14 695 резултата
СРЕЩА В ХОЛА
Тъкмо се връщам от Щатите, още не съм се изтупал от полепналата по мен миризма на пари, охолство, богатство и петрол – и гледам: седнал съм хола, омърлушен, нещастен и отчаян.
– Какво правиш в моя хол? – питам се и не мога да повярвам.
– А ти как влезе? – отвърща тоя неудачник. Не стига ...
Тъкмо се връщам от Щатите, още не съм се изтупал от полепналата по мен миризма на пари, охолство, богатство и петрол – и гледам: седнал съм хола, омърлушен, нещастен и отчаян.
– Какво правиш в моя хол? – питам се и не мога да повярвам.
– А ти как влезе? – отвърща тоя неудачник. Не стига ...
504
2
1
Джина и Хари
“Гончето е като общо куче. Куче на цялата дружина! Пуснеш ли го в гората, вдигне ли дивеча, не се знае на кой ще му излезе късмета да стреля. Може ти да си късметлията, може колегата до теб, а може и стрелците от последните пусии. Божа работа. Хората са го казали с една дума - “наслука” ...
“Гончето е като общо куче. Куче на цялата дружина! Пуснеш ли го в гората, вдигне ли дивеча, не се знае на кой ще му излезе късмета да стреля. Може ти да си късметлията, може колегата до теб, а може и стрелците от последните пусии. Божа работа. Хората са го казали с една дума - “наслука” ...
797
Лена
Осъдена на 20 години затвор
Толкова много лица. Толкова много погледи. Всички онези хора ме гледаха ужасени. Съдеха ме. Можех да го прочета в очите им. А други се страхуваха. Това беше нормално. Мислeха ме за опасна убийца. И как иначе? Ръцете ми бяха заключени с белезници. От дланите ми още се ...
Осъдена на 20 години затвор
Толкова много лица. Толкова много погледи. Всички онези хора ме гледаха ужасени. Съдеха ме. Можех да го прочета в очите им. А други се страхуваха. Това беше нормално. Мислeха ме за опасна убийца. И как иначе? Ръцете ми бяха заключени с белезници. От дланите ми още се ...
1173
1
В стаята беше тъмно. Пълнолунието вмъкваше бледи лъчи през прозореца и играеше по тялото и. Тя лежеше притихнала до него. Само дъха и се чуваше в промеждутъците на неговия глас. Беше красива, всеотдайна, разбираща и не искаща.
- Обичаш ли я? – звука прошепна сред песента на щурците.
- Да – кратко от ...
- Обичаш ли я? – звука прошепна сред песента на щурците.
- Да – кратко от ...
1274
2
1
Закусвахме в кухнята, както всяка една друга сутрин. Сякаш нищо не се бе случило. Мама приготвяше палачинки, а моя старец четеше вестникът докато си пиеше кафето. Бях седнал точно срещу него и го наблюдавах внимателно. Имах чувството че нещо не е наред. Цялата тази история с объркания полет и пратен ...
856
Това е един разказ за любовта. Но не бързайте да си мислите,че е поредната банална любовна история. Това е разказ за любов разделена между две жени. Сега ще си кажете - ето поредния любовен триъгълник. Но не е! Това е една необикновена история. Любов между живота и смъртта. Но да почна отначало, так ...
552
4
Опияняваща нощ. Черна, мека и топла като кадифе. Небето и земята се сливаха в едно и звездите сякаш блестяха в нищото. Едновременно далечни и близки, мигащи и неподвижни, красиви и студени, те криеха в себе си цялото онова очарование, което човек сякаш не, вижда, ами по-скоро чувства когато отправи ...
734
В събота, към пет и половина, кумовете звъннаха на дворната врата. Посрещна ги домакинът, усмихнат, ведър – както си го знаеха. Покани ги да влязат, заведе ги до шатрата и отиде за прибори. През това време се появи и стопанката на дома. И тя ведра, спокойна. Нямаше и помен от поведението и настроени ...
732
Мама затвори телефона. Очите й отново се пълнеха със сълзи, новините не бяха добри. Тя седна на стола срещу мен, хвана ме за ръцете и се опита да не рухне напълно.
