40 823 резултата
***
Отивам на сватба, обута с официални обувки с платформи от полиуретан, които съм носила поне 10 лета подред и всичко е било нормално. По пътя към цветарския магазин усещам, че нещо се случва с обувките, чудя се какво ли е, но продължавам. Купувам букет и се качвам в такси. Тъкмо да кажа адреса, п ...
  1097  13 
Племенникът ми – оня, дето за последните три месеца имаше осем именни дни – лежал с настинка. Е, нещо повече от обикновено ръмолене от носа, щом му предписали антибиотици…
И телефонът звъннал. Негов приятел, който постепенно бил заменил твърдата храна с течна.
Викнал го да си поприказват. И ударят п ...
  357  10 
ЧУВАМ ТЕ, ДЕН ШЕСТИ, ГОВОРЯ СИ С ХЛЕБАРКА
Понякога си мисля разни неща, направо много шантави, но какво да правя , казах ти, че живея сама. Но не споменах, че това ми харесва, колкото и да не ти се вярва. По едно време ме бяха нападнали хлебарки, напаст повсеместна, въпреки че изследвах всички възмо ...
  624 
Нали знаеш онова странно състояние, в което ти се струва, че времето минава прекалено бавно. Например, когато чакаш на опашката в магазина, попаднал си в задръстване или си заклещен под смазващата скука на работните часове в петъчния следобед.
Е, днескашният ден е точно такъв, но за компания си имаш ...
  916 
Скъпа, каза той, ще взема да направя едни кюфтета за гостите. Какво да му мислим – кюфтета, бира, залязващо слънце, ние на люлката върху терасата…
Кюфтета ли? – вдигна вежди тя – Хм… Може. Само да са нормални…
Какво значи „нормални“? – учуди се той не за първи път и пое по очертания познат коловоз – ...
  355 
Животът е тесен, любовта е сляпа, а омразата няма спирачки.
  569 
Очите й привикваха към тъмнината.
- Пиер, ако светнеш да разгледам,няма да разваля магията ,нали... После ще затворя очи, а ти ще загасиш....така може ли
Светнах и се засмях
- Призрачното е в играта на светлината и сянката, подкрепено с музика..
- Мога да пипам нали... Чудно, статив за рисуване,.. з ...
  587 
Кралят седеше отпуснат на трона, бездиханен, потънал в тишина. Приличаше на смъртно уморен. Нямаше сили да отвори очи. Чакаше я. Поредната му годеница. Вече не го интересуваше дали е красива. Важното беше да е млада. Жизнена и от знатно потекло. Държеше на качеството. Предишните не оцеляха дълго. Кр ...
  1611  19 
Възможност
Най-добрата възможност е да вършиш невъзможни неща.
Настояще
Не се тревожи за бъдещето си, за да имаш щастливо настояще.
Мъдрост ...
  789  11 
Слънцето още не смееше да надникне в прозореца, когато Марин се надигна. Онова жълто кълбо може да се крие от него, но той е длъжен да бъде на поста си.
А навън просто започваше нормалният ден. Обикновен. Марин не знаеше какво е делник, какво е празник, откакто се пенсионира. Не, че преди им беше по ...
  842 
И се заредиха монотонните дни...
Сутришен тоалет,.. дежурната усмивка-маска,... вземане и докарване на децата,.. извънкласни занимания с тях,...щуране из къщи като муха без глава...сън...и отново същото...
Е , веселите моменти бяха пак виждането ми с Мишел,.. макар и краткотрайно, с обещаващи усмивк ...
  927 
Аз съм глух. От дете съм така. Прекарах менингит и от тогава нищо не чувам, но за сметка на това развих другите си сетива.
Не, нямате представа, какво е да си глух. Не е тишина, в която нищо не чуваш. Тишината е странна. Тя е говореща вътре в теб. Има своите звуци, има своята мелодия. Различна от вс ...
  530 
Плащам сметки - следователно съществувам.
  930 
Днес празнуваме Деня на Детето ... Та - да се похваля с моят подвиг .. 🙃😳
В Западния Парк на 1 юни , някъде около 1964 година, организираха страхотен детски купон - раздаваха на всяко дете безплатни талончета с които можеше да се поглезиш на Виенско колело, Въртележки, Парзалки, други щурави места.. ...
