14 695 резултата
И в този ден, както винаги през работната седмица, бях станал рано. Слънцето едва бе изгряло и тепърва започваше да гали с лъчите си малкия град, в който живея. В началото на есента температурите в тези ранни часове все още бяха поносими, но нямаше как да изляза от вкъщи само по тениска и дънки. Лип ...
633
5
“В Памет на моят съсед и приятел Христо, който спаси два човешки живота, но при това, загуби своят”
Вълната се разстла мощно върху пясъчния бряг и изми следите, които Те двамата, бяха оставили върху него. Все едно не са минавали никога от тук, заличи ги, както времето заличава всичко около себе си, ...
Вълната се разстла мощно върху пясъчния бряг и изми следите, които Те двамата, бяха оставили върху него. Все едно не са минавали никога от тук, заличи ги, както времето заличава всичко около себе си, ...
600
1
Миглена Станчева попадна в най-ужасния период от своя живот след срещата си с Боян Пасков, любимият ù писател. Допреди онази паметна дата, когато го интервюира в миризливото му апартаментче, в продължение на петнадесет години младата журналистка се бе прехласвала по таланта на обявения приживе за кл ...
797
1
Васко всяка неделя отиваше за риба. И тази неделя не направи изключение. Обичаше да бъде сам, нещо като единак падаше, даже и жена му беше вдигнала ръце от него. Познаваха се от дълги години, но тя така и не успя да го промени. Както подобаваше навика, той стана рано, изкъпа се, взе си такъмите и из ...
818
1
Случи се. Знаеше, че ще се случи, че е неизбежно, дори го описа няколко пъти в различни разкази. Сега се случи. В разказите не беше успяла да пресъздаде колко е болезнено.
Банката вече е празна и затворена. Останали са една закачалка и пластмасова чашка с няколко фаса. Никога повече няма да отвори в ...
Банката вече е празна и затворена. Останали са една закачалка и пластмасова чашка с няколко фаса. Никога повече няма да отвори в ...
507
БАНКЕРЪТ И ТЕРА
На момичето, което го почувства
1.
За малко да закъснее. Шофьорът му така и не се научи да кара по-бързо. Беше професионален шофьор, обясняваше, че длъжността му не позволява развиването на високи скорости, защото те унижават пътника. Логиката му заслужаваше размисъл, но не му бе до ...
На момичето, което го почувства
1.
За малко да закъснее. Шофьорът му така и не се научи да кара по-бързо. Беше професионален шофьор, обясняваше, че длъжността му не позволява развиването на високи скорости, защото те унижават пътника. Логиката му заслужаваше размисъл, но не му бе до ...
735
1
Нека да нарисуваме една картина. Първо се появява платно - рамка. После се оцветява цялото платно в червено. Ярко, горещо. Мястото на картината е пустиня. Бавно червените единици се разместват. Обособява се яркото огнено кълбо познато като слънце. А там от където са си тръгнали червените, за да наси ...
1106
В отговор на едно предизвикателство...
Беше горещ летен следобед и Спиридон беше приседнал на пейката под ореха в двора. Беше умислен и мрачно разглеждаше пожълтелите нокти на краката си. От време на време почесваше огромното си космато шкембе, изливащо се над панталона. Няколко кокошки ровичкаха в ...
Беше горещ летен следобед и Спиридон беше приседнал на пейката под ореха в двора. Беше умислен и мрачно разглеждаше пожълтелите нокти на краката си. От време на време почесваше огромното си космато шкембе, изливащо се над панталона. Няколко кокошки ровичкаха в ...
962
1
13
PART I
Тъжно, че една толкова красива жена вехнеше по толкова грозен начин. Нейната хубост не беше само външна – тя струеше от очите ѝ, издавайки съвършенството на вътрешния ѝ свят, тя отнемаше дъха. В погледа на Емили винаги имаше нещо вълшебно, дълбоко и ангелско – дори сега, когато покрусата я см ...
Тъжно, че една толкова красива жена вехнеше по толкова грозен начин. Нейната хубост не беше само външна – тя струеше от очите ѝ, издавайки съвършенството на вътрешния ѝ свят, тя отнемаше дъха. В погледа на Емили винаги имаше нещо вълшебно, дълбоко и ангелско – дори сега, когато покрусата я см ...