–Нищо! Изпарил се е. Не мога да повярвам. Какво ли се е случило с него? Надявам се че поне е жив…- не успя да продължи, очевидно само ми ...
–Нищо! Изпарил се е. Не мога да повярвам. Какво ли се е случило с него? Надявам се че поне е жив…- не успя да продължи, очевидно само ми ...
793
3
Седя и зяпам. В колата съм, къде другаде. Паркирал съм окончателно до една улична лампа. Пиша от тъпия си смартфон и съм пиян до козирката на шапката си. Имам хубава шапка. Е имал съм и по- хубави. Но с тази имам спомени. Почти се разпада. Никой не може да ме обвини, че съм си пуснал брада и нося ша ...
1098
2
4
Аня остана в офиса след работа, за да успее да навакса за предстоящите празници. Потри очите си, защото я боляха от преумора и опъна под бюрото схванатите си крака, което не помогна особено, затова реши да се разтъпче малко из стаята. Отиде до прозореца, подпря се на лявото си рамо и се загледа навъ ...
655
1
Ники
Осъден на 40 години затвор
Да си родител е трудно. Понякога в стремежа си да осигуриш добър живот на детето си пренебрегваш други важни неща. Обсебен от идеята да подсигуриш бъдещето на своето най-свидно същество, забравяш, че всяко твое действие е от значение. Ти си пример за своята рожба. Ти ...
Осъден на 40 години затвор
Да си родител е трудно. Понякога в стремежа си да осигуриш добър живот на детето си пренебрегваш други важни неща. Обсебен от идеята да подсигуриш бъдещето на своето най-свидно същество, забравяш, че всяко твое действие е от значение. Ти си пример за своята рожба. Ти ...
1270
СРОК НА ГОДНОСТ
Майко мила, изхвърлил ги е! Какъв човек!
Ослушвам се — няма ги, заминали са.
Помолиха ме да изхвърля боклука, че закъсняват за театъра. Боклукът е под мивката, разделен в три торби: пластмаса, хартия, смесен. В смесения, най-отгоре, виждам кутията с пасти и найлоновите пликчета с тън ...
Майко мила, изхвърлил ги е! Какъв човек!
Ослушвам се — няма ги, заминали са.
Помолиха ме да изхвърля боклука, че закъсняват за театъра. Боклукът е под мивката, разделен в три торби: пластмаса, хартия, смесен. В смесения, най-отгоре, виждам кутията с пасти и найлоновите пликчета с тън ...
813
2
5
Слука на вадата
Няма нищо по – вълнуващо и по – приятно за ушите на ловеца от преплитащите се един в друг акорди на спусналите се по прясната дивечова диря кучета. Тогава плътният и басов лай на някой барак дрезгаво се издига над тънкия и писклив гласец на някое младо гонче, а отстрани се дочува сам ...
Няма нищо по – вълнуващо и по – приятно за ушите на ловеца от преплитащите се един в друг акорди на спусналите се по прясната дивечова диря кучета. Тогава плътният и басов лай на някой барак дрезгаво се издига над тънкия и писклив гласец на някое младо гонче, а отстрани се дочува сам ...
847
ПЪКЪЛ XVI
Разсъжденията на един прокълнат лечител
„Животът е прекрасен! Толкова много нови възможности предлага. Такъв просперитет. А всичките тези успехи… кой може да се похвали с повече постижения в генетиката от мен? Кой може да каже, че е по-добър от доктор Джордж Фосил и е излекувал повече и по ...
Разсъжденията на един прокълнат лечител
„Животът е прекрасен! Толкова много нови възможности предлага. Такъв просперитет. А всичките тези успехи… кой може да се похвали с повече постижения в генетиката от мен? Кой може да каже, че е по-добър от доктор Джордж Фосил и е излекувал повече и по ...
431
Вече бях под завивките, когато отвън се чу някакъв шум. Не ми отне много време да осъзная че някой удря по прозореца ми. За секунда изтръпнах, все пак стаята ми беше на втория етаж. Единствения начин да се стигне до прозореца ми е, ако се покатериш по големия бор, който в момента хвърляше заплашител ...
