14 695 резултата
1475
12
Каквото писано..
Колата спря до старата сграда - бившата фабрика за детски играчки. Беше БМВ –стар модел на около 20 години. Трима души слязоха от колата. Единият беше с една глава по - висок от другите и поне с двадесет кила по - тежък. Викаха му Шефа. Бяха далеч от любопитните погледи. Освен тук т ...
Колата спря до старата сграда - бившата фабрика за детски играчки. Беше БМВ –стар модел на около 20 години. Трима души слязоха от колата. Единият беше с една глава по - висок от другите и поне с двадесет кила по - тежък. Викаха му Шефа. Бяха далеч от любопитните погледи. Освен тук т ...
484
1
Селото осъмна в паника. Хората редяха молитви към небесата, веднага щом се развидели. Бяха благодарни, че са останали живи след тази безмилостна буря. Дъждът не бе спрял през цялата нощ да се лее като из ведро и да налива улиците с вода, сякаш бяха стомни. Безмилостен вятър блъскаше по вратите и про ...
614
7
3. 47 години бяха необходими на Марио, за да стигне до този ден! 47 години и твърдото му Убеждение, което винаги го съпътстваше: че половите органи на хората са живи същества, при това всеки орган е със свой Облик и Характер, дори с независим от господаря им, свой си Живот. Беше твърдо убеден, че ак ...
948
ЛИПА ЗА ЗИМАТА
Ставам рано. Бодър съм, спах добре. През нощта е валяло. Браво. Свежо е навсякъде, пролет, в сетна фаза, но още е пролет. Пия кафе и дишам. Гонят се птичките. Излизам на балкона. Децата спят, жена ми е в банята. Колко е хубаво!
Днес ще направя нещо добро. Задължен се чувствам. Времето ...
Ставам рано. Бодър съм, спах добре. През нощта е валяло. Браво. Свежо е навсякъде, пролет, в сетна фаза, но още е пролет. Пия кафе и дишам. Гонят се птичките. Излизам на балкона. Децата спят, жена ми е в банята. Колко е хубаво!
Днес ще направя нещо добро. Задължен се чувствам. Времето ...
645
2
Тази сутрин се събудих в стар и износен джоб. Направо се ужасих от малката дупка, през която ако не се бях залепила за дъвката, можех да падна всеки момент.
Представях си как падам надолу, отчаяно опитвайки се да се хвана за космите на крака и накрая пропадам в чорапа. А ако ходи бос? Направо ще ме ...
Представях си как падам надолу, отчаяно опитвайки се да се хвана за космите на крака и накрая пропадам в чорапа. А ако ходи бос? Направо ще ме ...
719
11
Беше началото на септември. Селото бе затиснато от маранята и непосилната жега на проточилото се лято. Хората дремеха по къщите си, на никого не му се работеше. Дори уличните кучета се бяха изпокрили. По прашния път към църквата се клатушкаше набитата фигура на млада жена. Невена. Тя бе от малцината ...
505
5
Четвърти ден ушите ми пищят и единственото, което чувам, са думите на среднощния ми посетител. Бих се заклел, че е някой велик писател, класик, ако не беше аргото и лошите обноски. Нахълтва призори, когато сънят е най-крехък и чувствителен, и крещи: „Ако буквите са пулс, а думите сърце, дали разказъ ...
959
4
Идваше лято.
Стоях на същия прозорец, пред същата гледка, а голите ми глезени се подаваха от вече окъсялата пижама, търсещи капчица прохлада. И те като мен. Старият стенен часовник показваше 6;05 в сумрака, а денят едва започваше. Любимият ми ден. Ден като всички други, но точно за това любим. Гледк ...
Стоях на същия прозорец, пред същата гледка, а голите ми глезени се подаваха от вече окъсялата пижама, търсещи капчица прохлада. И те като мен. Старият стенен часовник показваше 6;05 в сумрака, а денят едва започваше. Любимият ми ден. Ден като всички други, но точно за това любим. Гледк ...
836
Отровата не горчеше. Нямаше никакъв вкус. Черна отрова за плъхове. Купувана кой знае преди колко години и скрита на тайно място, „Да не я намерят децата“, в мазето между две тухли.
Ухиленият череп сякаш и се присмиваше насреща. А кръстосаните кости под него бяха деформирани и поизтрити от времето. З ...
Ухиленият череп сякаш и се присмиваше насреща. А кръстосаните кости под него бяха деформирани и поизтрити от времето. З ...
