40 834 резултата
Докато вървеше натам се питаше дали тези души можеха да се върнат обратно в телата, да се съживят или да се вкарат в някое друго. Предполагаше, че е възможно и логично. Щеше да попита малчугана като го видеше, сега вървеше към работата на своя приятел, после щеше да отиде да види баба му.
Казваше се ...
Казваше се ...
712
В малко селце, в гъстата гора на една планина, живял ловец със своето семейство. Един ден ловецът отишъл на лов в гората. Спускал се в дълбоките долове, изкачвал се по билата на планината, но ловът му бил съпътствуван от неуспеха. Било вече обяд, когато стигнал до малко изворче сред гъстата гора. То ...
471
3
Не обичам големите компании, задушават ме, подтискат ме! Винаги ще се намери някой чародеец, къде се опитва да те омае, та ха дано те вкара в леглото си или някоя досадница - да ти изброява придобивките и любовниците си!
Странна съм! Чудя, защо съм се родила жена, може би е трябвало да съм къртица. ...
Странна съм! Чудя, защо съм се родила жена, може би е трябвало да съм къртица. ...
472
9
21
Таня погледна телефона си и щом видя името на Дидо изпита досада.
-Какво иска пък тоя? – каза си. – Ало, здравей Дидо.
-Танче здравей, ам, бях си забравил зеления суичър у вас, имаш ли нещо против да си го взема, че спешно ми трябва?!
-Суичър ли, че сега е лято, за какво ти е?
-Ще се правя на рапър ...
-Какво иска пък тоя? – каза си. – Ало, здравей Дидо.
-Танче здравей, ам, бях си забравил зеления суичър у вас, имаш ли нещо против да си го взема, че спешно ми трябва?!
-Суичър ли, че сега е лято, за какво ти е?
-Ще се правя на рапър ...
570
Само 103 коментара ( до сега) !! Ай стига бе, добро начало. Иначе – то се получи като една развиваща се спирала ... ето как:
Ами, да започнем с това, че Гедеон постави темела с приказката си за ексхибиционизма, като завърши с фразата ‘За съжаление, дори и да напиша цял трактат, този който има такъв ...
Ами, да започнем с това, че Гедеон постави темела с приказката си за ексхибиционизма, като завърши с фразата ‘За съжаление, дори и да напиша цял трактат, този който има такъв ...
498
1
18
/монолог на сочната женственост/
Мани, мани…
Бях си нежно девойче – нейде на 79 килограма спирах кантара. Ама се омъжих и…
Стана тя една…
Моят се научи да готви. Благодарение на мен. Като постоя гладен три – четири дена, взе готварската книга и… Сега е главен готвач в едно ресторантче. ...
Мани, мани…
Бях си нежно девойче – нейде на 79 килограма спирах кантара. Ама се омъжих и…
Стана тя една…
Моят се научи да готви. Благодарение на мен. Като постоя гладен три – четири дена, взе готварската книга и… Сега е главен готвач в едно ресторантче. ...
455
3
16
Ирник
Защо се раждаме и защо въобще съществуваме? Вероятно хората изпаднали в най-дълбоката дупка на отчаянието си започват да се замислят над въпроси като тези. Сигурно си мислят, че не съществува по-силна болка от тяхната, че щом като им се случват тъй ужасни неща са прокълнати или пък просто им л ...
Защо се раждаме и защо въобще съществуваме? Вероятно хората изпаднали в най-дълбоката дупка на отчаянието си започват да се замислят над въпроси като тези. Сигурно си мислят, че не съществува по-силна болка от тяхната, че щом като им се случват тъй ужасни неща са прокълнати или пък просто им л ...
501
Братовчедът Лари, както го наричаха в селото, се ожени за много красива жена – тъничка, руса като слънце, синеока… в селото с право му завидяха. И му завиждаха до деня, в който русата хубост го напусна. А как стана това… хм, като си имаш такава прилична на вид булка, трябва да си отваряш очите на че ...
769
6
18
С такваз Демокрация
под гордия Хемус,
ще пребъдем като нация
без български демос.
под гордия Хемус,
ще пребъдем като нация
без български демос.
234
Дидо вървеше по улицата и мислеше - кои да бъдат тези седем души? Всъщност списъкът беше дълъг, бяха повече от седем, но колкото-толкова. Кои заслужаваха най-много подобна съдба?
Разбира се, първа беше бившата му приятелка. Тя така и не намери смелост да застане пред него и да му каже защо го напусн ...
Разбира се, първа беше бившата му приятелка. Тя така и не намери смелост да застане пред него и да му каже защо го напусн ...
