2 857 резултата
Функцията на Хартвиг… и цялата дясна част като че ли никога не я е имало… Кухините се получават симетрични по оста… А интегралчето изобщо не е нула! Тоест миличкото ми интегралче до такава степен не е нула, че величината му е съвсем положителна… Но каква картина, каква картина се получава! Как не го ...
  843 
Глава 5
Пред очите ни, на няколко стотин метра под нас, имаше симпатично подобие на плажна ивица, по-дълга от всяка друга, която бях виждала през живота си. Пясъкът беше тъмно кафяв и много ситен, като брашно, а морето, чиито краища потъваха в хоризонта и не се виждаха, беше с един леко лилав отенък ...
  829 
Клан, клан, недоклан! Зъбите ми като тесли, рогата ми като игли. Дето стисна, месо късам! Дето бодна, кръв проливам!
Ран Босилек, „Клан-недоклан“
Разговор между Критиците дяволоид и ангел:
– И какво сега, ще пишем ли за Хитлер?
– Не може, на Мирабела ù е забранено. ...
  744 
…Третата глава на змея се опита да го захапе като любовница по задника, но той рязко се извърна, замахна с меча и главата се търкулна до другите две…
Избърса потта, избила чак върху шлема. И погледна красавицата, проснала се в умел припадък край извора. Опитна беше – вече трети път я спасяваха, та з ...
  530 
/Всякакви случайни съвпадения са напълно нарочни/
Пръв го забеляза овчарят Йордан, комуто за пиенето и старческото детство наричаха бай Дан. Него ден той беше извел стадото на поляната и дебнеше да не го изненада Киу Китайчето /иначе – Киро, ама не можеше да казва „р“/. Пасеше си, значи, стадото, др ...
  505 
Всички, живеещи в Голямата къща се събраха пред разбитата от земетресението порта на дома. Тъкмо завършваха ремонта, стаите бяха възстановени, коридорите изчистени, стените измазани, прозорците с опънати пресни прозрачни шкембета…
Само портата зееше. При последния трус едното от дърветата пред дома ...
  394 
Пеперудите в стомаха правят пакости
Звукът от завъртането на ключа и отварянето на вратата, предизвика в нея усещане на отрезвяване, сякаш я извади за миг от болезнения свят в който бе попаднала. Стаята, леглото на което лежеше и обстановката, сега изглеждаха студени. И въпреки, че камината гореше- ...
  1720 
Ерика изпълзя от аеротаксито, претъркули се няколко пъти надолу по склона и се отпусна на земята. Дишаше учестено, а сърцето й всеки миг щеше да изхвръкне. Опита се да поеме дълбоко дъх и да успокои пулса си, но рязкото пробождане в гърдите й подсказа, че при удара здраво се е натъртила. Помръдна вн ...
  1171 
Бог се загледа мрачно в бъдещия живот на очаквания нов жител на планетата…
Лъжец, крадец, престъпник, убиец…
А сред жертвите му – и нормални хора, и подобни нему отрепки…
Да го спре? Да го унищожи още в началото? А заедно с него някои нови Содом и Гомора?
И после всичко да се повтори – чрез друго по ...
  398 
Минаваше полунощ. Влезе със самоуверена походка в тъмният шикозен бар. Нелепото му заглавие „Кървава жажда” я караше да се подсмихва. За другите звучеше зловещо, но нея подсещаше, че е добре вечеряла. Сега не я измъчваше глад, а друго. Искаше да се почувства жива и беше готова на всичко. Дори да бъд ...
  1107  20 
– И на-на-на-на! Лайф из лайф!
https://www.youtube.com/watch?v=pATX-lV0VFk
Разговор между Критиците дяволоид и ангел:
– Тая пък нула там, горе, каква е?
– Къде, бе? ...
  581 
1.
Небето, бавно и без да бърза, потъмня, докато войниците обхождаха града. През целият ден ги провождаше мириса на горчивият черен дим, издигащ се лениво от много места за да се смеси с облаците. Не се виждаха хора по улиците, но имаше криещи се и чакащи ги да им попаднат на мушката, и работа им бе ...
  659 
Борбата в мен:
в копнеж свещен
през дните преминавам,
и приземен,
със корените здрави ...
  579  10 
Разказът на Данчо-1872:
През 1972 бях на 18 години – млад, напорист, пълен с енергия, жаден за приключения, копнеещ за щастливи изживявания. Общо взето, като всеки нормален млад човек. Но вероятно моето виждане за щастие и хармония малко е надхвърляло обичайните съблазни за младеж на тази възраст. К ...
