14 703 резултата
Баба Кера и Жана
Изпълни се домът на баба Кера. Гости от Франция им дойдоха. Внукът с жена си – французойка, и правнучката Жана. Прегърна бабата внука. Мил ѝ беше, носеше името на дядо си Борис. Притисна го до себе си, помилва го, целуна го и чувстваше, че нейният Борис на младини държи в ръцете си. ...
Изпълни се домът на баба Кера. Гости от Франция им дойдоха. Внукът с жена си – французойка, и правнучката Жана. Прегърна бабата внука. Мил ѝ беше, носеше името на дядо си Борис. Притисна го до себе си, помилва го, целуна го и чувстваше, че нейният Борис на младини държи в ръцете си. ...
2286
2
7
Реши да се обади на брат си. Тази болка не минаваше вече трети ден.
– Вляво е – каза. – Трябва да е от сърцето. Обаче защо не получавам инфаркт досега?
Брат му се изсмя.
– А трябва ли?
– Де да знам. Така съм чувал. Бодне те яко – и отиваш на кино. ...
– Вляво е – каза. – Трябва да е от сърцето. Обаче защо не получавам инфаркт досега?
Брат му се изсмя.
– А трябва ли?
– Де да знам. Така съм чувал. Бодне те яко – и отиваш на кино. ...
650
7
- Името ми е Странник! А твоето? - очите му потъваха в нейните и покълваха в сърцето и.
- Евера. - нещо в него я интригуваше и я караше да се чувства така, сякаш предстояха вълнуващи мигове! Наистина беше странен.
- Имаш прекрасни очи!- погледът му не слизаше от нейния.
- Това е клиширано, опитай па ...
- Евера. - нещо в него я интригуваше и я караше да се чувства така, сякаш предстояха вълнуващи мигове! Наистина беше странен.
- Имаш прекрасни очи!- погледът му не слизаше от нейния.
- Това е клиширано, опитай па ...
504
-Недей! Моля те недей! Не го прави… Не ми го причинявай! Спомни си за всичко хубаво, за всички усмивки, за всеки момент на щастие… Не ги заличавай с тази трагедия! Моля те!
-Ти си виновна! Ти и само ти! Имах нужда от теб, исках само приятел, а ти ме предаде, обърна ми гръб и ме остави сама… Вярвах т ...
-Ти си виновна! Ти и само ти! Имах нужда от теб, исках само приятел, а ти ме предаде, обърна ми гръб и ме остави сама… Вярвах т ...
644
Ти не съществуваш. Сянка си, полъх на времето, воал на вечността. Понякога си лоша, друг пък – още по-лоша. Виждал съм те злобна. Такава ли е винаги красотата? Няма да забравя как блъсна пепелника на терасата. Знаеш, че там пуша. Не ми позволяваш на друго място. Аз се съгласих да спазвам тази забран ...
381
2
1
ПРЕГЪРНИ МЕ
Камери, микрофони, репортери задават въпроси... Пожарникарят седи на тротоара, зад гърба му е още горящата сграда. Седем пъти се връщал, пренасял старците от дома през огъня, с риск за живота си. Гледа в земята, ръцете му леко треперят, стиска каската, косата разрошена, от нея се спускат ...
Камери, микрофони, репортери задават въпроси... Пожарникарят седи на тротоара, зад гърба му е още горящата сграда. Седем пъти се връщал, пренасял старците от дома през огъня, с риск за живота си. Гледа в земята, ръцете му леко треперят, стиска каската, косата разрошена, от нея се спускат ...
730
2
3
Брегът затвори очи, уморен от лятното слънце. Очакваше прохладната ласка на вечерта, когато небето щеше да се превърне в безкраен дансинг. Отново звездите и облаците щяха да танцуват, опиянени от цигулката на вечерния бриз.
Сякаш слят с него, до скалата стоеше изправен мъж. Гледаше жадно към хоризон ...
Сякаш слят с него, до скалата стоеше изправен мъж. Гледаше жадно към хоризон ...
1076
10
ОБЯВА
Публикувах обява в местния вестник: „Търся жена, с която да отгледам сина си. Причината – още няма седем години.”
През първия ден позвъниха две ученички да питат „за колко евро на час”. Извиних им се, обясних им спокойно, че не са разбрали обявата.
Цяла седмица никой не ми се обади. В събота в ...
Публикувах обява в местния вестник: „Търся жена, с която да отгледам сина си. Причината – още няма седем години.”
През първия ден позвъниха две ученички да питат „за колко евро на час”. Извиних им се, обясних им спокойно, че не са разбрали обявата.
Цяла седмица никой не ми се обади. В събота в ...
