14 694 резултата
Из медиите, 9 ноември 2017 г.: „Европа е част от ДНК-то на България, обяви председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер след среща с премиера Бойко Борисов по повод предстоящото ни председателство на Съвета на ЕС.”
Топъл ноември. Няма слънце, но хората на опашката дружелюбно разговарят и чак ...
  705 
Ако се обърнем назад и правим по една крачка във времето за всеки ден, след 365 дни ще сме на съвсем различно място. Моите стъпки ме отвеждат в сива стая, която е студена дори през лятото. Може би самотата е нещо, за което всеки от нас има определение. За мен тя е вечно подредена единична стая. Без ...
  1651 
Аз се нося. Не, по-скоро аз се плъзгам, профучавам, прелетявам покрай останалите автомобили. Те се сливат в една неясна, размазана картина. Преливащи цветове - бяло, синьо, червено, черно, зелено - дъга. Петстотинте коня под капака изпъват жили, мотора реве, цилиндрите се задъхват. Аз летя, аз съм Б ...
  1056 
Битката при Варна премина катастрофално. Османската империя успя да вземе връх над християните. Смъртта на младият крал, Владислав, доведе до смут в редиците на кръстоносците. Нито опитът на трансилванския войвода, Ян Хуниади, да подсили бойния дух на рицарите, нито обещанията, които водачите на пох ...
  619 
Разказ от Генка Богданова
Самолетът, нетърпелив да се гмурне в лазурната синева на небето , плавно се отлепи от пистата, набра височина и остави зад себе си огромния чужд град, който погълна десет години от живота ѝ.
Десет кошмарно дълги, тягостно и тъжни години, изпълнени с тежък труд, унижения, тр ...
  1155 
Вървях по тясната калдъръмена уличка и се наслаждавах на тишината и приближаващата нощ. Слънцето все още се подаваше на хоризонта и хвърляше последните си оранжево-червени отблясъци по прозорците на къщите, подредени като войници от двете страни на улицата. Дъждовният облак току-що бе отминал, но ле ...
  1956 
„За какво се пееше в „Джулай морнинг”?“ - въпросът изскочи като че ли без причина в мислите ѝ, докато крачеше по каменната алея покрай морския бряг. Свечеряваше се. Чайки и гларуси прелитаха ниско над водата, щапуреха по хладния пясък и крещяха на воля с всевъзможни крясъци, наслаждавайки се на пуст ...
  1082 
Има спомени от детството, които се запечатват някъде дълбоко в подсъзнанието и изникват ей така, от нищото, при случайно дочути думи, миризми, картини или прости неща от ежедневието. Често, тези уж наглед нищо и никакви, детински преживявания оказват по-голямо въздействие отколкото си мислим. Те са ...
  1500 
Не желая да звуча егоцентрично, но не мислите ли, че гастрономията върти света?
Че тя е навсякъде около нас?
Е, може би, поне в развитите страни...
Работите до пот и сълзи от сутринта, а в обедната почивка отивате на обяд в близкия ресторант или на горчиво питие в близкото кафене...
Мечтаете си за о ...
  823 
Дългото ми чакане най-сетне бива възнаградено. Дворната порта се отваря и тя излиза. Вдигам бинокъла и го доближавам до очите си. Облечена е в официална рокля и е вдигнала косата си на кок. Изглежда добре. Няма какво да се лъжа, направо прекрасно изглежда. Извръща се и поглежда право към мен, но ням ...
  749 
Още като дете беше изчел цялата криминална литература, която успя да намери. Градчето беше малко, но библиотеката му се струваше огромна. Ядосваше се, че тези, които са чели книгите преди него, не са ги пазили. Отначало го беше повече яд, защото може някой друг – запленен от историите като него, да ...
  1033 
Бай Георги работеше в завода вече четиредесет години. След казармата веднага започна работа. Времето бързо се изниза и сега му оставаше само година до пенсия. Тъкмо когато си мислеше, че всичко се е наредило, жена му се представи пред Господа. Синът му замина на работа в Англия и той остана съвсем с ...
  2059  24 
Лора беше на четирсет и шест години. От над двайсет години служеше вярно на катлическата църква и спазваше всички Божи правила. Смяташе себе си за почти безгрешна, доколкото е възможно за един грешник, какъвто е човекът по природа и често търсеше поводи да го спомене. Но не с цел да се изтъкне, тъй ...