652
Цигареният дим се стелеше, като завеса в малката стаичка и придаваше призрачно излъчване на картината, която младият художник рисуваше. С огромна нежност той нанасяше последните щрихи върху новия портрет, все едно галеше с четката, а не рисуваше. На платното беше тя… Неговата болка…Неговия копнеж…
Ж ...
Ж ...
845
1
9
разказ на ужасите
***
Когато се влязох в квартирата, вътре имаше момче и момиче. Момчето дойде до мен и ми протегна ръка:
- Аз съм Самир, а това е Индира. Предполагам, ти си Димо.
- Да. На мен също ми е приятно да се запознаем. ...
***
Когато се влязох в квартирата, вътре имаше момче и момиче. Момчето дойде до мен и ми протегна ръка:
- Аз съм Самир, а това е Индира. Предполагам, ти си Димо.
- Да. На мен също ми е приятно да се запознаем. ...
914
3
Любовта на края на кабела
,,Любовта започва точно, когато всичко спира. Просто седиш и препрочиташ един и същи ред, усмихваш се и не искаш да си го признаеш. Чувстваш се, все едно някой те следи, оглеждаш се и пак се усмихваш. Тогава не искаш да разсъждаваш, а само да чувстваш. После си мислиш, че с ...
,,Любовта започва точно, когато всичко спира. Просто седиш и препрочиташ един и същи ред, усмихваш се и не искаш да си го признаеш. Чувстваш се, все едно някой те следи, оглеждаш се и пак се усмихваш. Тогава не искаш да разсъждаваш, а само да чувстваш. После си мислиш, че с ...
2122
1
2
КРАЯТ НА РОМАНТИЗМА
„Обожавам тоя момент, когато навън вали, в офиса е полутъмно, аз съм полуумрял от умора, дремя на канапето за клиенти и слушам Бьорк.
От къде дойде тоя дъжд?
Само преди три дни врабчетата търсеха влага в горещината, а сега висят унило между капките по жиците и огорчено се кукушин ...
„Обожавам тоя момент, когато навън вали, в офиса е полутъмно, аз съм полуумрял от умора, дремя на канапето за клиенти и слушам Бьорк.
От къде дойде тоя дъжд?
Само преди три дни врабчетата търсеха влага в горещината, а сега висят унило между капките по жиците и огорчено се кукушин ...
493
1
1
Нямах никакво време да реагирам. Велосипедистът внезапно изкопчи пред колата и аз го блъснах. Тялото му се удари в предното стъкло и се претърколи по покрива. Веднага набих спирачки и отбих вдясно. Ръцете ми трепереха на волана. Бавно излязох от колата, за да проверя дали съм станал убиец или още ...
Нямах никакво време да реагирам. Велосипедистът внезапно изкопчи пред колата и аз го блъснах. Тялото му се удари в предното стъкло и се претърколи по покрива. Веднага набих спирачки и отбих вдясно. Ръцете ми трепереха на волана. Бавно излязох от колата, за да проверя дали съм станал убиец или още ...
719
Преди пет години, журналист, отколешен приятел, работил в различни централ- ни медии, подхвърли:
- Животът ти протече интересно - вземи го разкажи!
Дори се закани:
- Ако не го направиш, ще се заема аз…
Не бях се замислял как протича живота ми, но ми се стори нелепо друг да пише за мен, все едно ме н ...
- Животът ти протече интересно - вземи го разкажи!
Дори се закани:
- Ако не го направиш, ще се заема аз…
Не бях се замислял как протича живота ми, но ми се стори нелепо друг да пише за мен, все едно ме н ...
759
В топлата лятна вечер в една къща, един младеж се оглеждаше критично в огледалото. Подготвяше се за първа среща с едно момиче. Той не можеше да каже дали е влюбен, но знаеше, че щом я зърнеше и сърцето му почваше да бие лудо.
В другия край на улицата едно момиче вадеше закачалките една подир друга, ...
В другия край на улицата едно момиче вадеше закачалките една подир друга, ...
