4 238 резултата
От известно време Хирурга съсредоточено наблюдаваше как от чешмата на двора му се редуват мънички капчици вода. Това събитие само по себе си не го дразнеше толкова , колкото го натъжаваше. Не че щеше да се изразходи определено количество вода или за пореден път трябваше да сменя самото кранче. Прост ...
  566 
(пролетта на 2019 г.)
В понеделник сутринта новината обиколи три пъти селото и се запря задъхана в големия камък на площадчето. Монката, правнукът на дядо Манол, току-що бе завършил медицина. И си идваше доктор у дома. От вълнение и възторг котките размахаха опашки като приветствени знамена, а кучет ...
  692 
Гледаше танцуващите снежинки под лампата на пътя. Те не предполагаха, че несправедливостта съществува. Поглеждаше вратата, която също не знаеше, че преди малко ще е способна да причинява болка, докато се затваря. Стъпките му –отекващи, скърцащи в снега. Отиващи си стъпки. Сковаваше я страх. Цепеници ...
  673  19 
Капки кръв са се просмукали в пясъка на плажа. Образуват следа.
Обвинявах майка си как е могла да се влюби във възможно най-неподходящия мъж.
Следата отвежда към брега където лежи Айрийн. Свила е ръцете си върху гърдите си, които се вдигат задъхано. Блузата ѝ е изцапана с аленочервени петна. Взира с ...
  336 
Верен на думата си, Франк остана още час, в който й обясни малко по-подробно за бариерите, но се ограничиха до теорията, тъй като магията й не се бе завърнала. Все още не бе толкова прецизна, колкото й се щеше. Можеше да се каже, че използваше атма повече като меч, отколкото като скалпел, а ако се о ...
  431 
Беше декември, някъде към един часа след полунощ. Къщите спяха килнати настрани, притиснати от натрупания сняг. От комините се издигаше топлия дъх на изгорелите вече дърва. Снегът беше обгърнал селото с тишина. Тази тишина се стори твърде чувствителна именно на арабина, който тъкмо затваряше вратата ...
  596  18 
Беше почти невъзможно за Лизи да пренасочи мислите си от разкритията, които току-що направи, към гостите. Една част от нея всъщност се изкуши да каже на Франк, че ще се престори, че не е тук, за да могат да поговорят още, но друга й напомни, че далширът не беше обикновен благородник, а принц. Принц, ...
  484 
Елизабет се протегна мързеливо в мекото легло.
Вече се будила веднъж преди няколко часа, но спомняйки си, че вече не работи за Аша, няма сърдит страшник и няма за какво да закъснява, просто се обърна на другата страна и продължи да спи. Сега, за първи път от ужасно много време, не я тормозеше никакв ...
  1275 
На вратата се почука. Лизи вдигна глава напрегнато.
– Спокойно. – каза й Чарли. – Страшникът няма как да ни намери тук. Сигурно е…
– Елизабет? – чу се приглушеният глас на Сам.
Първата й реакция бе да се отпусне с облекчение. Минаха цели няколко секунди, преди девойката да си спомни, че всъщност е с ...
  414 
Като длани, разкъсани от тръните на отсечените акации започнаха да кървят и дните им. Изпълнени ту с вкуса на сладостта на залезите, стичащи се по върховете на бориките, ту с горчивината на изтръпналите есенни сутрини, които попарваха със слана всичко, до което се докоснеха.
Безмилостно време на гор ...
  707  18 
Елизабет подскочи със сподавен писък, след което се извъртя и го ръчна с бъркалката в гърдите.
– Ето затова! – заяви му смръщена и след като осъзна, че той все още не я е пуснал, го цапна през ръцете. – Твоето няма да е досаждане, а ще е промъкване и изкарване на акъл!
– И прегръщане, амара. – попра ...
  423 
След две седмици копане, най накрая стигнаха и до акациите. Пречели на оградата – така се изрази работникът. Гошо го пращал да му каже, че трябва да се отрежат. И понеже били повечето в неговия двор...
- А защо не дойде Гошо да ме пита?
Работникът вдигна безучастно рамене.
Насим му обърна гръб и тръ ...
  597  11 
Мошеникът влезе в кръчмата. Не беше хан или странноприемница, не беше дори ресторант. Беше кръчма – много хубава и чиста, в един от по-богатите квартали на града, но кръчма. Що за човек би убил един от най-богатите хора в града, ако не и в държавата, и след това би отишъл да запива в кръчма?! Имаше ...