956
1
3
Досадна муха. Бръмчи сърдито. Tрохи по масата и пода. Изцапан с лютеница нож. Обърнат стол на земята. Обесена слушалка на телефон. Неговият неспирен сигнал – сигнал за тревога. Сивото перде - като разстреляна птица – крепи се на три кукички само. Чорапчето на Мая – онова, любимото й, беличкото с чер ...
865
4
РОСЕНОВА ПОЛЯНА
— Върви, като си решила! — махна с ръка примирено мъжът и́. — С кого мислиш ... сама ли ще идеш?
— Не, как сама! — възмути се Райна. — Трябва да си намеря побратим или посестрима.
Нищо не каза Павли, само повдигна учудено вежди.
— Моля те, како Пено, не ми отказвай! Стани ми посестри ...
— Върви, като си решила! — махна с ръка примирено мъжът и́. — С кого мислиш ... сама ли ще идеш?
— Не, как сама! — възмути се Райна. — Трябва да си намеря побратим или посестрима.
Нищо не каза Павли, само повдигна учудено вежди.
— Моля те, како Пено, не ми отказвай! Стани ми посестри ...
774
2
Нещата направиха рязък завой и се върнаха в самото си начало. Смазващата реализация на факта, че съм възрастен човек ме разобличи като слаба версия на героя, когото винаги съм искал да бъда. След кратката заблуда за радост дните отново са сиви и аз отново слушам старите песни, и отново се опитвам да ...
543
ЛЮБОВНА МАГИЯ
В малко градче, циганка да отвори закусвалня си е голямо събитие. От два месеца горските търчаха всяка сутрин да ядат шкембе чорба и разни супи.
— Страшна циганка, началник! — обясняваха му после. — Страшно готви, а и хубавица!
Знаеше си началникът, че не е само заради чорбата. Пусто о ...
В малко градче, циганка да отвори закусвалня си е голямо събитие. От два месеца горските търчаха всяка сутрин да ядат шкембе чорба и разни супи.
— Страшна циганка, началник! — обясняваха му после. — Страшно готви, а и хубавица!
Знаеше си началникът, че не е само заради чорбата. Пусто о ...
1435
3
4
Джонатан Сноу знаеше, че ако не успее да задържи музата си, го очаква бавно, но сигурно интелектуално пропадане. Не само щеше да загуби способността си да пише смислени неща, но и щеше да се превърне в полуидиот, каквато съдба бе сполетяла 99% от населението. Колкото и да му бе трудно да понася вкус ...
758
Изтичах в спалнята и затръшнах вратата зад гърба си. Не можех да го видя, но знаех че е някъде тук. Опитваше се да се скрие от мен. Очевидно знаеше какво ще се случи ако го открия.
–Хайдеее, Тоомиии! Излееез момчеее. Всичко ще е наред.
Паднах на колене и надникнах под леглото. Нямаше го. Отново се о ...
–Хайдеее, Тоомиии! Излееез момчеее. Всичко ще е наред.
Паднах на колене и надникнах под леглото. Нямаше го. Отново се о ...
612
Събота
Мило дневниче,
Днес станах на 10 години и моите приятели от клиниката ми подариха теб. Казаха, че съм много специална и заслужавам специален подарък. Да аз наистина съм специална и много различна от децата на моите години. Родила съм се с остеогенезис имперфекта. Сигурно се чудиш какво е това ...
Мило дневниче,
Днес станах на 10 години и моите приятели от клиниката ми подариха теб. Казаха, че съм много специална и заслужавам специален подарък. Да аз наистина съм специална и много различна от децата на моите години. Родила съм се с остеогенезис имперфекта. Сигурно се чудиш какво е това ...
835
4
Из цикъла " Тя, другата"
– Айде , бе братче, докога ще чакаме! Може ли такова нещо, с дете сме! Габи, престани да блъскаш масата! Айде, ела, три пъти двойка кебапчета, поне си запиши, че после пак ще чакаме! – мъж на средна възраст нервничеше припряно, но глъчка от деца и шумотевица от другите маси, ...