569
Имигрантска история на ужасите (1-ва част)
разказ на ужасите
***
До последния момент се чудех дали да нарека този разказ "Емигрантска история на ужасите" или Имигрантска история на ужасите", след това осъзнах, че това не е от особено значение. Дали си емигрант или имигрант е въпрос на гледна точка, ...
разказ на ужасите
***
До последния момент се чудех дали да нарека този разказ "Емигрантска история на ужасите" или Имигрантска история на ужасите", след това осъзнах, че това не е от особено значение. Дали си емигрант или имигрант е въпрос на гледна точка, ...
820
5
Ето го Райчо, върви към него, малко зад останалите, и не смее да го погледне. Веднага познаваше кой изнася продукция от комбината. Искаше да му помогне, ама как, като беше тука да пази от кражби.
- Не може, Райчо. Нали вече говорихме. Вади от джобовете. И много здраве на Ленчето и на Борис. Той как ...
- Не може, Райчо. Нали вече говорихме. Вади от джобовете. И много здраве на Ленчето и на Борис. Той как ...
810
10
Слънцето изгря. Червените лъчи на пробуждането му, се сляха с червените вадички от едно заспиване. Алени пътечки от кръв обрисуваха лъчи, излизащи от кълбо. Само едно кълбо от цвят бе останало от нечия глава. Досущ като детска рисунка. Кръг в края на листа с лъчове излизащи от него. С очички и уста ...
563
The Memory Jars
(всички 3 части)
Part 1
I love exploring old attics - they are like frozen pieces of universe, often the last piece of a perfectly preserved but forgotten generation. It's kind of a hobby to travel across the states, and check out the house sales, but you know, the kind where they le ...
(всички 3 части)
Part 1
I love exploring old attics - they are like frozen pieces of universe, often the last piece of a perfectly preserved but forgotten generation. It's kind of a hobby to travel across the states, and check out the house sales, but you know, the kind where they le ...
2175
Здравейте, от години не бях влизала тук. Реших днес да направя изключение и да кача нещо мое. Благодаря за вниманието, предварително!
Ако никога не беше я познавал – моята малка тайна
Дълбоко в себе си всеки пази своите малки мръсни тайни. Колкото и да е трудно да се говори за тях, днес реших да раз ...
Ако никога не беше я познавал – моята малка тайна
Дълбоко в себе си всеки пази своите малки мръсни тайни. Колкото и да е трудно да се говори за тях, днес реших да раз ...
916
1
СРЕЩА
Заведението беше претъпкано. Дойде с приятеля си някъде към единайсет часа, а вече нямаше места, седнаха на бара и поръчаха.
- Защо си се облякъл като бастун? – Приятелят му бе искрен и любопитен човек. Често го биеха за това, но той обичаше побоищата, чувстваше се на място.
- Ти не си по-добр ...
Заведението беше претъпкано. Дойде с приятеля си някъде към единайсет часа, а вече нямаше места, седнаха на бара и поръчаха.
- Защо си се облякъл като бастун? – Приятелят му бе искрен и любопитен човек. Често го биеха за това, но той обичаше побоищата, чувстваше се на място.
- Ти не си по-добр ...
596
3
"Жената е по-сладка от живота и по-горчива от смъртта"
/ДРЕВНА МЪДРОСТ, ПАК ОТ ОНЯ МИ ТИ СОЛОМОН, ОТ КОЙ ДРУГ../
Един ден пак реших да се женя. По точно да обмислям. Ей така, както си стоях и реших. Така преди време се каних да скоча след голямо мислене от една скала в Тюленово, защото повечето ми д ...
/ДРЕВНА МЪДРОСТ, ПАК ОТ ОНЯ МИ ТИ СОЛОМОН, ОТ КОЙ ДРУГ../
Един ден пак реших да се женя. По точно да обмислям. Ей така, както си стоях и реших. Така преди време се каних да скоча след голямо мислене от една скала в Тюленово, защото повечето ми д ...
767
4
Животът е борба. Животът е болка. Животът е стремеж. Той е полет и падение. Песен и плач. Сълза и усмивка. Животът едва ли може да бъде описан с няколко възторжени изречения. Той е всичко това, което се случва всеки ден. Именно - това, което се случва. Значи, животът определено е действие. А бездейс ...