  766 
– Оттука до залеза има две педи път!
Голямо упътване, няма що. Но все пак благодарих. Значи ме чакат два педи.
Човекът не беше хижар. Нито стражар, нито лесничей. Не беше дори Педя човек-Лакът брада.
Не. Той нямаше даже педя ръст. Но имаше лакти, протрити. И брада нямаше. Носеше униформа. И как ли б ...
  791 
Имаше някаква красота и в същото време някаква странна напрегнатост в това пътуване. През цялото време – от излизането от квартирата им в Прегин, за да отидат до едно от летищата в Лос Анджелис, откъдето да хванат директния полет за Москва и от там самолета за Якутия - Едуард и Луиза се чувстваха зл ...
  1195  13 
Събуди се рязко... не трябваше изобщо да заспива. Не разполагаше с телефон или друг вид аларма и макар да осъзнаваше реалния риск да закъснее за работа си поспа. И така, младият мъж изскочи от леглото със светлинна скорост и изследва чистотата на лежащите по пода дрехи, майсторски използвайки единст ...
  583 
Беше преди няколко години. Бях на гости в приятели за Бъдни вечер. Тръгнах си веднага след вечерята защото рано сутринта имах важен ангажимент.
Вървях по празните улици. От много къщи се чуваше музика,веселба. Празничните светлини създаваха странна атмосфера на извънземен град
Внезапно пред една къщ ...
  2259 
Когато Бойко реши да записва курсовете и да става ловец, незаменима помощ му оказа бай Стоян. Много енергичен и ерудиран човек, въпреки натрупалите се върху плещите му вече шейсет и пет години, бай Стоян, усетил мерака в душата на момчето и пламъка в очите му, взе решение да му помогне. Той задейств ...
  942 
Беше приятен слънчев следобед. Лятото отстъпваше пред есента и топлите дни бяха към своя край. Листата падаха по земята, завършвайки своя път, за да дадат възможност природата да изрисува следващия зашеметяващ пейзаж. Около парка цареше обичайния хаос. Хората хвърчаха по тротоарите, за да догонят ид ...
  1202 
Жабока ... беше общо-взето странен тип. Имаше доста необичайно, грозно лице. Прякорът му беше много подходящ. Намерението ми не е да го подигравам, като казвам, че приличаше на жаба, но наистина си беше така. Той беше черенокож, висок около метър и шейсет. Главата му беше много голяма и сякаш се беш ...
  1012 
Родителите ѝ стояха срещу нея в любопитно очакване. Беше им казала, че ще им съобщи нещо. Те се спогледаха, усмихвайки се един друг само с очи. Бяха свикнали с нейните съобщения. От малка започна да им „съобщава”. Не разбраха откъде беше научила думата, но предположиха, че я е чула от селската радио ...
  1031 
- Какво беше това? – попита Карълайн. Тя остави приборите си настрана и се ослуша.
- Кое? – обади се съпругът й от другия край на масата.
- Стори ми се, че чух автомобилни спирачки. Нали каза, че вилата е изолирана, Джак?
- Така е, скъпа. Тъкмо заради това се нарича „Гнезденцето”. Идеалното място за ...
  843 
Измъчи се Рада докато износи бебето. То се напираше да излиза без време. Мъж и като писано яйце я гледаше и обикаляше. Не бяха млади вече, друго си нямаха... Като се разриташе малкото, Рада туряше ръка отгоре му и думаше :
- Стой, стой... на малко си още... да изпролети па тогава...
В ранната пролет ...
  1595 
И така, ще започнем с малко предистория. Ще се запознаем с нашите главни героини, две прекрасни момичета – млади, красиви, много умни, с огромни сърца и изключително чувство за хумор. Тези две момичета се бяха сблъскали с много неприятности и предизвикателства за крехката си възраст. И двете обаче б ...
  789 
Вече нещата са доста по-ясни. Поне така ми се струва. Доволен съм, че поставих въпроса за отношенията ни и че тя бе така добра да ми отговори. Иначе неизвестността щеше да ме измъчва ужасно, не че сега пак няма неизвестност. Но поне знам, че тя изпитва чувства към мен. Дели ни само връзката й с онзи ...
  616 
Светлината от лампата в чакалнята прекъсваше. „Как пък не я оправиха тази лампа” – помисли си тя. За пети път идваше през последната една година и тази лампа все мигаше. Наум прехвърляше фактите – падна по стълбите, мокро беше, току що измито, толкова е несръчна и непохватна….Извикаха я. Дежурния ле ...