– Айде , бе братче, докога ще чакаме! Може ли такова нещо, с дете сме! Габи, престани да блъскаш масата! Айде, ела, три пъти двойка кебапчета, поне си запиши, че после пак ще чакаме! – мъж на средна възраст нервничеше припряно, но глъчка от деца и шумотевица от другите маси, ...
945
4
Минаваше 18,30 часа, когато пред блока на Маргарит Симеонов спряха два необозначени полицейски автомобила. От единият слезе екипа от лабораторията, а от другият двамата детективи Кочев и Марков. Кочев хвърли тъжен поглед на бетонния пейзаж- работнически квартал, в който всеки блок, всеки вход прилич ...
643
3
Смяната свършваше доста късно, а аз още не бях свикнал да се прибирам до вкъщи по тъмно. Тази нова работа не ми допадаше, но след като ме пуснаха от полицията нямах избор освен да я приема. Иначе банката щеше да ми вземе дома и оставах на улицата. Последните дни ми се налагаше да ходя пеша, защото б ...
914
3
Оставаше по-малко от час до края на работния ден и двамата детективи се опитваха да убият минутите с планове за предстоящите почивни дни. Бюрата бяха прилежно подредени, докладите написани, само чакаха момента за предаване. Унесени в сладки приказки, дори не забелязаха влизането на патоанатома, докт ...
721
9
Бойка магазинерката пушеше цигара пред вратата на магазина. Беше горещо и душно дори на сянка и капчици пот се стичаха по слепоочията и. Листата на дървото отсреща не помръдваха, а кучката Сара беше изплезила език под сянката му, с надеждата, че ще подухне вятър и ще я разхлади. Бойка пиеше чай, бях ...
813
1
7
ТАКСИДИОТ
Не можех да не спра на стопаджия в черно расо. Божи човек! Уж имаше само една малка чанта в краката, а домъкна още два големи сака от канавката! Метна и едно расо на задната седалка:
— Да съхне, че е още влажно. Прах се в реката.
— Аз съм за Априлци.
— За Горна Оряховица — сподели отецът. ...
Не можех да не спра на стопаджия в черно расо. Божи човек! Уж имаше само една малка чанта в краката, а домъкна още два големи сака от канавката! Метна и едно расо на задната седалка:
— Да съхне, че е още влажно. Прах се в реката.
— Аз съм за Априлци.
— За Горна Оряховица — сподели отецът. ...
1490
1
8
„Действителността надминава всяка фантазия.“
Марк Твен
По действителен случай.
Малката му ръка леко се плъзгаше по голия и гладък крак. Усещането беше невероятно за него. Никога преди това не беше изпитвал подобно нещо. Зрели, женски, нежни крака! Наслаждаваше се, въпреки, че не беше много наясно за ...
Марк Твен
По действителен случай.
Малката му ръка леко се плъзгаше по голия и гладък крак. Усещането беше невероятно за него. Никога преди това не беше изпитвал подобно нещо. Зрели, женски, нежни крака! Наслаждаваше се, въпреки, че не беше много наясно за ...
1642
Има дни
Има дни, в които ми е все тая.
Гол охлюв се влачи мазно по нервната ми система и оставя видими, слузести следи. Мирише на терпентин. Оставя петна по дрехите ми и лошо предчувствие в душата.
И ми е все тая, защото съм лудичък и полудявам все повече.
Лудост е да виждам! ...
Има дни, в които ми е все тая.
Гол охлюв се влачи мазно по нервната ми система и оставя видими, слузести следи. Мирише на терпентин. Оставя петна по дрехите ми и лошо предчувствие в душата.
И ми е все тая, защото съм лудичък и полудявам все повече.
Лудост е да виждам! ...
627
6
Аз, душата от България
Недей, не трябва! Не е дошло времето! Всички сякаш ми крещяха и може би си мислеха, че могат да променят нещо… Случи се толкова бързо. Трябваше да се родя! Исках! Сега и точно в България! И тръгнах, поех по пътя към Земята, където една малка страна не спираше да ме радва и уди ...