1021
3
ОВЧАРЯТ
Погледнато отвисоко, селото почти не се виждаше. Задушени от буйната Еманкова гора, малките бели къщици приличаха на разхвърляни сред поляна цветя. Прашен път се извиваше зад сивата църква над селото и се губеше в далечината.
Съмваше се. Дядо Стоимен, селският овчар, се забърза. Хората сигур ...
Погледнато отвисоко, селото почти не се виждаше. Задушени от буйната Еманкова гора, малките бели къщици приличаха на разхвърляни сред поляна цветя. Прашен път се извиваше зад сивата църква над селото и се губеше в далечината.
Съмваше се. Дядо Стоимен, селският овчар, се забърза. Хората сигур ...
554
2
Аз съм Едмунд Шулц и цял живот съм бил жертва на административни грешки.
Самото ми раждане е резултат на административна грешка. Родителите ми дълго време не можели да имат деца и прибегнали до оплождане ин витро. В документите обаче, поради случайното разсейване на младежа, който записвал данните н ...
Самото ми раждане е резултат на административна грешка. Родителите ми дълго време не можели да имат деца и прибегнали до оплождане ин витро. В документите обаче, поради случайното разсейване на младежа, който записвал данните н ...
520
1
1
Беше тиха и спокойна юлска вечер. Жегата, която ни изпоти минимум три пъти през деня и заради която изядох една кофа сладолед, тъкмо си бе отишла с последните слънчеви лъчи. Въпреки това все още се усещаше задухът, който те кара да искаш да лежиш и да не правиш нищо. Беше ме обзел един такъв мързел, ...
509
1
- Катя, хайде по-бързо! От петнайсет минути ме залъгваш, че си тръгнала. Тези номера вече не минават! Знам, че още си във вас. - гневният глас на Мира излизаше от телефонната слушалка и кънтеше досадно в главата на момичето.
Катерина от своя страна за пореден път оглеждаше стаята си с надеждата да н ...
Катерина от своя страна за пореден път оглеждаше стаята си с надеждата да н ...
834
1
Отворих очи. Пред тях се намираше олющен таван на не голяма стая. В следващия момент пред погледа ми се появи красиво женско лице, което ми се усмихваше сладко.
- Много време беше заспала. Или може би беше в безсъзнание? Както и да е. Сега се събуди и вече можеш да вземеш решение.
- Коя си ти? - поп ...
- Много време беше заспала. Или може би беше в безсъзнание? Както и да е. Сега се събуди и вече можеш да вземеш решение.
- Коя си ти? - поп ...
433
1
3
КАТАСТРОФА
С Васил се запознахме в депото – и двамата работехме като хигиенисти. Надницата беше добра, бяхме доволни и се разбирахме отлично. Обядвахме заедно в близката закусвалня – най-често по едно шкембе с оранжада, то вече никой не пие тази напитка, но на нас ни харесваше. Там му разказах за Та ...
С Васил се запознахме в депото – и двамата работехме като хигиенисти. Надницата беше добра, бяхме доволни и се разбирахме отлично. Обядвахме заедно в близката закусвалня – най-често по едно шкембе с оранжада, то вече никой не пие тази напитка, но на нас ни харесваше. Там му разказах за Та ...
563
3
- Извинете, мога ли да стигна от тук до хотел "Бяло злато шест" без да излизам?
- Не - отговори той и продължи да си върши работата.
Май всички лунни хора са грубияни. Надявах се, че някой от тунелите отсреща може да ме изведе при хотела, но резкият му и студен отговор изпари всякакви надежди.
- Не ...
- Не - отговори той и продължи да си върши работата.
Май всички лунни хора са грубияни. Надявах се, че някой от тунелите отсреща може да ме изведе при хотела, но резкият му и студен отговор изпари всякакви надежди.
- Не ...
841
5
Той бе неудачник. И си го знаеше. Още от малък свикна с провалите. Свикна с обидите и подигравките. Винаги последен успяваше да си завърже обувките в детската градина, а когато измислиха обувките без връзки, постоянно бъркаше лява с дясна и отново бе на опашката. Всички рисуваха по добре. Неговите р ...