2000
4
Вечерта се спускаше над града и обвиваше сградите със своята тъмна мантия. Улицата опустя и само от време на време разлялата се тишина биваше прорязвана от стъпките на закъснял минувач. Младото момиче потрепери от вечерния хлад и се сви в одеялото, наметнато върху крехките рамене. Погледът и жадно о ...
752
1
11
Работех като шивач в поделение на границата. Когато бях млад, беше много модерно да разиграваме ситуация „диверсант”. Така пробвахме кое куче надушва следите добре и кое не. Проверявахме и реакцията на обикновените хора в района, как ще се отнасят към чужденци. Често ме пускаха като диверсант да оби ...
1125
6
Събуди се, отвори очи и примижа. Един палав слънчев лъч си играеше с една непокорна, руса къдрица. Сложи ръка на пътя му, отвори широко очи и мигом усети острото главоболие. Леглото се завъртя, което разбунтува корема му. Надигна се на лакти с надежда да спре леглото. Огледа безпорядъка в стаята и т ...
565
3
Могат да се видят само от брега на реката в долния край на селото.
Някога реката правела много бели при силни дъждове и при топенето на снега. После селяните изградили няколко бента, за да намалят силата на водата и издълбали в района на къщите дълбоко и широко корито. Сега реката е рекичка през по- ...
Някога реката правела много бели при силни дъждове и при топенето на снега. После селяните изградили няколко бента, за да намалят силата на водата и издълбали в района на къщите дълбоко и широко корито. Сега реката е рекичка през по- ...
808
Чисто хипотетично вятърът довя бележка изписана с тъга, в нея се молеше за помощ. Ягодите на съседката били обрани. Чисто хипотетично отидох да разследвам кой го е направил. Чисто хипотетично се оказа малко сираче, което освен супа, хляб и боб, никога не бе яло такива интересни неща, които растат от ...
572
5
Южна одисея
Момичето поднесе с елегантно движение поръчаните плодови фрешове през тясното прозорче на магазинчето и с ведра усмивка им пожела приятен ден. Слънцето весело обсипваше главната улица с жълто – оранжевите си лъчи и скривайки се от време на време зад редките облаци сякаш играеше на криени ...
Момичето поднесе с елегантно движение поръчаните плодови фрешове през тясното прозорче на магазинчето и с ведра усмивка им пожела приятен ден. Слънцето весело обсипваше главната улица с жълто – оранжевите си лъчи и скривайки се от време на време зад редките облаци сякаш играеше на криени ...
691
СЕЛСКАТА МУЗИКА
Носят го!
Тук всички влизат пребледнели!
И тоя!
Я има, я няма трийсетина години. ...
Носят го!
Тук всички влизат пребледнели!
И тоя!
Я има, я няма трийсетина години. ...
624
2
ПРИКАЗКА ЗА РОДИТЕЛИ
Моето име е Ани. Родих се преди две години в малко градче. Живея в голяма къща с мама и тати. Сутрин, когато се събудяq татко вече е станал от леглото си и е отишъл на работа. Там е само мама. Винаги чакам с нетърпение тя да отвори очи, защото искам да ми говори, но мама винаги ...
Моето име е Ани. Родих се преди две години в малко градче. Живея в голяма къща с мама и тати. Сутрин, когато се събудяq татко вече е станал от леглото си и е отишъл на работа. Там е само мама. Винаги чакам с нетърпение тя да отвори очи, защото искам да ми говори, но мама винаги ...
970
2
3
В един майски ден се скитах по "Пиротска" без един лев в джоба. Мърморех си, че нямам пари дори за една студена бира. Беше над двайсет градуса. Някакъв бездомник, облечен с дебели зимни дрехи, по-скоро парцалища, се наведе пред мен, вдигна един фас (който клошарите наричат "капитански"), изправи се ...
945
Беше петък. Късният следобед бе времето, когато градът се изпълваше с оживление. Небето се обличаше в пурпурните си одежди и придаваше магически нюанси на сградите под него. Свеж ветрец се разхождаше по улиците и сякаш подканваше хората да излязат, да се поразходят, да се видят с приятели. Почивните ...
793
6
БЕЗ ПРАВО НА ОБЖАЛВАНЕ
Внесоха го!
Кльощав, сбръчкан, пребледнял, има-няма шейсет!
Припаднал на улицата!
Бързат! ...
Внесоха го!
Кльощав, сбръчкан, пребледнял, има-няма шейсет!
Припаднал на улицата!
Бързат! ...