Недей, не трябва! Не е дошло времето! Всички сякаш ми крещяха и може би си мислеха, че могат да променят нещо… Случи се толкова бързо. Трябваше да се родя! Исках! Сега и точно в България! И тръгнах, поех по пътя към Земята, където една малка страна не спираше да ме радва и уди ...
698
Общуваме с хората, сякаш сме в купе на пътуващ влак. Споделяме всичко, късаме душите си и раздаваме по малко парченца на всеки, седящ в купето, после се надяваме влакът да спре и повече никога да не ги видим. За някои оставаме с добри спомени, а други възприемаме като сбъднат кошмар.
Все по-често об ...
Все по-често об ...
607
2
КАЛНИТЕ ОБУВКИ
Навън валеше проливен дъжд. Като водна завеса се спускаше зад прозорците, а вятърът го блъскаше в запотените стъкла. Учеше си урока по география, когато майка му и баща му се прибраха. Чу ги да спорят нещо в коридора, изтупаха си мокрите дрехи, повлякоха чехли...
— Добър вечер! — първ ...
Навън валеше проливен дъжд. Като водна завеса се спускаше зад прозорците, а вятърът го блъскаше в запотените стъкла. Учеше си урока по география, когато майка му и баща му се прибраха. Чу ги да спорят нещо в коридора, изтупаха си мокрите дрехи, повлякоха чехли...
— Добър вечер! — първ ...
693
3
Семейното возило, се тресе по тесния, криволичещ път. Мъжът ми седи зад волана с повишено внимание- едно малко, непредвидено трепване и щяхме да попаднем в кратерите на нещото, наречено шосе. Чувствам се като на офроуд или все едно правя обиколка на луната. Не стига мърморенето на дъртия, ами отзад ...
735
3
ЖАБКА И ШАПКА
Ще пристигнем след час и нещо, ако пътуваме така – каза си. Голяма работа. Без друго това е отвратително сборище. Коктейл. И защо? Защото организаторът на коктейла има повод да почерпи. И какъв е поводът? Повод е самият организатор. Той черпи за съществуването си.
- Такива хора винаги ...
Ще пристигнем след час и нещо, ако пътуваме така – каза си. Голяма работа. Без друго това е отвратително сборище. Коктейл. И защо? Защото организаторът на коктейла има повод да почерпи. И какъв е поводът? Повод е самият организатор. Той черпи за съществуването си.
- Такива хора винаги ...
591
С бавна крачка прекоси улицата и спря пред масивната врата. Огледа инкрустациите, кимна одобрително и побутна едното крило. Лъхна го приятен хлад примесен с мирис на изгорял восък и благовония.
Токовете на обувките му създаваха равномерно ехо върху мраморния под, което привлече вниманието на няколко ...
Токовете на обувките му създаваха равномерно ехо върху мраморния под, което привлече вниманието на няколко ...
653
1
Ръмеше тихo и кротко. Една кола спря рязко. От нея изскочи панически руса жена и нахлу в настръхналата от студа телефонна будка. Слушалката висеше надолу с главата като обесена. Вдигна я и бързо набра номера. Потропваше нетърпеливо с токчето си и след два сигнала чу:
–Ева, това си ти, нали? Знам, че ...
–Ева, това си ти, нали? Знам, че ...
892
1
2
Бях седнал зад волана в колата, а около мен още петима души- спящи, усукани и изкривени, с пускащи слюнка усти, мъже и жени, завити с якета, полуголи, опърпани, раздърпани, някои прегърнати, други сами, всичките тихи и невинни. Аз вадех фасове от пепелника и ги палех един по един, а слънцето се изди ...
638
-Димитре, Димитре. Майстора дойде.-извика Герга на своят съпруг. Около тридесет и осем годишен строен мъж, с дрехи описващи неговите финансови възможности- одрипани потури, напукани цървули и мръсно сако.
-Отивам,отивам!-отвърна Димитър, тичайки към портата на къщата в селото с номер едно. С отворен ...
-Отивам,отивам!-отвърна Димитър, тичайки към портата на къщата в селото с номер едно. С отворен ...
1081
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