748
2
5
Белият яшмак
Дядо Вели бършеше с бяла ленена кърпа, извезана по краищата с червен конец, потното си лице и врат. Бърше и му се струва, че меките топли ръце на неговата Гюлфие го галят. Споменът го люшна…
Стои на пътната врата, а насреща му върви Гюля, неговата Гюля. Като затропала с ония мънистени ч ...
Дядо Вели бършеше с бяла ленена кърпа, извезана по краищата с червен конец, потното си лице и врат. Бърше и му се струва, че меките топли ръце на неговата Гюлфие го галят. Споменът го люшна…
Стои на пътната врата, а насреща му върви Гюля, неговата Гюля. Като затропала с ония мънистени ч ...
1800
4
12
Екскурзия за Хелоуин
Те са тук. Те са сред нас. Щом падне здрач залостете вратите и затворете прозорците. И ако някой ви почука – не отваряйте. Защото те излизат само нощем. И не само на Хелоуин.
***
Когато я видя усмихната и щастлива на прага на вратата в първия момент Иво се учуди. Отдавна не беше ...
Те са тук. Те са сред нас. Щом падне здрач залостете вратите и затворете прозорците. И ако някой ви почука – не отваряйте. Защото те излизат само нощем. И не само на Хелоуин.
***
Когато я видя усмихната и щастлива на прага на вратата в първия момент Иво се учуди. Отдавна не беше ...
798
Габи Габи
Трябваше да се появи отново Габи Габи, но я няма. Мониторът е смразяващо тъмен, защото в онези бездънни кладенци горе следата се губи и метеорът бърза към своята Голгота. Казват, че по това време на годината по небето скитат леониди, което ме кара да мисля, че Габи Габи е някъде там – може ...
Трябваше да се появи отново Габи Габи, но я няма. Мониторът е смразяващо тъмен, защото в онези бездънни кладенци горе следата се губи и метеорът бърза към своята Голгота. Казват, че по това време на годината по небето скитат леониди, което ме кара да мисля, че Габи Габи е някъде там – може ...
681
1
4
ВЛАКА СТРЕЛА
Било е сън! Това „Сашо, Саше-е-е!” е било на жена му. Още не може да отлепи клепачи! Все този сън! Пътува с влак. Бърз влак. Влака Стрела. Купето е пълно с хора, а той спи уморен. Наближава неговата гара, а той не може да се събуди. Викат го, карат го да слезе. Не може, пропуска я. Нищо ...
Било е сън! Това „Сашо, Саше-е-е!” е било на жена му. Още не може да отлепи клепачи! Все този сън! Пътува с влак. Бърз влак. Влака Стрела. Купето е пълно с хора, а той спи уморен. Наближава неговата гара, а той не може да се събуди. Викат го, карат го да слезе. Не може, пропуска я. Нищо ...
940
1
2
Изобщо не можах да вдяна тогава, защо Пичът постъпи така. Той имаше всичко. Такива спомени имам. Ако седна да ги разправям, ще ми изтръпнат крачката. Доста пия в тази пуста Франция. Пия тяхното гъсто вино и се мотая безцелно.Но когато пия, си губя физиономията. Гледам се в огледалото, плезя се, крив ...
630
1
5
Звуците от къщата
мистерия, хорър
***
Малко след като заживя в този дом, започна да чува странните звуци. Те се появяваха към четири - четири и половина следобед и спираха към шест.
Ричард беше самотен четиридесет годишен мъж и изкарваше прехраната си като компютърен програмист. Работата му беше вкъ ...
мистерия, хорър
***
Малко след като заживя в този дом, започна да чува странните звуци. Те се появяваха към четири - четири и половина следобед и спираха към шест.
Ричард беше самотен четиридесет годишен мъж и изкарваше прехраната си като компютърен програмист. Работата му беше вкъ ...
813
1
4
Понесе животното към къщи с ясното съзнание, че върши голяма глупост. Котката беше много стара, проскубана и мършава. Но се гушна на рамото й толкова нежно и започна леко да мърка, сякаш пееше... беше я хранила в продължение на четири години - всеки обяд, до контейнерите зад офиса. Докато собственот ...
1911
4
8
Честността е колие с бодли, което нося. Колкото повече хората се доближават до мен, толкова повече ги наранявам. Постепенно колието се превърна в роба, която отблъсква хората, но чак, когато видят кръвта лееща се от ръцете им. "Пазете се" – казвам им, а те ми казват, че всичко е наред. Наред е, дока ...
666
Кучка.
О, извинявай!
Не, нямах предвид това - пак грешно си ме разбрала. Обичам те дори бе, муци. Просто не мога да те трая. Ей така, с мазничка усмивка. Нищо лично.
Вещи и мъже. Мъже и вещи. Нещата, които била докосвала и нещата, които била целувала. Къде се била спускала и къде се била крила. Кой ...
О, извинявай!