  477 
На вратата плахо се почука. Той се намръщи. Защо ще го безспокоят сега, в разгара на работното време? Имат си поставени задачи – да работят по тях. И, след като му докладват за качественото им изпълнение, след като Той провери и одобри, тогава може да дойдат и помолят за други поръчения…
Остави чашк ...
  354 
Събу сандалите с високи токчета и стъпи на хладния пясък. Някъде зад хоризонта идваше изгревът. Делфините си бяха отишли. Затвори очи и се заслуша в шума на морските вълни. Изплува споменът от детството...
Играеше си в пясъчника и чу, как двете лелки съскайки си казаха:
- Виждаш ли го туй малкото, м ...
  1153 
Слънцето все така ярастно препичаше, а беше вече осемнадесет часа след обед. Бях изхвръкнала с голямо нетърпение от офиса и вече стоях на спирката. Озъртах се да видя приближаващият се автобус, но от него нямаше и следа. Забих поглед назад. Имаше статуя на отворен куфар от гранит, в който се мъдреха ...
  544 
Чакам за баничка. Предният мърмори: „ Тоя сандвич колко е, че не виждам без очилата?“
Чудесно алиби има човекът – заварва го жена му с любовница, а той възкликва: „О, скъпа, какво става? Объркал съм те с тая непознатата, без очила съм…“
хххх
Кучето се завърта около един стълб, а аз бързам. Мърморя м ...
  341 
/ да не се допускат тук фатмаци, дупедавци, истерични някакви си никакви/
Оня ден Шолц и Емануел, по фамилия Макрон, се обадили на Путин. Разговор – час и половина!!!
Пробвайте да засечете може ли да говорите нещо час и половина. Мъжете каня, жените са друго нещо – може да обсъждат само грима на няк ...
  1034 
  715  17 
Лежах като пребит....
Само лекият шум на пералнята нарушаваше тишината в къщи...
Ощипах се по бедрото,... оох, боли, значи жив съм, но нещо става ли с мен..
Ето с тази жена бяхме две вечери под един покрив,...и въобще мъжкото в мен не трепна, слушах я и отговарях любезно ей така от уважение към събе ...
  885 
…Война. Живот – петаче
В зелено – пролет.
Сапфир небесен – лято,
сребърнобяла –
зима… ...
  472 
Така се случи, че веднъж всемогъщият Създател на вселените закъса на планетата му. Хлътна в пясъчна яма. Хем я знаеше – нали сам я беше сътворил като елемент от забавленията там – Огнената пещера, Калната клопка, Хищните жени…
Обаче – на, забрави я…
И добре, че наблизо минаваше именно оня - някакъв ...
  809 
Оженил се първият от тайфата. Голяма родопска сватба вдигнали родителите му и тези на булката не се посрамили. Месец след това младото семейство се настанило под нова стряха и поканило аверите на младоженеца на обяд.
Седят бекярите и попийват, говорят си за това-онова, а булката снове между тях и пр ...
  431 
По сухия път се движеха един след друг два автомобила. Първият беше сив опел, на около двайсет години, запазен, бавен и прашен. Прахът и димът, които произвеждаше, полепваха върху предното стъкло на форда след него; и той беше запазен и грижовно мумифициран, ала годините му май бяха повечко, за да б ...
  1312  16 
– Привързана ли си към дърветата?
– Да. Не е нещо необичайно. Много хора ги обичат. Ще се изненадаш ли, ако ти кажа, че дърветата ще заменят хората? Те ще ни наследят и ще заемат нашето място.
Клифърд Саймък, „Магистрала на вечността“
Едни отиват, други се връщат, а моята работа е да им показвам път ...
  523  12 
– Ела с мен да ми помогнеш – каза Мария на дванайсетгодишният си син Галин.
– Мамо! Нали ти казах, че ще излизам с приятели!
– Трябва да почистя един много голям апартамент. Ще ми е нужна помощта ти. Иначе няма да се справя навреме и ще закъснея за следващата работа.