644
Добре дошли, момичета! Започваме нашия курс по мъжка психиатрия, ще го водя аз. Да се представя – Ирина. Понякога ми викат Иринакис, нещо като титла.
С тази специалност се заех в началото на следването. Моя братовчедка завърши микробиология и направо се вживя в съществуванет на вредните организми. О ...
С тази специалност се заех в началото на следването. Моя братовчедка завърши микробиология и направо се вживя в съществуванет на вредните организми. О ...
610
4
23
Срещаха се от време на време от 3-4 месеца при него. Живееше сам в просторен апартамент, необвързан, а и удобно, от квартала.
Че то в тая пандемия къде другаде. Само първата им среща уцели времето малко преди да затворят заведенията, та беше на обяд в пицарията.
- Как не съм те познавал преди години ...
Че то в тая пандемия къде другаде. Само първата им среща уцели времето малко преди да затворят заведенията, та беше на обяд в пицарията.
- Как не съм те познавал преди години ...
574
3
24
В кабинета на Хесер беше претъпкано. Там винаги е малко тясно – няма как с всичките тия вехтории вътре. Шкафове с документи, шкафове с вехтории, шкафове и чекмеджета с амулети и други магически предмети, огромното бюро на шефа, диванчето от едната му страна, меката мебел от другата и масата по среда ...
642
Аброком и Антия: Аброком е горд и надменен, божествено красив младеж. Син на Ликомед и Темисто, 16 годишен. Твърди, че е над всички и никога няма да се влюби. Бог Ерос се гневи от това поведение и на шествието в града хвърля стрелите си – Аброком и Антия се срещат и влюбват. И двамата са най-красиви ...
973
Беше ранна пролет. Полъхваше лек ветрец, но галеше лицата със студени пръсти. Те обаче не го забелязваха. Двете жени седяха на терасата на любимото си кафене. Спокойствие и чист въздух. Приказваха си както едно време. Времето преди гадния вирус, маските и локдауна. Малките радости на живота: чаша ар ...
515
4
8
Животът е като книга, никога не знаеш какво ще прочетеш в следващата глава! Може да предполагаш и гадаеш, но само авторът знае какво следва.Чертаем планове, правим стъпки към посоката - която сме приели за правилна, но в един момент.... , Съдбата ни завърта и ни връща в изходна позиция! Мечтаем за у ...
377
2
12
Напоследък в действителното пространство, в диалог между хората, в интернет пространството и сред пишещите братя, но преди всичко в политическите дебати се чуват парадоксални твърдения.
Разбира се, всеки индивид има право да твърди че е носител на истината, защото тя е понякога дълбоко скрита,има ви ...
Разбира се, всеки индивид има право да твърди че е носител на истината, защото тя е понякога дълбоко скрита,има ви ...
1341
6
19
Пътуваха прекалено дълго, прекалено дълго...
Това мислеше Ливиа, след като за кой ли път погледна часа – наистина им отне доста време този преход от точка до точка. Трябваше да стигнат някъде, а изглежда все още далече това място, което всъщност дори не знаеше кое е - Ким определяше маршрута им при ...
Това мислеше Ливиа, след като за кой ли път погледна часа – наистина им отне доста време този преход от точка до точка. Трябваше да стигнат някъде, а изглежда все още далече това място, което всъщност дори не знаеше кое е - Ким определяше маршрута им при ...
406
2
Всичко му беше пределно ясно... и безсмислено.
Дидо беше напуснал работа за пореден път. Не знаеше кога ще се върне пак и дали изобщо щеше да го направи.
Беше спрял за по-дълго, в един момент обаче щяха да му потрябват пари.
Дидо вървеше в парка, пушеше и проклинаше всичко наоколо. Хладният полъх на ...
Дидо беше напуснал работа за пореден път. Не знаеше кога ще се върне пак и дали изобщо щеше да го направи.
Беше спрял за по-дълго, в един момент обаче щяха да му потрябват пари.
Дидо вървеше в парка, пушеше и проклинаше всичко наоколо. Хладният полъх на ...
753
Самуил си събу обувките и с раздразнение хвръли настрани раницата. Не рaзбираше безкрайните опити на това момиче Петя, която все нещо искаше. В какво се беше забъркала тя Самуил можеше само да гадае. Тя винаги си просеше белята, мислеше си Самуил трескаво, с разни мафиоти, с разни богати и опасни в ...
1077
1
Месец март тъкмо затопляше не толкова простудената от тази зима природа, когато коварният коронавирус достигна и България. Не очаквах тази китайска напаст да провали пролетните ми планове за пакости в училище и футболни игри на открито. Цяла зима чаках с нетърпение да се ометем от смърдящия на потни ...