Не, нямах предвид това - пак грешно си ме разбрала. Обичам те дори бе, муци. Просто не мога да те трая. Ей така, с мазничка усмивка. Нищо лично.
Вещи и мъже. Мъже и вещи. Нещата, които била докосвала и нещата, които била целувала. Къде се била спускала и къде се била крила. Кой ...
617
1
Мони сдъвка набързо, подадения му залък хляб и погледна с благодарни, но все още жадни очи.
- Еее, приятелю и аз искам още, но това е, което имаме за днес! Утре, ако е рекъл Господ, ще имаме повече!- Боян погали нежно рошавия, гледащ го с обожание, уличен пес. Такава преданост не бе виждал сред хора ...
- Еее, приятелю и аз искам още, но това е, което имаме за днес! Утре, ако е рекъл Господ, ще имаме повече!- Боян погали нежно рошавия, гледащ го с обожание, уличен пес. Такава преданост не бе виждал сред хора ...
1274
1
2
Вратата се отвори рязко и в кабинета влетя един млад, наскоро завършил обучението си лекар, когото познавах бегло – само заради честите ни разминаванията по болничните коридори и съвместното висене пред машината за кафе. Работеше някъде по горните етажи, дори не знаех името му. Но иначе беше симпатя ...
623
1
1
Вдишвам. Плача. Спя. Суча. Плача. Напикавам се. Смея се. Спя. Плача.Суча. Смуча биберон. Раста. Смея се. Играя. Лазя. Ходя. Бърборя. Не разбирам. Чупя неща. Дъвча. Спя. Плача. Смея се. Хитрувам. Лъжа. Тичам. Ходя на ясла. Дърпам се. Плача. Удрям деца. Ям пясък. Пия водни бои. Отивам на градина. Игра ...
877
3
18
Вдъхновено и посветено....
Всеки носи своя глад в сърцето си. Глад, който няма насищане. Миг неслучайност може да ти преобърне живота. За тази история ще ми е нужно бутилка качествен алкохол. Помня всяка дума от онзи период, всяка мисъл, стенание, аромат и вкус... жадувам... Ще ми е нужна помощ! Пом ...
Всеки носи своя глад в сърцето си. Глад, който няма насищане. Миг неслучайност може да ти преобърне живота. За тази история ще ми е нужно бутилка качествен алкохол. Помня всяка дума от онзи период, всяка мисъл, стенание, аромат и вкус... жадувам... Ще ми е нужна помощ! Пом ...
1567
5
21
Там, където водите на пенливия Тонзос се успокояват, оставили назад теснината на пролома и в сребристобял унес навлизат в низината, която води чак до Бяло море, на висок, издигнат от майката Земя хълм, стои на пост самотен страж.
Изправена сред нищото, в едно от най-отдалечените кътчета на Родината, ...
Изправена сред нищото, в едно от най-отдалечените кътчета на Родината, ...
2307
Бутам бясно количката между рафтовете в магазина и хвърлям в пълен безпорядък пържоли, картофи, салата, вино… Нещо забравям, съсредоточавам се, мисля, потърквам чело. Къде по дяволите сложих проклетия списък? Ровя нервно из чантата, докато един чичка ме побутва отзад с неговата количка. Отстъпвам кр ...
1313
1
6
Вървях както винаги забързано с потока вечерно уклюмали есенни хора, нагоре по тясната калдаръмена улица на стария софийски квартал. Видях го в последния миг - приседнал на циментово стъпало, почти до плочника.
Същински рошав, но побелял Форест Гъмп като от онази част на филма, в която тичаше непрес ...
Същински рошав, но побелял Форест Гъмп като от онази част на филма, в която тичаше непрес ...
852
– Ооо, хайде, Лари! – протестираше Карла. – Не ми казвай, че и тази година няма да отидем до вилата на мъгливото езеро, само заради някакъв призрак, който си видял там като дете.
Само при споменаването на вилата и Лари го присви сърцето. Всъщност той не беше виждал призрака само като дете. Беше вижд ...
Само при споменаването на вилата и Лари го присви сърцето. Всъщност той не беше виждал призрака само като дете. Беше вижд ...
570
3
Бавно и някак заговорнически стрелките на училищния часовник се докоснаха за миг, разминавайки се в противоположни посоки, за да възвестят едновременно края на първата смяна и началото на обяда, като закачливо намигнаха на Стамен.
- Време е! - помисли си Стамен- училищният разсилен, който след цели ...
- Време е! - помисли си Стамен- училищният разсилен, който след цели ...
1108
1
Животът бавно напускаше вече немощното тяло на баба Ваца. Доскоро ясните очи губеха искрицата живот. Заедно с нея бавно умираше и къщата. В градината висяха презрели чушки, а доматите гниеха, никому непотребни. Буренът завземаше все по-големи територии и се превръщаше в единствен господар.