  751 
Да придружа сина си, големият, поисках. Той се съгласи. Предстоеше му изпит, нещо като предварителен или първи опит за кандидатстване в университета. Ще решава тест.
Беше студено, доста студено. Колата ми е стара, но климатикът работи. Момчето не се притеснява, това е добре. Дори задряма на задната ...
  598  10 
Купувайте консерви. Заложници сме. Това е истината, но ще започна с това, че се събудих ужасно гладен и веднага посегнах да светна лампата. Нея нощ си представях торти небостъргачи, тави с нежни пилешки крилца, и фаластьор по белгийски.
Преглъщах цяла сутрин и така съм се оводнил, че пиках повече от ...
  997 
Нека за начало да уточня, че това е измислена история, и оттам да продължаваме. Запознах се с Делтапланериста във Варна – поне това беше името, с което се представяше тогава; нещото, което си спомням най – добре. Бях се завлякъл в морската столица да търся персонажи за романа си, защото не бях ги от ...
  650 
  1380 
- Защо продължаваш все да бягаш?
- Защото ме е страх. - тихо отвърнах аз
- От какво?
- От неизвестното.
- Защо? - веднага тя изстреля още един въпрос, като всички онези които продължаваше да ми задава с часове наред - Как може да те е страх от нещо което не знаеш какво е? ...
  1310 
– Къде беше?
– Защо, липсвах ли ти?
– Да.
– И ти на мен.
– Защо не се обади, че ще дойдеш? Не излъчи нищо. ...
  556 
Пролетта на 2002-ра работех в офис в непосредствена близост със сградата на Министерския съвет на Република България. За да вляза в сградата, в която се намираше моя офис всеки ден минавах покрай желязната ограда на двора на Министерския съвет. Дворът представляваше великолепна градина, в която имаш ...
  1264 
- Какво е времето?
- Времето е начин за измерване на отминали мигове и бъдещи планове това е моето обяснение.
- А, как става това измерване?
- Ами мога да ти кажа нещо много банално, като например времето се измерва с трепетите на сърцето ти, или нещо подобно, но всъщност не знам. На ръката ти има ч ...
  1509 
Лежах на ръждивото и мръсно метално легло в килията. Гледах стените и си мислех за хората, които са надраскали всички тези простотии по тях.
"Ушев педераст", "Коко играча 20.09.2012", надписи на арабски, на турски, които не разбирах. Не мисля, че съм като тези хора. Не съм истински престъпник, не съ ...
  1002 
В китното селце Тревново спокойно си живееше седемдесетгодишният бивш учител по български език и литература – Таньо Мишев. Едноетажната му къщурка, пред чиято пътна вратичка сияеше стъргало за обувки, бе чистичка като бебешко лице. По прозорците ѝ никога петънце не можеше да се намери, пердетата в ...
  478 
Училището, в което учех от първи до седми клас се намираше в непосредствена близост до Княжевските гробища. Някога Княжево е било село, а по това време беше краен квартал на София. До училището се стигаше по тясна и стръмна пътека, която обикаляше оградата на гробището.
Когато учехме сутрин, дори и ...
  1049 
- Толкова много мразя Хелоуин! - мислеше си Мануил, докато вървеше към дома си - детища, детища и пак детища! Сякаш не са достатъчно грозни, та са решили да подражават на франките, слагайки си тия будещи присмех костюми... Не ми стигат сурвакарите, коледарите, лазарките и кукерите, а сега и тия дети ...
  618 
Събудих се по някое време. Книжката лежеше до мен – смачкана и не е много мръсна. Оставих я – нека друг да я чете. Аз си измислям думите в нея, въобразявам си живот, който не съществува; и любов без бъдеще, без минало, а само с настояще, и то съновно. Тъжна работа.
Оня добре ме беше потрошил. Нищо, ...
  654 
Тази нощ я сънувах. Метрото е празно, тя седи и гледа пред себе си. Светло е. Няма влакове. Шум няма. Пътниците са отпътували към своето щастие. Тя още чака. Загърната със своята одрана дреха, мълчаливо се взира в нищото със слепите си очи. Аз идвам. По пижама съм. Смешно е, аз отдавна не нося пижам ...
  774 
Предложения
: ??:??