  949 
А, скоро ще стигнем… Още малко и сме в звездната система, а оттам е хвърлей място. Отдалеч ще я забележиш. По цвета, разбира се. Някак си особен – мътен цвят. Няма кислород, няма метан, не е и безвъздушна. Просто… Мътилка…
Ръждясалата планета… Някога там е имало развит живот. Не само растения и живо ...
  410  10 
Но кажа ли му на сина, той едно си знае: „Какво ще правиш ти в село сам-самичък?“. Как да му кажеш, че у дома в село, аз съм на Света в средата. Черешки в градината… Тикви, лучец, туй-онуй. Едно бълбука, друго шумоли, трето поблява…
Николай Хайтов, „Дърво без корен“
Леля Русана сгъна белия космат ки ...
  596 
Тогава аз, Иоан, видях светия град Иерусалим, нов, слизащ от Бога, от небето, стъкмен като невеста, пременена за своя мъж.
Откровение 21:2
И показа ми чиста река с вода на живота, бистра като кристал, изтичаща от престола на Бога и на Агнеца.
Посред главната му улица и от двете страни на реката стои ...
  1061 
„Глухите камъни“, Омагьосаната планина
– Кой беше? – надигна се от постелята в дъното на пещерата Юймин и под танцуващата светлина на пламъците в огнището се вгледа в акушерката, която внимателно затвори вратата.
Джуджетата се бяха постарали пещерата в „Глухите камъни“ да стане възможно най-уютна и ...
  1043 
Летела е пеперуда,
дай, Боже, дъжд!
От ораче на копаче,
да се роди жито, просо,
жито, просо и пшеница, ...
  687 
Остров Кефалония, Свят Гама, 17-ти век
Джиа пърхаше около клона на милапидията и с гордост, примесена с тревога, наблюдаваше бебетата с прозрачни, все още неукрепнали крилца, които пълзяха нагоре-надолу и растяха с главоломна скорост. Скоро крилцата им се изгладиха, наляха се млечнобяла багра, а в д ...
  827 
На остров Кефалония времето тече толкова бавно, че стига за всичко. А в Аргостоли спокойствието е цар и господар.
Из рекламна брошура
Мъдростта на китайската стратегия учи: Изкусният пълководец постига победа без сражение. Великият воин не воюва.
Изкуството на войната – древен китайски трактат
Остро ...
  644 
Добре дошли в света на Майкъл, Габриел, Рафаел и Сатанаил!
Братята ви приветстват в един свят на безсмъртни същества, погинала човешка цивилизация и задаваща се огромна опасност, която цели да изтрие изцяло живота на планетата.
В целия този кошмар наследниците на четирите велики раси преоткриват себ ...
  584 
Продължението
на
"Избор"
(финал)
Река Йомена взе със себе си нашият дом. ...
  825 
Девета глава
На Остромила имаше къща с огромен двор, три или четири декара. Нямаше две неща, които да си подхождат по-малко. Къщата – неголяма, но модерна, имаше формата на имперски кораб от Стар Уорс, само че в някакъв ръждив облик, който я открояваше от всички други. Дворът беше гол като бебешко д ...
  1599 
Осма глава
Когато се събудих, още беше тъмно. Отвън долиташе нощната ария на щурците, от хола – мощното хъркане на баба.
Не съвсем като на сън, нито като в живата реалност, казвам събудих, защото не знам как иначе да го обясня. Все още е едва един през нощта. Преживях цял ден от моето детство, а е м ...
  864 
Седма глава
Още от прага замириса на алкохол. Но на масата пред дядо нямаше чаша. Дори седнал, личеше, че е едър мъж. Главата му беше по-издължена от повечето, очите му – големи и немигащи. Зная, че ми се водеше дядо, но от него ме побиваха тръпки. А и не го познавах добре. Винаги като идвахме на се ...
  1170 
- Господи! Тя успя! Би боса! - каза сестрата виждайки това за първи път откакто участва в проекта.
- Казах ти, че е страхотна. С тази липса на реакции... - докторът погледна в безизразното спящо лице на Линда, задържа очи на него за секунда и сетне добави - ... нищо не може да я бутне.
- Ще започна ...
  1442 
Шеста глава
Тате търпеливо чупеше орехи над мивката. Една нахална черупка изхвърча и ме одраска по бузата.