Прикована ...
Прикована ...
1294
2
6
МАКОВЕ
Малкото момиченце се разхождаше само край нажежената от яркото обедно слънце железопътна релса. Оглеждаше се лениво, потънало в собствените си детски мисли и тихичко си промърморваше нещо на глас. От време на време надигаше изненадано глава, сякаш дочувайки тътена на далечен бърз влак. Тишина ...
Малкото момиченце се разхождаше само край нажежената от яркото обедно слънце железопътна релса. Оглеждаше се лениво, потънало в собствените си детски мисли и тихичко си промърморваше нещо на глас. От време на време надигаше изненадано глава, сякаш дочувайки тътена на далечен бърз влак. Тишина ...
1603
2
4
Той беше едър старец с червени бузи и гъста, снежнобяла коса. Приеха го в белодробното отделение следобед. Тръгна по средата на коридора, с кални обувки и вълнен елек, който миришеше силно на нафталин. След него притичваше същата като него червендалеста старица, която едвам смогваше да следва широка ...
3951
2
8
Въпреки че все още беше есен, през последните дни времето се беше задържало доста студено. Слънцето срамежливо надничаше през облаците, но хилавите му лъчи не успяваха да се преборят със северняка. Вятърът проникваше през якето ми, особено там, отзад до ръкава, където беше толкова протрито, че почти ...
1274
1
5
Кофата за боклук беше червена, доста мръсна, с кафяви петна от съмнително естество, бе леко проядена тук-там, но се държеше като застаряваща хубавица, винаги бе готова да поеме необходимия ѝ боклук, за да се чувства нужна. Ивайлов я огледа, стори му се, че кофата е чудесна, експресионистична, дори в ...
488
Вече нищо не разбирам.. Преди си мислех, че ми е ясно това, онова, но вече не. Слязох от 4 тия етаж на училището, в лавката. За обяд. Преподавам литература и история на осмокласниците. Понякога пиша собствени нещица. Преди ги показвах на жена ми, но когато ме напусна и взе децата, спрях да имам на к ...
628
3
6
Скоро не бях писала проза. Като цяло скоро не съм писала каквото и да е. Не е като да нямах идеи или муза. Просто или нямах време заради работа, или бях навън с приятели или просто си губих времето във Фейсбук. Този път реших наистина да седна и да пиша като ми се пише, а не да отлагам за после. Щот ...
1268
2
2
Вървеше леко прегърбен, придържайки с двете си ръце яката, която скриваше почти цялата му глава. Вятърът периодично се усилваше и едрите капки дъжд безмилостно удряха откритата част от лицето. Бурята сякаш се опитваше да смаже упоритата дребна фигура, която устояваше на гнева на природата.
Деляха го ...
Деляха го ...
860
Бялата чапла крачеше важно край езерото и хвърляше от време на време любопитни погледи към старата порутена къща, около която не се виждаше жива душа Керемидите бяха вече изпочупени, гредите изгнили, а дворът буренясал и сякаш на птицата ѝ стана тъжно. Беше като стопанката самотна. Тази година нейна ...
949
1
3
Някой почука предпазливо на вратата на болничната стая. Звукът достигна до ушите на лежащия на леглото мъж, който инстинктивно се опита да каже нещо. Не успя дори да размърда устни, защото долната му челюст бе буквално закована посредством решетка от външни фиксатори. Можеше да мърда езика си, но не ...
1048
1
1
Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ги на гръб до пътя и ги изсипвахме в камионетките. От там гроздето отпътуваше към избата. А ние, сезонните работници, поемахме обратно по стръмния хълм нагоре. Напеченият от августовското слънце южен ...
3435
14
15
Страх плъзна из градчето. Необясним. Непредвидим. Лепкав страх. От няколко дни неведома сила биеше камбаната на малката църквица. Да речеш, че имаше повод, нямаше. Нито бурен вятър я разклащаше, нито поп дърпаше въженцето ѝ. То и клисар нямаше в градеца и никой не помнеше от кога църквата не бе откл ...
554
3
Давам апартамента под наем и се връщам на тавана си. Хазяйката ме посреща с отворени обятия и на часа изгонва някакво момче, за което упорито твърди че е наркоман. Когато влизам в жилището съм склонна да и повярвам. Голяма кочина е, но жената е на седемдесет, така че си го изчиствам сама. Връщам и к ...
726
2
3
Бръмбарът отскочи, издаде нещо много близко до писък и се вцепени. След секунди краченцата му отново затракаха към сълзата. Този път я приближи бавно, заобиколи я от другата страна и отново се опита да я захапе. Чу се съскащ звук и от устата му излезе пара, сякаш капка вода е паднала върху нагорещен ...
786
3
2
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