546
3
Живеех заобиколен от дебели решетки и ръждиви пирони. Дебелите решетки на усещането, че не съм желан никъде и ръждивите пирони на многото ми комплекси.
Цял живот си мислех, че никой не ме приема,защото съм мелез. Именно мелез, не дете от смесен брак, не дете, носещо две култури в себе си, а скапан м ...
Цял живот си мислех, че никой не ме приема,защото съм мелез. Именно мелез, не дете от смесен брак, не дете, носещо две култури в себе си, а скапан м ...
791
10
Повечето си мислят, че са готови за мен и се опитват да ме убедят в това. Истината е, че някои от мъжете в живота ми, са били страхливци, сещам се за още доста лоши, идеално описващи думи, но ще ги спестя! Мислят си, че ме обичат. Казват ми, че ме обичат. И почти ме обичат наистина. Лъжат се. Лъжат ...
726
1
1
Всички грешим. Няма човек, който да не е допускал да извърши грях в своя живот. Това е част от нашата природа. Дори и ние, свещениците, сме влизали в прегрешения. По-важното е да осъзнаеш това, което си направил, да се покаеш и да поискаш опрощение. Но нашият най-голям грях е този, че пазим всичките ...
890
12
От дълго време пътуваше по магистрала. Беше му скучно, заради еднообразните гледки, които предлагаше равнината. Ниви, тук- там някоя и друга селскостопанска постройка, крайпътни заведения с почти еднаква архитектура, гъмжащи от автомобили бензиностанции.
Толкова му бе скучно, че в един момент си пом ...
Толкова му бе скучно, че в един момент си пом ...
908
5
Тъмнина и светлина в дебрите на зеления парк. Тайната.
Част 3 – Предпоследна
Продължение
– Под отрязаната гърда ѝ са били втъкнати две розови рози, всъщност почти разцъфнали пъпки от рози една след друга, някак много странно насочени по периферията на отреза – така ми разказа моят баща, когато навъ ...
Част 3 – Предпоследна
Продължение
– Под отрязаната гърда ѝ са били втъкнати две розови рози, всъщност почти разцъфнали пъпки от рози една след друга, някак много странно насочени по периферията на отреза – така ми разказа моят баща, когато навъ ...
1185
1
12
Видяха го да стои там в следобедната мараня, изправен в сянката на дъба, който растеше над гробовете в задния двор на църквата. Целият бе в черно, а дрехите му бяха повече от необичайни – дълго палто падаше до прасците му, а кожените му ботуши стигаха до коленете. Около врата му се точеше тежка брое ...
906
2
2
Виждате ли онзи голям телевизор? Да онзи, който прилича на щайга. Той е без екран и вътре е празен. Нарочно е такъв, защото аз живея в него. Мъничък съм и лесно се побирам. Там спя, ям и играя. Мама и татко често се карат и повечето време седя вътре.
Понякога правя смешни физиономии, за да ме видят. ...
Понякога правя смешни физиономии, за да ме видят. ...
1310
9
История от гробището
Навярно всеки пази в сърцето си някоя луда, красива и невинна любов от детството си. Едно увлечение по детски чисто, което колкото и времето да хвърля прах върху него, то винаги остава непокътнато в отреденото му кътче в душата.
Е, и Коко също го преживя. Но нещата не се получих ...
Навярно всеки пази в сърцето си някоя луда, красива и невинна любов от детството си. Едно увлечение по детски чисто, което колкото и времето да хвърля прах върху него, то винаги остава непокътнато в отреденото му кътче в душата.
Е, и Коко също го преживя. Но нещата не се получих ...
917
1
Виждали ли сте розови очи? Пепелнорозови, светли, много светли. Не, не беше отражение от дрехите. И трите пъти, когато видях жената, тя беше облечена в бяло. Очите бяха топли, но за мен бяха необичайни и това ме смущаваше.
Не съм очен лекар, не съм и художник, но човешките очи винаги са ме привличал ...
Не съм очен лекар, не съм и художник, но човешките очи винаги са ме привличал ...
905
6
ПЛИК
Тръгнаха на изгрев слънце. Така се казва обичайно, беше съвсем рано, обаче нямаше и следа от слънце. То беше някъде там, зад хълма, но не се виждаше. Беше оставило следа от себе си, облаците отразяваха тази следа и всичко бе мрачно, сиво, оцветено отвътре, като лампион. Само слънцето може да пр ...
