и проследи произхода на лъча между клоните на раззеленяващото се дърво. Слънцето беше пробило облаците като куршум мозък.
– Навсякъде е пълно с провокатори – измърмори. – Човек не може да ...
  537 
Глава 52. Завершение эпохи.
Бывает, какой-нибудь крепкий человек руками бетон крошит, из арматуры узлы скручивает, тут же надумает ещё и словом возвыситься, а крепкое слово у него не вяжется, всё в силу ушло. Его кормление – какая-нибудь война, увлекает задор дня, обстановка - почти пионерская зарни ...
  1108 
От ръцете си не се оплаквам, слушат ме, особено с нож и вилица умело боравят, но… не мога вече да пиша. Не стихове или романи, букви и думи не мога. Сериозно говоря, не че не искам – не се получава!
Знам точно кога го усетих за първи път. Нещо си правих записки, някой ме гледаше в ръцете и погледът ...
  642 
За изписаните думите и това, че те ни помагат да помним. Защото мозъкът на човека е устроен така, че много често помни лошите неща, а красивите забравя.
Думите, словото и буквите... Нека ги тачим и пазим. Докато почитаме езика и историята си България ще пребъде.
Има една болест. Тя е жестока и най-с ...
  1258 
Продължаваше да говори. Беше като навита пружина. Нямаше да спре, докато не изговори всичко и пружината не се развие докрай, докато не излее натрупалата се жлъч и разочарование. На Милан му оставаше само да слуша и да мълчи. Ако се опиташе да възрази или да се оправдава, щеше да стане по-лошо.
Пък и ...
  474  10 
И, тъй като пиша всичко това около 24 май, ще разкажа за най-хубавия си празник.
Не, не този, когато минах с табелата на училището.
Не и тези, когато се снимах с ленти „Отличник“.
Не и дните, когато всички се събирахме на село.
А 24 май 1976 година. ...
  341 
/Предупреждение -не е за лицемери, продажници, гладкомозъчни дрънкала!/
Обикновено приказките завършват така: те живели дълго и щастливо, умрели в един ден…
За дълго и щастливо – не зная, но приближаващата ядрена война ще сбъдне другото…
хххх
Мъдрият дъртак Жозеп Борел: „Зърнохранилищата на Украйна ...
  407  17 
Това е планетата Земя. Така са я наричали живущите там същества, докато са били човеци.
И, като всеки царстващ биологичен вид, прекалили с размножаването си. Е, то не е първи подобен грях тук. На три пъти планетата се отървавала от пренаселеност, дори последните размножили се видове били почистени н ...
  353  11 
Не е шега, а преживяно!
“Човекът е човек, когато е на път…”- все това повтаряше моят колега Гошо Днешния, когато ни агитираше да се запишем на поредната екскурзия, която той организираше. Много мъдрости знаеше и девизи имаше, та този му прякор идваше от “Не оставяй днешната работа за утре”... Като с ...
  1361  30 
Колко е красиво!!! Цветя, дървета, чуден аромат... А край мен летят пеперуди! Прекрасни, пъстри пеперуди, кръжат и кацат на ръцете ми. Светът е чудесен!!!
Чу се някакво "Дръъън" и...
Цветята ги няма. Дърветата са голи. Чува се само едно мощно, монотонно Хръц... Хръц... Хръц...
Светът е пълен с гъсен ...
  1059 
  377 
Не беше нужно човек да е пророк или Бил Гейтс, за да се досети – след ковида иде друга зараза. Толкова явно е – преяждащите фармафиоти няма да останат с празни ръце. Както и медиците, чиновниците, гробарите…
И ето – на опашката с опашка се появила маймунска шарка. Пак нейде от Африка – както ебола, ...
  649 
1. Шумът от водата в тоалетната чиния не е ромон на планинска рекичка, въпреки че и двете имат един и същи източник. Околната среда и предназначението определят значението.
2. Терминът "околна среда" е оксиморон – уж среда, пък околна.
3. При сентенцията "Битието определя съзнанието" нещата са ясни, ...
  515  24 
Вариант едно
Имало едно време едно момиче, което толкова харесвало и искало пеперуди, че помолило Бог да и даде винаги да има пеперуди край нея. След няколко минути се позвънило на вратата и куриер донесъл една пратка. Отворило я, а вътре била голяма прозрачна кутия, в която пърхали пеперуди. Имало ...
  1242  13 
Прибра се по-рано. Гореше от нетърпение за довечера. Неповторимият осми. Техният ден.