  1173 
Събуди се на обед с главоболие и болки по цялото тяло и пак заспа. Доколкото разбираше, живееше в непозната къща и всички крушки бяха изгорели. Тя търсеше светлина, щракаше подред копчетата, но вътре оставаше все така тъмно. Тогава намери един стол и реши да пробва да ги завинти. Светна само тази на ...
  1293  18 
Нощният полъх на февруарския студен вятър му напомни отново за мразовитите дни на изгнание в килията му. Разказите на невидимия съседен изгнаник за образа на света, с които обрисуваше стените на клетката си, му помогнаха да запази съзнанието си. Дращеше криви черти, постепенно кривите черти придобих ...
  690 
Въпреки ранният час, суматохата в заведението достигаше кулминацията си! От една страна редовните отрепки спореха ожесточено и вдигаха шумни наздравици, с малките изключения, които лежаха по пода, изпаднали в несвяст. От друга, дузина леки жени, заедно със сводниците им, бяха решили да разпуснат сле ...
  590 
Всеки знае че ако една история започва с “имало едно време…” завършва щастливо.
На театралната сцена група деца от началното училище, облечени в костюми, представяха спектакъл за цифрите. Далия беше в ролята на фея с вълшебна пръчица, с която отброяваше хората в публиката. Имаше грееща невинна усмив ...
  984 
Ръка завъртя превключвател. Бавно, по посока на часовниковата стрелка. Една шеста от целия оборот. Еквивалента на включен на максимум котлон на готварска печка. Крехка длан, елегантно преминаваща през тънка предмишница и леко разширяваща се след лакътя преди да достигне до рамото. Бледа, кремаво сив ...
  644 
– Тъй, тъй! Виждам, че пак сме на коня, тоест – пред компютъра. Пишеш ли, сладурче, пишеш ли? Пиши, пиши, че имаш каши за оправяне!
Алибей Симън внимателно, почти любовно затвори вратата, облицована с мебелно фолио, имитация на тъмнорозово парагвайско дърво кокоболо и надникна любопитно зад гърба на ...
  568 
Или какво е правил Чарли по време на последната мисия на Лизи и Финиан
Щом Финиан се нахрани, заяви, че се качва до стаята, за да вземе екипировката си. Лизи пък се опита да отсервира, но успя да вземе само своята чиния, защото Флетчър и Казра грабнаха всичко останало и го понесоха към кухнята и ник ...
  772 
Сам беше прекарал остатъка от деня, обяснявайки на вещицата какво се беше случило и защо се е наложило да убие съществото. Естествено използва появата на гвардейците, в лицето на Хирса, като нуждата да покрие следите. За щастие, Малора беше приела всичко добре и този път го пусна само след няколко ч ...
  727 
Бурята продължи още близо час, като постепенно отслабваше. Когато най-накрая приключи, лъчите на слънцето си проправиха път през цепнатините на вратата и залостените кепенци, позволявайки съвсем ясно да се види всичката мръсотия на дъното на езерото, в което се беше превърнал първият етаж. Облекчени ...
  695 
На пръв поглед изглеждаше като обикновена кола. Хващаше окото. Аеродинамичната форма, доста повдигнатата задница, широките гуми и добре боядисана. Без забележки, макар че не минаваше за луксозна. Впечатляващото в нея обаче се криеше под ламарината. Двигателя! Специално подобряван с годините... да. Н ...
  694 
Глава 3
Небето заплака горчиви сълзи. Тъгуваше по отминаващото лято. Есента, като ревнив любовник, изстуди с дъха си свидетелството за тяхната любов. Дърветата се окичиха в премяната на изгряващото слънце. Само една магнолия бе цъфнала в снежнобяло като булка готова да се отдаде на любимия си. Тя се ...
  1180 
Не рожден ден, а сватба вдигаше Мъндьо. Така решиха към 22 часа вечерта комшиите, когато писна гайдата от тонколоната в двора на Гошо и неусетно заигра по улицата. Гайди и кларинети ли бяха посадени в сърцата на тукашните, чак мракът взе да се листи пред очите им. Но на облаци все едно идеше свирнят ...
  716  19 
От рождения си ден Надя запомни ясно само началото и краят. Началото, когато посрещаше гостите. И краят, в който Насим ѝ придържаше косата над легена.
Макар че през целия ден се подготвяха младежите и девойките не само на улица „Полк. Дрангов”, ами почти цялото село беше научило, че Мъндьо е разреши ...