748
1
1
Тони седна на земята и надникна под леглото.
Разстоянието между матрака и пода е много специално пространство, където във всяка детска стая се спотайват какви ли не интересни тайнствени неща. Някои са попаднали случайно там – изтърван молив, изчезнал чорап, зловеща безформена сянка, която винаги се ...
Разстоянието между матрака и пода е много специално пространство, където във всяка детска стая се спотайват какви ли не интересни тайнствени неща. Някои са попаднали случайно там – изтърван молив, изчезнал чорап, зловеща безформена сянка, която винаги се ...
608
2
– Още едно! – побутна чашата едва-едва и отпусна глава на лакътя си. Беше светъл мъж, с пепелява от палещото гръцко слънце коса и тъмни мътни очи , с присъщия за преждевременно остаряващите хора израз. Слабоват, висок и леко прегърбен, като че ли нещо го гореше – дали слънцето или нещо друго - никой ...
932
3
- Докога трябва да чакам да вземеш решение? - попита унило Мади.
- Защо така си се разбързала? Като реша, ще ти кажа. - отвърна ѝ ядно Кери.
Те бяха 18 - годишни еднояйчни близначки. Чернокоси, синеоки, стройни, с трапчинки (Мади на дясната буза, а Кери - на лявата). И до тук се свеждаше тяхната при ...
- Защо така си се разбързала? Като реша, ще ти кажа. - отвърна ѝ ядно Кери.
Те бяха 18 - годишни еднояйчни близначки. Чернокоси, синеоки, стройни, с трапчинки (Мади на дясната буза, а Кери - на лявата). И до тук се свеждаше тяхната при ...
587
1
2
ДО БРЕЗАТА
- Кога ще престанеш най-сетне? – питаше я мъжът, свил се на кълбо върху един стар дървен стол в хола. – Знаеш, че те обичам, всяка твоя изневяра ме докарва до лудост, не издържам. Моля те, престани да ме измъчваш...
Гледаше пода, говореше сякаш на себе си, главата му леко се поклащаше. То ...
- Кога ще престанеш най-сетне? – питаше я мъжът, свил се на кълбо върху един стар дървен стол в хола. – Знаеш, че те обичам, всяка твоя изневяра ме докарва до лудост, не издържам. Моля те, престани да ме измъчваш...
Гледаше пода, говореше сякаш на себе си, главата му леко се поклащаше. То ...
739
9
Задимена стая. Красива, чернокоса жена с размазан грим седи свита в ъгъла и плаче. Висок, привлекателен мъж пуши ожесточено цигара, крачейки от дивана до вратата и обратно. Дори слепец може да усети тягостната атмосфера между тези две души.
Жената се престрашава, откривайки кураж в решението, което ...
Жената се престрашава, откривайки кураж в решението, което ...
456
1
2
Неусетно бе настъпила първата вечер от дългоочакваната лятна ваканция, която по един неповторим начин съживяваше всяка година градските улици с чудноватата глъчка на стотици малчогани. Веднъж вдъхнали дългоочакваната свобода те до късни доби веселяха с игрите си красивите алеи на парка Стратеш.Тази ...
897
Една сутрин Джо се събуди и пенисът му го нямаше. Просто си беше тръгнал, ей така, даже бележка не беше оставил. Джо опипа отчайващата празнина отпред на боксерките си, след това стана да се избръсне, в шока си се поряза на няколко места. Отиде до тоалетна; пика седнал. Преоткри невероятната емпатия ...
557
4
Когато бях в пълно отчаяние и пред прага на крайната бедност, нотариусът ми връчи писмото, нисък, прегърбен, тържествен и прошепна:
- Това е волята на един ваш родственик....прочетете си го у дома...после ще се видим за уточняване на формалностите!
Стисках писмото през целия път. Тревожех се, като п ...
- Това е волята на един ваш родственик....прочетете си го у дома...после ще се видим за уточняване на формалностите!
Стисках писмото през целия път. Тревожех се, като п ...
2021
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