Нито частица от блясъка му не беше се изгубила въпреки годините. Спомни си как, нагласени в почти единствените си празнични дрехи, в шумна компания от приятели, с последните си пари, нехаещи за последващия глад, се ...
  474  11 
Беше третият ден след Великден, някъде след полунощ. Кукувичката на старинния часовник току-що бе отброила три кукания. Навън времето с нищо не показваше, че е пролет. Имаше снежна веявица и наскоро нацъфтелите клони на овошките се гънеха под мокрия сняг.
На леглото лежеше немощно мъж. В плетения ра ...
  1127  10 
Имало едно време една китна и зелена горичка. В нея всички живеели тихо и спокойно, докато един ден не се появил огромен бодил. Израснал бързо, само за една нощ, както се случва често в страшните приказки. Нямало да го забележат, ако бодилът не решил да промени животът в гората. Всички трябвало да с ...
  802  18 
Дните и нощите се нижеха спокойни, унесени в работа и отдадени на ново начало...
И една вечер звъни мобилният ми,.. я, Валя..направих знак на Зои за тишина,..Включих на високоговорител
- О, Вале, какво става бе душа,.. изчезна изведнъж, .. не се обади толкова време,... Как си..
- Петро, любов моя,.. ...
  773 
Когато пристигнахме в София, останахме за малко вкъщи, а след това реших, че аз ще откарам Светлин в клиниката.
- Много е хубаво, че си се научила да шофираш. – рече ми той. – Аз така и не взех книжка.
- Можеш да вземеш на по- късен етап, ако искаш.
Той замълча, вероятно мислейки си за всичките важн ...
  708 
Едногръден сутиен за амазонки.
  502  28 
/из дневника на Петя Йорданова, пионерка от четвърти г клас/
Ден първи.
Вече съм голяма…
Приеха ме в пионерската организация. Е, всички от класа ни приеха, но мен специално. Другарката дружинна на мен първа върза червената връзка. А после и на останалите.
Синята прибрах грижливо в чантата. За бъдеще ...
  1161  10 
– Ще раздаваш ли сега картите, или да те пращам в парното да риеш кюмюр? – кресна капитанът на превиващия се стюард и удари с юмрук по масата. Половин дузина чаши звъннаха, една празна бутилка се търкулна и аха да падне, но се спря в главата на дремещия върху масата боцман.
– По полека, капитане, ще ...
  595 
Непрекъснато се стремя да обогатявам речника си, за да мога да се изразявам с малко думи.
  455 
Гледахме се с интерес,... какво пък , не се ли харесахме отведнъж у тях...
- Знаеш ли, сподели ми, че искала да купи кола на сина си - започна отново равномерно Зои - А й трябвали около 2 - 3000 евро,...иначе редовно пуска пари на децата си, грижовна майка....Не били читави деца, спомена веднъж, гот ...
  831 
Видях го!-извика Паулина - Видях го... мъж скочи от моста!- повтори и посочи нататък с крехка, бяла ръка. С другата придържаше капела върху главата си, защото днес вятъра покрай реката бе твърде силен. Мъжът до нея, Матей, сега се наслаждаваше на шията и на кичурите й коса, руси и тънки като паяжини ...
  2251 
От истината не можеш да избягаш. Ако не те настигне – ще те пресрещне. Челно…
хххх
Той живя само 24 години.
После беше брак…
хххх ...
  535 
Погледът ми се зарея отново някъде,...машинално хващах чашата с фрапето,...отпивах през сламката глътка,...натъкмявах чашата на равно, все едно масата бе крива...
Отидохме с автобуса на гости на '' най-голямата ми приятелка ''..
Посрещна ни обаятелна и мила госпожа,.. истински ми се зарадва,.. оглед ...
  1042 
Глава 51 Одинокое направление.
- И когда это произойдёт? Сколько можно кочкарить!
- Что-то опять не то…
- Пусть существуют вдали от власти без прегрешений. Мы не какие ни будь угнетатели и колонизаторы, а устраняющие увещеватели соразмерной истины, приносящие добродеяния, жаждущие праведности. Нечес ...
  1004 
Котаракът ми не вярва в Бог. Питам го, атеист ли е или агностик, а той ме гледа втренчено. Не е чел и Библията. Въпреки това, си живее съвсем хармонично. Хапва си, пийва си, поиграва си и си поспива. Не създава полезни продукти, както хората, но какво от това? Съвсем инстиктивно използва обичта ми, ...
  928  11 
Предложения
: ??:??