  1248  16 
Въведение
Има ли начало, което да е люлката на всички начала? Първоизточникът! Нещото, от което е възникнало всичко. Всичко познато и все още не открито – цялото битие. Искрата на големия взрив, та и преди нея, чак до вече неясните гаснещи сенки водещи до абсолютното Нищо! Там, където дори самото вр ...
  689 
В стаята беше бяло и тихо. От отворения прозорец влизаше ароматът на прецъфтелия трендафил, а един слънчев лъч се беше промушил покрай шева на пердето и пареше слепоочието на спящия. Часовникът тиктакаше на стената пред него задушно и монотонно.
Като преуморено животно, което пази своята територия – ...
  1292  20 
– Отвори очи, шейа. – познат, настойчив глас едва успя да надвика воя на бурята. – Погледни ме.
Елизабет вдигна глава и надникна над дюшека, боейки се да не би да й се е причуло. Когато видя силуетa на Франк, почти напълно прозрачен и блед, я заля облекчение, от което поне малко от топлината се завъ ...
  619 
Вятърът се беше засилил доста, докато Лизи се прибере в странноприемницата. Завихряше облачета пясък, хвърляйки го в очите на минувачите, буташе кепенците на прозорците и разсейваше топлината от сутрешните лъчи. За момичето носеше и някакво напрежение, което караше главата и да бучи и пръстите й да ...
  1261 
Елизабет се събуди от усещането, че нещо не е наред, което упорито отказваше да си иде, колкото и тя да се опитваше да го прокуди. Първоначално не проумяваше какъв може да е проблемът, след като лежеше в чисто и меко легло и беше в сигурната прегръдка на Сам, но постепенно събитията от предната нощ ...
  728 
Това се случи в ония стари времена, когато Лешник не беше някое забутано село в Нейдеградска област, близо до границата, и даже не беше село, а столица на царството на цар Мързелан и царица Следобедна Дрямка. И се наричаше не Лешник, ами Гнидобрадово.
Тогава вълците и лисиците из нейдеградските земи ...
  448 
Откърти се снощният сив, буреносен облак от ръба на връх Свети Костадин и се юрна надолу към Нейдеград, не можеш го стигна! Помъкна лошото време по сънените още улици и го обърна на бяла мъгла. Облаците от Гологунката и Сирнишка скала хукнаха по него, търкалят се и влачат мокър сняг, примесен с реже ...
  687  10 
Че съм ревнива, ревнива съм. Факт! Не че моичкият е някакъв хубавец невиждан, ама... Дето викат, може да е идиот, ама си е мой идиот, не си го давам! Не само идиот е той, Поликарп Поликарпов! По-възрастен е от мен с цели 12 години, наближава вече петдесетте и започна да оплешивява. Пусна си едно бир ...
  994 

Изминаха няколко месеца, в които нищо съществено не се случи. Но след това започна войната между Русия и Украйна. Този факт тревожеше Лео, точно това не трябваше да узнаят тези, които бяха го изпратили тук на Земята. Залогът беше много голям. Той знаеше, че човечеството е в опасност. И рискът него ...
  414 
/ Авторите сме сестра и брат /
Лео
/ Роман /
Част осма
… ...
  502 

Вече съм вкъщи, а все още си представям Лео. Ако не беше Марин, може би разговорът би тръгнал в друга посока… Но да си призная шефът е много забавен и вечерята си я биваше. Дълго време не можах да заспя и най-накрая, унасяйки се, си припомних думите на Марин, че не е необходимо да ходим на работа ...
  474 
Елизабет не отвърна. Всъщност му се стори, че отново се замисля дали да не си тръгне.
– Наистина ли е толкова важно за теб? – попита го. Гласът й беше напрегнат, издавайки колко важен е този въпрос. – Не е някаква игра?
– Не е игра, амара. – отговори й тихо, а погледа му беше изцяло съсредоточен вър ...
  576 
Продължение на романа "Лео", част шеста
Мария Мустакерска и Димитър Мустакерски
/ Авторите сме сестра и брат /
Лео
/ Роман / ...
  321 
Първоначално се беше зарадвал, когато тя му проговори. Беше се надявал, че нещата може и да се оправят поне донякъде. Осъзнаваше, че вече няма да са като преди. От този момент нататък отношенията им само щяха да се влошават. Каквото и да направи или не направи – това беше пътят пред него. Само че се ...
  645 
Предложения
: ??:??