439
ПЪТЯТ КЪМ БЕЗДНАТА
От ИЛИЯ ИЛИЕВ
Полетът щеше да бъде тежък. Космическият ферибот лежеше на космодрума, готов да тръгне към Земята.
Бордовият инженер на ферибота Лефтер Гечев гледаше с навлажнени очи огненото кълбо, изгряващо от запад. То изглеждаше ярко червено и значително по малко от това, което ...
От ИЛИЯ ИЛИЕВ
Полетът щеше да бъде тежък. Космическият ферибот лежеше на космодрума, готов да тръгне към Земята.
Бордовият инженер на ферибота Лефтер Гечев гледаше с навлажнени очи огненото кълбо, изгряващо от запад. То изглеждаше ярко червено и значително по малко от това, което ...
1010
1
ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА: В АДСКИЯ КОШЕР
Жуженето се засилваше и ставаше направо непоносимо. Но странно защо момчето не усещаше досега с опасните насекоми. Внезапно шумът спря и там се появи една ръка. Беше отрязана. Момчето се ужаси. Беше неговата собствена. По дяволите! Какво търсеше тя тук! До нея имаше ...
Жуженето се засилваше и ставаше направо непоносимо. Но странно защо момчето не усещаше досега с опасните насекоми. Внезапно шумът спря и там се появи една ръка. Беше отрязана. Момчето се ужаси. Беше неговата собствена. По дяволите! Какво търсеше тя тук! До нея имаше ...
265
Винаги съм смятал за странно привлекателна смесената светлина на лампите от отсрещните блокове. Както и примигащите улични лампи, защото действат странно успокояващо.
Някак си, това се и оказа причината да седя на дървения стол на малката си тераса с нисък парапет. Не знаех колко е часа, предполагам ...
Някак си, това се и оказа причината да седя на дървения стол на малката си тераса с нисък парапет. Не знаех колко е часа, предполагам ...
440
1
Нилара
–Лион, искам да ми докладваш за всичко случило се най-подробно.
Генерал Вилемира Краева не можеше да си намери място от гняв. Твърде неочаквано, твърде бързо се развиха събитията, които събраха висшите кадри на армията в кабинета на временно изпълняващата длъжността върховен главнокомандващ в ...
–Лион, искам да ми докладваш за всичко случило се най-подробно.
Генерал Вилемира Краева не можеше да си намери място от гняв. Твърде неочаквано, твърде бързо се развиха събитията, които събраха висшите кадри на армията в кабинета на временно изпълняващата длъжността върховен главнокомандващ в ...
564
Дафнис и Хлоя: Въведение – Лонг описва картина за една любов, която видял на остров Лесбос. Книга 1: Козар вижда как една от козите му напуска стадото. Проследява я и вижда как отива до пещерата, за да кърми новородено бебе. Облечено е добре и той решава да го вземе със себе си. Ламон се казва, взим ...
1597
- В състезанието между социализма и капитализма победи социализмът, който стигна пръв до финала...
- Сексуално училище. Поза № 7 – вие сте наляво, правителството надясно. Правителството ви сваля гащите и ви води за носа... Отпуснете се – компенсация няма... Правителството е ваш сигурен партньор...
- ...
- Сексуално училище. Поза № 7 – вие сте наляво, правителството надясно. Правителството ви сваля гащите и ви води за носа... Отпуснете се – компенсация няма... Правителството е ваш сигурен партньор...
- ...
388
2
3
Оплаква ми се приятел.
И жена му се прибрала да работи от дома. Карантина. Опнала кабелите, хванала клавиатурата, почнала…
Но…
Ей това нашенско „но“, което прави културата и народопсихиатрията ни…
Пъшкала при писането. Страстно, сластно, задъхано – като алпинист, влачещ раница през последните метри ...
И жена му се прибрала да работи от дома. Карантина. Опнала кабелите, хванала клавиатурата, почнала…
Но…
Ей това нашенско „но“, което прави културата и народопсихиатрията ни…
Пъшкала при писането. Страстно, сластно, задъхано – като алпинист, влачещ раница през последните метри ...
468
2
11
В живота има повече нещастие, отколкото щастие. Това, че той не трае вечно е просто милосърдие.
Ерих Мария Ремарк
- Бялото ти отива – засмя се Смърт безрадостно. Той изглеждаше точно както го рисуват: скелет, носещ голяма коса, облечен в черна роба с качулка. Гласът му беше прегракнал и сякаш идваше ...
Ерих Мария Ремарк
- Бялото ти отива – засмя се Смърт безрадостно. Той изглеждаше точно както го рисуват: скелет, носещ голяма коса, облечен в черна роба с качулка. Гласът му беше прегракнал и сякаш идваше ...