Галин сведе глава. Не искаше да ...
  881 
Не мога да спя. Голяма гадост, Така живея два пъти повече в реалността, а тя ме води до мисли. Мисли, които понякога измъчват.
Реших да отида на психолог. Влязох в чакалнята и... Тя диша. Стените се движат ритмично, като на живо същество.
Дълго чаках... Накрая чух по високоговорителите.
- Моля влезт ...
  1242 
Ох, отново предизвикателство....
Добре, че имах маркови костюми от ''ония години '',.. натъкмих се, погледнах се в огледалото в къщи, харесвам се,.. щом аз се харесвам ,какво остава и на другите да ме харесат...
Купих два букета червени рози с пет и седем на брой,.. изтупан като новобогаташ с Ауди А ...
  1399 
Юмпе съм аз, къзъм, Юмпето от Кадънка. А то все – старицата с мантото, та старицата с мантото. Че каква старица съм аз? Направо съм си баба! Тъй ми и викат – баба Юмпе от Кадънка. Ей го де е нашто село, на един хвърлей път от Кърджали. Носим ние манта, и в студ, и в пек, адет1 си ни е. И шалвари нос ...
  840 
Развиделяваше се. В края на морето, където започваше или свършваше хоризонта, беше сиво, сивото се сливаше с водата и я правеше мъглива, непонятна. Лято. Заведенията затваряха. Петли нямаше, но музиката кукуригаше прегракнало и приглушено, гларусите ровеха в пълните контейнери, пиано баровете, диско ...
  834  38 
  1100  23 
Скърцането на вратата ме разбуди...
Кирия Ефи по къса нощничка в рамките на вратата....
Скочих като ужилен, какво ли е станало,.. заспал ли съм дълбоко и не съм чул...
- Петро, студено ми е,... искам да се стопля при теб - изрече тя със заплакващ се глас - Студено ми е Петро,...искам да се стопля пр ...
  700 
Готино име за разказ, а?
Сам го измислих. Не разказа, името.
Отидох до фин-тех парка да го видя. Беше хубаво. А и денят бе един такъв – очарователен и досаден като съпруга. Печеше ярко слънце, ала навсякъде се лееше вода – изпод земята излизаше. Един дресиран бял гълъб показваше уменията си, като ле ...
  472 
Дали като наследствена черта / баща ми е бил срамежлив и мълчалив/ или поради други причини, не зная. Но като дете , пък и чак до 25-ата си година, аз бях също срамежлива и мълчалива. Разговорите с непознати хора ме затрудняваха. Понякога не знаех какво да кажа или се обърквах при отговора. Това още ...
  418 
Когато се пуснеш от полата на майка си и се хванеш за полата на съпругата си.
  756  17 
В коридора ме присрещна копелата с химикал и лист в ръка
- За телефонния номер, Петър....- смотулеви тя
- Вярно, щях да забравя - разсмяй се - Ако кирията не се обади, обади се ти, няма да сгрешиш...
Пристигнах при Соня, милата тя ме чакаше с трепета на налюбена гимназистка...
Предадох й разговора,. ...
  475 
Жизненият опит идва като компенсация за изгубените младост, хубост и глупост...
хххх
Бъдещето е чак до подписването на смъртния акт…
хххх
Жизнен опит се събира най-добре, когато си с диария и пред единствента тоалетна чакаш да излезе оня със запек… ...
  301  10 
/по „Книжовността крила е за орлите“ на Мария Панайотова/
Крилата птиците издигат. И ги крепят върху ветровете. Което ги прави господари на ефира, властители на небесата.
Така птиците могат безгрижно и безотговорно отвисоко да изсипват тор върху земните същества – хора, животни, растения. Наторяват ...
  428 
Селцето беше притихнало. Единични лампи светеха по дългата улица в центъра. Колата спря пред църквата и излезе мъж. Отвори багажника, извади няколко кашона от там. Ръцете му трепереха. Бързо подреди фойерверките на полянката. Загледа се в малкото прозорче на нейната къща. Знаеше, че е там и вероятно ...
  607 
Предложения
: ??:??