Тръгнаха на изгрев слънце. Така се казва обичайно, беше съвсем рано, обаче нямаше и следа от слънце. То беше някъде там, зад хълма, но не се виждаше. Беше оставило следа от себе си, облаците отразяваха тази следа и всичко бе мрачно, сиво, оцветено отвътре, като лампион. Само слънцето може да пр ...
645
5
Старшина Петров вдигна палката, когато видя, че задаващото се по пътя пежо криволичи. Неведнъж се бе сблъсквал с пияни шофьори и знаеше, че ако не внимава, може да пострада. Отдръпна се на банкета и зачака колата да спре. И тя спря сред вой на спирачки. Не му се наложи да отскача.
Зад волана седеше ...
Зад волана седеше ...
569
1
Вчера изгубих часовника си. Малко преди това спря внезапно. Секундарника хълца, хълца и реши, че му е достатъчно. Всичко това се случи, докато се молех времето да мине по-бързо, тъй като бях на най-скучната среща в живота си. Дамата ми опъваше с вилица спагетите, сякаш наново ще ги приготвя, а винот ...
641
12
Серафим Тодоров, по-известен като бат Сали, се излежаваше вече десети месец в затворническата килия. Ако по-рано му бяха казали, че в затвора не се живее зле, хич нямаше да повярва. Ето на, зимата мина, а той студ не усети. Корема му не курка от сутрин до вечер от глад, а получава топло ядене три пъ ...
929
10
Всички извърнаха глави, за да огледат подсъдимата, когато тя бе въведена в съдебната зала от полицай. Мнозина се изненадаха, това ясно пролича по израженията на лицата им.
Детеубийцата Тина Бъроуз изглеждаше съвсем млада, на не повече от двайсет и пет години, но същевременно с това изглеждаше и грох ...
Детеубийцата Тина Бъроуз изглеждаше съвсем млада, на не повече от двайсет и пет години, но същевременно с това изглеждаше и грох ...
739
2
Силвия усърдно разтри лявото си рамо. Нещо я стягаше, беше уморена и се задъхваше. Не трябваше снощи да остава до толкова късно. А какво трябваше да направи? Да си легне? Как ли пък не! Всички казваха, че четирийсетият рожден ден не се празнувал, носело лош късмет. Но тя пък реши напук да го отпразн ...
959
9
Пристигнаха в градчето дълго след като се бе стъмнило. Преминаха покрай изоставени складове с наковани дъски вместо прозорци, после Бранко вяло разгледа главната улицата, къщите от двете страни на пътя, боядисани в различни цветове, мрачни, но еднакви на височина. Много години след това щеше да си с ...
3763
1
5
— Кой се осмелява да произнася името ми? — с ехо гласът се разнесе из галериите на пещерата.
Нисичкият, пълничък и плешив Сергей чак сега установи, че е редно малко да се страхува. Ех, навремето маминка му дума, първо да мисли, после да действа, ама той така и така почти никога не мислеше и още по-м ...
Нисичкият, пълничък и плешив Сергей чак сега установи, че е редно малко да се страхува. Ех, навремето маминка му дума, първо да мисли, после да действа, ама той така и така почти никога не мислеше и още по-м ...
1136
2
Глава 13
Тичаше надолу по стълбите, които сякаш нямаха край. Чуваше как токчетата й тропат по мрамора, а дори не знаеше, че стълбите са мраморни. Всъщност тя не знаеше и че е с токчета. Тропането отекваше и рикошираше в стените (сигурно и те бяха от мрамор) като куршуми. А може би наистина бяха курш ...
Тичаше надолу по стълбите, които сякаш нямаха край. Чуваше как токчетата й тропат по мрамора, а дори не знаеше, че стълбите са мраморни. Всъщност тя не знаеше и че е с токчета. Тропането отекваше и рикошираше в стените (сигурно и те бяха от мрамор) като куршуми. А може би наистина бяха курш ...
754
Като в Саваните на Кения
Слънцето плавно се скри зад вечно заснеженият връх Килиманджаро и хладината на африканската нощ се приплъзна над високите треви на саваната.
На една поляна в покрайнините на гъста акациева горичка, под клоните на кичеста аморфа гореше голям лагерен огън. Сред пукането на гор ...
Слънцето плавно се скри зад вечно заснеженият връх Килиманджаро и хладината на африканската нощ се приплъзна над високите треви на саваната.
На една поляна в покрайнините на гъста акациева горичка, под клоните на кичеста аморфа гореше голям лагерен огън. Сред пукането на гор ...
854
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