923
1
3
Тръгнах си от Вяра, този път, както си мислех - окончателно. Всъщност Разумът ми отдавна бе си тръгнал, но Сърцето отказваше да го последва и все си намираше оправдание да остане още малко. До днес. Какво се случи ли - ами днес Сърцето ми не можа да намери нейното. Като че ли - вече го нямаше... Уж ...
490
6
- Господи! Може ли да си поговорим! Ще ми дадеш ли интервю?
- Защо не? Май се налагат доста уточнения. Толкова векове... Правата линия отдавна не е права и даже - не е една.
- Мога ли да съм директна? Ще ме съдиш ли за някои въпроси?
- Защо? Забрави ли, че аз знам мислите ти? Но, хората не ги знаят. ...
- Защо не? Май се налагат доста уточнения. Толкова векове... Правата линия отдавна не е права и даже - не е една.
- Мога ли да съм директна? Ще ме съдиш ли за някои въпроси?
- Защо? Забрави ли, че аз знам мислите ти? Но, хората не ги знаят. ...
956
2
54
"Проклятието на отмъщението “,” Децата с яйцата”, взех първото заглавие. Бях невъзможен рокаджия и това ми пасваше. Обичах музиката да гърми, така да е всичко около мен. Без ред, съобразяване,точно хулиган,бе за мен признание. Харесваше ми да събирам хлапетата около мен и без повод да наритаме няког ...
723
1
Приветствам ви, скъпи мои хора и нечовеци!.. И всички вас, които не желаете да се причислите нито към първата, нито към втората категория… Всички, които имат уши и очи, за да слушате и виждате… мозък, за да преварите цялата получена информация… и сърце, за да отидете зад нейните предели… Там, къде ...
Приветствам ви, скъпи мои хора и нечовеци!.. И всички вас, които не желаете да се причислите нито към първата, нито към втората категория… Всички, които имат уши и очи, за да слушате и виждате… мозък, за да преварите цялата получена информация… и сърце, за да отидете зад нейните предели… Там, къде ...
762
1
6
Събудих се като прегряла. Три пъти изключвах алармата на телефона и накрая естествено се оказа, че съм прекалила със сладките сънища. А пък те много странно, но онази сутрин дойдоха изневиделица и се чувствах като целувана мечка, затрупана в бърлогата си от юргани и одеяла. Тежаха, колкото жив мечок ...
739
6
20
Петък бе. Пазарен ден. В гората кипеше трескаво оживление. Много от търговците, вече бяха разпънали своите сергии и пред тях се тълпяха всякакви животни.
Мидата, която се придвижваше бавно и трудно, и идваше чак от морето, дойде последна и се захвана да реди стоката си.
- Много късно идваш! - каза Х ...
Мидата, която се придвижваше бавно и трудно, и идваше чак от морето, дойде последна и се захвана да реди стоката си.
- Много късно идваш! - каза Х ...
575
5
20
Скиташ се по улиците. Срещу теб върви случаен минувач. В очите му намираш онази изгубена частица от себе си, която винаги ти е липсвала. В ръцете му откриваш пристана, за който душата ти винаги е копняла. От побелелите му коси изскача онази прогаряща искра, която винаги се е лутала някъде из теб. От ...
846
1
9
Издигайки се в очите на другите, човек (на практика) се отдалечава от себе си, но той се чувства принуден да стори това (благородно дело) през живота си, защото не знае друг начин, чрез който да се издигне в очите си.
687
Има една река!
Никой не знае къде е?
Никой не я търси!
Аз я видях! Само един път!
Господи, тъй е красива! ...
Никой не знае къде е?
Никой не я търси!
Аз я видях! Само един път!
Господи, тъй е красива! ...
274
1
Възрастен свещеник напътства свой млад колега :
- И ако някога ти се наложи да проведеш екзорсизъм, не се колебай да използваш Библията. Обикновено няколко удара по главата на обладания са достатъчни...
- И ако някога ти се наложи да проведеш екзорсизъм, не се колебай да използваш Библията. Обикновено няколко удара по главата на обладания са достатъчни...
509
5
12
Защо се ужасявате, хора, и защо тъгувате? Ваша ли е вината за това предателство? Не е ваша. Моя е. Аз ги чух. Не вие. Аз чух и видях. Но сляп и глух съм бил. Винаги. И досега. Срещна ли хубаво момиче или жена, все вярвам и мисля, че тъй също е здрава, чиста и добра. Все вярвам, а то е напротив! Обич ...
779
2
1
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