– Ауу! – извиках. Тъпа черупка.
Тате се обърна.
– На някой му е скучно – той остави чука, изтръска ръце една в друга и клекна при мен до стола. – Какво ще кажеш, като свърша с орехите, да поигр ...
  1113 
Пета глава
Веднага щом се прибрах, хукнах към моята стая, като разминах учудения поглед на баба. Фиу! Хапчето си лежеше най-спокойно върху нощното шкафче, където го бях оставила. След отлива на облекчение се върнах до вратата, баба беше още там.
Докато й разказвах всичко, тя изглеждаше най-притеснен ...
  883 
6.
На обяд Чарли не обърна внимание на оплакванията на главния инженер, още по-малко на новите му идеи. Наслаждаваше се на петелската яхния, докато кимаше учтиво и се включваше в разговора с коментари тук–таме, но всичко за което мислеше, бе как да процедира с Рей ван Дор. Кандидат–президентът беше ...
  764 
Следобяд реши да се разходи. Недалеч, до левия крак. Вкусният елексир беше заситил мозъка и затова мисълта му се движеше бързо – по гръбначния стълб, през таза, завой и – готово…
Пораздвижи се до петата, отдъхна си, облегнат на кокалчето, после стигна чак до пръстите. Там всичко беше нормално и спок ...
  367 
– Ян Бибиян, дай ми опашченцето, върни ми силите, заклевам ти се, че само тогава ще мога да ти върна главата! Ако пък искаш докрай да ти бъда послушен, отскубни и задръж само един косъм от нея. Докато той е у тебе, аз ще ти бъда неволен роб и слуга.
Елин Пелин, „Ян Бибиян“
Миден, наши дни
Мирабела г ...
  900 
Четвърта глава
В промеждутъка между първия и втория ксанакс монтажистът на моята реалност взе да накъсва сцените.
Дебелият едновежд полицай, който ме гледаше лошо и ме караше да се чувствам виновна, сякаш заради мен трябва да работи нощем. Тънкият полицай с педо-мустак, който изглежда беше сложен та ...
  1046 
Изпълзяла, тъгата отново
надари ме с горчив ореол.
И с тържествено, огнено слово
пророкувам от мрачен престол.
Омагьосаната планина, по времето на кралица Гордяна ...
  766 
5.
Няколко часа по-късно стоеше в офиса и наблюдаваше как старши инвеститорите – до един бели и сбръчкани старци, които мислеха, че контролират света – сядат по местата си. В началото Чарли се дразнеше на арогантността на тези мъже, които се смятаха за толкова велики спрямо обикновения човек. Но има ...
  617 
Трета глава
– Да те пусна? – шефът ме гледаше сякаш е вкусил лимон с гъза си. След кратко, но напрегнато мълчание се усмихна, сякаш му е харесало. – Че тръгвай си, Катенце.
Обърна се, без да дочака реплика, и влезе в задимената стаичка, която наричаше офис. Преди два месеца Стела го помоли пред всич ...
  964 
4.
Чарли
– Добро утро, сър.
Нежният женски глас го сепна от съня. Отвори рязко очи, но в стаята беше тъмно и за момент продължи да си представя мястото, което сънува. Зелено, просторно, с въздух, който изпълва дробовете ти до приятно пръсване дори с най-малкото вдишване. Мястото от неговото детство. ...
  677 
3.
В следващите дни Катя не оставаше повече от нужното при него. Идваше сутрин и вечер за по десетина минути, колкото да му остави храна и да му смени завивките. Не му правеше повече масажи – остави мазилото на масичката и му каза да се масажира сам. Той не й отвърна нищо. Не смяташе да й се обясняв ...
  693 
Втора глава
Цяла сутрин се гледахме. Аз гледах хапчето. То гледаше мен. Толкова нетърпелива да пробвам, а сега, когато оставаше единствено да го изпия, докато си мисля за спомена, в който искам да ме пренесе, нещо ме спираше.
Всъщност, две неща.
Първо, не бях сигурна кой спомен искам да преживея. С ...
  785 
2.
Когато се събуди, беше тъмно и хладно. Направи опит да каже нещо, но рязка болка в главата го отказа. Хиляда мъже стискаха хиляда камшика и шибаха мозъка му. Направи опит да помръдне, но същото се случи. Можеше да се движи, вероятно можеше и да говори, но първо трябваше да преодолее болката.
Един ...
  681 
Предложения
: ??:??